Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр. Попово, 22
юни 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
91 по описа за 2018 година на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът „Б. Д.“
ЕАД – гр. С., чрез пълномощник: гл. юрисконсулт К.Н., твърди в исковата молба,
че съгласно Договор за текущо потребление от 12.09.2016 г., сключен между
страните по делото, банката предоставила на кредитополучателя кредит за текущо
потребление в размер 20 000 лв., който бил усвоен изцяло. Договорен бил
60-месечен срок за издължаване на кредита. От своя страна кредитополучателят се
задължил да заплаща променлива възнаградителна лихва
в размер 7.65% годишно или 0.02% на ден, формирана от шестмесечен EUROBOR 0.331%, който при отрицателна стойност
се приема за стойност нула и фиксирана преференциална надбавка на 7.319%.
Твърди, че
съгласно т. 5 от договора, кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка на
кредитополучателя с месечни вноски съгласно погасителен план – приложение към
договора.
Твърди, че
неразделна част от договора били Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, Тарифата на банката за лихвите, таксите и комисионните,
като както договорът, така и общите условия били в съответствие с разпоредбите
на ЗПК (чл. 11, ал. 2) и били подписани от кредитополучателя на всяка страница.
Твърди, че договорът за кредит е действителен и съдържа необходимото
съдържание, въведено от законодателя, както и
е налице валидно изявена воля от кредитополучателя за обвързване с
условията на договора, потвърдена чрез положения от него подпис.
Твърди, че
вземането било обезпечено със залог на вземане по трудово възнаграждение и др.
вземания по ТПО, както и върху вземания по сметка, открита в Банката.
Твърди, че
Банката била изправна страна по договора и била изпълнила задължението си да
предостави на кредитополучателя сумата по отпуснатия кредит.
Кредитополучателят, от своя страна, редовно допускал просрочия
по погасяване на кредита, като бил платил вноските по погасителен план до 10.10.2017 г., след което не бил заплащана вноска по кредита и
било налице неизпълнение на три поредни месечни вноски с падежи: 10.01.2018 г.,
10.12.2017 г. и 10.11.2017 г. (последните два посочени падежа в исковата молба
са изписани 2018 г., но съдът приема, че се касае за техническа грешка).
Съгласно
предвиденото в т. 18.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията над 90 дни,
целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем.
Моли съда да
приеме, че исковата молба има характер на покана за изпълнение, като считано от
датата на връчването й на ответника, последният се счита изпаднал в забава и
вземането на кредитора е предсрочно изискуемо.
Претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на банката сумата 16 279.88 лв. –
главница, сумата 359.77 лв. – неплатена редовна
(възнаградителна) лихва за периода 11.10.2017
г. – 24.01.2018 г., сумата 11.26 лв. – неплатено обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава върху просрочена главница) за периода 11.10.2017 г. –
24.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба до изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В
съдебно заседание поддържа предявените искове чрез пълномощник: гл. юрисконсулт
К. Н..
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв.
С.П.С. ***, действаща като особен представител на ответника К.Ф., в който е
изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Особеният
представител на ответника изразява правни аргументи в подкрепа на становището
си за недопустимост и неоснователност на исковете в следния смисъл: за
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, независимо дали същата ще
бъде определена като автоматична или друга, с или без уведомяване на
кредитополучателя, е необходимо наличието на две условия: доказване на
настъпването на обективния факт на неплащането на месечните погасителни вноски
и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем има действие от получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита кредита за изискуем.
Освен че трябва да направи волеизявление
и да го адресира до кредитополучателя, банката е длъжна по силата на чл.
432, ал. 2 от ТЗ да даде подходящ срок за изпълнение на падежиралите
вноски, което е задължително условие за упражняване на правото за предсрочно
връщане на остатъчната сума.
В конкретния
случай според особения представител на ответника, няма данни кредиторът да е
направил каквито ида било опии да
уведоми ответника, че е изпаднал в забава, въпреки наличието на адрес на същия
в РБ и постоянен такъв н Румъния. Счита, че само на това основание исковата
молба е недопустима.
Счита, че
когато ищецът не представя доказателства да е уведомил ответника за упражняване
на своето право за връщане на цялата непогасена сума по кредита, за първи път
длъжникът се счита уведомен в деня, в който е получил исковата молба.
Ако е налице
забава на длъжника в изплащане на дължимите месечни вноски, включващи главница
и възнаградителна лихва, на основание чл. 432, ал. 1
от ТЗ, кредитът следвало да се счита предсрочно изискуем относно неизплатената
част от главницата и възнаградителната лихва от
датата на получаване на исковата молба.
Санкциониращата
лихва се дължала за периода от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на предявяване на исковете и се изчислявала върху непогасените
главница и възнаградителна лихва за периода от падежа
на всяка една закъсняла вноска до датата на предсрочната изискуемост. Счита, че
когато с исковата молба се обявява предсрочна изискуемост, длъжникът изпада в
забава от получаване на исковата молба.
В тази връзка,
счита, че ищецът като кредитор, може да претендира невърнатата част от
главницата и от възнаградителната лихва за периода от
последната платена вноска до предявяването на исковата молба, санкциониращата
лихва върху неиздължената част от кредита за периода от момента на предсрочната
изискуемост до датата на предявяване на исковата молба.
Поради
изложените съображения ответникът чрез особения си представител счита, че
поради ненастъпила до момента предсрочна изискуемост на кредита поради
ненадлежното му уведомяване, ответникът дължи само падежиралите
вноски, но не и предвидените в договора за кредит възнаградителна
и санкционираща лихва.
Освен това
особеният представител на ответника счита, че в исковата молба има редица
неточности, подробно описани.
С оглед всичко
изложено, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни,
респективно, да бъде уважен само искът за заплащане на падежиралите
вноски, за които кредитополучателят е изпаднал в забава.
В съдебно заседание особеният представител на
ответника поддържа изложеното в отговора и пледира за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, след
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Няма спор по
делото, че на 12.09.2016 г., в гр. Попово, между страните по делото е сключен Договор
за текущо потребление, по силата на който банката отпуска на кредитополучателя кредит за
текущо потребление в размер 20 000 лв., със срок на издължаване – 60 месеца,
считано от датата на усвояването му. Кредитът се усвоява и се погасява по
разплащателна сметка на ответника, посочена в договора, с месечни погасителни
вноски съгласно погасителен план – приложение към договора.
Уговорена е
падежна дата: 10-то число на месеца.
В чл. 8 от
договора е предвидено кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7-65% годишно или
0.02% на ден, формиран от шестмесечен EUROBOR
0.331%,
който при отрицателна стойност се приема за стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер 7.319%.
В чл. 9 е
посочен ГПР – 8.31.
В чл. 15 е
посочено, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление на физически лица и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.
Вземането по
кредита е обезпечено със залог върху парични вземания в лева.
В исковата молба се твърди, че
кредитополучателят редовно е допускал просрочия по
погасяване на кредита, като е платил вноските по погасителен план до 10.10.2017 г., след което не бил заплащал вноска по кредита и
било налице неизпълнение на три поредни месечни вноски с падежи: 10.01.2018 г.,
10.12.2017 г. и 10.11.2017 г. – основание за предсрочна изискуемост на кредита
съгласно чл. 18.2 от Общите условия.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, бе допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Е.Б.В. ***.
Според заключението на вещото лице,
кредитът е отпуснат на 12.09.2016 г. по б. сметка BG28STSA93000023755062 в размер 20 000.00 лв., като е усвоен на различни дати, конкретно
посочени от вещото лице в табличен вид, включително и чрез теглене на суми от
банкомат.
Със средствата от отпуснатия кредит е извършено погасяване на месечната
вноска с падеж: 10.10.2016 г., в размер на 402.19
лв., като следващите вноски са погасявани от постъпващата заплата на ответника.
Към 25.01.2018 г. общият размер на задълженията на кредитополучателя по
договора е 16649.85 лв., а по пера, както следва: - главница в размер 16279.88
лв.; - договорна лихва за периода 11.10.2017 г. – 25.01.2018 г. – в размер
354.66 лв.; - наказателна лихва за забава върху просрочена главница за периода
11.10.2017 г. – 25.01.2018 1г. – в размер 11.26 лв.; - такси, включени в
погасителния план за периода 11.10.2017 г. – 25.01.2018 г. – в размер 4.05 лв.
Общият размер на постъпилите суми за погасяване на кредита е 5225.67 лв.,
като същите са погасявани от усвоения паричен заем и постъпващи суми от заплати
на ответника. Вещото лице подробно в табличен вид е посочило конкретните дати,
на които за заплатени вноски по кредита за периода 10.10.2016
г. – 10.10.2017 г.
На 10.11.2017 г. е преустановено редовното погасяване на кредитните
задължения по кредита и допуснатата забава съгласно погасителния план е от
10.11.2017 г. до предявяване на иска.
Размерът на задълженията с настъпил падеж към 25.01.2018 г., е както
следва: - 1053.00 лв. – главница за периода 11.10.2017 г. – 25.01.2018 г.; -
354.66 лв. – договорна лихва за периода 11.10.2017 г. – 25.01.2018 г.; - 11.26
лв. – наказателна лихва за забава върху просрочена главница за периода
11.10.2017 г. – 25.01.2018 г. и – 4.05 лв. – такси по погасителен план за същия
период.
Размерът на цялата неизплатена главница по договора за кредит е в размер
16279.88 лв., а размерът на неиздължената главница с настъпил падеж до
10.04.2020 г. е 9831.09 лв. Лихвата за забава върху просрочената главница за
периода 11.10.2017 г. – 24.01.2018 г. е в размер 11.26 лв.
Заключението на вещото лице е прието и приложено по делото, като
неоспорено от нито една от страните и тъй като съдът прецени, че същото е
обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл. 430 от ТЗ
във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Тъй като са предявени от лице, разполагащо с процесуална легитимация и
интерес от предявяването им, исковете са допустими, а разгледани по същество –
същите са частично основателни по следните съображения:
Според
разпоредбата на чл. 430, ал.1 от ТЗ: „С договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока”.
В настоящия
случай ищецът претендира да е носител на вземане,
произтичащо от Договор
за кредит за текущо потребление от 12.09.2016 г., сключен с ответника, като
кредитополучател.
За уважаването
на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже фактът, от който произтича
вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. че е налице валидно
сключен договор за кредит за текущо потребление с ответника; че ищецът е
изправна страна по договора; че е настъпила предсрочна изискуемост на договора
за кредит; че е налице забава в изплащане на задълженията по договора, с оглед
претенцията за обезщетение за забава.
Ответникът, от
своя страна, носи тежестта да докаже правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения срещу
правата на ищеца, включително и в случай че твърди това, следва да
докаже, че изпълнил задълженията си за заплащане в срок на дължимите месечни
вноски по договора за кредит.
От събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че между ищеца – „Б. Д.” ЕАД и
ответника К.Ф. – гражданин на Румъния, притежаващ удостоверение за
продължително пребиваване в Република България, съществува действително,
валидно облигационно правоотношение, възникнало на основание сключения между
тях договор за кредит за текущо потребление от 12.09.2016г.
По делото е
категорично установено, че сумата в размер 20 000 лв. е усвоена от
кредитополучателя, поради което и следва да се приеме, че банката е изпълнила
задължението си по договора да предостави на кредитополучателя заемната сума.
Не така стои въпросът обаче със задълженията
на кредитополучателя – ответника К.Ф.. Същият е поел задължението да издължи
сумата по кредита, ведно с договорна лихва и такси, на месечни вноски съгласно
погасителен план, неразделна част от договора и в сроковете, предвидени в него.
От
заключението на в.л. Е.Б.В. съдът приема за доказано по категоричен начин, че
редовното погасяване на кредитните задължения
е преустановено от ответника на 10.11.2017 г. и допуснатата забава
съгласно погасителния план е от 10.11.2017 г. до предявяване на иска. При това
положение следва да се приеме, че ответникът е просрочил изпълнението на
задълженията си по договора за заплащане на главница и лихва с повече от 90 дни,
което съгласно чл. 18.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, неразделна част от договора за кредит, е основание за настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита.
Според
цитираната по-горе разпоредба на чл. 18.2 от ОУ, при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент
и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Последиците по
предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след
уведомление до клиента. След предявяване
на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъкът от главницата се
олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. А според чл. 18.1 от ОУ, при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява
с договорения лихвен процент и с надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Така, при
наличие на обективната предпоставка – допусната забава в плащанията на главница и лихва за период повече от 90
дни, банката се е възползвала от възможността да обяви кредита за предсрочно
изискуем и това е сторено чрез волеизявление в посочения смисъл, обективирано в исковата молба. В практиката
си ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на банката – ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или
закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника – ответник. В решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г. на ВКС, I т.о., съдът приема, че на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, при
изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 от ГПК, с оглед охрана
интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. В настоящия случай
исковата молба е връчена на 22.03.2019 г. на назначения особен представител на
ответника – адв. С. С., във връзка с което съдът
приема, че с връчването на съдебните книжа на особения представител, задължението
на кредитополучателя (ответник по делото) да върне предсрочно неизплатения
остатък от предоставената му в кредит сума, е станало изискуемо.
В т. 2 от
Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк.д.
№ 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. В мотивите на ВКС по същата точка изрично е
посочено, че за периода до настъпване на предсрочната изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
При това
положение и тъй като от заключението на вещото лице се установява, че
неизплатеният остатък от главницата по кредита е в размер 16279.88 лв., то
посочената сума следва да бъде присъдена в полза на ищцовата
страна, ведно с претендираната лихва за забава за
периода 11.10.2017 г. – 24.01.2018 г. – в размер 11.26 лв., ведно с лихвата за
забава върху непогасената главница, считано от обявяване на предсрочната
изискуемост (22.03.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението. Тъй
като с исковата молба се претендира и редовна възнаградителна
лихва за период преди настъпване на предсрочната изискуемост, тя също следва да
присъдена, но в установения от вещото лице размер от 354.66 лв., като за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 359.77 лв. искът в тази
му част следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно
приложения по делото списък с разноски и представените доказателства за
извършено действително плащане на такива, ищцовата
страна е направила следните разноски: 666.04 лв. – за заплатена държавна такса,
180.00 лв. – заплатено възнаграждение на вещото лице по допуснатата експертиза,
730.00 лв. – заплатено възнаграждение на особения представител на ответника. В
списъка с разноски се претендира и сумата от 150.00 лв. – възнаграждение на
юрисконсулт във връзка с водене и представляване пред ПпРС на ищцовата страна.
Съгласно чл.
78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се сзаплащат
от ответника съразмерна с уважената част от иска. А съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърли
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП.
Предвид гореизложеното и с оглед изхода на спора, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1725.51 лв. – направени разноски по
делото, определени по съразмерност.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА К.Ф., гражданин на Р.умъния, роден на *** г., ЛНЧ **********,
с адрес в Република България: гр. П ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Б. Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С ***, представлявано заедно от В.М.С. и Д.Н.Н., сумата 16279.88
лв. (шестнадесет
хиляди двеста седемдесет и девет лева и 88 ст.) – главница по Договор за кредит за текущо потребление от
12.09.2016 г., сумата 354.66 лв. (триста
петдесет и четири лева и 66 ст.) – възнаградителна
лихва за периода 11.10.2017 г. – 24.01.2018 г., сумата 11.26 лв. (единадесет
лева и 26 ст.) – лихва за забава върху просрочената главница за периода 11.11.2017 г. – 24.01.2018 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 22.03.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, като само за разликата над присъдения размер от 354.66 лв. до
пълния предявен размер от 359.77 лв. отхвърля предявения иск за възнаградителна лихва.
ОСЪЖДА К.Ф., гражданин на Р., роден на *** г., ЛНЧ **********, с адрес в Република България: гр. П ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б. Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С ***, представлявано заедно от В.М.С. и Д.Н.Н., сумата 1725.51
лв. (хиляда седемстотин двадесет и пет лева и 51 ст.) –
направени разноски по делото, определени по съразмерност.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: