РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Ямбол, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330102905 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Випстрой Инженеринг- В“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Я., ж.к. „Васил Левски“ бл.10, вх.Б,
ет.3,ап.6, представлявано от В. И. Б., чрез пълномощник адвокат Ж. А.- ЯАК, против
В.Т.И., ЕГН **********, с адрес в гр. Я., ул. „***, иск, с които се претендира осъждане
на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 24 633, 92 лв.,
представляваща стойността на извършените СМР, в едно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаването на исковата молба- 16.09.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В исковата молба се твърди, че на 28.08.2018 г. между страните бил сключен
договор за строителство, по силата на който ответницата възложила, а ищеца приел да
изпълни и построи жилищна сграда в УПИ ***, в *** по плана на с. К., общ. Т., обл. Я.,
със ЗП от 299.00 кв.м., съгласно одобрен технически инвестиционен проект и издадено
строително разрешение № *** г. на Гл. Архитект на община Т., срещу договорено
възнаграждение дължимо от страна на ответника.
В изпълнение на възложената работа ищеца започнал строителството на
жилищната сграда след откриване по надлежния ред на строителна площадка на
11.09.2018 г. Към 27.07.2019 г. конструктивните елементи на строежа била изпълнение
в съответствие с одобрените проекти и промените предписани от проектанта в
заповедната книга и бил съставен акт приложение № *** за установяване на
извършените СМР, подлежащи на закриване. В изпълнение на договорните си
задължения ищеца съставил протокол за установяване на извършените СМР
подлежащи на заплащане от възложителя, възлизащи на обща стойност 24 633, 92 лв. с
ДДС, подробно описани в исковата молба по пера. От страна от ответника не било
постъпило плащане, за като ищеца изпратил до ответника нотариална покана, но
1
въпреки това не било постъпило плащане.
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба
от ответника, чрез пълномощник адвокат, с който исковете са оспорени като
неоснователни и недоказани. Твърди се, че ответника В.Т.И. не била страна и не била
подписвала процесния договор, като положения на стр.4 в договора подпис не бил
изпълнен от нея, като за процесния договор разбрала с връчването на исковата молба.
Същия не я обвързвал по никакъв начин, като не била уговаряла изпълнението на
каквито и да било СМР. Твърди се,че нямало данни описаните в И.М. СМР да са
изпълнение от ищеца. Претенцията на ищеца не била доказана по свой размер, като
плащанията следвало да бъдат извършени по банков път, след съставянето на
приемателен протокол, срещу двустранна сметка и данъчна фактура от страна на
изпълнителя, като такива нямало съставени и представени. Представения протокол за
установяване извършването и заплащането на видовете СМР, изхождал единствено от
ищеца. Същото важало и за представения акт за установяване на всички видове СМР,
подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта, не
бил подписан от ответника и констатациите в него не я обвързвали.
Прави се възражение за нищожност на договора за строителство (ремонт) от
28.08.2018 г. на осн. чл.26, предл.2 ЗЗД- поради липса на съгласие на възложителя и на
осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД – поради противоречие със закона.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски за
настоящата инстанция.
В с.з. ищовото дружество се представлява от пълномощник адвокат, сочат
доказателства и се иска уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
В с.з. ответника се представляват от пълномощник адвокат, сочат доказателства
и се иска отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана и
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, като безспорно е установено по делото от приложените
писмени доказателства, че ответника В.Т.И. от гр. Я. към 28.08.2018 г. е била
собственик на дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот XII-***, с площ
от 1160 кв.м., разположен в *** по плана на с. К.,общ. Т., обл. Я.. С договор за дарение
на недвижим имот от 10.03.2021 г. посочения по-горе УПИ бил дарен от ответницата
на внуците си В. С. Г. и Д.С.И., в едно с правото на строеж на жилищна сграда, със
застроена площ от 299 кв.м., категория на строеж- пета категория, съгласно издаденото
строително разрешение № *** г. на Община- Т. и заедно с всички направени
подобрения, приращения и трайни насаждения в имота. За доказване на твърденията си
за сключен договор за строителство от 28.08.2018 г. ищцовото дружество е ангажирало
писмени доказателства, чрез прилагане на договор за строителство, с възложител
В.Т.И. и изпълнител „Випстрой Инженеринг- В“ ЕООД, като предмет на договора е, че
възложителя възлага, а изпълнителя приема да изпълни СМР на обект : жилищна
сграда в УПИ ***, *** по плана на с. К., общ. Т.. Представено е още разрешение за
строеж № *** г. на Гл. Архитект на община- Т., с което се разрешава на В.Т.И., в
качеството на възложител, съгласно нот. акт № *** том ***, рег. № ***, дело *** г., да
извърши строителство на жилищна сграда със ЗП-299.00 кв.м., като строежа бил пета
2
категория в посочения по горе УПИ, въз основа на влязъл в сила ПУП и одобрен от
гл.архитект на община- Т. гр. Я., технически инвестиционен проект на части : „
архитектурна“; „ конструктивна“; „ В и К“ ; „ ОВК“ ; „ЕЕС“ ; „ геодезия“ и „ПБЗ“, като
същия е влязъл в сила на 14.06.2016 г. По делото от страна на ищцовото дружество е
представен АКТ за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване,
удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта от 27.07.2019 г., за строеж на
жилищна сграда, с местонахождение УПИ ***, *** по ПУП на с. К., общ. Т., с
възложител В.Т.И., проектант „АР ЕЙ ПИ“ ЕООД гр. Я. и строител „Випстрой
Инженеринг-В“ ЕООД гр. Ямбол, като ищцовото дружество е било представлявано от
управителя В. И. Б. от една страна и от друга страна инж. А. Л. П.- проектант част
конструкция и след като разгледали изпълнението на конструкцията на строежа, както
и всички документи по изпълнението й : работните проекти, заповедна книга на
строежа № *** г., акт обр.2 от 11.09.2018 г., акт. обр.3 от 15.03.2019 г., актове обр. 7-9
бр., актове обр. 12-13 бр., декларации за съответствие на вложените материали- бетов,
арматура, дневник на бетонните работи, тухли, установили, че конструктивните
елементи на строежа са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и промените
предписани от проектанта в заповедната книга, дали заключение, че носещата
конструкция на строежа била в съответствие да понесе по време на последващото
изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и
особени натоварвания, съгласно проекта и действащата нормативна уредба и
разрешавали изпълнението на довършителните работи. Представен е също протокол за
установяване завършването и заплащането на видовете строително монтажни работи
от 30.10.2020 г. за завършените и подлежащи на заплащане въз основа на протокола
следните видове строителни и монтажни работи, описани по вид, количество, ед.цена,
стойност на извършените работи възлизащи на обща стойност 20528, 27 лв. без ДДС и
на стойност 24633,92 лв. с ДДС. Също така са представени протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж от
11.09.2018 г. и констативен акт за установяване съответствието на строежа с издадени
строителни книжа и за това, че подробния устройствен план е приложен по отношение
на застрояването от 15.03. 2019 г.
По искане на пълномощника на ответника от ЯРП е изискана и приложена като
писмено доказателства преписка вх. № *** г.
До ответницата В.Т.И., чрез ищцовото дружество е изпратена нотариална
покана, с която я канят в 7 дн. срок от получаването на същата да им заплати сумата от
24 633, 92 лв., като в противен случай щели да търсят правата си по съдебен ред.
Посочената покана е връчена на ответницата от нотариус с рег. № *** с район на
действие съдебен район на Районен съд- Ямбол, връчена по реда и условията на чл.47,
ал.5 ГПК, за което обстоятелство е съставен протокол от 27.07.2021 г. на посочения по-
горе нотариус.
Също така от страна на ищцовото дружество е представена покана от В. С. Г. от
гр. Я., чрез адв. В.- ЯАК, отправена до ищцовото дружество, с която уведомява
последното, че по силата на договор за дарение от 10.03.2021 г., тя и брат й Д.С.И. са
придобили описания по-горе недвижим имот находящ се в с. К., общ. Т., обл. Я., в едно
с правото на строеж на жилищната сграда със застроена площ от 299. 00 кв. м.,
съгласно издадено строително разрешение № *** г. на община Т., с титуляр В.Т.И., в
качеството и на възложител, като с настоящата покана желаела да предприеме
процедура по издаването на заповед за смяна на титуляра в разрешение за строеж, за
което било необходимо да представи всички актове и протоколи за строителството и
3
етапа на завършеността на сградата, съгласно изискванията на чл.148, ал.4 и чл. 169,
ал.1 и ал.3 ЗУТ, като моли ищцовото дружество в едноседмичен срок, считано от
датата на получаването й да се яви в канторана на адв. В. и да и предостави
необходимите актове и протоколи за строителство на сградата, изграждаща се в
посоченото по-горе УПИ по плана на с. К., община- Т., обл. Я., съгласно издаденото
строително разрешение № *** г. Явяването на представител на ищцовото дружество
щяло да бъде възможност за доброволно и извънсъдебно уреждане на отношенията им.
В противен случай щяла да предприеме съдебна процедура за снабдяването им, с което
същото щяло да бъде натоварено с разноски по водене на делото. От страна на
ищцовото дружество, чрез управителя му до В. С. Г. е отправен отговор на поканата с
който я уведомяват, че разполагат с исканите документи и са в готовност да и ги
предоставят, след уреждане на неуредените до този момент имуществени отношения
по повод на извършеното строителство. Също така се изявява готовност за уреждане на
отношенията им извънсъдебно, като при проявено нежелание от тяхна страна, щели да
предявят претенциите си по съдебен ред относно незаплатеното им строителство.
От страна на пълномощника на ответника е представена и приета фактура за
продажба № *** г., със срок на плащане 15.08.2020 г. с доставчик „***“ ООД и
получател „***“ ЕООД с описание на стоката, количество, ед. Цена и на обща
стойност 2687, 99 лв. с ДДС, както и предоно нареждане от 13.08.2020 г. от което е
видно, че закупената стока е платена на доставчика.
По искане на ищцовата страна по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите В. Г. В., К. ИВ. К. и ЯН. АТ. Й..
Свидетеля В.В. посочва, че работи във фирмата на ищцовото дружество, като
строителен работник. Знаел, че имали договор за къщата в с. К. по която започнали
работа. Работил от изграждането на основите, разчертаването, първа плоча, зидария и
покрив. Работата започнала преди около три години, късна есен, като под керемидите
имало поставена мембрана, която била вид водоизолация и се поставяла върху
ламперията. След това върху нея се поставяли летвите и керемидите, като това го
работили те. Също така сложили шапки за одушниците в подпокривното пространство,
за което мисли, че го слагали ВиК-то. Покривът бил изработен с керемиди „Тондах“,
които били унгарски и ги поставили чисто нови. Имало сложена изолация над
верандата и отдясно на входа- стериопор, като имало слаган и фибран от страната на
гаража. Между двата покрива се получавало пространство, като същото било изцяло
облечено с фибран, като от дясната страна пак имало сложен фибран. Всичко това
било шпакловано и боядисано с фасаген. Комините ги правило друго момче, също от
фирмата. На обекта В. не била ходила, като на място ходила снаха й и момчето което
било днес тук. Не били правили възражение, като при започването на обект се
сключвал договор между работодателя, като без договор те не можели да отидат на
обекта. Щом се почнел обекта значи имало договор.
Свидетеля К.К. посочва, че имал професионални отношения с ищцовото
дружество, като работил във фирмата като шофьор на дизелов овтомобил. До колкото
знаел имало сключен договор, защото те не започвали работа преди да има сключен
такъв. През него бил минал де факто всичкия строителен материал за построяване на
къщата. Когато отишъл на обекта, било едно празно дворно място, като от основите и
разчертаването я изградили цялата къща. Карал на къщата мембрана за поставяне под
керемидите, дървен материал, керемиди, тухли, материал за зидане и лепене. Имало
било случаи когато бил на обекта и наблюдавал строителството, като Васил бил
основния изпълнител на обекта. Не можел да посочи точно кога било приключило
4
строителството, но предполага 4-5 години назад. Той вече не работил при г-н Б., не
знаел дали било приключено строителството когато напуснал преди две години, като
имало още довършителни работи да се правят, но къщата била покрита и покрива бил
поставен. Имало топлоизолация от стириопор и фибран, като тези материали той ги
карал на обекта. Виждал да идват хората, но той не бил говорил с тях. В. не бил я
виждал и въобще не я познавал. Бил виждал да ходят внука й, както дъщеря й или
снаха й които ходили на обекта. Това момче М., който днес бил тук бил почти всеки
ден на обекта. Не бил чувал възражения от тяхна страна, като ако имали някакви
възражения към г-н Б. той не знаел.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори, че вътре не знаел
да било се работило, къщата като цяло била изградена и с изолация, и с покрив, но
вътре не знаел да било работено.
Свидетеля Я.Й. посочва, че В. Б. но бил работодател, но не постояно. Наемал го
за извършване на определена работа, касаещи водопроводни дейности. Цялата ВиК
инсталация на къщата в с. К. я бил правил той, като не се сеща точно периода, около
две и повече години. Тази къща я строил В. Б. с бригадата си. Каналите възвратни
клапи в подпокривното пространство трябвало да излязат през покрива, имало идни
керемиди които били много скъпи и те се отказали от тях, като се наложило да сложат
противовакумни клапи в подпрокривното пространство, това което било решено.
Правени били такива канални възвратни клапи в подпокривното пространство, като
мисли, че били пет броя.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори, че указанията
какво трябвало да се прави ги получавали от Валенти.
По искане на ответната страна са събрани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля Д.С.И. ( внук на ответника). Същия посочва, че му било известно, че имало
такъв имот в с. К., в който имало нова постройка. Нямал спомен и не знаел точно коя
година я правили. Не се сеща дали преди нея е имало стара постройка, бил просто
празен. Той бил собственик на къщата, на база на това, че преди това баба му получила
инфаркт и решила да им прехвърли къщата на него и на сестра му. Не помни точно
кота им я прехвърлила, преди няколко години. Около 2020 г. мисли, че било, като не
само къщата а и цялото дворно място им прехвърлила, но не бил сигурен. В момента
съществували тези неща като улуци, изолация на къщата, но когата баба им я
прехвърлила на него и на сестра му, къщата имала куп проблеми. Имало доста неща,
които не знаел кой ги бил правил, но не били направени качествено. Решили да се
съветват с фирма да довърши ремонта, да довърши нещата, които не били изградени и
да опреви проблемите. Покривът не бил покрит, като течало навсякъде. Нямало
керемиди, комини ,одушници, нямало такива неща. Не знаел кой я строил тази къща,
баба му се занимавала. Не бил ходил там никога, това , че придобили собствеността се
наложи да ходят. Фирмата се казвала „Суперстрой инженеринг“, като контактувал с
управителя Д.. Фирмата била ямболска, като офисът и базата им била на „Ормана“.
Тази фирма довършила покрива, довършила нещата които не били направени- улуци,
одушници, нещата които не били довършени. Когато придобил имота, ходил един или
два пъти, като тогава видял, че не са направени, като след това видял, че били
направени тези неща. Баща му и баба му разговаряли със собственика на фирмата
какви неща щели да се правят и после видял, че са направени. В момента не разполагал
с такива документи за ремонтните дейности които извършила фирмата, която споменал
по-рано, но мисли, че има такива документи.
На въпрос на пълномощника на ищцовото дружество свидетеля отговори, че
5
нямал на представа дали било имало разговор между баба му и този човек, като
последния не бил виждал и не го познавал.
По делото е назначена и изслушано заключението на СТЕ.
От същото се установява, че на основание извършен оглед, направените справки
и изчисления било установено, че при извършения оглед, че в дворното място, за което
бил отреден УПИ ***, *** по ПУП на с. К., общ. Т., обл. Я. била построена едноетажна
жилищна сграда с гаражи, по предоставен от представители на ответницата проект
жилищна сграда била със ЗП299 кв.м. Предмет на проверката и остойностяване били
само видовете СМР, описани в ИМ от 16.09.2021 г. и в протокол за установяване
извършването и заплащането на видовете СМР. Изработена била количествено
стойностна сметка по цени определени от изпълнителя (ищец по делото), за
количествата определени по проект и установени на място и за количествата от
приложения по делото протокол за установяване завършването и заплащането на
видовете СМР. Крайната стойност на видовете СМР с количествата, определени по
проект и установени на място били на стойност 21 002, 00 лв. без ДДС, с крайна
стойност 25 203,00 лв. с ДДС, описани в колона 13. Крайната стойност на видовете
СМР с количества от приложения по делото протокол за установяване извършването и
заплащането на видове СМР, били на стойност 21 348, 00 лв. без ДДС, с крайна
стойност 25 618,00 лв. с ДДС, описани в колона 12.
При изслушването си в с.з. вещото лице е посочило, че поддържа представеното
заключение и нямало какво да добави към него.
На въпрос на пълномощника на ищцовото дружество в. лице отговори, че скрит
вид работа било полагането на мембраната под керемидите, като това било вид работа,
която не можела да се установи на този етап. Дори да се качила на място, трябвало да
се демонтират керемидите, но ако такава нямало, щяло да има течове. Отделно имало
протокол за приемане на дървената покривна конструкция, което било доказателство,
че върху нея трябвало да бъде монтирана мембраната. Когато отишла на място, при
огледа, там били страната по делото, синът на В.- С. и Ж.. Изрично ги попитала дали са
запознати с ИМ и описаните видове работа и дали имали наблюдение дали не били
изпълнени, ако имало такива да и ги посочат. С. казал, че всичко било изпълнено,
покрива бил тук, само, че не бил изпълнен от него, от строителя В.. Тя поне не виждала
течове на обекта и затова попитала да и ги посочат. Имало шапки за отдушници, които
били монтирани в подпокривното пространство и нямала достъп до тях. Казали и, че
няма достъп, пред една капандура със стълба не ги видяла. Комините също били
недостъпни, не била се качвала да види дали около комините има обшивка, но ако
нямало такава щяло да има течове и затова ги приела за изпълнени.
На въпрос на пълномощника на ответника в. лице отговори, че проект в част
„архитектурна“ не са намирал в кориците на делото, като същия и бил предоставен от
лицето което и били дали за контакт Ж.. Без проект нямало друг вариант да определи
количествата на извършените СМР. Покривът който бил изпълнен бил сложен покрив,
със застъпване на нивата, с припокриване на части. Изчисленията били направени на
база информация предоставена от изпълнителя. Част от видовете работи, основните
покриването на покрива с керемиди „Тондах“ не били предвидени в справочника, като
там били предвидени обикновени керимиди. При тези керемиди и капаците имало
тройници които били на високи цени от 50 до 80 лв. В справочника ги нямало тези
цени, приемала цените на изпълнителя. Другите цени които ги имало в справочника ги
била сравнила и установила, че за част от видовете работа касаещи доставка и монтаж
челна обшивка на ламарина били приети от строителя на по-ниски цени от тези които
6
били предвидени в справочника. В същия била посочена цена от 17, 60 лв., а строителя
ги приел на 16,00 лв. Преценила, че няма право да променя по-ниски цени в по-високи.
Другите пък ги нямало в справочника, затова приела да работи по цените на строителя.
В справочника за боядисване с фасаген било предвидено цена от 8, 00 лв., като той бил
приел 4,00 лв. Това което била проверила било количеството и приложила снимки.
Това били боядисванията на стърчащите застъпвания на покрива. Те били извършени и
било боядисано с фасаген и се виждало. Също така се виждало последно стряхата пред
входа където имало допълнително покриване, без стойността на материала а само
покриване. Имало едни застъпвания, които се виждали и на снимката, върху тях била
положена изолация от стериопор, западната фасада била с фибран, като това било
количество за боядисване. Позиции №№№ 16,25 и 29- боядисване с фасаген били
различни позиции. Тези които били на 16, 8 кв., били по цялата облицовка, която била
направена. Грубото боядисване с фасаген било 4 кв., като тя установила 4,4 кв, като
той бил дал 4, 8 кв. изолиране с фибран. Площта била определена по проект, като това
била една цена в справочника и той бил дал доставка и монтаж била една цена, която
включвала доставка, монтаж, труда и допълнителните разходи. В. лице не ги отделяла
като доставка, нито пък в справочника тези цени били отделени. Когато имало позиция
„доставка и монтаж“, нямало отделно колко е доставката и колко е монтажа. Имало
позиции които били само монтаж- „покриване с керемиди“ и тям нямало доставки и
разбивки, като и в справочника , когато имало такава позиция нямало разбивки.
„Доставка и монтаж на ПВЦ улуци“ имало една обща цена, което включвало всички
видове разходи, за доставка, за материали и труд. Била възможна разлика от това което
бил предоставил строителя и от това което било в справочника. Имало различни цени,
някой били по-високи, някой били по-ниски, но ако съдът и възложил, тя не била
специалист за да направи анализ на специфичните видове работа. Нейното заключение
било обективно, можело да се доверят в количествата, като стойностите пак казвала, че
са от изпълнителя. Справочника за цени в строителството давал орентировачната цена
и когато имало договореност с форми, рядко го ползвали. Него го ползвали, когато
трябвало да се внесат промени, но не било определено лицето или фирмата. Всяка
фирма работила с определен процент печалба, определен вид разходи, като не можели
да кажат кое било по-добре. Тук били цените само на ищеца, на строителя. Това било
така , защото видовете работи, които не били дадени в справочника, имало видове
работи, които били на по-ниски цени от справочника и нямало как да се коригират
едните или другите и затова решила да работи само по цените на строителя. Според
нея от прегледа, не можела да каже, че били много завишени за да буди съмнение във
в.лице. Не била тя човека, който да коригира само едното. „Канални възвратни клапи“
в санитарните помещение ги имало, като и били посочени. Това вече било закрито, те
били в подпокривното пространство, затова записала, че не ги била видяла. Те не и
казали, че няма такива или има такива. Всеки комин го изчертала и по неговия размер
определила калко било количеството, за всяка бройка комини по линейна обиколка.
Заключението по СТЕ беше оспорено от страна на пълномощника на ответника,
като некомпетентно. В.лице било работило по цени, дадени от ищеца, които не
отговаряли на специализираната литература. Също така било работено по проект,
който не бил сред материалите по делото, не бил представен от нито една от страните,
с оглед на което в заключението не били изчислени реално съществуващите СМР-та, а
били направени хипотетични изчисления на база предположения, без в.лице да било се
запознало с тяхното реално извършване и предаване на възможни най общи
принципни положения, което не отговаряло на поставената задача, като била налице
хипотезата на чл.201 ГПК, като заключението било неясно. Възразява се по
7
заключението, освен всичко останало и в частта относно диспозитива, доколкото не се
виждали обективно вложени 18 работни часа, като от заключението от 2 страници, в
които се цитирали разказите на ищеца и ползване на таблица, предоставено от ищеца.
Други доказателства във връзка с настоящия спор не бяха представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Възражението от ответника за нищожност на договора за строителство ( ремонт) от
28.08.2018 г. е с правно основание чл.26, предл.2 ЗЗД- поради липса на съгласие на
възложителя и на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД- поради противоречие със закона.
Договора за строителство е изрично регламентиран в чл.157, ал.1 ЗУТ и чл. 163,
ал.1 ЗУТ, а правната теория и съдебна практика го определят като възмезден,
неформален, каузален, консенсуален, с продължително изпълнение и двустранен,
съобразени с размера и съдържанието на дължимите престации, към момента на
сключването на договора за строителство, както и възможността, те да бъдат изменени
без допълнително споразумение между съкотрахентите, било поради предписание на
специализирането контролни органи в строителството, било поради създадено
впоследствие по –сполучливо техническо решение, дава основание да се приеме има
алеаторен характер. Допълнителен аргумент в тази насока се съдържа и в чл.266, ал.2
ЗЗД, установената с който възможност за изменение на цените на строителните
материали и работна ръка се явява фактор, можещ допълнително да повлияе върху
размера на дължимото от възложителя възнаграждение, нормативно установено
изискване в чл. 170, ал.1 ЗУТ. Характерно за този вид договор е документиране
изпълнението на задължението на страните. На документиране, по силата на изричното
разпоредено от закона, подлежат и всички предписания, свързани с изпълнението на
строежа. Поради тази специфика на договора за строителство, сключването му
поражда, наред с правните последици, чието съдържание е определено по волята на
страните и други права и задължения, които по вид и съдържание се определят от
закона, т.е. без да е необходимо волеизявление на съконтрахентите, включени по право
в съдържанието на договор. Така установените от закона условия в едната си част се
определят от диспозитивните норми, съответно приложими при липса на уговорка
между съконтрахентите, а в друга създават административни, по своята правна
същност задължения. Изпълнението на тези административни задължения следва да се
считат за мълчаливо уговорени между страните, със самото сключване на договора за
строителство. Към групата на мълчаливо уговорените задължения по закон, следва да
бъде отнесено и изискването, установено в чл.168, ал.4, пр.1 ЗУТ, според която
предписанията и заповедите на лицето, упражняващо строителен надзор, вписани в
заповедната книга, са задължителни за строителя, предприемача и техническия
строител на строежа, както неизпълнението им води до пораждане на отговорност за
строителя по чл. 163 ЗУТ.
С оглед посочените по- горе разяснения, първия спорен момент между страните
е дали между същите има сключен договор за строителство от 28.08.2018 г.
Ищеца твърди, че между страните и сключен договор, по силата на който
ответницата му е възложила да изпълни СМР на обект: жилищна сграда в УПИ ***,
*** по плана на с. К., общ. Т..
Съгласно чл.258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителя се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати
8
възнаграждение.
Както беше посочено и по горе договорът за изработка, чиято разновидност
е договорът за строителство е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален, т.е.
писмената форма не е условие за неговата действителност, а само за доказването му –
решение № 1661/6.12.1999 г. по гр. дело № 972/1999 г. на V г. о. на ВКС.
В настоящия случай и във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК
по оспорване истинността на сключения между страните договора за строителство,
същия беше представен в оригинал, но не бяха ангажирани от страна на ищеца
доказателства, че подписа за възложител е положен от В.Т.И.. Напротив в тази насока е
направено и самопризнание от страна на ищеца в производството, че подписа в
посочения договор не е изпълнен от възложителя. В приложената преписка на ЯРС с
вх. № *** г. по описа на ЯРП ( лист 53 ) е приложено пълномощно с нотариална
заверка на подписа на *** г. на нотариус с рег. № *** на НК с район на действие РС-
Ямбол, от което се установява, че В.Т.И. е упълномощила Ж. Т. И., да я представлява
пред община- Т., компетентния архитект, други държавни и общински органи и
институции с право да придвижи процедурите по строителство в недвижим имот,
находящ се в с. К., общ. Т., обл. Я., предсталяващ УПИ ***, *** ( имот пл. № *** в ***
по нот.акт***г.), включително да получи разрешение за строеж, да съгласува планове,
проекти, да получава визи и удостоверения за степен на завършеност и за въвеждане в
експлоатация. Всички права по пълномощното да се тълкуват изцяло в полза на
упълномощените лица, като същото е безсрочно. В тази насока съдът приема, за
безспорно установено между страните по делото, че договорът за строителство от
28.08.2018 г. не е подписан от посоченото м него като издател на документа лице-
В.Т.И.. От ищеца в писмената защита се твърди, че договорът е подписан от
пълномощника на ответника, но този факт не е приет за безспорен и не е надлежно
установен от събраните по делото доказателства, тъй като върху самия документ няма
никакви индикации да е подписан от друго лице, различно от посоченото като издател.
Не е надлежно установено от ищеца, че договорът е подписан от посоченото лице-
пълномощника Ж. Т. И., поради което и с оглед изричното му оспорване от страна на
ответника като неистински документ, съдът следва да го изключи от доказателствения
материал по делото. Същият безспорно не е подписан от лицето, посочено в него като
негов издател и поради това се явява неистински документ, заявеното оспорване от
страна на ответната страна по реда на чл.193 ГПК е основателно и следва да бъде
уважено. Предвид изключването му като доказателство по делото, съдът не следва да
обсъжда доводите за нищожност на същия поради липса на съгласие на възложителя и
поради противоречие със закона, с оглед на това, че нямало поръчка, касаеща обем
възложена работа, нито имало уговорено възнаграждение, но само за пълнота следва да
се отбележи, че тези доводи биха били неоснователни, тъй като горното не съответства
на отразеното в договора, а именно в същия е уточнен предмета - СМР на конкретен
обект и тяхната приблизителна стойност в чл. 2 – цената на възлаганата за изпълнение
задача възлиза съгласно протокол 19, като съдът намира, че няма пречка с него
впоследствие да се индивидуализират конкретните видове СМР. Налице е практика на
съдилищата, включително и постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК решения, че
договорът за изработка е действителен и ако страните са уговорили възнаграждение по
ориентировъчни или прогнозни цени, а размерът му подлежи на окончателно
определяне и изчисляване при завършване и предаване на работата.
Изключвайки самия договор като документ по делото, съдът следва да
извърши преценка дали въз основа на другите представени документи по делото и
9
събраните доказателства се установява да е налице валидно правоотношение между
страните и задължение на ответника да заплати възнаграждение за извършените СМР.
Договорът за изработка е неформален, тъй като не е предвидена форма за неговата
действителност и горното се извежда от разпоредбата на чл.258 ЗЗД, съгласно която с
договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо
съгласно поръчката на другата страна, а последната- да заплати възнаграждение.
Следователно само фактът, че представеният от ищеца писмен договор поради
неустановяване на автентичността на документа и оспорването му е изключен от
доказателствения материал, не означава, че между страните не е възникнало
правоотношение, по силата на което да е налице задължение за заплащане на
извършени СМР.
Доколкото възложителя и изпълнителя не са уговаряли конкретните СМР
като вид, количество и стойност в писмен договор по чл. 160, ал.2 ЗУТ, ищецът -
изпълнителят носи тежестта да докаже с всички допустими от процесуалния закон
доказателствени средства постигането на съгласие за извършване, а съответно и самото
извършване, на строителните работи, за които претендира възнаграждение по чл.266,
ал.1 ЗЗД. Преценката на съда за възникването и съществуването на договорно
правоотношение между страните по повод на конкретните СМР не е обвързана с
изискване за спазване на писмената форма по чл.160, ал.2 ЗУТ.
Безспорно липсва подписан писмен договор между страните, поради което
съдът следва въз основа на представените доказателства да прецени дали ищецът е
установил сключване на договор, изпълнение по договора, вид и размер на
възнаграждение и съществуване на задължение на другата страна да заплати точно
претендираната сума и то като цена на възнаграждение по договор за изработка, и че
това възнаграждение се дължи. От доказателствата по делото може да се установи по
категоричен начин каква е била действителната воля на страните по тези съществени
елементи на договора за изработка. От представените от ищеца писмени доказателства,
включително и събраните такива от приложената прокурорска преписка, безспорно се
установява, че е издадено разрешение за строеж № *** г. на гл. архитект с което се
разрешава на В.Т.И., в качеството й на възложител да извърши строителство на
жилищна сграда със ЗП-299, 00 кв.м., пета категория в посочения по горе ПИ, като
преди това е изготвен комплексен доклад за оценка на съответствието на проектната
документация със съществените изисквания съгласно чл.142, ал.6 ЗУТ, с възложител
В.Т.И., проектант „Ар Ей Пи“ ЕООД-Я. и консултант ( строителен надзор) „Монолит
Консулт“ ООД- гр. Ямбол. Подадено е заявление по чл.157, ал.2 ЗУТ от В.Т.И. до
Кмета на община- Т., с което се иска да бъде осигурено присъствието на служител на
общинската техническа служба по чл.223, ал.2 ЗУТ за откриването на строителната
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж. На 11.09.2018 г. е
съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строеж, с технически ръководител В. И. Б.- управител на „Випстрой
Инженеринг-В“ ЕООД гр. Ямбол, в присъствието на възложител В.Т.И. и служители
по чл.223, ал.2 ЗУТ при Дирекция „ТУСЕ“ в община „Т.“ са съставили протокола, в
който удостоверили по раздел I, че са налице следните разрешения и документи
подробно описани в т.1 ( 1.1- 1.6 ) ; т.2 изходните точки на външните връзки със
съществуващата техническа инфраструктора- за временен водопровод, канализация и
ел. захранване-ползвали се съществуващите в обекта ; т.3 описание на строителната
площадка: окомерна скица на площадката- на отделен лист отразени в ( 3.1-3.4) ; т.4.
състояние на околното пространство било : строителството щяло да се осъществява
10
изцяло в УПИ XII-***, *** по ПУП на с. К., общ. Т.; т.5. предвидени мерки в плана за
безопасност и здраве за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд да се
спазвали мерките предвидени в ПБЗ, като нямало забележки при съставянето на раздел
I и раздел II определили строителната линия и ниво на строежи, като техническия
ръководител в присъствието на посочените по горе субекти съставил този протокол, с
който удостоверявал, че определил строителна линия и ниво на строеж в УПИ XII-***,
*** по ПУП на с. К., общ. Т., одоберн със заповед № *** г. на кмета на община „Т.“
както следвало : т.1- окомерна скица на отделен чертеж ( 1.1) и т.2 нива на строеж по
одобрения проект ( 2.1-2.4) като нямало забележка при съставянето на раздел II, като
същия е подписан за съставил А- В. Б. и присъствали Б- В.И. и В- А. Т.. Също така в
преписката се съдържа договор за упражняване на авторски надзор от 28.08.2018 г.,
сключен между В.Т.И. и „Ар Ей Пи“ ЕООД за упражняване на авторски надзор по
всички части на посочения по-горе обект и КА за установяване на съответствието на
строежа с издадените строителни книжа и за това, че ПУП бил приложен по отношение
на застрояването от 15.03.2019 г., като длъжностното лице от общинската
администрация-главен специалист в отдел „АТО и С“ при Дирекция „ТУСЕ“ в община
„Т.“ в присъствието на възложителя В.Т.И. и технически ръководител В. И. Б.-
управител на „Випстрой Инженеринг- В“ ЕООД гр. Ямбол, по искане на възложителя
извършил проверка на строежа при която установил, че строителните и монтажни
работи по фундаментите на строежа били завършени, строежът съответствал на
издадените строителни книжа и не били допуснати отклонения. ПУП бил приложен по
отношение на застрояването, като същия е подписан от извършил проверката А- А. Т.
и В-В. Б., като не е подписан за присъствала В.И..
В тази връзка съдът приема и обосновава извод за постигане на съгласие и
съвпадане на насрещни волеизявление на страните за сключване на договор. Това се
установява и от свидетелските показания на разпитаните свидетели, поискани от
страна на ищеца, които макар и заинтересовани, работещи в ищцовото дружество и
ценени с останалите доказателства по делото безспорно се установява, че ищцовото
дружество е изпълнило посочените СМР-та за които претендира. С оглед на
посоченото следва да се приеме, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за изработка. В тази връзка житейски необосновани са възраженията на
ответника чрез пълномощника му в насока че липсва договор за строителство между
страните, като отделно от това се оспорват възложените строителни работи извършени
от изпълнителя, като се основава на изключения договор за строителство. В тази
връзка следва да се отбележи от съда, че изпълнението и приемането на възложените
строителни работи не е документирано по реда на чл.170, ал.1 ЗУТ ред, поради което
установяването на действителните отношения между страните във връзка с
не/изпълнението на договора се обуславя от съвкупната преценка на събраните в
производството писмени и гласни доказателства, съобразно възложената на страните
доказателствена тежест. В настоящия случай възложителя оспорва в цялост
изпълнението, а фактически държи изработеното в съответствие с договореното в
цялост, поради което следваше да проведе доказване от кого и на какво основание е
получил фактическа власт върху изработеното, щом оспорва получаване от
изпълнителя. В тази връзка възложителя отказал да удостовери фактическото приемане
на изпълненото. Такова доказване в процеса от страна на ответника не беше
извършено. Напротив в производството по безспорен начин се доказа, че СМР-та са
извършени от изпълнителя, като за това сочат събраните писмени и гласни
доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.С.И. с оглед на това, че
същия е заинтересован от изхода на делото, както и че неговите показания не
11
съответстват на събраните други такива. Това е така, защото житейски необяснимо е,
същия да е придобил част от процесния имот с посочения по-горе договор за дарение
от баба си В.Т.И., в едно с правото на строеж на жилищна сграда със застроена площ
от 299, 00 кв.м., като отделно се твърди, че не знае кой е правил нещата там, като
имало доста проблеми. Отделно от това от събраните писмени доказателства, като
кореспондеция между ищцовото дружество като изпълнител и В. С. Г., която е
собственик на другата част от имота съгласно договора за дарение, безспорно се
установява, че именно ищеца е изпълнил строителството. Също така съдът не споделя
възраженията на ответника в които се твърди чрез свидетеля Д.С.И., че част от СМР
поради некачественото им изпълнение или неизпълненото им въобще се наложило да
бъдат възложени на друга фирма да ги изпълни и довърши. В тази връзка се твърди, че
покривът не бил покрит и течало навсякъде, нямало керемиди, отдушници и комини. В
тази връзка се твърди, че друга фирма се наложила до отстрани посочените по-горе
недостатъци. От представените от ответника писмени доказателства, безспорно се
опровергяват твърденията на ответника относно керемидите с които е покрит обекта.
Също така не става ясно, дали закупените материали от посочената фирма във
фактурата са вложени на обекта, като в тази насока не бяха ангажирани никакви
доказателства, а именно СТЕ или гласни такива.
Съдът следва да отбележи, че протокола за установяване завършеното и
заплащането на видовете СМР не е подписан от инвеститора. В тази връзка следва да
се отговори на въпроса дали съставените едностранно от изпълнителя протоколи могат
да послужат като доказателство за извършване на отразените в съдържанието им
видове и количества СМР и приемане от възложителя. В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно констатната практика на ВКС, че съставените от изпълнителя
протоколи за видовете СМР съставляват частни свидетелстващи документи, чрез които
се отчитат извършените в процеса на строителството СМР. В тази връзка следва да се
отбележи, че протокола за установяване завършеното и плащането на видевете СМР са
връчени на възложителя по реда и условията на чл.47, ал.5 ГПК от нотариус. В тази
връзка е и задължителната практика на ВКС в решение № 318/17.10.2011 г. по т. д. №
728/2010 г. на ІІ т. о., решение № 48/31.03.2011 г. по т.дело № 822/2010 г. на ІІ т. о. и
решение № 250/11.01.2012 г. по т. д. № 535/2010 г. на ІІ т. о., според която въпреки
отсъствието на двустранно подписан от изпълнителя и възложителя констативен
протокол, извършените и актувани от изпълнителя СМР могат да се считат за приети
по смисъла на чл.264, вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД, ако по делото съществуват доказателства
за извършени от възложителя конклудентни действия по приемане на изработеното
или ако същият използва завършения обект според неговото функционално
предназначение. В тази връзка съдът следва да отбележи, че в чл.264, ал.1 ЗЗД е
регламентирано задължението на поръчващия да приеме изработеното и да заплати
уговореното възнаграждение. Съгласно правната доктрина и съдебната практика
понятието „приемане“ включва в себе си фактическо и правно действие, а именно:
преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и
изразяване /мълчаливо и изрично/ на изявление от страна на поръчващия, че счита
работата за съобразена с договора. Тълкувайки разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗЗД, вр. с
чл.264, ал.2, изр.1 ЗЗД и чл.265, ал.1 и ал.2 ЗЗД , съдът намира, че законът задължава
поръчващия при приемане на работата да направи всичките си възражения ако
изпълнената работа се отклонява от поръчката или е с недостатъци, или недостатъците
да правят работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. В
последния случай поръчващия би имал право да развали договора и съответно не би
дължал никакво възнаграждение – чл.265, ал.2 ЗЗД, а в останалите случаи - да се
12
ползва от някои от алтернативно уредените права по чл.265, ал.1 ЗЗД, ако е заявил
съответните възражения при приемането.
В конкретния случай съдът приема, че СМР по обекта жилищна сграда в
УПИ ***, *** по плана на с.К., общ. Т., обл. Я. са извършени. В тази връзка е и
заключението на в.лице по изготвената и прета от съда съдебнотехническа експертиза.
Този извод на съда не се променя и с оглед заключението на в.лице, че част от
изпълнението СМР не са видими при огледа направен от същото. Също така съдът не
споделя възраженията на пълномощника на ответника, че в. лице е работило по проект
който липсва по делото и не бил представен от нито една от страните, като е работено
изцяло по цени, които били дадени от ищеца и били изцяло хипотетични. В тази
насока следва да се отбележи, че въпросния проект е представен при огледа на място
на в.лице от представител на възложителя, като в. лице установило, че в обекта липсват
течове, като на база на това е направила извода, че процесните СМР са
изпълнени.Заключението на в.лице е изготвено на база всички събрани по делото
доказателства и при извършване на оглед на място и същото не може да внесе
съмнение в истиността на отразените в протоколите факти досежно реалния обем на
извършените СМР. В тази насока следва да се имат предвид и поясненията на в.лице,
че скритият характер на част от работите, а именно полагане на мембана под
керемидите, ако няма такава ще има течове и обстоятелството по приемане на
дървената подпокрина конструкция отразена в протокол, представлява доказателство
за монтирана мембрана. В тази насока без значение за дължимостта на търсеното
възнаграждение са възраженията на ответника за некачествено изпълнение на
отразените в протоколите работи. В тази насока следва да се отбележи, че тези
възражения не са заявени своевременно и са преклудирани на основание чл.264, ал.2,
вр. с ал.3 ЗЗД. Освен това некачественото изпълнение поражда за възложителя права
по чл.265, ал.1 ЗЗД, които могат да бъдат упражнени чрез иск или възражение за
прихващане, но не освобождава възложителя от задължението по чл.266, ал.1 ЗЗД да
заплати на изпълнителя уговореното в договора за изработка възнаграждение.
Отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече установена
фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора, не съставлява
упражняване на това право. Упражняването на правото следва да се осъществи с
изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако
констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на
договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези
недостатъци. В този случай съгласно чл.265, ал.1 ЗЗД, той може да иска поправяне на
работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на
недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на
възнаграждението. Относно реда за упражняване на правата по чл.265, ал.1 ЗЗД също
е формирана задължителна практика на ВКС. С решение № 9/ 05.06.2017 г. по т. дело
№ 2690/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че по отношение на формата, в която
следва да се упражнят правата на възбложителя на чл.265, ал.1 ЗЗД не съществува
ограничение. Това може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни
вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД,така и при
възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл.266, ал.1
ЗЗД. С решение № 84/30.07.2015 г. по т. дело № 1428/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о., е
прието, че в зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или
непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение
или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на
13
възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с
оглед обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък.
Хипотезата на чл.265, ал.1 ЗЗД за присъждане на самите разноски за поправката е
приложима само в случай на вече заплатено възнаграждение за изработеното, какъвто
не е настоящия случай.
С оглед на това иска е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи
изцяло.
По разноските :
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат
разноски, като съгласно представения списък по чл.80 ГПК същите претендират
такива в общ размер на 2 735, 40 лв., от които 985, 40 лв. заплатена държавна такса,
500, 00 лв. депозит за вещо лице и 1250, 00 лв. заплатен адвокатски хонорар. В
настоящия случай съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е направено своевременно
възражение от страна на пълномощника на ответника за прекомерност на адвокатския
хонорар на пълномощника на ищеца.
Съдът, съобразявайки се с определения минимален размер на адвокатското
възнаграждение според Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,съдът намира,че същото е под минимален размер
съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4, като възражението е неоснователно.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.Т.И., ЕГН *** със съдебен адрес в гр. С., ул. „***, чрез адв. В. ХР.
Л.- САК, да заплати на „Випстрой Инженеринг- В“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Ямбол, ж.к. „Васил Левски“ бл.10, вх. Б, ет.3, ап.6,
представлявано от В. И. Б., сумата от 24 633, 92 лв. с ДДС, представляваща
неизпълнено задължение по договор за изработка, за извършени СМР на обект
жилищна сграда със ЗП-299.00 кв.м. в урегулиран ПИ *** в *** по ПУП на с. К., общ.
Т., обл. Я. , ведно със законна лихва върху сумата от датата на иска - 16.09.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 2 735, 40 лв. разноски пред настоящата
инстанция, съгласно списък на разноските.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
14