Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1035 / 31,07,2017 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 31,07,2017 г. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА БЕШКОВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 1520/2017 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 31508/22,05,2017
г. от П.Н. ***, ЕГН ********** – лично и в качеството му на Едноличен търговец
с фирма ЕТ „АРИСКО – П.Н.“***, ЕИК ****; и М.С.Н. ***, ЕГН **********; длъжници
по изп. д. № 20148240403394 по описа на ЧСИ К. Павлов с рег. № 824 с район на
действие ПОС; против Разпределение по посоченото изпълнително дело, предявено с
протокол от 19,05,2017 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобраз-ност на обжалваното разпределение, поради това, че със същото
се предвижда разпределяне в полза на ТД на НАП сумата от 46350 лв.,
представляваща ДДС, дължим въз основа на извършената публична продан на
недвижим имот. Жалбоподателят счита, че размерът на дължимия ДДС е
незаконосъобразно определен като за данъчна основа е приета цялата заплатена
при проданта цена на имота. Според него сделката (проданта) като цяло е
облагаема с ДДС, но следвало цената й да се обособи като две части – облагаема
доставка и освободена. Затова подлежащата на облагане данъчната основа следва
да се определи въз основа не на цялата продажна цена, а само на онази част от
нея, представляваща оценката на извършените от него подобрения и приращения в
имота (СМР и строителни елементи, които не са освободена доставка по смисъла на
закона), а останалата част от продажната цена (представляваща оценката на имота
във вида, в който е приет с разрешение за ползване от 1998 г.) следвало да се
счита за освободена доставка. Това изискване не било спазено от ЧСИ, поради
което неоснователно се определял за дължим ДДС в посочения размер.
Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да отмени обжалваното разпределение изцяло.
Жалбоподателят предявява доказателствени искания –
за извършване на СТЕ за определяне каква част от продажната цена се формира от
оценката на извършените в имота подобрения и приращения.
Взискателят „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София,
ЕИК***; изразява становище за неоснователност на жалбата.
„АРИСКО“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *** – длъжник в
изпълнителното производство, изразява становище за основателност на жалбата.
Останалите ответници – Община Пловдив и ТД НАП
Пловдив – присъединени взискатели в изпълнителното производство не вземат
становище по жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Като взе предвид данните по делото във връзка с
доводите в жалбата, съдът приема следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимирани
лица в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител.
По същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството по изп. д. № 20148240403394 по описа
на ЧСИ К. Павлов с рег. № 824 с район на действие ПОС, е образувано по молба
вх. № 52249/29,12,2014 г. от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, ЕИК***; и
приложен към нея изпълнителен лист от 02,12,2014 г., издаден въз основа на Заповед
за незабавно изпълнение № 10211/01,12,2014 г. по ч. гр. д. № 16906/2014 г. на
РС Пловдив; с който длъжниците П.Н. ***, ЕГН ********** – лично и в качеството
му на Едноличен търговец с фирма ЕТ „АРИСКО – П.Н.“***, ЕИК ***; и М.С.Н. ***,
ЕГН **********;***, ЕИК ***; са осъдени да заплатят солидарно на взискателя
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 100000 евро – главница, дължима по договор
за банков кредит от 06,08,2007 г.; както
и сумата от 11704,05 евро – неустойка за периода от 25,07,2013 г. до
26,11,2014 г.; както и сумата от 10398,15 евро – преструктурирани лихви; както
и сумата от 9015,13 евро – лихва за периода от 25,07,2013 г. до 26,11,2014 г.;
както и сумата от 7649,06 евро – наказателна лихва за периода от 25,07,2014 г.
до 26,11,2014 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27,11,2014 г. до заплащане на вземането; както и сумата от 5428,07 лв. – разноски.
За обезпечение на изпълняваните задължения
длъжниците – физически лица са учредили ипотека върху недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с
административен адрес: гр. П., ул. ** * № * етаж *, с предназначение „жи-лище, апартамент, с площ от 182,94 кв.
м., ведно с прилежащи 17,046 % идеални части от общите части на сградата.
По молба на взискателя изпълнението е насочено
срещу ипотекирания имот. В периода от 24,10,2016 г. до 24,11,2016 г. е
проведена първа публична продан, обявена за нестанала поради неявяване на
наддавачи и липса на наддавателни предложения.
Втора публична продан на имота е проведена в
периода от 07,02,2017 г. до 07,03,2017 г. С протокол от 08,03,2017 г.678-680 по
изп. дело) са обявени постъпилите наддавателни предложения (три на брой) проведено
устно наддаване, при което са постъпили две наддавателни предложения. След
изчерпването им за купувач е обявен „ГВ Солюшънс“ ООД.
С Постановление за възлагане изх. № 23133/13,03,2017
г. (л. 715-716) имотът е възложен на посочения купувач за сумата от 231 750 лв.
без включен ДДС.
Постъпилата от проданта сума е предмет на
обжалваното разпределение – извършено с Протокол за погасяване на дълга от
19,05,2017 г., 08,00 ч. (л.813-815) и с
Протокол за предявяване от 19,05,2017 г., 11,30 ч. (л.816-818).
Като взискатели в производството по изпълнителното
дело са присъединени: Държавата чрез ТД на НАП – за публични вземания срещу
длъжниците ЕТ „АРИСКО – П.Н.“***; и М.С.Н. *** – за вземания за данък върху
недвижимите имоти и лихва върху същия за продадени недвижими имоти.
Разпределение, съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, се извършва в случай, че събраната сума по изпълнението е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, като най-напред се отделят суми за изплащане
на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а
остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В случая
посочените основания за извършване на разпределение са налице – постъпилата по
делото сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели.
С разпределението като първо по ред е удовлетворено
вземането за дължимия въз основа на публичната продан ДДС, внесен от ЧСИ. Във
втори ред са удовлетворени вземанията за дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ,
съгласно привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД. На следващо място е
удовлетворено вземането на първоначалния взискател за предплатени такси и
разноски по изпълнението с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД. На следващо
място е удовлетворено вземане на присъединения взискател Община Пловдив за
данъци върху продадения недвижим имот, ведно с лихвите върху същите – с
привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД. Остатъкът от получената цена е
предназначен за удовлетворяване вземането на първоначалния взискател,
обезпечено с договорна ипотека, в поредност: разноски, неолихвяеми вземания,
законна лихва и част от главницата – с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД.
С жалбата не се предявяват оплаквания за нарушение
на реда за предпочтително удовлетворение, установен в разпоредбата на чл. 136
от ЗЗД.
Предявеното оплакване се основава на възражения
срещу определения и внесен от съдебния изпълнител ДДС, дължим върху извършената
с публичната продан доставка.
Няма спор, че длъжникът ЕТ „АРИСКО – П.Н.“***, е
регистриран по ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 131 от ЗДДС, в случаите на
публична продан и когато собственикът на вещта (длъжникът) е регистрирано по
този закон лице, съдебният изпълнител е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната
цена по продажбата да преведе дължимия данък по продажбата по сметка на
съответната ТД на НАП, да състави съответния документ за продажбата (определен
с правилника), да го предостави на собственика и на получателя, и да уведоми
съответната ТД на НАП, в който собственикът е регистриран.
В изпълнение на това с преводно нареждане от
13,03,2017 г. (л. 714) ЧСИ е превел в полза на ТД на НАП Пловдив сумата от
46350 лв., посочена като плащане на ДДС след публична продан, съставил е
протокол от 17,03,2017 г. за извършената продажба (л. 736) в три екземпляра, по
един от които за длъжника и за купувача; изготвил е уведомление по чл. 131 то
ТД на НАП по регистрация на длъжника (л. 737).
Относно дължимостта на ДДС и спорния размер на
данъчната основа:
Според жалбоподателя, продаденият недвижим имот не
е нов, но в него след придобиването му от длъжника са извършени подобрения.
Поради това част от продажбата (досежно частта от цената, отговаряща на
оценката на имота към датата на
разрешението за ползването му) следвало да се третира като освободена
доставка по смисъла на чл. 45 ал. 3 от ЗДДС, а по отношение на останалата част
от цената (формирана от оценка на последващите подобрения в имота), доставката
е облагаема.
Това становище не може да бъде споделено. Според
чл. 6 ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето
на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Извършените в
определен недвижим имот подобрения, водещи до увеличаване на стойността му, не
съставляват самостоятелен обект на вещни права, поради което не биха могли и да
са самостоятелен предмет на доставка. Предмет на доставката, извършена с публичната
продан, е правото на собственост на продадения обект.
Доставките, според ЗДДС, могат да бъдат облагаеми
(вкл. такива, облагаеми с нулева ставка) или освободени. Не се предвижда
възможност за частично облагаеми доставки (при които данъчната основа да се
формира само от част от заплатеното възнаграждение). Данъчната основа, според
чл. 26 ал. 1 от ЗДДС, е стойността, върху която се начислява или не се
начислява данъкът (в зависимост от това дали доставката е облагаема или
освободена). Данъчната основа се определя на
базата на всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на
доставчика, без данъка по този закон, като не се смята за възнаграждение по
доставка плащането на неустойка и лихви с обезщетителен характер (чл. 26 ал.
2). Така определената данъчна основа се увеличава с дължимите за доставката
данъци, такси, акцизи; с пряко свързаните с нея субсидии и финансирания; със
съпътстващите начислени от доставчика разходи за комисионна, опаковане, транспорт,
застраховане и пр.; и със стойността на обичайните опаковъчни материали и
контейнери, неподлежащи на връщане (чл. 26 ал. 3). В данъчната основа не се
включват: предоставени при възникване на данъчното събитие търговски отстъпки
или намаления; стойността на подлежащите на връщане опаковъчни материали и
контейнери; разходите във връзка с ползване на стоката при условията на лизинг;
платените от доставчика разходи, направени от името и за сметка на получателя
(чл. 26 ал. 5).
Следователно за данъчна основа на извършената с
проданта доставка следва да се приеме заплатената за придобиване на имота цена.
Не се спори, че продаденият жилищен обект не е нов.
Поради това по начало извършената с проданта доставка следва да е освободена от
облагане – съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 3 от ЗДДС, освободена е и
доставката на сгради или части от сгради, които не са нови. Според разпоредбата
на ал. 7 на чл. 45 обаче, в случаите на доставка по ал. 3 (каквато е
процесната) доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.
С оглед посочената разпоредба, със съобщението за
провеждане на първата по ред публична продан (л. 538) ЧСИ е поканил
длъжника ЕТ „АРИСКО – П.Н.“*** в
седемдневен срок да упражни правото си на избор дали доставката да бъде
облагаема. Това длъжникът е извършил с уведомление вх. № 55085/17,10,2016 г.
(л. 580), с което е заявил „сделката е облагаема с ДДС“. Това уведомление е извършено,
както се посочи, по повод първата публична продан на имота, проведена в периода
от 24,10,2016 г. до 24,11,2016 г. и обявена за нестанала.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
това, че същото не можело да се отнесе до втората продан, тъй като тя попадала
в друг данъчен период и „условността дали една доставка е освободена или
облагаема е предопределена от времеви срокове“. Според разпоредбата на чл. 38
от ЗДДС, освободени доставки са тези, посочени в глава четвърта на закона. Внимателният
прочит на предвидените в нея хипотези сочи, че това дали една доставка е облагаема
или освободена, се определя не от времето на извършването й, а от вида на
доставената стока или извършената услуга, както и от мястото на изпълнение.
Моментът на извършване на доставката (в случая – провеждане на проданта и влизането
в сила на постановлението за възлагане) имат значение за определяне датата на
настъпване на данъчното събитие по см. на чл. 25 от ЗДДС, което обаче няма
значение за това дали доставката да е облагаема или освободена, а се свързва с
последиците по чл. 25 ал. 6: настъпване
изискуемостта на данъка и възникване основание
за освобождаване от начисляването му за освободените доставки.
Поради това изборът по чл. 45 ал. 7 от ЗДДС за това
доставката да бъде облагаема (извършен от доставчика по повод първата продан,
обявена за нестанала), следва да се приеме за приложим и към втората продан. На
това основание доставката следва да се приеме за облагаема и дължимият данък да
се начисли по реда на чл. 67 от ЗДДС – като данъчната основа (получената при
продажбата цена, за която изрично е посочено, че не включва ДДС) се умножи по
предвидената в чл. 66 данъчна ставка – 20 на сто.
Именно по този начин е определено от ЧСИ спорното
задължение в размер на 46350 лв., внесено в законоустановения 5-дневен срок от
получаване на пълната цена. Затова правилно с обжалваното разпределение
удовлетворяване на това вземане е предвидено в първи ред.
С оглед посочените изводи, жалбата следва да се
приеме за неоснователна и да се остави без уважение. Предявените с нея
доказателствени искания са неоснователни - въпросът за стойността на
извършените в имота подобрения няма значение за основателността на жалбата и
събиране на поисканите доказателства не е необходимо.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. (на ЧСИ) №
31508/22,05,2017 г. от П.Н. ***, ЕГН ********** – лично и в качеството му на
Едноличен търговец с фирма ЕТ „АРИСКО – П.Н.“***, ЕИК ***; и М.С.Н. ***, ЕГН **********;
длъжници по изп. д. № 20148240403394 по описа на ЧСИ К. Павлов с рег. № 824 с
район на действие ПОС; против Разпределение по посоченото изпълнително дело,
предявено с протокол от 19,05,2017 г.
Решението може да бъде обжалвано пред ПАС в
едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: