Р Е Ш Е Н И Е №39
01.03.2023 г., гр. Стара
Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на първи
февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ИРЕНА ЯНКОВА
2.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА
и в
присъствието на прокурора АНДРЕАН СУТРОВ
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №321 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №502 от 22.11.2022г.,
постановено по анд №1853/22г. РС Стара
Загора отменил наказателно постановление /НП/ № 22-1228-000998 от 19.05.2022г.
на Началник група при ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с което на К.К.К.
***, ЕГН **********, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а,
ал.3, предл. трето от ЗДвП била наложена административна
санкция „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право на управление на МПС
за срок от 12 месеца“, както и осъдил ОДМВР Стара Загора да заплати на К.
разноски за един адвокат в размер на 600 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказващият орган, който го
обжалва в срок като неправилно, поради нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Касаторът сочи, че не
споделял изводът на РС, че наказаното лице не осъществило от обективна и
субективна страна признаци на състава от нарушението. Законът действителност не
давал определение на понятието “дрифт“, но такова се
давало в мрежовата енциклопедия Укипедия и било общо
известно такова, като техника на шофиране, при което водачът извеждал
автомобила извън контрол, довеждайки до загуба на сцепление задните гуми.
Поведението на водача изцяло съответствало на съдържанието на това понятие,
защото при навлизане в кръстовището предприел маневра, форсирайки двигателя,
при което автомобилът се завъртял в района на кръговото кръстовище, а нямало
данни пътната настилка да била мокра или да имало други препятствия, които да
довели до завъртане на автомобила в района на кръстовището, което било пътен
участък с висока концентрация на движение.
Чл.104а от ЗДвП установявал
задължение за водачите да използват пътищата, отворени за обществено ползване
според тяхното предназначение, като К. бил длъжен да съобрази поведението си с
това, че навлизал в кръстовището и да намали скоростта, а не да форсира
двигателя, като вследствие на неговото поведение колата се завъртяла. Така
използвал пътя не по предназначение за движение със съобразена скорост, без да
извежда ППС извън контрол.
Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и в алтернатива се прави възражение за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение на другата страна.
Касаторът, редовно
призован в с.з., не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно
призован, с явява лично и с пълномощници. В хода по същество на спора, същите
пледират доводи, чрез които обосновават искането си отхвърляне на жалбата като
неоснователна и правилност на въззивното решение. Претендират разноски пред
тази инстанция.
Представителят на ОП Стара Загора
изразява мнение за правилност и законосъобразност на въззивното решение, поради
което същото следвало да се отмени, като се постанови потвърждаване на
наказателното постановление.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за допустими, като
подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява неоснователна.
За да
отмени жаленото наказателно постановление /НП/ РС посочил, че АНО в
обстоятелствената част на НП приел, че ответникът по касация на 11.04.2022г.
около 17,00 часа в град Стара Загора на кръговото движение на ул. „Ан. Т.“ и
бул. Славянски в посока север – юг, като водач на МПС от посочената марка, модел и ДКН използвал път за обществено
ползване за други цели освен с неговите цели за превоз на хора и товари, като
рязко сменял предавките, форсирал двигателя, извършвал резки маневри,
преднамерено извеждал МПС извън контрол чрез презавиване
до загуба на сцепление на задните гуми, преплъзвал
задната част на автомобила последователно в ляво и дясно, с което създавал
опасност за живота и здравето на другите участници в движението.
РС
приел, че така описаната от органа фактическа обстановка се доказала пред него
само частично от показанията на актосъставителя, св. К.,
св. К. и св. В., вкл. и от представената справка за регистрация на МПС. Въззвиният съд възприел за недоказана по безспорен начин
описаната обстановка в частта, че водачът използва път за обществено ползване
за други цели, различни от установените в закона, че рязко сменял предавките,
че извършвал резки маневри, че преднамерено извеждал МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми. Съдът,
обоснован от показанията на всички свидетели, приел за установено пред него, че
наказаният форсирал еднократно двигателя на автомобила, в резултат на което
поднесла задната част, след което продължил движението си в права посока, т.е.,
приел, че се касаело за еднократен акт на форсиране на двигателя, като липсвали
многократни действия от страна на жалбоподателя /който влизайки в кръговото,
продължил движение направо/, а поднасянето на задната част на автомобила се
дължала на технически проблем и техническата особеност на автомобила, което
водило до липса на резки маневри, преднамерено извеждане на МПС извън контрол
чрез презавиване до загуба на сцепление на задните
гуми.
При горното възприемане, въззивният
съд посочил, че установил обстановка, която била различна /несъвпадала
изцяло/ с описаната в НП, което давало основание да приеме, че от обективна
страна жалбоподателят не бил извършил деяние, което да съставлявало
административно нарушение, т.е. не осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, който предполагал наличие на
пряк умисъл.
РС
предвид основателността на жалбата против процесното НП приел извод за
основателност и на претенцията за разноски, като присъдил в тежест на ОДМВР
такива в размер на 600лв., като възприел за основателно възражението на органа
за прекомерността на уговореното за един адвокат от 1500 лева.
Настоящата
касационна инстанция намира жаленото решение за правилно.
Действително
от обективираното подробно описание на факти в АУАН и в НП се установява, че
органът претендира, че на посочената дата, време и място в град Стара Загора
наказаното лице от обективна страна в качеството му на водач на ППС е използвал
път отворен за обществено ползване за други цели, различни от неговото
предназначение за превоз на хора и товари, като рязко сменя предавките, форсира
двигателя, извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми, преплъзва задната част на автомобила последователно в ляво
и дясно, като така създавал опасност за живота и здравето на другите участници
в движението. Т.е., административно-наказателното обвинение за нарушение по
посочения правен текст формално и според органа е осъществено чрез няколко
самостоятелни изпълнителни деяния, които пак според органа, се обхващат от
понятието известно в обществото като „дрифт“. Както
самият орган признава, това понятие няма законова дефиниция, което означава, че
за да обоснове правно нарушение по чл.104 б, т.2 от ЗДвП, органът следва да
опише фактически в НП такова поведение от страна на водача на МПС, което да се субсумира от визираната правна норма, съотв.
да докаже по несъмнен начин, че всичко което е обективирано в акта е проявен по
този начин.
Напълно
правилно и с оглед събрания доказателствен материал РС приема, че фактическото
описание на конкретно извършеното от наказания не се доказва изцяло и по
несъмнен начин. Обективно /вкл. чрез показанията на актосъставителя
и др. свидетели на органа/ пред РС се удостоверява единствено еднократно
форсиране на двигател на МПС при навлизането му в кръстовището на посоченото
място в град Стара Загора, в следствие на което еднократно задната част на
превозното средство се завърта в едната посока, след това в другата, след което
същото продължило движението си нормално и е напуснало кръстовището. Нищо от
другите факти, намерили обективен израз в НП, не се доказват пред РС. Така
доказаните обаче факти, правилно са възприети за еднократен акт /т.е.
еднократно форсиране на двигателя, в следствие на което става и преплъзването на задната част на автомобила/, не
обосновават правно извода на органа, че К. умишлено е извел автомобила извън
контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на
задните гуми, че умишлено е сменял рязко предавките и умишлено е извършил резки
маневри, съотв. не обосновават и извода, че водачът
използва умишлено път, отворен за обществено ползване, за цели, несъответни на
основното му предназначение за превоз на хора и товари. Т.е., налице е от една
страна недоказаност на обективни факти, които да се субсумират
от нормата на чл.175а, ал.1, вр. с чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради което и наказването на водача за неговото нарушение е извършено
незаконосъобразно, както правилно е приел и РС. От друга страна, установените
обективно факти на еднократно форсиране и следствието от този акт – преплъзване на МПС наляво- надясно, може правно да обосноват
извод за допуснато нарушение на чл.5, т.1 от ЗДвП, т.е. налице е поведение,
което създава опасност или за движението, или за живота и здравето на хората,
но пък в обвинението липсват ясни факти в тази насока /такива не се
конкретизират/, поради което дори и тази правна квалификация не би се явява
законосъобразна, тъй като липсват в НП съществени елементи от обективна страна
на деянието. Предвид на горното, настоящата инстанция приема извод за
неоснователност на касационната жалба, а жаленото решение е валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да се остави в законна сила.
При
този краен правен извод за неоснователност на касационната жалба, основателно
се явява искането на ответника по касация да му се присъдят направените от него
разноски за тази инстанция. Същият претендира, чрез приложените писмени
доказателства, че разноските са в размер на 1100 лева, платени в брой. Касаторът прави изрично възражение за прекомерност на
евентуално уговореното възнаграждение за един адвокат, което настоящият съд
намира за изцяло основателно, тъй като делото не се отличава с висока правна и
фактическа сложност, поради което на осн. чл.18, ал.2, вр.
с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. следва да се определени в размер на 600
лева.
Водим
от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №502
от 22.11.2022г., постановено по анд №1853/22г. РС Стара
Загора, с което е отменено наказателно постановление № 22-1228-000998 от 19.05.2022г.
на Началник група при ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА ОДМВР
Стара Загора да заплати на К.К.К. ***, ЕГН ********** разноски пред касационна
инстанция в размер на 600 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.