Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 134
гр. Сливен, 02. 07. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и пети
юни, две хиляди
и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 51 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от М.С.М. с постоянен адрес:***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ПАМ/ № 20-0804-000060 от 18.01.2020 г., издадена от Началника на РУ Сливен към
ОД на МВР – Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 365 дни.
В жалбата си оспорващият твърди, че: не е извършил
посоченото нарушение на посоченото място; не е налице висока обществена
опасност; описаните обстоятелства не съвпадат с действителните такива. Счита,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е посочено
мястото на извършеното деяние и обстоятелствата, при които е извършено. Моли
оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява и не се представлява. В представена писмена молба поддържа жалбата,
моли, в случай че заповедта бъде счетена за законосъобразна, да бъде намален
срокът на минималния такъв от 6 месеца.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора
доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.01.2020 г. на лицето С. В. М. на ** години с
ЕГН: **********, е съставен от служител на РУ Сливен, Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ Серия АА бл. № 339961, за нарушение на чл. 150
от ЗДвП, за това че на 18.01.2020 г. в 14:00 ч., в с. К., в района до магазин
за домашни потреби, е управлявал лек автомобил с Рег. № ******, без свидетелство
за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, като при извършената
проверка е установено, че водачът не е правоспособен. При предявяване на акта, М.
е отказал да го подпише. Отказът е удостоверен чрез подписа на един свидетел,
чиито три имена, адрес и ЕГН са вписани в акта.
На 18.01.2020 г. от
Началника на РУ Сливен към ОД на МВР – Сливен, е издадена оспорената в настоящото
производство Заповед № 20-0804-000060. С нея на оспорващия М.С.М. е наложена
ПАМ с правно основание чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 365 дни, като са отнети СРМПС № ********* и два броя рег.
табели ******. В мотивите на заповедта е посочено, че М.С.М. като собственик на МПС с Рег. № ****** е
допуснал или предоставил управлението му от водача С. В. М. с ЕГН: **********,
който не притежава СУМПС /неправоспособен/ – съставен АУАН Серия АА № 339961/
18.01.2020 г., в 14:00 ч., в с. К..
Със Заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на
ОД на МВР– Сливен, Началникът на РУ Сливен е оправомощен да прилага
принудителни административни мерки по ЗДвП.
Към датата на издаване на оспорената заповед – 18.01.2020
г., лек автомобил с Рег. № ****** е регистриран в АИС – КАТ на името на
оспорващия М.С.М. – като негов собственик /видно от справка МПС/.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на
оспорващия на 27.01.2020 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството
на съда на 31.01.2020 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл.
149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена и от
надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и
срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическото и правно основание за издаването му, извършено
е позоваване на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически
обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на МПС от
неправоспособен водач, съответстват на фактическите основания, които се
съдържат в оспорената заповед. В административното производство, приключило с
издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Възраженията на оспорващия, заявени в
противоположен смисъл, са неоснователни. Не се споделя твърдението на
оспорващия, че не е посочено мястото на извършеното деяние и обстоятелствата,
при които е извършено. Видно от съдържанието на оспорената заповед, мястото на
нарушението е конкретизирано, посочени са и обстоятелствата на извършването му,
като е направено и позоваване на съставения АУАН.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е
предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс – за срок от 6 месеца до една година. Следователно и с оглед изложените
в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена
посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС
да го управлява, без да е правоспособен
водач, и адресатът на мярката да е собственик на управляваното МПС.
Не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с
оспорената заповед, е собственик на процесното МПС. Установено по делото е и
обстоятелството, че към датата на извършената проверка – 18.01.2020 г., водачът
на превозното средство не е притежавал СУМПС. Управлението на МПС от водач,
който не притежава СУМПС, се включва в хипотезата на разпоредбата на чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, като обосновава извод за управление на МПС от
неправоспособен водач. В тази връзка съдът намира твърденията на оспорващия за
незаконосъобразност на оспорената заповед за неоснователни. Материалната
доказателствена сила на процесния АУАН не е опровергана в съдебното производство.
По делото е установено, че оспорващият е собственик на
процесното МПС и че на 18.01.2020 г.
това МПС е управлявано от неправоспособен водач, поради което приложената от
административния орган ПАМ е законосъобразно наложена. ПАМ е наложена за срок
от 365 дни и следователно е в границите на предвидения в разпоредбата срок.
Продължителността на срока на мярката е определена от административния орган
съобразно степента на обществена опасност на деянието и в рамките на закона. В
случая, срокът от 365 дни е максималният, предвиден в законовата разпоредба, но
той е оправдан с оглед доказателствата по делото. Естеството на извършеното
нарушение е достатъчно тежко – управление на МПС от непълнолетно лице –
неправоспособен водач, което представлява висока степен на обществена опасност.
Наред с това, от приложената към административната преписка Справка за
нарушител/водач е видно, че на оспорващия М. са съставени множество актове за
установяване на административно нарушение, издадени са голям брой наказателни
постановления и фишове за извършени административни нарушения, както и заповеди
за прилагане на ПАМ, което е индиция за системно
нарушаване на правилата за движение по пътищата.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.М. с постоянен адрес:***, подадена
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0804-000060 от 18.01.2020 г., издадена от Началника на РУ Сливен към ОД на
МВР – Сливен, с която на М.С.М., на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е
наложена принудителна административна мярка– прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 365 дни.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: