№ 25707
гр. София, 21.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110168951 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от С. А. А. срещу Р. Т. Г. и Н.
Н. Н. иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл.5 и предл. 4 и ал.1, предл.3
ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в нот.
акт № 146, том 1, рег. № 2307, дело № 130 от 2022г., по силата на който Р. Т.
Г. дарява на Н. Н. Н. ½ ид.ч. от ап. 245, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.601.181.1.245 с адрес на имота гр. С..................., със
застроена площ 84,67 кв.м., с избено помещение № 21 с площ 3,30 кв.м.,
заедно с 4,488% ид.ч. от общите части на сградата.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 76
ЗН за прогласяване като относително недействителен по отношение на С. А.
А. договор за дарение, обективиран в нот. акт № 146, том 1, рег. № 2307, дело
№ 130 от 2022г. по силата на който Р. Т. Г. дарява на Н. Н. Н. ½ ид.ч. от ап.
245, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.601.181.1.245 с адрес на имота гр. С..................., със застроена площ
84,67 кв.м., с избено помещение № 21 с площ 3,30 кв.м., заедно с 4,488% ид.ч.
от общите части на сградата.
В исковата молба ищецът сочи, че с влязло в сила на 14.06.2022г.
решение по гр.д. № 18333/2021г. по описа на СРС, 168 състав е допуснат до
делба процесният ап. 245 между ищеца и ответницата Р. Г. при квота по ½
ид.ч. за всеки един тях. С влязло в сила на 30.03.2023г. решение, вписано в
СВ като акт 225, том VI, н.д. 22085/2023г., вх. рег. 29147/04.05.2023г., им.
Парт.739973, имотът е поставен в дял на ищеца на основание чл. 349, ал.2
1
ГПК при условие, че заплати сумата от 89330 лв. на съделителя Р. Г., което
било сторено на 02.08.2023г. Сочи, че на 12.08.2022г., т.е. след влизане в сила
на решението по допускане на делбата, Р. Г. дарила своята ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот на ответницата Н. Н., като сделката е
обективирана в нот. акт № 146, том 1, рег. № 2307, дело № 130 от 2022г.
Ищецът сочи, че приобретателят по сделката не е бил привлечен и не е
участвал в делбата. Навежда доводи, че договорът за дарение е привидна
сделка, сключен между ответниците без да има желание да породи действие в
отношенията им и имотът да бъде предоставен на дарения. Сочи, че сделката
е сключена с цел увреждане на ищеца, който да не получи имота. Посочено е
още, че договорът за дарение е нищожен и поради липсата на основание, като
не е налице дарствен мотив и дарителя не е имал желание да се лиши от
същия и от сумата, получена за него. Поддържа се и противоречие на
процесния договор с добрите нрави, доколкото с него се цели имуществено
увреждане на ищеца. Поддържа се още, че има правен интерес от предявяване
на иск с правно основание чл. 76 ЗН.
С разпореждане от 30.01.2024г. съдът е дал указания на ищеца да
обоснове правния си интерес от предявяване на процесните искове, имайки
предвид ТР № 3 от 19.12.2013г. по тълк.д. № 3/2013г. ОСГК. С молба от
15.02.2024г. ищецът сочи, че обстоятелството, че вещноправните последици
на решението по извършване на делбата обвързват приобретателя-втората
ответница, не елиминира съществуването на правен интерес за него.
Поддържа, че съществуването на титул на собственост на втората ответница
смущава правото на собственост на ищеца по силата на решението по
извършване на делбата, с което процесният имот му е възложен по чл. 349,
ал.2 ГПК. Сочи, че му се отказва ипотечен кредит от страна на банките, а
данъчна служба отказва да издаде данъчна оценка, защото за имота са
отворени две данъчни партиди. Сочи, че с процесните искове цели
защитаване правото си на собственост срещу евентуални претенции на
ответницата Н. Н. Н.. Последните според ищеца могат да бъдат
предотвратени чрез иск по чл. 76 ЗН, съединен с иск по чл. 108 ЗС или на още
по-силно основание - чрез исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД.
Видно от изложените в исковата молба твърдения, а и също от
приложените към исковата молба писмени доказателства, се установява, че
2
след влизане в сила на решението по гр.д. № 18333/2021г. по описа на СРС,
168 състав по допускане на делбата на процесния ап. 245, находящ се в гр.
С..................., съделителят и ответник по настоящото производство Р. Т. Г. се
е разпоредила със своят наследствен дял от 1/2 ид.ч. Съгласно постановките
на ТР № 3 от 19.12.2013г. по тълк.д. № 3/2013г. ОСГК прехвърлянето на
идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство
представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с
предявяването на иска за делба съделителите не губят правото си да се
разпореждат с притежавания от тях дял. Макар прехвърлянето на дела да
променя носителя на правото на собственост, според установеното в чл.226,
ал.1 ГПК процесуално правило, делото продължава своя ход между
първоначалните страни, като по реда на чл.226, ал.2, изр.второ ГПК
приобретателят може да замести своя праводател само със съгласието на
всички съделители и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ако
подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с
участието на първоначалните съделители -прехвърлителят участва в процеса
като процесуален субституент на приобретателя, като процесуалната му
легитимация произтича от самия закон. Това важи, както в хипотеза на
разпореждане с наследствения дял в първата, така и във втората фаза на
делбата. В отношенията между приобретателя и прехвърлителя обаче от
материалноправна гледна точка правата върху валидно прехвърлената
идеална част от имота ще се считат права на приобретателя, поради което във
фазата по извършване на делбата прехвърлителят ще участва като
процесуален субституент на приобретателя. С влизане в сила на решението по
извършване на делбата съсобствеността ще се счита прекратена и спрямо
приобретателя, независимо в чий дял се е паднал имотът. Ако предмет на
делбата е само един имот и той бъде поставен в дял на прехвърлителя,
вещноправните последици на решението ще настъпят в правната сфера на
приобретателя, а ако имотът бъде поставен в дял на друг съделител,
приобретателят ще има правото да получи дължимите за уравнение на
дяловете суми, присъдени на прехвърлителя. Вещноправните последици на
решението по извършване на делбата във всички случаи ще настъпят и
спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното
производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето на спорното
право е останало неизвестно за съда. Настъпването на вещноправните
3
последици в патримониума на приобретателя в лицето на втората ответница-
Н. Н. Н., не се оспорва и от самия ищец, видно от съдържанието на молбата
от 15.02.2024г.
С оглед така изложеното, съдът намира, че за ищеца не е налице правен
интерес от оспорване на акта на разпореждане с наследствения дял на Р. Т. Г..
Сключеният договор за дарение не накърнява правата на ищеца при
ликвидирането на собствеността. Процесният апартамент е възложен по чл.
349, ал.2 ГПК на С. А. А., което възлагане поражда своето вещноправно
действие и по отношение на втората ответница и приобретател на дела на Р.
Т. Г..
Дори и да се приеме, че исковете са допустими и същите евентуално
бъдат уважени, правният резултат би бил същия относно правата на ищеца
върху процесния апартамент-а именно апартаментът му е възложен по реда на
чл. 349, ал.2 ГПК, като това възлагане поражда своите вещноправни
последици в патримониума и на втората ответница. Същият правен резултат
във връзка със собствеността върху имота би бил налице и при отхвърляне на
исковете.
Ищецът обосновава правния си интерес с обстоятелството, че цели да
елиминира титула за собственост на втората ответница, явяващ се
приобретател по една допустима от закона правна сделка, тъй като банките
отказват отпускането на ипотечен кредит заради наличието на две данъчни
партиди за имота. Съдът не намира, че това е основание за разглеждане на
делото по същество. Както вече бе посочено, съсобствеността е ликвидирана,
като това поражда своето правно действие и по отношение на втората
ответница. Наличието на отказ на банките да отпуснат кредит не следва да се
преодолява чрез развиване на производство пред гражданския съд за
установяване на нищожност/относителна недействителност на договора за
дарение.
Що се отнася до иска с правно основание чл. 76 ЗН, действително според
т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1/2004 г.,
ОСГК, сънаследникът, който не се е разпоредил с дела си, може да се позове
на относителната недействителност по чл. 76 ЗН не само в делбено
производство, но и по иск за собственост, чрез инцидентен, преюдициален и
обуславящ установителен иск или чрез възражение, както ищецът твърди с
4
цитираното от него Решение № 33 от 09.09.2020 г. по гр. д. № 2902/2019 г. на
ВКС, II г. о. В Решение № 124 от 13.12.2019 г. по гр. д. № 4344/2018 г., II г. о.,
е посочено, че позоваване на относителна недействителност по чл. 76 ЗН
извън делба може да извърши сънаследник, спрямо когото приобретателят на
идеална част, прехвърлена му от друг сънаследник, предяви претенции по чл.
31, ал. 2 ЗС, по чл. 32, ал. 2 ЗС или с когото не може да постигне съгласие за
управление на общата вещ -чл. 32, ал. 1 ЗС. Прието е също така, че ако
сънаследникът избере предявяването на отрицателен установителен иск като
начин да отблъсне евентуални настоящи или бъдещи претенции на
приобретателя, то относителната недействителност следва да бъде предявена
чрез отделен иск, съединен с отрицателния установителен, който иск да е
насочен срещу прехвърлителя и приобретателя на съответната идеална част.
В случая обаче следва да се отбележи, че е проведено производство по
делба и съсобствеността е ликвидирана с влязло в сила решение, което прави
горепосочените постановки неприложими. Не е предявен и иск за
собственост, нито претенции по ЗС.
По отношение на твърдението за възможността на втората ответница да
се позове на изтекла в нейна полза придобивна давност, последната включва
като елементи от фактическия си състав владение /добросъвестно или
недобросъвестно/ за определен в закона период от време, а не титул за
собственост. Дори и да бъде прогласен за нищожен договорът за дарение това
не би се отразило върху хипотетичната възможност на втората ответница да
упражнява фактическа власт върху имота с намерение за своене.
С оглед горното, производството по гр.д. № 68951/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 39 състав следва да бъде прекратено на основание чл.
130 ГПК поради липса на правен интерес.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 от ГПК производството по гр.д. №
68951/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 39 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6