№ 50
гр. , 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело №
20221860200223 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на И. Г. А., ЕГН**********, адрес: гр. З., община З., София
област, ул. „...................“ № 36, чрез адвокат П. Л. Н. от САК срещу Наказателно
постановление №Ф-127/03.08.2022г. на Директорa на Областна дирекция по безопасност на
храните- София област, с което на основание чл. 416, ал. 1 ЗВМД, за нарушение на чл. 132,
ал. 1, т. 4а от ЗВМД му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00
лв.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. Н. се валидират
основания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното
постановление, като се сочи, че същото е постановено при нарушение на материалния закон
и при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Искането към съда е за пълната му отмяна.
Ответната страна Директора на ОДБХ-София област се представлява от юрк. М., който
моли за потвърждаване на НП като обосновано, законосъобразно и правилно.
Районна прокуратура гр. Елин Пелин-ТО- гр. Пирдоп, редовно призована, не изпраща
представител, не се представлява, не взема становище по жалбата.
Районен съд- Пирдоп, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата
намери следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество
1
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: пощенски плик;
наказателно постановление № Ф-127/30.08.2022 г.; известие за доставяне; АУАН №
59/27.04.2022г.; Заповед ОСПП-22/02.04.2018 г. на изпълнителния директор на БАБХ;
Заповед № ОСПП - 57/15.06.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ; Заповед № ОСПД-
1380/16.04.2020г. на изпълнителния директор на БАБХ; Доклад вх. №ВД-924/07.03.2022г на
БАБХ и събраните гласни доказателства-показанията на свидетелите М. Н. И.- Б.-
актосъставител, на длъжност "старши инспектор" при ОДБХ – София област и К. И. Р., на
длъжност „главен инспектор“ при ОДБХ София област се установява следната фактическа
обстановка:
На 10.02.2022г. от екип на ОДБХ Перник била извършена физическа проверка на ЖО
№2080-0181 със собственик И. Г. А., находящ се в местност „Бейгус“, гр. З.. Установени при
проверката били 86 бр. говеда, 11бр. от които били със загубени идентификатори. По данни
от ВетИС към датата на проверката в ЖО са налични 94 бр. ЕПЖ / говеда/. Собственикът на
обекта не бил уведомил ветеринарния лекар, обслужващ обекта, в срок не по- късно от
седем дни за падналите марки на животните. За констатираните нарушения св. М. Н. И.- Б.
съставила АУАН № 59/17.04.2022г. на И. Г. А.. В разпита си актосъставителят поддържа
констатациите по акта, които съставляват фактическата обстановка, изложена в същия,
възприети при установяване на нарушението, съставяне и връчването на акта. В разпита си
свидетелят Р. установява, че не е участвал в проверката, като АУАН е съставен в централата
на дирекцията в гр. София в отсъствие на жалбоподателя, както и че не е присъствал при
връчването на акта. Въз основа на така съставения акт, било издадено обжалваното
наказателно постановление.
При пълната проверка за законосъобразност съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, довели до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, съображенията за което са следните:
Съдът счита, че административнонаказателното производство по издаването на
наказателното постановление страда от съществени пороци, касаещи наличието на
задължителни реквизити и задължителното му съдържание, поради което е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло само на това основание, без да се
изследва въпроса извършено ли е административното нарушение.
Според съда съществено при производството от административнонаказателен характер е
да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити,
наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и
реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които
съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
2
незаконосъобразно.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение квалифицирано по чл.132, ал.1, т.4а от
ЗВМД. Цитираната разпоредба предвижда за собствениците, съответно ползвателите на
животновъдни обекти със селскостопански животни в 7- дневен срок писмено или по
електронен път чрез Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 да
уведомят ветеринарния лекар, обслужващ ЖО, за паднали или за невъзможни за разчитане
средства за официална идентификация. В АУАН, а и в НП е вписано, “При извършена на
10.02.2022г. физическа проверка в ЖО №2080-0181, собственост на И. Г. А., находящ се в
землището на гр. З., общ. Пирдоп, са установени 86 бр. говеда. От тях 11бр. са със загубени
идентификатори. Собственикът на обекта не е уведомил ветеринарния лекар, обслужващ
обекта, в срок не по- късно от седем дни за падналите марки на животните“.
Описанието на нарушението не изпълва състава на посочената разпоредба. Субект на
нарушението по чл.132, ал.1, т.4а ЗВМД може да бъде собственикът на селскостопанското
животно (независимо от обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на ЖО №2080-
0181), а от обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно дали жалбоподателят е
такъв, респ. може ли да носи отговорност по този законов текст. Обстоятелството, че
проверката е извършена на 10.02.2022г., също не означава, че нарушението е извършено на
посочената дата- т.е датата, на която е извършено нарушението, безспорно не съвпада с
датата на установяването му, означена в АУАН и в НП, т.к. ако това е така, то по отношение
на жалбоподателя все още не е изтекъл 7-дневния срок писмено, или по електронен път чрез
ИИС на БАБХ да уведоми ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект и
следователно не е нарушил посочената разпоредба ба чл. 132, ал. 1, т. 4а ЗВМД.
Задължението за уведомяване възниква по отношение на 11 бр. говеда, по различно време, с
оглед падането на средствата за официална идентификация на всяко едно от тях, като с
пропускането на срока за уведомяване по отношение на всяко животно ще бъде извършено
и отделно нарушение по чл.132, ал.1, т.4а от ЗВмД – т.е. биха били извършени 11
нарушения, докато жалбоподателят е санкциониран само за едно нарушение. Съществен
елемент от състава на нарушението е пропускането на срока за уведомяване, а същият се
определя от датата, на която са „загубени“ /в АУАН и в НП/ „паднали“ средствата за
официална идентификация, като в конкретния случай тези дати не са установени, поради
което не може да се прецени кога е извършено всяко от нарушенията. В случая се налага
извода, че освен допуснатите нарушения по чл.42, т.3, 4 и 5, респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН при съставяне на акта и наказателното постановление, в
административнонаказателното производство е допуснато и нарушение на чл.18 от ЗАНН,
тъй като неизпълнението на задължението за уведомяване за паднали или за невъзможни за
разчитане средства за официална идентификация по отношение на всяко от животните, би
довело до извършване на отделно нарушение по чл.132, ал.1, т.4а от ЗВМД, респ. до
налагане на отделни наказания.
Както в АУАН, така и в НП се сочи на „паднали“ и на „загубени“ идентификатори и
марки на животните. Това внася допълнително объркване и неяснота, доколкото в ЗВМД са
описани задължения, както при падането на средствата за официална идентификация на
3
животните, така и при загубването им, изпълнението на които също е обвързано със
спазването на определени срокове, но различни от посочените, а така описаното деяние би
могло да бъде индиция за евентуално извършено друго нарушение, свързано с
предписанията на чл. 132, ал.1 т. 4б ЗВМД / при загубване /.
Горепосоченото налага извода, че описанието на нарушението и обстоятелствата
относно извършването му са абсолютно неясни. От изложените в АУАН и НП факти не
става ясно в какъв срок, защо, къде и какво е трябвало да извърши жалбоподателя и кога е
изтекъл този срок по отношение на всяко едно от 11 бр. животни, за да се прецени и кога е
извършено съответното нарушение.
Липсата на подробно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата,
при които е било извършено, съставлява съществено процесуално нарушение, с оглед
разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, следва да се съдържат в АУАН, за да може нарушителят да разбере
какво точно административно нарушение му се вменява, че е извършил. Разпоредбата на
чл.42 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност субект, в чието съдържание се включва и правото
му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил и при какви
обстоятелства, за да може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай
това процесуално нарушение не е от категорията нарушения в акта, които могат да се
преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се
санира в последващ стадий на административно наказателното производство.
Същевременно обаче то се съдържа и в наказателното постановление, тъй като в него по
същия начин липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено.
Непълното описание на фактическите обстоятелства, при които е извършено
нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му, неточното правно
квалифициране, липсата на задължителни законоустановени реквизити и нарушаването на
принципа на чл.18 от ЗАНН, налагат извода, че императивните изисквания на ЗАНН към
съдържанието на АУАН и НП са съществено нарушени, което обосновава
незаконосъобразността им.
Освен гореизложеното приетата за установена фактология от наказващият орган не е
подведена под относимата наказваща норма. Това е така, защото АНО е посочил
разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от ЗВМД, според която се наказва собственик на
селскостопански животни, който не изпълни задълженията си по чл. 132, ал. 1, т. 4, 6-9, 12,
14, 21 и 22. В случая обаче приетото от АНО за извършено от жалбоподателя нарушение е
по чл. 132, ал. 1, т. 4а от ЗВМД, което не е включено в състава на посочения текст от
санкционната норма. Поради това наказващият орган след като е приел, че е допуснато
нарушение по чл. 132, ал. 1 т. 4а ЗВМД е следвало да накаже нарушителя със санкцията по
чл. 471а, ал. 1 от ЗВМД, който предвижда глоба от 1000 до 3000 лв.- за други нарушения на
този закон. С прилагането на неотносимата наказваща норма е нарушено правото на защита
на жалбоподателя, което от своя страна влече отмяна на наказателното постановление в тази
4
му част. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът може да измени акта като приложи закон
за същото, еднакво или по- леко наказуемо нарушение без съществено изменение на
обстоятелствената част на нарушението, но предвиденото наказание по чл. 471а, ал. 1 от
ЗВМД е в диапазон от 1000лв. до 3000лв. и е по- високо от приложената наказваща
разпоредба, тази по чл. 416, ал. 1 от ЗВМД, предвиждаща наказание глоба от 200лв. до 500
лв., поради което не може и да се преквалифицира административното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото такива се дължат на жалбоподателя. По делото е доказано
извършването на разноски от жалбоподателя в размер на 300лв., като в договора за правна
защита и съдействие, приложен по делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено
в брой.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №Ф-127/03.08.2022г., издадено от изпълняващия
длъжността Директор на Областна дирекция по безопасност на храните- София област, с
което на И. Г. А., ЕГН**********, адрес: гр. З., община З., София област, ул. „...................“
№ 36, на основание чл. 416, ал. 1 ЗВМД, му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300.00 лв. за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 4а от ЗВМД, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните- София област, със седалище и
адрес: гр. София, ул. „Христо Ботев“№17, ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. А., ЕГН**********,
адрес: гр. З., община З., София област, ул. „...................“ № 36 сумата от 300.00 лв. /триста
лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд София област
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
5