Решение по дело №464/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е с правно основание чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Производството е образувано по иск на М. П. Ф. от гр. Панагюрище [ЕГН] против ОД на МВР – Пазарджик, с който се претендира сумата от 15 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 13.08.2019-23.08.2019 г., вследствие на незаконосъобразни действия на РУ Панагюрище, ведно с мораторната лихва за забава в размер на 7647,61 лв. за периода 13.08.2019- 18.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на ИМ в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 23.08.2019 до 17.10.2019 във връзка с отменено НП № 2019-310-01-12/23.03.2019 на Началника на група „КП“ при РУ Панагюрище, ведно с мораторната лихва за забава в размер на 507,07 лв. за периода 23.08.2019-18.04.2024 и законнната лихва от датата на постъпване на ИМ в съда до окончателното й изплащане.

В исковата молба и допълнения към нея са изложени твърдения, че ищецът бил посетил сградата на РУ Панагюрище на 13.09.2019 г. във връзка с престояща хоспитализация на баща му. Дал необходимите сведения и си тръгнал. В коридора бил спрян от полицейски служители, които го попитали защо не е оставил телефона си при влизането в сградата, като започнал спор. Началникът на РУ Ш. му нанесъл удар с крак в корема, а полицейските служители Ш. и В. го съборили на земята, като искали да му сложат белезници. В. му ударил няколко пъти главата в пода. В резултат на действията на полицейските служители, на ищеца било причинено мозъчно сътресение без загуба на съзнание, тип зашеметяване, както и малка разкъсна контузна рана над дясната вежда, малки подкожни хематоми на главата с размери 1,5-2 см. С горното на ищеца били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, унижение, възмущение, огорчение, притеснения.

На ищеца бил издаден АУАН и НП № 2019-310-01-12 от 23.08.2019 г. на Началника на група „КП“ при РУ Панагюрище, с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за отказ да изпълни полицейско разпореждане. Цитираното наказателно постановление било отменено с решение на РС Панагюрище по адм.219/2019 г. С посочения незаконосъобразен акт на администрацията, на ищеца били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в огорчение, обида, възмущение.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. С., който поддържа исковата молба. Счита исковете за доказани по основание и размер. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуален представител юрк. П., оспорва исковете като неоснователни и недоказани и претендира разноски. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик е на становище за частична основателност на иска.

Административен съд - Пазарджик намира предявените искове допустими. Разгледани по същество, първият иск е частично основателен, а вторият- неоснователен.

От фактическа страна, съдът приема следното:

На 13.08.2019 г., ищецът бил призован в сградата на РУ Панагюрище, където трябвало да бъде разпитан като свидетел. На излизане в кориора се срещнал със св. П. В., като полицейския служител му разпоредил да предаде мобилния си телефон. Ф. отказал, като в тази връзка между двамата започнала словесна престрелка. Началникът на РУ Панагюрище, св. Ш. ги чул и излязъл от кабинета си, придружаван от св. И. Ш., като поканил ищеца да изключи мобилния си телефон и да влезе при него в кабиенета. Ищецът отказал и започнал да се отделечава по коридора. Пътят му препречил св. В., като ищецът направил опит да го заобиколи, опитвайки се да изблъска В.. Намесил се и св. Ш., като двамата полицейски служители се сборичкали с ищеца, като се опитвали да му поставят белезници. Тъй като ищеца се съпротивлявал, същият бил повален на земята по корем и за да си помогнат, св. Ш. и В. му натискали главата към земята, като го стискали с ръце за врата. Вследствие на притискането на ищеца били причинени две малки кръвонасядания по главата в тилната област, травматичен оток и зачервяване в областта на врата, болезненост при движение, както и малка разкъсно- контузна рана над дясната вежда. Ищецът бил задържан за 24 часа,а малко- по- късно бил прегледан в УниХоспитал ООД, гр Панагюрище, където били консатирани посочените увреждания и мозъчно сътресение, тип зашеметяване.

С НП № 2019-310-01-12 от 23.08.2019, издадено от Началник група „КП“ при РУ Панагюрище на М. П. Ф. било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 264 ал.1 от ЗМВР- неизпълнение на полицейско разпореждане. Цитираното наказателно постановление било обжалвано пред РС Панагюрище, като с решение № 98/17.09.2019 г. по анд 21982019 г. същото било отменено. Решението като необжалвано влязло в законна сила на 13.11.2019 г.

По делото, в качеството на свидетели са разпитани П. С. Ш., И. С. Ш., П. В. В., И. Д. Ц., С. И. Р., Л. Х. К., М. Д. Т.. Преки наблюдения върху инцидента имат само св. Ш., св. В. и св. Ш.. Отчитайки достоверността на показанията им, съдът взема предвид обстоятелството че свидетелите са служители на ответника и имат интерес да излагат изгодни за процесуалната му позиция факти. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели, в частта в която заявяват че ищеца си е ударил главата като се е наранил при задържането, тъй като в тази част показанията им противоречат на заключението на съдебно- медицинската експертиза. В останалата част, показанията на свидетелтие се кредитират с доверние.

Останалите свидетели, както се каза, нямат пряк контакт с инцидента, като съдът не намира причина да не цени показанията им.

Изготвено е и е прието по делото заключение на съдебно- медицинска експертиза, което съдът кредетира изцяло като комепетентно изготвено от вещо лице, притежаващо съответните специални знания, отговорило пълно и изчерпателно на поставените му въпроси. Съгласно заключението, на Ф. са причинени мозъчно сътресение, без загуба на съзнание- тип зашеметяване, малка разкъсно контузна рана над дясната вежда, две малки кръвонасядания по главата в тилната област, травматичен оток и зачервяване в областта на врата, болезненост при движение. Описаните увреждания са причинени по механизма с удар или припискане със или върху твърд, тъп предмет. Най- вероятният механизъм на причиняването им е при събарянето на ищеца на земята по корем, извиване на ръцете му назад, за да се сложат белезниците му и притискане от двама души в тилата област на главата и стискане в областта на врата, като при това натискане са ударили или притиснали главата му в областта над дясната вежда в пода на коридора. В съдебно заседание, вещото лице изключи различен механизъм на нараняванията на ищеца по врата, като заяви че най- вероятно нараняването над дясната вежда е станало именно при притискането на главата му в земята. За мозъчното сътресение, заяви че е възможно да се получи и при разтърсване рязко на главата, което би могло да се е случило по време на борбата при задържането му.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според чл.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Това е така, защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е ОД на МВР – Пазарджик, който съобразно чл.37 ал.2 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря /да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, а съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.

За да възникне правото на обезщетение е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

Доколкото в конкретния случай се твърдят неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на полицейски органи при полицейско задържане, на първо място следва да се установи дали са налице такива незаконосъобразни действия. Отговорът на този въпрос е положителен.

В исковата молба се твърди, че по време на задържането на ищеца в РУ Панагюрище, полицейски служители са упражнили насилие за да му сложат белезници- ищецът е съборен на земята, стискан е за врата и му е удряна главата в пода. Безспорно е, че при задържането на ищеца спрямо него е употребена физическа сила, спорен е въпросът доколко тази физическа сила е била необходима за самото задържане, респективно могли ли са полицейските служители да задържат ищеца, без да му причинят констатираните травматични усилия. Няма как да се приеме, че за поставянето на белезници на едно лице, дори и то да оказва съпротива, е необходимо да бъде стискано за врата и то толкова интензивно, че да му бъдат причинени две крънасядания, травматичен оток и болезненост при движение. Главата на ищеца е била толкова силно натискана към земята, че при съприкосновението с твърдата повърхност на пода се е получило и другото констатирано увреждане- разкъсно контузна рана над дясната вежда. Вещото лице е категорично, че това е най- вероятния механъзъм на констатираните увреждания/стискането на врата и притискането към земята/, като изключва механизма, описан от полизейските служители- търкаляне по коридора от страна на ищеца и самонараняването му. Съдът също е на становище, че при самонараняване не може да се получат уврежданията в тилната област на ищеца, а т.нар аркада над дясната му вежда е получена именно чрез натискане или удар на главата в пода от страна на служители на ответника, участвали при задържането.

Както се каза, допустимо е при задържане да се използва физическа сила, особено ако се оказва съпротива, но в настоящия казус, дори и да се приеме, че задържането е било наложително, употребената физическа сила надхвърля необходимите предели това да бъда сторено. Тук следва да бъдат отчетени и други обстоятелства, като броя полицейски служители, участвали при задържането, като съпротивата на ищеца е могла да бъде сломена, по мнение на съда и без коментираните по- горе увреждания.

Не се доказаха другите твърдени увреждания- мозъчно сътресение и удар в корема с крак. Лекото мозъчно сътресение може да се получи при рязко разтърсване на главата при боричкане, както и при удряне на главата в мозайката, но доколкото по делото не се спори, че боричкане е имало, съдът не може да приеме с категоричност, че то се е получило по начина, описан в исковата молба. В корема на ищеца няма констатирано увреждане, а и всички свидетели отричат удар да му е нанасян в тази анатомична област, поради което съдът приема и това твърдение за недоказано.

Съгласно чл. 85 ал.1 от ЗМВР, при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при: 1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; По силата на чл. 86 ал.2 от ЗМВР, използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя, а съгл. ал.3 и ал.4 полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила, а при използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени. В случая, с оглед на изложеното по- горе, няма как да се приеме, че при използваната физическа сила е съобразена конкретната обстановка, че е използвана само абсолютно необходимата сила и са взети мерки за опазване на здравето на задържаното лице. С оглед на това съдът намира безспорно, че са налице незаконосъобразни действия на административни органи по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ.

Съдебният състав намира, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл.1 ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени вреди, като съображенията за това са следните:

Терминът „вреди“ е установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени.

Във връзка с претендираните тук неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правния субект, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства.

От събраните по делото и обсъдени по- горе доказателства безспорно се установява наранявания в различни части на тялото на ищеца. По този начин ищецът безспорно е преживял негативни емоции - създаден у него физически, но и психически дискомфорт и чувство на безпомощност, унижение, притеснение и страх от извършения полицейски произвол, довели до уронване на човешкото му достойнство, които следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде определен справедлив размер за тяхното обезщетяване.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл.4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразните в случая действия, като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретните незаконосъобразни действия. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. От ангажираните по делото и кредитирани от съда гласни и писмени доказателства се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и негативни преживявания, в резултат на незаконосъобразни действия на служители на ответника- употребена физическа сила, в нарушение на изискванията на чл. 86 от ЗМВР, поради което следва да се приеме, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата вреда. Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищеца, са доказани по основание.

Относно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определи по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразните действия са се отразили на увреденото лице.

Съдът намира в тази връзка, че интензитетът на породените негативни емоционални преживявания у ищеца е сравнително невисок, изразени са като състояние на страдание, но без белези на дълбоки и трайни увреждания. Не се установява трайно влошаване на здравето на ищеца. Не може да не бъде отразено и обстоятелството, че ищеца е оказал съпротива при задържането, което е наложило употребата на физическа сила- т.е. констатира се и самоувреждане, което също следва да намери отражение в насока определяне на по- нисък размер на обезщетение.

Отчитайки всички посочени до тук обстоятелства, предвид характера и интензитета на породените увреждания и негативни преживявания, настоящият съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., при съобразяване конкретиката на случая, изразяващ се в нанасянето на две, макар и сравнително леки травматични увреждания. Според съда именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените вреди от ищеца и този размер именно съответства на установените по делото факти и общоприетия критерий за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за мораторна лихва върху уважения размер на главницата за периода 23.08.2019- 18.04.2024 г. в размер на 507,07 лв., както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За горницата над тази сума, предявеният иск като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.

Тук ще се посочи, че за част от присъдената мораторна лихва е изтекъл тригодишния давностен срок по чл. 111 б. /в/, но липсва направено възражение за погасителна давност от страна на процесуалния представител на ответника, а съгл. чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно.

Искът за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 23.08.2019 до 17.10.2019 във връзка с отменено НП № 2019-310-01-12/23.03.2019 на Началника на група „КП“ при РУ Панагюрище, ведно с мораторната лихва за забава в размер на 507,07 лв. за периода 23.08.2019-18.04.2024 и законнната лихва от датата на постъпване на ИМ в съда до окончателното й изплащане следва да бъда отхвърлен като неоснователен. В действителност, установява се отменено наказателно постановление, по анд. 219/19 на РС Панагюрище, но следва да се отбележи, че въпросът с отговорността на ищеца по този отменен акт не е разрешен окончателно. За идентични факти на описаните в НП, макар и за различна правна квалификация, се води наказателно производство, което не е приключило. В този смисъл, с решение № 4943/20.12.2024 г. на АС Пазарджик по адм. д. 1197/24 г. е възобновено АНД 219/19 на РС Панагюрище, решението на панагюрския съд е отменено, както и НП № 2019-310-01-12/23.03.2019 на Началника на група „КП“ при РУ Панагюрище. От една страна е отменен актът, с който е отменено наказателното постановление, а от друга страна и към момента не е решен въпроса с отговорността на дееца, на който може да му бъде наложено и административно наказание в наказателния процес, в случай, че наказателният съд прецени, че извършеното от него представлява административно нарушение- аргумент от чл.301 ал.4 и чл. 305 ал.6 от НПК. Именно заради това е възобновено и административно- наказателното производство- за да се реши в наказателното производство и въпроса с отговорността на дееца по съответните факти, която отговорност може да бъде и с адмистративно- наказателен характер, замествайки като санкционен акт наказателното постановление.

Изложеното означава, че искът е преждевременно предявен, отговорността на ответника може да се реализира едва когато с окончателен съдебен акт се установи, че лицето не е извършило административно нарушение.

От друга страна, по делото не е ангажирано нито едно доказателство в подкрепа на твърденията в ИМ, че лицето е изпитало описаните в ИМ негативни преживявания в следствие на издаденото НП- обида, възмущение и огорчение. В този смисъл искът е и недоказан.

При този изход на делото следва да бъде осъдена ОД на МВР - Пазарджик да заплати на М. П. Ф. държавна такса в размер на 20 лв. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е посочена като дължима сумата от 2500 лв. на инстанция, но доказателство за реално заплащане на тази сума реално липсват и не следва да бъдат присъждани. ОДМВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати и по сметка на АС Пазарджик и сумата от 600 лв. за съдебномедицинска експертиза. Ответникът също претендира юрисконсултско възнаграждение и такова следва даму бъде определено по реда на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ във връзка с чл. 24 от Наредбата за правната помощ, в размер на 100 лв., а съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 93,75 лв. разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пазарджик да заплати на М. П. Ф. от гр. Панагюрище, [ЕГН] сумата от 1000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 13.08.2019-23.08.2019 г., вследствие на незаконосъобразни действия на служители на РУ Панагюрище, ведно с мораторната лихва за забава в размер на 507,07 лв. за периода 13.08.2019- 18.04.2024 г., ведно със законната лихва върху уважената част от главницата, считано от предявяване на ИМ в съда до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата над 1000 лв. до пълно предявения размер от 15 000 лв, както и иска за мораторна лихва над сумата от 507,07 лв. до пълно предявения размер от 7647,61 лв. като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска на М. П. Ф. от гр. Панагюрище [ЕГН] за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 23.08.2019 до 17.10.2019 във връзка с отменено НП № 2019-310-01-12/23.03.2019 на Началника на група „КП“ при РУ Панагюрище, ведно с мораторната лихва за забава в размер на 507,07 лв. за периода 23.08.2019-18.04.2024 и законнната лихва от датата на постъпване на ИМ в съда до окончателното й изплащане като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пазарджик да заплати на М. П. Ф. от гр. Панагюрище [ЕГН] разноски в размер на 20 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пазарджик да заплати по сметка на Административен съд – Пазарджик сумата в размер на 600 лв., представляваща заплатени от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА М. П. Ф. от гр. Панагюрище [ЕГН] да заплати на ОДМВР Пазарджик сумата от 93,75 лв. разноски за юрискансултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му