Р
Е Ш Е Н И Е
София, 29.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тринадесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр. д. № 10315/2018г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от
Т.Г.Н., ЕГН ********** и Г.Б.В., ЕГН ********** чрез адв. Н. Ц.- АК Враца, съдебен
адрес:***, против З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление:***, за сумата от 400 000
лв., по 200 000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани
пряко от застрахователя, ведно
със
законната лихва върху главницата,
считано 29.03.2018 г. /датата, на която ответникът се е произнесъл по претенцията с отказ да я
удовлетвори/ до окончателното й изплащане, и 1 950 лева, представляващи обезщетение за
претърпените от Г.Б.В. имуществени вреди , претендирани пряко от
застрахователя, ведно
със
законната лихва върху главницата,
считано 29.03.2018 г. /датата, на която ответникът се е произнесъл по претенцията с отказ да я
удовлетвори/ до окончателното й изплащане, и разноските по делото,
в това число и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 07.01.2018 г., около
16.40 часа на път II-15, км. 14,666 /гр. Оряхово – гр. Враца/, при
управлението на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с рег. № ********в
посока гр. Оряхово – гр. Враца.. водачът Ц.С.Ц. нарушил правилата за движение
по пътищата като блъснал пресичащите по пешеходна пътека тип „зебра“ пешеходци Б.В.Н.,
Р.Т.К.и И.В.М., и тримата от гр. Враца. При възникналото ПТП на място е загинал
Б.В.Н. – съпруг на първата ищца и баща на втория ищец.
По случая е образувано ДП
№ 2/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – гр.
Варна, пр. пр. № 31/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Враца за престъпление
по чл. 343, ал. 4 НК.
Ищците заявяват, че са
живеели с починалия в едно домакинство в гр. Враца, като са били много задружни
и сплотени, обичали са се и взаимно са се уважавали и подкрепяли. Внезапната и
преждевременна смърт на Б.Н. е истински шок за тях, които изживяват трудно и
мъчително неговата липса, като болката ще ги съпътства до края на живота им.
Според отразеното в
исковата молба, за автомобила, причинил катастрофата, ищците твърдят да е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по
з.п. № BG/02/117003087038 със срок на валидност една година,
считано от 24.11.2017 г. до 23.11.2018г.
Ищците твърдят, че са
предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като били образувани щети с №
********** и № ********** от 13.03.2018 г. С писмо изх. № НЩ – 2187/29.03.2018
г. ответникът отказал да удовлетвори претенцията, тъй като е счел, че не са
ангажирани безспорни доказателства за виновността на застрахования водач.
Представили са писмени доказателства.
Поискали са допускане на гласни доказателства и назначаване на съдебномедицинска
и автотехническа експертизи.
В хода по
същество молят съда да уважи предявените искове изцяло, като основателени и доказани, с всички законни последици,
включително и направените разноски по списък.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло, както по основание, така и по размер.
Оспорва описаното
ПТП да е настъпило по посочения от
ищците механизъм, както и да е причинено виновно от водача на лек автмобил Ауди 80, с рег. № ********.
Прави евентуално
възражение за съпричиняване на вредата от страна на
починалия, който е пресичал на необозначено за целта място, като степента му на
вина е поне 90 %.
Оспорва иска по размер
като завишен и несъответстващ на чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва смъртта на
наследодателя на ищците да се намира в причинно следствена връзка и да е
следствие от процесното ПТП. Счита, че по делото
липсват доказателства за това и в тази връзка спорва
всички ищцови твърдения в тази насока.
Ангажира доказателствени искания.
По тези
съображения моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни
и недоказани, алтернативно – да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 400 000 лв., по 200 000 лв. за всеки от ищците, ведно със
законните последици и 1 950 лева обезщетение за имуществени вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 07.01.2018 г., към 16.35 ч. автомобил
„Ауди“ модел „80“ с рег. номер № ********с водач Ц.С.Ц. се движил по път II-15 с посока от гр.
Оряхово – гр. Враца. Скорост на движение около 52 км/ч.В момент когато
автомобилът се намира на 130 м. преди пешеходната пътека при ресторант „Череша“
км. 14,666 в местността „Череша“ отляво на дясно за посоката на движение на автмобила „Ауди“ по пешеходна пътека тип „Зебра“
предприемат пресичане пешеходците Б.В.Н., Р.Т.К.и И.В.М.. Водачът Ц.Ц. не взема мерки за намаляване скоростта на движение или
спиране на автомобила, не пропуска движещите се по пешеходната пътека
пешеходци, и с предна дясна част на автомобила ги удря. В резултат на този удар
загива Б. Н., а по-късно в МБЛА „Христо Ботев“ – гр. Враца почива и Р. К..
Лекият автмобил спира около 40 м. след пешеходната
пътека. Пешеходецът Н. е намерен на 8,7 м. след пешеходната пътека.
Ищците са съпруга и син
на починалия Б.В.Н..
По делото са приети Присъда № 6 от 19.03.2019 г.,
постановена от Врачански окръжен съд , НО по НОХД № 35 по описа за 2019 г. и
мотивите към нея, влязла в законна сила на 14.09.2019 г.; Решение № 347/2019 г.
на Софийски апелативен съд по ВНОХД № 715 по описа за 2019 г. Съгласно
посочените решения подсъдимият Ц.С.Ц.,
роден на *** ***, е признат за виновен в това, че на 07.01.2018 около 16:35 часа, в гр. Враца, на път II-15 кв.м. 14,666 /гр.
Оряхово-гр. Враца/, в местността „Череша“ на Врачанска вилна зона, при
управление на собствения си лек автмобил марка
„Ауди“, модел 80, с рег. № ********, със скорост 51,7 км/ч. е допуснал
нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, с което е причинил ПТП, като с предната
дясна част на автмобила е блъснал движещите се по
пешеходна пътека тип „зебра“ пешеходци Б.В.Н. и Р.Т.К..
В хода на делото бе
прието за безспорно установено между страните обстоятелството, че към момента на
ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на, л.а. „Ауди 80“ с рег. № ********по
з.п. № BG/02/117003087038,
валидна към датата на ПТП.
Спорът между страните се свежда до механизма
на станалото ПТП, наличието на съпричиняване от
страна на починалия, както и до размера на исканото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед
трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
По искане на
страните и за доказване на техните твърдения и възражения
са изслушани и приети заключения на СМЕ и САТЕ, кредитирани от съда като
безпротиворечиви и съответстващи
с доказателствата.
От заключението
по САТЕ се установява, че механизмът на
станалото на 07.01.2018 г. ПТП
е следният:
На 07.01.2018 год., към 16.35 часа автомобил „Ауди“ модел „80“ с рег. номер
№ ********с водач Ц.С.Ц.
се движил по път II-15 с посока от гр. Оряхово – гр. Враца. Скорост на
движение около 52 км/ч.В момент когато автомобилът се намира на 130 м. преди
пешеходната пътека при ресторант „Череша“ км. 14,666 в местността „Череша“
отляво на дясно за посоката на движение на автмобила
„Ауди“ по пешеходна пътека тип „Зебра“ предприемат пресичане пешеходците Б.В.Н.,
Р.Т.К.и И.В.М.. Водачът Ц.Ц. не взема мерки за
намаляване скоростта на движение или спиране на автомобила, не пропуска
движещите се по пешеходната пътека пешеходци, и с предна дясна част на
автомобила ги удря. В резултат на този удар загива Б.Н., а по-късно в МБЛА
„Христо Ботев“ – гр. Враца почива и Р.К.. Лекият автмобил
спира около 40 м. след пешеходната пътека. Пешеходецът Н.е намерен на 8,7 м.
след пешеходната пътека.
Съгласно СМЕ в резултат на произшествието Б.В.Н. е починал, като смъртта му е настъпила
бързо и е била неизбежна с оглед уврежданията.
Водещата причина за смъртта на Б.В.Н. е
острата и масивна кръвозагуба причинена от травматичното разкъсване на сърцето
и на гръдната аорта, както и вклиняването на малкомозъчните
тонзили в големия тилен отвор на черепа и е в пряка
причинна връзка с установената гръдна и черепно-мозъчна травма.
Във връзка с
възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия поради нарушение на
разпоредбата на чл. 113 и чл. 32, ал. 2 от ЗДвП, съдът счита, че същото остана
недоказано от ответника.
За установяване
на претърпените неимуществени вреди ищците поискаха и съдът допусна разпит по
делегация на двама свидетели.
Свидетелят А.Г. посочва, че познава ищците от преди 15 години. Посочва, че
отношенията между ищците и Б.Н. са били добри. Г. бил в стрес, мълчал, бил
тъжен и в трагично състояние. Г. поел разходите за погребението, като взел пари
на заем. Починалият бил с реноме в обществото, трудолюбив, уважаван. Живеел във
Враца с жена си Т. и сина си Г.. Починалият и съпругата му Т. били в добри
отношения, уважавали се като съпрузи. Б.се грижел повече за съпругата си, тъй
като тя била със здравословни проблеми. Между бащата Б.и сина Г. имало
прекрасни отношения. Б.се грижел за домакинството. Ищците не са преодолели
липсата и няма да я преодолеят. Другият свидетел П.Х. дава сходни и
последователни показания, който съда кредитира в цялост, като правдиви и
непротиворечиви.
По делото се претендира от ищецът Г.В. имуществени вреди сторени за
погребението на баща му в размер на 1950 лева, за което е представена фактура №
27/09.01.2018 г. и фискален бон отразяващ извършеното към погребалната агенция
плащане.
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и
експертизите.
При така установеното от фактическа страна съдът намира
от правна страна следното:
Предявените
искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86
от ЗЗД са за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди вследствие настъпилото на 07.01.2018 г. ПТП пряко от застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач е причинил
катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищците.
В настоящия
случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава
на непозволеното увреждане.
Вещото лице
изчерпателно посочва причините за настъпването на катастрофата. Това се
установява, освен от влязлата в сила присъда на наказателния съд и от приетата
САТЕ.
В резултат на
станалото ПТП е причинена смъртта на Б.В.Н. – съпруг на ищцата Т.Г.Н. и баща на
ищеца Г.Б.В..
Причинената смърт
е в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на лекия
автомобил не бе опровергана, като по делото не бе установено виновно поведение
от страна на починалия пострадал.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат предвид всички относими
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищците.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата,
описана подробно по – горе, на ищците са причинени болки и страдания,
изразяващи се в получените дълбоки душевни травми и страдания,
предизвикани от загубата на много скъп човек, член на семейството – съпруг и
баща на ищците. Приживе те са били в добри отношения, живеели са заедно, били
са задружно и сплотено семейство, имали са отношения на обич и привързаност. Починалият
е бил опора и подкрепа за семейството си и сега, в резултат на катастрофата, те
са лишени завинаги от присъствието му, обичта и грижите му. Тази болка не може
да отмине с времето.
Съдът не приема като доказани
възражение за съпричиняване на вредоностния
резултата от страна на починалия.
С оглед на това, настоящият
съдебен състав,
като съобрази всички обстоятелства по делото, счита, че
исковете са доказани по основание,
а, досежно техния
размер, следва да бъде
определен съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според
приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид
от съда при
определяне размера на обезщетението. Доказано бе, че ищците са били много близки с починалия Б.Н.,
имали са добри отношения, той е бил тяхната подкрепа и опора, както и че много
трудно те преживяват смъртта му – болка, която ще продължи и занапред. Болката
от загубата ще ги съпътства до края на живота.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищците
вследствие смъртта на един толкова близък за тях човек,
техния вид, интензитет и продължителност, възрастта на починалия,
и приложи принципа за
справедливост, съдът намира,
че адекватното обезщетение, което трябва да бъде присъдено е, съответно:
-
На ищцата Т.Г.Н.,
съпруга на починалия – 100 000 лв.,
-
На ищеца Г.Б.В., син
на починалия – 90 000 лв.
Върху посочените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от 29.03.2018 г. - датата, на която ответникът се е произнесъл по
претенцията с отказ да я удовлетвори, до окончателното му изплащане.
За тези суми
искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен за сумата, а в
останалата част – за разликата до 200 000 лв. за всеки от ищците, следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Пред вид
факта, че
разходите по всяко погребение се поемат обикновено
от най-близките хора на починалия,
съдът намира за основателна тази претенция на ищеца Г.В., поради, което съдът счита искът за
имуществени вреди в размер на 1950 лева за основателен и като такъв следва да
бъде уважен за тази сума.
Ищците претендират разноски за адвокатски
възнаграждения по исковете в общ размер на 11 426,50 лв., на основание чл. 38
от ЗА.
С оглед изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н.Ц. сумата от 5
591,50 лв. адвокатско възнаграждение за трите иска, съобразено с уважената част
от исковете.
С оглед изхода на
спора на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 5 805 лв. и 278 лв. депозити за експертизи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съобразно отхвърлената част от иска и с оглед направеното от ищците възражение
за прекомерност, което съда приема за своевременно и основателно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление:*** да заплати на Т.Г.Н., ЕГН **********,*** ***“ *****,
чрез адв. Н.Ц. – АК Враца, съдебен адрес:***, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на съпруга ѝ Б.В.Н., в следствие на ПТП, настъпило на 07.01.2018 г., претендирани
пряко от застраховател, в размер на 100 000 лв., ведно със законна лихва,
считано от 29.03.2018
г. - датата, на която ответникът се е произнесъл по
претенцията с отказ да я удовлетвори до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 200 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление:*** да заплати на Г.Б.В., ЕГН **********,*** ***“ ***,
чрез адв. Н.Ц. – АК Враца, със съдебен адрес:***, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща му Б.В.Н., в следствие на ПТП, настъпило
на 07.01.2018 г., претендирани пряко от
застрахователя, в размер на 90 000 лв., ведно със законна лихва, считано
от 29.03.2018 г. - датата, на която ответникът се е произнесъл по
претенцията с отказ да я удовлетвори до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 200 000 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление:*** да заплати на Г.Б.В., ЕГН **********, с адрес: *** ** ***,
чрез адв. Н.Ц. – АК Враца, със съдебен адрес:***, обезщетение за претърпени
имуществени вреди представляващи извършени разходи за погребението на баща му Б.В.Н.,
в следствие на ПТП, настъпило на 07.01.2018 г., претендирани
пряко от застрахователя, в размер на 1 950 лв., ведно със законна лихва, считано
от 29.03.2018 г. - датата, на която ответникът се е произнесъл по
претенцията с отказ да я удовлетвори до окончателното изплащане
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК да заплати на адв. Н.Ц. – АК Враца, съдебен адрес:***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от
ЗА адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер
на общо 5 591,5 лв.
ОСЪЖДА Т.Г.Н. и Г.Б.В. да заплатят на З. “Б.И.“ АД адвокатско
възнаграждение в размер лв. 5 805 лв. и
278 лв. депозити за експертизи на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: