№ 53
гр. Свиленград , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20215620100517 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Н. К. Б. срещу Заповед за задържане на лице №
4536зз-137/22.06.2021 г., издадена от полицейски орган при ГПУ – Свиленград – Н. Г.
Р., на длъжност Началник група при ГКПП „Капитан Андреево”.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена
при нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон,
неизпълняваща изискванията за минимално изискуемо съдържание на един
административен акт и непреследваща целите на закона, а целяща неговото
заобикаляне. Счита се, че заповедта е бланкетна, като в нея липсвали мотиви за
задържането на жалбоподателя. По тези съображения е направено искане да бъде
отменена издадената заповед.
След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за задържане на лице с № 4536зз-137/22.06.2021 г.,
издадена от Н. Г. Р. – Началник група при ГКПП „Капитан Андреево”, е наредено на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР задържането на жалбоподателя Н. К. Б. за срок до 24
часа в помещението за временно задържане на ГПУ – Свиленград, тъй като помагал на
лице, използващо чужд документ за самоличност, да премине незаконно през
държавната граница на Република България. Задържането е извършено в 05:30 ч. на
22.06.2021 г. Задържаното лице е освободено в 17:30 ч. на същата дата.
На задържания Б. е бил извършен обиск, за което е съставен Протокол за личен
обиск на лице от 22.06.2021 г.
1
От изисканата по делото административна преписка по издаване на оспорената
заповед, преписка № 129/2021 г. по описа на ГПУ – Свиленград и НОХД № 517/2021 г.
по описа на РС Свиленград се установява, че на 22.06.2021 г., около 04:00 ч. на ГКПП
„Капитан Андреево” пристигнал за излизане от Р. България за Р. Турция лек автомобил
марка „Фолксваген“ с турски рег. № 34СВV065 с водач българския гражданин Н. К. Б..
В лекия автомобил пътували още четирима чужди граждани. Граничният полицай,
извършващ проверката, започнал идентификация на лицата и въвеждане на данните от
представените за проверка документи за самоличност в АИС „ГК”. Водачът на лекия
автомобил и двама от пътниците се идентифицирали с представените от тях
документи. Мъжът, седящ по средата на задната седалка, представил за себе си
шведски паспорт с № 35486748/18.02.2021 г. на името на ****, но при
идентификацията се установило, че лицето не се идентифицира с представения
шведски паспорт за него. След това се установило, че и лицето, седящо отзад отдясно
по посока на движението, представил за себе си шведски паспорт с № 95477247,
издаден на 22.10.2018 г., не се идентифицира със снимката в представения паспорт.
При извършените експертни справки се изяснило, че шведски паспорт с № 35486748,
издаден на 18.02.2021 г. на името на ********, и шведски паспорт № 95477247,
издаден на 22.10.2018 г. на името на *******, отговарят на международните
изисквания, но представилите ги лица не се идентифицират с лицата от снимките на
представените документи. При извършеното претърсване на лекия автомобил в багажа
на мъжа, представил шведски паспорт № 95477247, издаден на името на *******, бил
намерен и шведски паспорт № 35522217, издаден на 04.03.2021 г. на името на
***********. След установяване на истинската му самоличност, шведският гражданин
заявил, че на паспортната проверка по погрешка бил дал паспорта на брат си, тъй като
се били уговорили да пътуват заедно, но в последния момент брат му се отказал и
забравил да си вземе паспорта.
В дадените по случая обяснения жалбоподателят Н. К. Б. е заявил, че чичо му,
който живеел в Швеция, го помолил да закара четиримата шведски граждани до
Истанбул. Когато се срещнали на паркинг в гр. Свиленград, разбрал от тях, че са
иракчани и имали проблем с документите на колата. При извършената паспортна
проверка на ГКПП „Капитан Андреево” полицейският служител му казал, че единият
човек от колата имал проблем със снимката на паспорта и го накарал да отбие колата
встрани, тъй като ще се прави друга проверка. След това ги задържали. В тази насока
са и обясненията на *************, които са заявили, че с лицето, представило се за
Мустафа, се запознали в джамия в Дания. Жалбоподателят Б. им помагал да се
придвижат до Истанбул.
Със Споразумение от 25.06.2021 г. по НОХД № 512/2021 г. по описа на РС
Свиленград ******** е признат за виновен в това, че на 22.06.2021 г., в района на
ГКПП „Капитан Андреево”, направил опит да излезе през границата на страната от
Република България в Република Турция, без разрешение на надлежните органи на
властта, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини –
престъпление по чл. 279, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като е осъден на наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца и на наказание „Глоба” в размер на 200 лв.
На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3 години.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
2
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл.
149, ал. 1 АПК.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски
орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от
вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.
72, ал. 1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.
1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е
допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административно-производствените правила от издателя, които да са от категорията на
съществените. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1 ЗМВР по съществото е
заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата
следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което в случая
е налице. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на
чл. 74, ал. 2 ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския
орган, издал заповедта, основанието на задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето
по чл. 73 ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, на
адвокатска защита, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се
обжалва пред съда. Напълно неоснователни са възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя, че не владеел български език, тъй като той е
български гражданин и видно от материалите по преписка № 129/2021 г. и НОХД №
512/2021 г. е разпитван на български език. В заповедта е посочено и правното
основание за постановяването на задържането, както и фактическите обстоятелства,
предпоставили задържането – подпомагане от страна на жалбоподателя на лице,
използващо чужд документ за самоличност, да премине незаконно през държавната
граница на Република България. В тази връзка е необходимо да се изясни, че
фактическите основания за издаване на процесната заповед могат да бъдат извлечени
както от документите, изготвени във връзка и по повод издаването й, така и от
материалите по преписка № 129/2021 г. по описа на ГПУ – Свиленград (така ТР №
16/31.03.1975 г. на ОСГК).
Според настоящия съдебен оспорената заповед е издадена и в съответствие с
материалния закон. Разпоредбата на чл. 72 ЗМВР регламентира правомощието на
полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по
отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.
От посоченото в оспорената заповед и от събраните по делото доказателства е видно,
че в случая задържането на жалбоподателя Б. е било извършено във връзка с наличие
на данни за извършено от него престъпление. В тази връзка от доказателствената
съвкупност се изяснява, че в управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген“
с турски рег. № 34СВV065 при извършената паспортна проверка е установено, че
двама от пътниците не се идентифицират с лицата от снимките на представените
паспорти. Впоследствие при осъщественото претърсване е установено, че *********
притежава редовен шведски паспорт, но е представил по погрешка този брат си.
Вземайки предвид всичко изложено, съдът счита, че така установените обстоятелства
са налагали извършването на детайлна проверка дали двамата пътници са разполагали
с валидни паспорти. Ето защо, съдът намира, че към момента на задържането са били
налице данни, че жалбоподателят е извършил престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4,
3
вр. ал. 1 НК, като е направил опит да преведе през границата на страната ******** без
разрешение на надлежните органи на властта чрез използване на моторно превозно
средство. Разследващите органи са били длъжни да проверят дадените от пътуващите в
автомобила обяснения и да извършат необходимите следствени действия за
установяване съпричастността на всеки един от тях към престъплението, за чието
извършване са били налице данни. Поради всичко това настоящият съдебен състав
намира, че към този начален момент полицейският орган е бил събрал данни за
извършено престъпление от лицето. По тези съображения съдът приема, че събраните
по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки
по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно – наличие на данни за извършено от задържаното
лице престъпление.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-
дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни
за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори
да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Както беше посочено
по-горе, събраните по делото доказателства обосновават наличието на
материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно – наличие на
„данни”, че задържаното лице е извършило престъпление. Понятията „данни” по
смисъла ЗМВР и „достатъчно данни” по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК имат различно
съдържание. За да бъде образувано ДП по реда на НПК, е необходимо да са налице
достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено
престъпление. При налагането на принудителната административна мярка (ПАМ)
„задържане до 24 часа” по чл. 72 ЗМВР, в хипотезата на ал. 1, т. 1, са необходими само
данни за извършено престъпление, т. е. тези данни могат да не са достатъчни за
образуване на ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е
извършило престъпление. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на
жалбоподателя са били налице, поради което настоящият съдебен състав намира, че
към момента на задържането полицейският орган е събрал данни за извършено
престъпление от лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства.
Без значение е, че след събиране на доказателства и тяхната преценка прокурорът е
повдигнал обвинение само на ********, който впоследствие е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 279, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, а жалбоподателят не е
бил привлечен към наказателна отговорност. Напълно невъзможно е било в този
начален момент полицейският орган да прецени наличието на субективния елемент от
състава на престъплението.
В случая съдът счита, че правилно е приложен и принципът за съразмерност
при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на
процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по
чл. 6, ал. 2 АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да е оправдано
от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за
4
постигането на законовата цел. Налагането на ПАМ „задържане за срок до 24 часа” е
оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения
интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над
правилото за зачитане на личната свобода. Ето защо, съдът счита, че изложеното
налага извода, че принудителната административна мярка в процесния случай е
приложена спрямо жалбоподателя в съответствие с материалноправните изисквания на
закона, поради което доводите в жалбата се явяват неоснователни.
Предвид изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. К. Б., ЕГН: **********, срещу Заповед за
задържане на лице № 4536зз-137/22.06.2021 г., издадена от полицейски орган при ГПУ
– Свиленград – Н. Г. Р., на длъжност Началник група при ГКПП „Капитан Андреево“.
Решението може да бъде оспорено пред Административен съд Хасково в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5