О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№V- 260294 Година 2021,
05.02 гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
В закрито заседание на пети
февруари
през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър
МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
частно гражданско дело № 2880 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.274, вр.чл.413, ал.2 от ГПК и е образувано по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.„Панайот Волов“ №29, ет.3, чрез юрк Терзиев, против Разпореждане № 260815 от 24.09.2020г.,
постановено по ч.гр.д. №825/2020 г. по описа на Районен съд –Несебър, в частта,
с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.М.М. за
сумата от 396,75 лв, представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ и 45 лв. такси за извънсъдебно
събиране на задължението, както и в частта за разноските.
Твърди, че по силата на договор
за цесия в полза на заявителя е прехвърлено вземането на „Файненшъл България“
ЕООД срещу М.М.М.. Посочва, че цедентът е търговско дружество вписано като
финансова институция в Регистър на БНБ за финансовите институции и с основен
предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Изразява
несъгласие с приетото от заповедния съд, че договорът за поръчителство, по
който се претендира вземането е сключен в противоречие на добрите нрави, поради
което договорът е недействителен. Счита, че свободната инициатива за сключване
на договори, прогласена в чл.9 ЗЗД е ограничена единствено от императива на
чл.19, ал.4 ЗПК, който в случая е спазен. На следващо място посочва, че
претендираната със заявлението сума за разходи и такси за извънсъдебно събиране
на задължението отговаря на изискванията на чл.10а,ал.1 ЗПК–кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, в случая
допълнителните услуги се явяват изпращането на напомнителни писма, провеждане
на телефонни разговори и лични посещения.
Претендира се съдът да отмени
разпореждането в обжалваната част и да постанови друго, с което да издаде
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираните суми. Моли за
присъждане на разноските в настоящото производство.
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради
което е процесуално допустима.
С оглед твърденията на страните и
представените доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред Районен съд –
Бургас е образувано по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника М.М.М. с настоящ адрес гр.Несебър за следните суми, дължими по договор
за потребителски кредит от
20.08.2019г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника,
обезпечен чрез сключен на същата дата договор за поръчителство между „Файненшъл
България“ ЕООД и длъжника: 396,75 лв.–възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/, 83,25 лв.–договорна лихва от 06.09.2019г. до 20.03.2020г., 45
лв.–разходи и такси за извънсъдебно събиране, 22,31 лв. –мораторна лихва от
07.09.2019г. до 21.08.2020г., ведно със законна лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, както и направените разноски по
делото. Твърди се, че по силата на Рамков договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ и Приложение №1 към него от 02.03.2020г. между заявителя „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД /цесионер/ и „Файненшъл България“
ЕООД /цедент/ вземането е прехвърлено в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, като длъжникът е унедомен по реда на чл.99 ЗЗД за
извършената продажба на вземането на „Файненшъл България“ ЕООД с писмо с о.р.
от 10.03.2020г.
На основание чл.410, ал.3 ГПК към
заявлението са представени Договор за паричен заем №3609327 от 20.08.2019г.,
ред за предоставяне на потребителски кредити от „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
погасителен план на четиринадесетдневни погасителни вноски, Договор за
предоставяне на поръчителство №3609327 от 20.08.2020 г. между „Файненшъл
България“ ЕООД и М.М.М..
Съгласно Тълкувателно решение № 6
от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2017 г., ОСГТК на ВКС, при разглеждане на
частните жалби въззивният съд действа като съд по същество – той решава сам
поставения пред него въпрос, като е длъжен да се произнесе по всички факти,
обуславящи издаването на обжалвания акт, по които е следвало да се произнесе и
първоинстанционният съд. Съдът служебно проверява всички правно релевантни
факти и сам преценява доказателствата, въз основа на което разрешава въпросите,
включени в предмета на производството. Както е посочено в Определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о. на ВКС, в хипотезата на
заявление по реда на чл.410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие
на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК. Целта е да се постигне още на
този най-ранен етап ефективна защита на законните права на потребителя, като се
съблюдават императивните норми, осигуряващи минималната закрила на правата и
интересите на потребителя. Ето защо в хода на настоящото дело и въз основа на
обстоятелствата, изложените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
съдът следва да прецени дали договорът, от който заявителят черпи права срещу
потребител, противоречи на закона или на добрите нрави.
Макар отношенията между кредитора и длъжника
да са представени като регламентирани от отделни договори-за потребителски
кредит и за поръчителство, при изложените от заявителя факти и основания става
ясно, че се касае за свързани и обусловени правоотношения, които не могат да
съществуват самостоятелно. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от
основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия
размер на разходите по кредита. Тук таксата не е включена в предвидения по
договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й ще надвиши многократно
максимално допустимият размер, регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК- петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута по постановление на
Министерския съвет на Република България. Нещо повече-плащането на тази такса е
уговорено като приоритетно, дори пред основното задължение по кредитното
правоотношение, от което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран доход,
без да има сигурност в насрещната престация.
Възнаграждението е уговорено
като дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще
прибегне да тази възможност. На практика с него се предвижда допълнителна такса
за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което отново насочва към
противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл. 10а ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В случая административните разноски за извънсъдебно събиране на вземането не са
индивидуализирани, а са определени общо и не е ясно за какво са и дали реално
такива са правени. Предвид противоречието й с императивни правни норми,
клаузата в договора за административни разноски, на основание чл. 21, ал. ЗПК е
нищожна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, ГПК, в последната му редакция - ДВ бр. 100/
20.12.2019 г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции разпореждането в обжалваната отхвърлителна
част следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 260815 от 24.09.2020 г., издадено по ч.гр.д. №825/2020 г по
описа на Районен съд –Несебър в частта, с която е отхвърлено заявлението на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.„Панайот Волов“ №29, ет.3, чрез юрк Терзиев за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.М.М. с настоящ
адрес гр.Несебър, общежитие „Парк“ ап.432 с ЕГН ********** за възнаграждение по гаранционна
сделка /поръчителство/ в полза на заявителя в размер на 396,75 лв., за сумата от 45 лв.,
представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението, както и за
разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: