Присъда по дело №8288/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта:	35
Дата:	14 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия:	Гергана Богомилова Цонева

Дело:	20211110208288
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 35
гр. С, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
СъдебниАНЖЕЛ ЕВГЕНИЕВ
заседатели:ДИМИТРОВ

АНИ СТЕФАНОВА
ТЕПЕЛИЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора Ст. Ив. Ст.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20211110208288 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Л. СТ. СТ., роден на ХХХ, в С, българин,
български гражданин, осъждан, средно образование, безработен, неженен,
постоянен адрес: гр.С, ХХХ, настоящ адрес: ХХХ – до гробищен парк, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 26.07.2020г., около 18:13ч., в гр. С,
ж.к. „М“, бл.ХХХ, ХХХ, от партерна площадка пред ап.3, в условията на
опасен рецидив, като е извършил престъплението, след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66, а
именно:
с присъда по НОХД № 20618/2011г. по описа на СРС-НО, 116-ти състав,
изменена с Решение № 1186/21.10.2013г. по ВНОХД № 3993/2013г. по
1

описа на СГС-НО, 9-ти въззивен състав, в сила от 21.10.2013г. за
извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК, с която му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което
изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 5
години;
с присъда по НОХД № 10108/2019г. по описа на СРС-НО, 116-ти състав,
изменена и потвърдена с Решение № 670/2019г. по ВНОХД №
3061/2019г. по описа на СГС-НО, 12-ти въззивен състав, в сила от
24.07.2019г. за извършена престъпление по чл.194, ал.1 от НК, с която му
е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което
да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим;
чрез използване на техническо средство – голям нож, наподобяващ сабя
с дължина около 60см., отнел чужди движими вещи – 1 бр. велосипед марка
„Рок Райдър“ /Rock Rider/ на стойност 132,00лв. /сто тридесет и два лева/, от
владението на другиго - Н. Р. ДЖ., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с
чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. „б“ от НК .
На основание чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б.Б от НК, вр.чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.4, чл. 55,
ал. 1, т. 1 и чл.36 от НК НАЛАГА на Л. СТ. СТ., ЕГН **********, наказание
„Лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година. На основание чл.57, ал.1,
т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „строг” режим на изтърпяване
на така наложеното наказание.
ПОСТАНОВЯВА, на осн. чл. 40, ал.4 от НК, по време на изтърпяване на
наказанието "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" от подсъдимия Л. СТ. СТ., ЕГН
**********, да се полагат съответни медицински грижи.
На основание чл.59, ал.2, вр.ал.1 от НК приспада от времето на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ периода на задържане на
С. по настоящото дело по реда на чл.72 от ЗМВР въз основа на заповед рег.
№3382з-1033/26.08.2020г.
На основание чл.301, т.11 от НПК приобщената с протокол за
доброволно предаване по делото банкнота с номинал 20,00 лева, намираща се
на съхранение в 07 РУ – СДВР, следва да бъде предадена на Н. Р. ДЖ..
На основание чл.301, т.11 от НПК приобщените по делото оптичен
2

носител, приложен на л. 54, съдържащ записи от охранителни камери и два
броя фотоснимки, приложени на л.16-17 от ДП, следва да останат по делото
до изтичане на сроковете за неговото съхранение, след което да бъде
унищожен по предвидения за това в Правилника за администрацията в
съдилищата ред.
На основание чл.189, ал.3 от НПК на подсъдимия Л. СТ. СТ., ЕГН
**********, се възлага да заплати по сметка на СДВР направените по делото
разноски в размер на 686,06 лева за извършени на досъдебната фаза
експертизи.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок
от днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към Присъда
-ри
по н. о. х. д. № 8288 по описа на СРС-НК, 2 състав за 2021г.

Повдигнато е и е внесено в съда с обвинителен акт обвинение срещу Л. СТ. СТ., ЕГН
**********, за това, че на 26.07.2020г., около 18:13ч., в гр. С, ж.к. „М“, бл.ХХХ, ХХХ, от
партерна площадка пред ап.3, в условията на опасен рецидив, като е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66, а именно:
с присъда по НОХД № 20618/2011г. по описа на СРС-НО, 116-ти състав, изменена с
Решение № 1186/21.10.2013г. по ВНОХД № 3993/2013г. по описа на СГС-НО, 9-ти
въззивен състав, в сила от 21.10.2013г. за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от
НК, с която му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години,
което изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 5 години;
с присъда по НОХД № 10108/2019г. по описа на СРС-НО, 116-ти състав, изменена и
потвърдена с Решение № 670/2019г. по ВНОХД № 3061/2019г. по описа на СГС-НО,
12-ти въззивен състав, в сила от 24.07.2019г. за извършена престъпление по чл.194,
ал.1 от НК, с която му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8
месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим;
чрез използване на техническо средство – голям нож, наподобяващ сабя с дължина
около 60см., отнел чужди движими вещи – 1 бр. велосипед марка „Рок Райдър“ /Rock Rider/
на стойност 132,00лв. /сто тридесет и два лева/, от владението на другиго - Н. Р. ДЖ., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1,
т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. „б“ от НК.
Съдът не е конституирал акцесорни страни в производството.
По делото е проведено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК (чл.370-
374 от НПК), в неговата алтернатива, ситуирана в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Направено е искане от подсъдимия и неговия защитник. Подс. С. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират
доказателства за тях, а да се ползват вече събраните в досъдебното производство. Съдът с
протоколно определение е одобрил изразеното съгласие на основание чл.372, ал.4 от НПК,
след като е констатирал, че даденото признание обхваща всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и че същото се подкрепя от събраните в
досъдебната фаза доказателствени материали.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинението против
подсъдимия Л. СТ. СТ., като намира, че направеното от последния самопризнание на
фактическите обстоятелства от обвинителния акт се подкрепя от доказателствената
съвкупност по делото и счита, че нейният анализ формира обоснован и еднозначен извод
относно престъплението и неговото авторство. Пледира, съдът да признае С. за виновен по
повдигнатото обвинение и след приемане наличието на баланс на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, сред последните от които и реализиране на правнозапретеното
поведение в условията на опасен рецидив, да му наложи наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 3 години, което да редуцира съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, като
постанови ефективното му за срок от 2 години, при приложение на медицински мерки,
регламентирани в чл.40, ал.3 от НК. Предлага разпореждане с приобщените по делото
веществени доказателства, съответно предаване на сумата от 20,00 лева на пострадалия, а
оптичния носител и фотоизображенията, подредени към материалите, да останат към тях до
изтичане сроковете за съхранение на делото.
Служебният защитник на подсъдимия релевира доводи, че с оглед цялостното
1

признание от подзащитния му на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, дадено изначално в хода на разследването, изразеното от него разкаяние,
ниската стойност на отнетото имущество, опитът да възстанови, макар и част от
причинените вреди, установеното психическо заболяване и социалните мотиви на
поведението му, свързани с нуждата от набавяне на средства за прехрана, следва да бъде
преценено приложението на хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и определяне наказанието
му под предвидения от закона минимум на „Лишаването от свобода“. Възразява като
отегчаващо вината обстоятелство да се третира наличието на квалифициращ елемент на
проявата, доколкото същият е бил взет предвид от законодателя при установяване на
състава на престъплението, по което е привлечен към отговорност подсъдимият.
Алтернативно, моли при определяне наказанието по реда на чл.58а от НК отново да бъде
съобразено преимуществото на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият Л. СТ. СТ. признава по реда на чл.371, т.2 от НПК всички факти от
обвинителния акт. Разбира, в какво е обвинен. Съзнава последиците от разглеждането на
делото по реда на чл. 371, т. 2 НПК, като изразява съгласие да не се събират доказателства за
посочените обстоятелства, а при постановяване на присъдата съдът да ползва признанието
му и инкорпорирания от досъдебните органи доказателствен материал. Придържа се към
становището на своя защитник. Застъпва позиция за прекомерност на наказателната
репресия, изразена чрез продължителността на търсеното от прокуратурата наказание и
отсъствието на съответствие между предложения размер на „Лишаване от свобода“ и
тежестта на извършеното. В последната си дума декларира съжаление за постъпката си и
моли за справедливост.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 от НПК, намира за установено следното:

ПО ФАКТИТЕ:

Подсъдимият Л. СТ. СТ. е роден на ХХХ, в гр. С, българин, българско гражданство,
осъждан, неженен, средно образование, безработен, постоянен адрес: гр. С,
ж.к.“Дървеница“, бл.46, вх.А, ет.10, ап.50, настоящ адрес: с. М, ул. „П“ №10 – до гробищен
парк, ЕГН **********.
Подсъдимият С. е осъждан няколкократно за извършени умишлени престъпления от
общ характер, като, според наблюдаващия делото прокурор, релевантни по отношение на
възприетата наказателноправна квалификация за наличието на „опасен рецидив“ са
следните влезли в законна сила съдебни актове:
- присъда по НОХД 20618/2011 г. на СРС - НО, 116 състав, влязла в законна сила на
21.10.2013 г., за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК, с която му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, изтърпяването на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 5 /пет/ години;
- присъда по НОХД 10108/2019 г. на СРС – НО, 116 състав, изменена и потвърдена с
Решение №670/2019г. по ВНОХД №3993/2013г. по описа на СГС – НО, 12 въззивен състав,
в сила от 24.07.2019г. за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, с която е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, което да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален общ режим.
По делото съдът, предвид признанието на подсъдимия по реда чл.371, т.2 от НПК на
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и събраните по делото
доказателства, приобщени на осн. чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4 и чл.283 от НПК, обсъдени по
реда на чл.107, ал.5 от НПК, приема за установено, че:
Пострадалият – свидетел Н. Р. ДЖ. живеел в апартамент, находящ се на адрес: гр. С,
2

ж.к.“М“, бл.ХХХ, вх.5, ап.3, ет.0. Той съхранявал личния си велосипед, марка „Рок Райдър“
(Rock Rider) на партерната площадка пред жилището си. Пред входа на блока и пред
апартамента на Д. били монтирани камери за видеонаблюдение.
На 26.07.2020г., около 18:30 часа, подсъдимият С. се намирал в близост до жилищния
блок на пострадалия. Когато приближил сградата на горепосочения адрес, той решил да
влезе във вътрешността й. Тъй като входната врата била заключена, а блокът се достъпвал
само с чип, С. с помощта на носен от него голям нож, наподобяващ сабя, с дължина около
60 см, отворил същата. След като влязъл във входа на кооперацията, той забелязал оставения
на етажната площадка на партера велосипед, собственост на свид. Д. и решил да го отнеме.
В изпълнение на своето намерение, подсъдимият взел вещта, напуснал жилищния блок и се
отдалечил в неизвестна посока.
На 27.07.2020г., около 08:00 часа свид. Д. тръгвал за работа, когато установил
липсата на велосипеда си от площадката пред своя апартамент. Пострадалият веднага
пристъпил към преглед на записите от охранителните видеокамери, разположени пред
жилището му и пред входа. Възприел кадри, в които ясно били заснети извършителят на
кражбата и неговите действия.
На 26.04.2020г., около 18:00 часа, свид. Д. се намирал в гр. С, ж.к.“М“, пред
търговски център „РУМ“. Случайно той забелязал подсъдимия в момент, в който С. влизал
и излизал от различни входове на жилищни кооперации, находящи се на ул.“К“.
Пострадалият разпознал в него лицето, отнело велосипеда му, поради което веднага подал
сигнал до телефон за спешни повиквания, администриран от Дирекция „Национална система
112“ – МВР. По този повод на място пристигнал полицейски екип, в състава на който били
включени свидетелите Б. ОГН. СЛ. и В. АНГ. В.. Двамата задържали посочения от Д. мъж и
установили самоличността му като Л. СТ. СТ.. Непосредствено след задържането на
подсъдимия до полицейските служители се приближил и свид. Д., който изразил
категоричност, че това е лицето, което ден по- рано е наблюдавал на кадри от
видеоохранителната си система да отнема личния му велосипед. Показал на полицейските
служители и видеозаписа, свален на мобилния му телефон. След прегледа на кадрите и
сравнението им с външните отличителни белези на подс.С., свидетелите С. и В. също
възприели идентичност на заснетото лице с личността на задържания. По този повод
двамата служители докладвали в дежурната част към 07 РУ – СДВР, след което
транспортирали подсъдимия до сградата на районното управление. С. бил задържан за срок
до 24 часа със заповед по чл.72 от ЗМВР, рег. №3382з-1033/26.08.2020г.
По случая било образувано досъдебно производство, в хода на което с протокол за
доброволно предаване пострадалият предоставил за нуждите на извършваното разследване
компакт диск, съдържащ записи на извършената кражба и 2 броя снимки на хартиен
носител, на които бил заснет велосипедът му.
Приобщеният като веществено доказателство оптичен носител бил предоставен за
извършване на видео-техническа експертиза. В заключението си, материализирано в
протокол с № 13/11.01.2021г., вещото лице проследило телодвиженията на заснетия мъж,
различими на изведените записи. Споделило и становище, че кадрите, в които се
наблюдавал извършителят на кражбата, са годни за фотосъпоставително изследване, в
случай че сравнението се извършва с фотоизображения на конкретно лице, заснето при
сходни светлинни условия и ракурс.
Допусната и приета била и лицево-идентификационна експертиза, чието заключение
било материализирано в протокол №66/01.03.2021г. Съгласно същото заснетото лице
разкривало идентичност по общи и частни белези с представените за сравнение
изображения на Л. СТ. СТ..
В хода на разследването била изготвена комплексна съдебно- психиатрична и
психологическа експертиза. В заключението й били дадени насоки относно характеровите
3

особености на подсъдимия, констатирани негови слабости и способностите му да възприема
правилно събитията и да ги възпроизвежда. Вещите лица след анализ на анамнезна
информация, снета от освидетелствания и наблюдения върху поведението му, приели, че
при него се откриват клиничните характеристики на психично заболяване „Параноидна
шизофения (понастоящем в ремисия). Психични и поведенчески разстройства вследствие
употребата на психоактивни вещества“. Констатирана била и хероинова зависимост.
Налагал се извод, че С. притежава психични годности да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да дава достоверни обяснения за тях.
Споделили становище, че той може да участва пълноценно в наказателното производство
единствено при участието на защитник, доколкото диагностицираните разстройства
представляватт психичен недостатък, пречещ му да се защитава сам. Изразили и мнение, че
в случай на признаване вината на лицето, при евентуално определяне на ефективно
наказание срещу него е разумно приложението на чл.40, ал.4 от НК – медицински грижи и
контрол през време на изтърпяване на наказанието. Мярката защитили с довод, че
съществува потенциален риск от възникване на декомпенсация на заболяването.
В хода на образуваното досъдебно производство било изготвено заключение на
съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), от изчисленията в което било установено, че
стойността на инкриминираната вещ възлиза на 132,00 /сто тридесет и два/ лева.
Обстоятелствата, свързани с предходната съдимост на подс. С., се извеждат от
приложените по делото съответни справки. От тях се установяват и данни за последващи
осъждания (след датата на инкриминираното по делото деяние).
Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са
прецизирани, с оглед поставянето на акцент върху меродавните за наказателната
отговорност на подсъдимия факти, без това да привнася различно смислово изражение по
отношение на очертана от наблюдаващия делото прокурор релевантна фактическа
обстановка. Последната е установена по безспорен и категоричен начин, въз основа на
релевираното от подсъдимия цялостно признание на фактите, изложени в обстоятелствена
част на обвинителния акт, което напълно кореспондира с приобщените от органите на
досъдебното производство допустими и относими към предмета на доказване
доказателствени източници - протоколи за разпит на свидетелите Н. Р. ДЖ. /пострадал, л.31
- 32 от ДП/, Б. ОГН. СЛ. /л. 34 от ДП/, В. АНГ. В. /л.35 от ДП/, В. Б. Б. (л.36-37 от ДП), както
и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства: справки от
ГД”ИН” – МП и НСлС /л.85-89 от ДП и л.25, л.45, л.59, л.68, л.155, л.169 от съдебното дело/,
протокол за вземане на образци за сравнително изследване и предхождаща го декларация /л.
71 - 72 от ДП/, справки за съдимост, ведно с бюлетини за съдимост /л.78-80 от ДП и от л.35 -
44 от съдебното дело/, протоколи за доброволно предаване /л.15, л.69 и л.70 от ДП/, снимков
материал (л.16-17 от ДП), заповед за задържане за срок до 24 часа (л.19 от ДП), както и
експертизи: оценителна експертиза /л. 45-46 от ДП/, техническа експертиза /л.41- от ДП/,
фото- съпоставителна и лицево-идентификационна експертиза /л.50-51 от ДП/, съдебно-
психиатрична и психологическа експертиза /л. 56-64 от ДП/, веществени доказателства – 1
бр. оптичен носител, съдържащ записи от охранителни камери, приложен на л.54 от ДП,
фотоизображения и банкнота с номинал 20,00 лева.
Настоящият съдебен състав не констатира съществени противоречия при съвкупната
преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал, които да
налагат обсъждането му подробно и поотделно, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр.
2 НПК. Въпреки това съдът счита, че с оглед пълнота на мотивите следва да посочи
съображенията си относно кредитирането на събраните доказателства и доказателствени
средства.
Решаващият орган кредитира обясненията на подсъдимото лице, в които С. признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Те намират подкрепа в
4

останалия доказателствен материал по делото и в частност от показанията на пострадалото
лице -свид. Д. и свидетелите С., В. и Б.. В посочените доказателствени материали не се
разкриват съществени противоречия досежно релевантните обстоятелства по делото. Те
еднопосочно, последователно, безпротиворечиво и убедително разкриват приетата за
установена фактическа обстановка, поради което и съдът изцяло им се доверява, базирайки
върху тях фактическите си изводи. От събраните по делото преки и преимуществено
косвени доказателства, както всяко поотделно, така и в тяхната съвкупност, се формира
стройна логическа верига, налагаща единствено възможният извод относно извършването на
престъплението и авторството му, признато в лицето на подсъдимия С..
Като основен източник на информация за включените в предмета на доказване
обстоятелства съдът възприе подробните и вътрешно балансирани показания на пострадалия
Д.. Те са последователни, кореспондиращи с останалите материали по делото и
удовлетворяват всички изисквания за категоризацията им като годен доказателствен
източник, за да дадат нужното за наказателния процес достоверно, обективно и точно знание
за събитията, при които е извършено деянието и неговия автор. Именно от неговия разказ се
извличат значими за процеса факти, свързани с осъществяването на инкриминираното
деяние, време, място, ощетено юридическо лице, родови характеристики и стойностен
размер на отнетото от негово владение чуждо имущество. Личните възприятия на свидетеля
дават представа относно поведението на подс. С. на процесната дата, наблюдавано
опосредено чрез записите от охранителните камери в бензиностанцията. Последователен е
Д. в описанието на механизма на извършената кражба, вида на предмета на посегателство и
неговата стойност, което намира пряко потвърждение, както в показанията, изхождащи от
полицейските служители В., С. и Б., така и в заключенията на оценителната,
видеотехническата и лицево-идентификационната експертизи, приложени по делото.
Подчертава, че недвусмислено е различил на съхранените записи от охранителната техника,
монтирана пред дома му, мъжа, автор на кражбата, поради яснотата на възпроизведения
образ. Категоричен е и относно факта за припознаването му известен период по- късно в
резултат на съпоставяне на този образ с личните си наблюдения върху външността на С. към
момента, в който го е забелязал на улицата – обстоятелство, послужило и за разкриване на
престъпното посегателство. Следите от така описания външен вид на подсъдимия се
различават и върху изследваните по делото записи, съпоставени с образците от
фотоизображения, снети от подсъдимия – действие, оформено в протокол, за което
свидетелства и лицевоидентификационната експертиза, а съвпадат и с показанията на
полицейските служители, задържали С.. Пострадалият пресъздава събитията устойчиво, с
присъщата на утвърден спомен логична последователност, което при налагаща се корелация
с останалия доказателствен материал създава убеждението за тяхната достоверност и
съответност на действителния ход на събитията.
Обективността на показанията на Д. се подкрепя и намира своето допълнение и в
сведенията, изводими от разпитите на свидетелите С. и В.. Всеки от тях пресъздава
хронологично подредено поведението на подсъдимия в момент, следващ процесното деяние
и съвпадащ с този на задържането му. Двамата подчертават, че пострадалият е адресирал
пред тях С. като мъжа, свързван от него с реализираното посегателство срещу
имуществената му сфера. Предават и споделеното от него за механизма на деянието, в която
част разказите им се припокриват с точност в детайли не само помежду си, но и разкриват
идентичност с този на пострадалия, както и със съдържанието на записите на охранителните
камери, монтирани във входа на жилищния блок на Д., чиито кадри, извлечени на хартиен
носител, са запечатали обстановката, в която е реализирана кражбата ведно с отличителните
белези на нейния автор. Категорични са и че при преглед на представените им от Д. кадри
от записа на видеокамерите, разположени пред дома му, с оглед чистотата на заснетите
образи, те също са успели да формират увереност, че лицето на тях разкрива идентичност
със задържания. Констатираните множество съществени съвпадения между показанията на
5

полицейските служители и други преки и косвени доказателствени източници позволяват
обсъжданите показания да се разглеждат като годни, макар и производни, източници на
информация.
Допълват формираната доказателствена съвкупност и гласните изявления на свид.Б.,
споделящ непосрествените си възприятия при снемане на обясненията от подсъдимото лице.
Същият пресъздава фактите и обстоятелствата, които С. е изложил в рамките на проведена с
него беседа относно мястото, последователността от действия, които е предприел при
извършването на деянието, вида на отнетата вещ и средството, с което си е послужил, за да я
достъпи, както и причината, подтикнала го да стори това. Последните обсъждани показания,
макар и деривативни по своя характер източници, категорично позволяват положителен
извод за относимост и допустимост като доказателствени средства, доколкото разкриват
пълна корелация със своя първоизточник, респ. релевираното и пред съда признание на
фактологията, описана от обвинението. Същевременно, те съответстват и на установеното
посредством протоколите за доброволно предаване на диск със записи, на снимков материал
и особено онзи, материализиращ волеизявлението на С. да предостави по делото сума за
частично възстановяване на причинените с деянието му вреди, показанията на свидетелите
С. и В. и заключенията на приетите по делото техническа и лицевоидентификационна
експертизи. В този смисъл от посочената съвкупност от факти следва еднозначният извод,
че въпреки че нито един от свидетелите не е бил пряк очевидец на извършеното, именно
обвиняемият Л. СТ. СТ. е автор на инкриминираното деяние.
Съдът гради своите фактически и правни изводи и върху заключенията на приетите в
досъдебното производство видеотехническа и фото- съпоставителна и лицево-
идентификационна експертиза, прецени като обективно и компетентно изготвени.
Отразеното в тях становище на вещото лице съдържа пряка информация относно
конкретното проявление на признаци от противоправния акт на подсъдимия, дава
достатъчна представа и затвърждава убеждението у съда за категоричното присъствие на С.
на датата, в часа и на мястото на извършване на деянието. Потвърждават се сведенията на
свид. Д. и разпитаните по делото полицейски служители относно механизма на реализация
на престъплението, онагледява се начина на проникване на подсъдимия във входното
пространство, в което е съхранявана вещта, предмет на отнемане, използваното за
извършване на деянието средство, оттеглянето на извършителя.
В корелация с обсъдените по- горе източниците на преки и косвени доказателства за
извършеното посегателство е дадено и заключението по изготвената оценителна експертиза.
Чрез него се установяват обективните признаци на деянието, свързани с оценката на
предмета на престъплението върху стойност от 132,00 лева.
Въз основа заключението на комплексната експертиза в областта на психиатрията и
психологията се отличават конкретните характерови особености на подсъдимия,
диагностицираното у него психологическо разстройство и годността му да бъде субект на
наказателна отговорност, с оглед че заболяването му е във фаза на ремисия.
Приложените писмени доказателства съдът цени, тъй като служат при очертаване на
част фактологията по делото. Последователност в тази насока предлагат протоколите за
доброволно предаване, които удостоверяват реда, по който са приобщени важни за
доказване факта на деянието и неговото авторство веществени доказателства, съхранили
следи от престъплението, в частност записи от охранителни камери на мястото на
инцидента, фотоизображенията на отнетия велосипед, със съществено значение за
идентифицирането на вещта при съпоставката им със заснетите от охранителната система
кадри и банкнота от 20,00 лева, предадена от подсъдимия, за да послужи за възстановяване
на част от размера на причинената от него вреда. Като писмено доказателствено средство
съдът обсъжда стойността на изготвения протокол за снемане на образци за сравнително
изследване, посредством който за С. са събрани биометрични данни, поставени
6

впоследствие в основата на извършеното в рамките на експертиза фотосъпоставително и
лицевоидентификационно изследване.
Въз основа на справката за съдимост съдът установи, че подсъдимият е бил осъждан
към датата на деянието. Извежда се и ново осъждане за деяние против собствеността,
реализирано от С. и приближено по време до процесното. Макар то да не се отразява върху
правната квалификация на предявеното му престъпление, дава основание за извод, че
поведението му и в следващи периоди е разкривало девиантност. Тези данни за личността
му следва да бъдат отчетени при инидивидуализация на следващото му се наказание.
Въз основа на справките от ГД”ИН” – МП и НСлС съдът установи периодите, през
които подсъдимият е пребивавал в местата за лишаване от свобода и тези за изтърпяване на
мерки за неотклонение, свързани с наложени фактически ограничения.
При цялостен анализ на изброените доказателствени източници този съдебен състав
достига до безспорен извод за съпричастността на подсъдимия към вмененото му престъпно
деяние.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установените фактически обстоятелства се налага следните изводи от
правна страна:
Съдът намира, че подсъдимият Л. СТ. СТ. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК.
От обективна страна – на 26.07.2020 г., около 18:13 часа, в гр. С, ж.к.“М“, бл.ХХХ,
ХХХ, от партерна площадка пред ап.3, чрез използване на техническо средство – голям нож,
наподобяващ сабя с дължина около 60 см, С. е отнел чужда движима вещ – велосипед, на
стойност 132,00 лв., от владението на Н. Р. ДЖ., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
Безспорно установени по делото са фактът на извършеното деяние, физическата
страна на което се изразява в съответното поведение на подсъдимия, неговите времеви и
пространствени параметри, индивидуализацията на предмета на престъплението, на
пострадалото лице и причинените вредни последици, за което сведения се извличат от
разпитите на пострадалия Д. и свидетелите В., С. и Б., както и от протоколите за доброволно
предаване, за снемане на образци за сравнително изследване, експертните заключения,
писмените доказателства и веществените доказателства и доказателствени средства.
В инкриминирания случай е налице пълна реализация на престъпния състав на
чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „Б” от НК, доколкото
отнемането на вещ от владението на пострадалия е било осъществено напълно с
прекъсването на фактическата власт върху нея на досегашния им владелец и установяването
на такава на подсъдимия деец, с намерението тя да бъде присвоена. Ясно установен е и
механизмът за обективиране на изпълнителното деяние, обуславящ квалифициращия
състава на кражбата признак – използването на техническо средство – голям нож,
наподобяващ сабя, посредством който подсъдимият е успял да отвори входната врата на
жилищния блок и да си осигури необезпокояван достъп до вътрешността му, където на
партерната площадка пред апартамента на свид. Д. е бил съхраняван отнетият велосипед. С
реализирането на инкриминираното деяние е засегнат и непосредственият обект на
престъплението „кражба” - обществените отношения, осигуряващи спокойното упражняване
на правото на собственост.
Предмет на престъплението е чужда движима вещ с определена стойност към
7

момента, в който деецът е осъществил своето посегателство върху нея и която се отнема от
владението на другиго. В случая това е велосипед на стойност от 132,00 лева /сто тридесет и
два/, който е бил чужд за дееца – собственост на пострадалия Д..
Изпълнителното деяние на описаното престъпление се е изразило в отнемането на
процесния предмет от владението на свидетеля Н. Р. ДЖ.. То се реализира чрез действие,
като деецът е целял прекратяване на фактическата власт върху вещта, осъществявана до
момента от владелеца, т. е. лицето, което разполага с възможността за фактическо
разпореждане с вещта и установяване на своя фактическа власт върху нея. Подсъдимият е
успял да прекъсне фактическата власт върху инкриминираната вещ на стойност 132,00 лева
на свид. Д., като е установил своя такава.
Владението на подс. С. върху вещта е било трайно, тъй като той е разполагал с
пълната възможност за разпореждане с нея, като обективно си е осигурил възможност
необезпокоявано да осъществява правнозначими действия с нея, разпореждайки се с нея за
собствени нужди, с което окончателно да осъществи намерението си да я разглежда като
своя. Той е манифестирал присвоителното си намерение, след като е напуснал
необезпокоявано входа на жилищната кооперация на пострадалия, придвижвайки
велосипеда. Така описаното му поведение, именно, обективира противозаконното
разполагане с отнетата вещ по начин, изключващ упражняването на права и въздействието
от собственика върху нея. Във връзка с последното съдебният състав приема, че отнемането
на предмета на кражбата е довършено, доколкото са настъпили предвидените в закона и
искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление – произведена е
промяна на фактическата власт върху чужда движима вещ - предмет на посегателство с
намерение същата да бъде своена.
Първоинстанционният състав приема на следващо място, че от обективна страна е
налице и втората хипотеза на опасния рецидив, регламентирана с нормата на чл.29, ал.1,
б.”Б” от НК, така както тя е предявена на привлеченото към отговорност лице. Видно от
справката за съдимост релевантни към този квалифициращ признак са две присъди – по
НОХД №20618/2011г. и по НОХД №10108/2019г. и двете на СРС. Съпоставката на датите
на влизане в сила на постановените по тях съдебни актове и тези на извършените деяния, за
които е наложено наказание, позволява да се заключи убедително, че не се разкриват
предпоставки за третирането им като едно осъждане, доколкото също разкриват
съотношение на рецидив. Така диференцираните две осъждания правилно са анализирани
като обуславящи квалификацията по чл.29, ал.1, б.”Б” от НК, доколкото изпълнението на
наказанието „Лишаване от свобода“ по второто сред тях (НОХД №10108/2019г.) не е
отложено.
Доказателствено обезпечено е твърдението на СРП за авторството на престъпното
деяние в лицето на подсъдимия, подкрепящо се еднозначно не само от показанията на
свидетелите Д., С., В. и Б., удостоверените в протокола за доброволно предаване и
протокола за изземване на сравнителни образци за изследване обстоятелства, ведно с
приетите по делото експертни заключения, но и от релевираното от подсъдимия цялостно
признание на етапа на съдебното следствие на описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактология, което е естествено продължение на възприетото от него
поведение в рамките на цялото производство, предвид извършено признание и на
досъдебната фаза.
По отношение на субективната страна на престъплението, съдебният състав приема,
че деянието е извършено виновно и в хипотезата на пряк умисъл от страна на подс. С.. За да
достигне до този извод, съдът внимателно прецени обективните факти по делото. За
умисъла на дееца следва да се съди от обективно установените му действия по проникване
във входното пространство на жилищния блок на пострадалия, чрез използване като
средство за преодоляване на заключващия механизъм на бравата, вземане на съхраняваната
8

на партерната площадка вещ и оттегляне от местоизвършване на деянието, без да върне
инкриминираната вещ на собственика й – свид. Д.. Ясно и недвусмислено подс. С. е
обективирал намерението си да разглежда като свои чуждите вещи, като без правно
значение се явява фактът, дали и как той се е разпоредил с тях на по- късен етап. В
конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна страна на
престъплението, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на
същата. Подсъдимият С. е предвиждал извършването на престъпното деяние, съзнавал е
неговия общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на конституционно
гарантираната неприкосновеност на частната собственост, като във волеви аспект е искал и
пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от своята неправомерна
деятелност. Действията му са извършени в строга логическа последователност и
представляват обективен израз на формираните ясни представи в съзнанието му, че прекъсва
детенцията на пострадалия Н.Д. върху предмета на престъплението и установява собствена
неправомерна фактическа власт върху инкриминираните чужди вещи и парични средства.
Във волево отношение подсъдимият е целял настъпването на посочения вредоносен
резултат. Налице е и предвиденото в закона за този вид престъпни посегателства намерение
за противозаконно присвояване.
Ето защо съдът приема, че извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно, както
от обективна, така и от субективна страна и затова му призна за виновен по това повдигнато
й обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б. „б” от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29,
ал.1, б. „б” от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ в
относително определен размер от 3 до 15 години.
Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК в случаите на проведено съкратено съдебно следствие на
основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК съдът е императивно задължен да определи
наказанието при условията на чл. 58а НК.
При индивидуализацията на наказанието СРС съобрази, че като смекчаващ факт
следва да се третира признанието от подсъдимия на фактите, изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт, обусловило разглеждането на делото по реда
на чл. 371, т. 2 НПК, тъй като същото е поддържано в цялото наказателно производство – С.
е съдействал активно за доказателствената дейност по установяване на извършеното деяние
и участието си в него /в този смисъл е и т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. по
т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Цветинка Пашкунова/, поради което
искането на служебния защитник в тази насока се явява основателно. В този смисъл съдът
възприема изразеното съжаление от подсъдимия, релевирано при упражняване на правото
му на последна дума, не като декларативно, а като последователно и устойчиво поддържано
процесуално поведение.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия СРС съобрази като
смекчаващо отговорността обстоятелство констатираните по делото материални
затруднения и семейна изолация на подсъдимия, като част от подбудите, обусловили
неговата проява. В идентична насока следва да бъде тълкувана относително ниската
стойност на предмета на посегателство, възлизаща на 132,00 лева (повече от четири по-
ниска от размера на минималната работна заплата за страната през 2020г.). Не следва да
остава изолирано от фокуса на вниманието при определяне размера на наказанието и
обективно установеното здравословно състояние на С., което в значителна степен повлиява
9

върху способността му да контролира своето поведение. Изрично вещите лица са обсъждали
неговата емоционална лабилност, резултат от диагностицирано същинско психиатрично
заболяване „Параноидна шизофрения. Психични и поведенчески разстройства, вследствие
употребата на психоактивни вещества“. Описаното състояние, макар да се намира
понастоящем в ремисия и да не е ограничило или изключило способността на С. да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е възприето като
психичен недостатък, неминуемо отразил се върху устоите му да се въздържа от
пристъпване към правнозапретено поведение. От значение за преценката на обществената
опасност на личността на подсъдимия се явява нееднократно изразеното му искрено
съжаление за постъпката и желание да възстанови вредите от престъплението, което този
съд не разчита като голословна декларация, а като действително намерение и израз на
осъзнаване, осъждане на извършеното и желание да търси коректив на собственото си
поведение. В подкрепа на изложеното съждение се явява и удостоверената инициатива на С.
да възстанови, макар и частично, причинените с деянието му вреди, предавайки в полза на
пострадалия сумата от 20,00 лева. Обстоятелството, че цялостно обезщетение не е
предоставено до момента, в случая не следва да се тълкува в тежест на лицето, чиято
отговорност е ангажирана, доколкото то е било и обективно възпрепятствано в тази насока
предвид търпяно през значителен период от време, макар и по друго дело, фактическо
ограничение в рамките на наложена му мярка за неотклонение, отсъствието на трудов
ангажимент и изолацията му от близки, които биха могли да му съдействат. Същевременно
проявата на подсъдимия не разкрива особен интензитет, отличаващ я от други от този вид,
което да налага и засилено въздействие със средствата на държавната принуда.
Като отегчаващо отговорността съдът възприема единствено наличието на
последваща датата на инкриминираното деяние противоправна проява, макар формираща
едно осъждане с него. Последният факт не следва да бъде пренебрегван, тъй като указва на
неспособност на подсъдимото лице да контролира поведението си в дългосрочен план и
изключва инцидентност на поведението, за което му е повдигнато настоящото обвинение в
конкретния случай. Възприетата характеристика на инкриминираната кражба, като
реализирана в условията на опасен рецидив, която влияе на правната квалификация обаче,
противно на предложеното от прокурора в пледоарията му, не следва да бъде разглеждана
като отегчаващо обстоятелство (арг. от чл.56 от НК).
Предвид горните аргументи, съпоставяйки относителната тежест на относимите към
индивидуализацията на отговорността обстоятелства, този съдебен състав прецени, че се
обуславя приложението на хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Установените по делото
смекчаващи отговорността за подсъдимия обстоятелства формират необичайно множество.
Откриват се фактически данни за налагане на изискуемия от закона кумулативен извод за
несъразмерност дори на най-лекото предвидено в закона наказание – в случая минимума на
наказанието „Лишаване от свобода“ от 3 години, като въздействие върху подсъдимото лице
с оглед постигане целите на индивидуалната и генералната превенции, заложени в нормата
на чл.36 от НК. Констатира се едновременно, че по отношение на С. са налице условията,
както по чл.58а, ал.1 – 3 от НК, така и по чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което и доколкото
чл.55 от НК се явява по- благоприятен за дееца, то именно на основание тази норма следва
да бъде индивидуализирано и следващото му се наказание, съгласно чл.58а, ал.4 от НК. В
тази хипотеза превантивната и превъзпитателната функции биха могли да се постигнат чрез
определянето на наказание „Лишаване от свобода” под предвидения от закона за
инкриминирания по делото текст минимум. Следвайки тази логика съдът приема, че следва
да индивидуализира наказанието на подсъдимия в размер от 1 (една) година, близък до
предвидения в общата част на Наказателния кодекс допустим минимум. По този начин ще
се постигнат целите на наказанието и ще се препятства възможността С. да извършва
подобен род престъпни прояви, а същевременно ще се отговори на интензитета на неговото
поведение, с което е консумирал състава на престъплението. Така определеното наказание
10

би изиграло ролите на справедливо възмездие за стореното от С. и на достатъчно
предупреждение към останалите членове на обществото да не пристъпват към такива
прояви. Индивидуализирано по тези критерии, то съответства на принципите на
законоустановеност и справедливост на легитимно упражнената държавна принуда и ще
изпълни своя поправителен и възпитателен потенциал спрямо подсъдимия.
На основание чл. 57, ал. 1, т.2, б.”Б” от ЗИНЗС определеното наказание от 1 /една/
година „Лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.
Този извод се налага предвид обстоятелството, че не се разкриват в кумулативна даденост
базисните предпоставки на нормата на чл.66, ал.1 от НК, както и обстоятелството, че не е
изтекъл изискуемият петгодишен срок от изтърпяване на предходното му осъждане по
НОХД №10108/2019г. по описа на СРС.
На основание чл.59, ал.2, вр.ал.1 от НК следва да се приспадне от времето на
изтърпяване на определеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година
периодът на задържане на С. по настоящото дело по реда на чл.72 от ЗМВР въз основа на
заповед рег.№3382з-1033/26.08.2020г.
Налице е необходимост в рамките на предпоставената от определеното наказание
изолация на подсъдимия от естествената му социална среда в пенитенциарно заведение, на
основание чл. 40, ал.4 от НК, спрямо С. да бъдат полагани съответни медицински грижи.
Тази мярка, прилагана по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, ще е
необходима и достатъчна, за да въздейства върху подсъдимия в насока предотвратяване
риска от възникване на декомпенсация на диагностицираното му заболяване „Параноидна
шизофрения“, съществуването на който е споделено от вещите лица по приетата комплексна
съдебно- психиатрична и психологическа експертиза. Тя ще позволи да се наблюдава
състоянието му и своевременно и адекватно от медицинска гледна точка да се третира
същото, като се съобразяват данните за прекарани от С. в миналото психотични епизоди-
изрично подчертано от експертите. Прилагането на медицински контрол и грижи би
способствало положително и върху процеса по моделиране на личността на подсъдимия в
насока правилното формиране на неговия мироглед и правосъзнание.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия
С. следва да бъдат поставени извършените в наказателното производство разноски в размер
на 686,06 лева (шестстотин осемдесет и шест лева и шест стотинки) за изготвени на
досъдебната фаза експертизи, които следва да се преведат по сметка на СДВР.
Към материалите по делото са приобщени по надлежния процесуален ред следните
предмети, касаещи производството с характеристиките си на веществени доказателства – 1
бр. оптичен носител, приложен на л.54 от досъдебното дело, съдържащ записи от
охранителни камери, два броя фотоснимки, приложени на л. 16-17 от делото и банкнота с
номинал 20,00 лева, намираща се на съхранение в 07 РУ – СДВР. Паричната сума,
предоставена от подс. С. доброволно на органите на разследването, с изричното
предназначение да послужи за частично възстановяване на причинените от деянието му
вреди, следва да бъде предадена на пострадалия – свид. Н. Р. ДЖ.. Що се отнася до
оптичния диск, съдържащ записи от охранителни камери и фотоизображенията, съдът
приема, че те следва да останат на съхранение към материалите по делото до изтичане на
сроковете за неговото съхранение, след което да бъдат унищожени по предвидения за това
ред в Правилника за администрацията в съдилищата.
Така мотивиран, въз основа на изтъкнатите фактически и правни доводи, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

11