Решение по дело №3761/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 03.05.2019 г.

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

    СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II-Д въззивен състав, в закрито заседание на трети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                     

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                       Мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

 

 

 

ЙОАЙОА    

като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова ч.гр.дело № 3761 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 10686/07.02.2019 г., подадена от длъжника „Б.“ ООД чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. Ч., срещу постановление от 25.01.2019 г. по изп.д. № 20118510401241 по описа на ЧСИ М.П., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че по молба на взискателя „Б.“ ООД е било образувано изпълнително дело при ЧСИ Н.М., което впоследствие е било прехвърлено и преобразувано при ЧСИ М.П., като взискателят е упълномощил единствено ЧСИ Н.М. с правата по чл. 18 ЗЧСИ, но не и ЧСИ М.П.. Изложени са доводи, че възлагането по чл. 18 ЗЧСИ по правната си същност представлява упълномощаване и е винаги intuito personae, поради което по силата на молбата за прехвърляне на делото при друг съдебен изпълнител, упълномощаването на ЧСИ Н.М. следва да се счита оттеглено с молбата за прехвърляне на делото при друг съдебен изпълнител, като ЧСИ М.П. не следва да се счита упълномощен с правата по чл. 18 ЗЧСИ. Същевременно след прехвърлянето на изпълнителното дело са били извършени редица действия по обезпечаване вземането на взискателя, като за нито едно от тях не е била подадена молба от „Б.“ ООД. Поради липсата на упълномощаване и на молба от взискателя за извършването на действията след прехвърлянето на делото при новия съдебен изпълнител се поддържа, че предприетите изпълнителни действия по изп.д. № 20118510401241 по описа на ЧСИ М.П. са незаконосъобразни, не пораждат правно действие и следователно не прекъсват двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изложени са и допълнителни доводи за незаконосъобразност на предприетите изпълнителни действия, а именно липсата на акт и протокол на съдебния изпълнител за предприемането им и незаплащане на дължимите авансови такси. Освен това се посочва, че многократно са били налагани запори върху едни и същи банкови сметки на длъжника единствено с цел прекъсване на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Според жалбоподателя прехвърлянето на изпълнителни дела между съдебни изпълнителни от един и същи район на действие е недопустимо по аргумент от чл. 427 ГПК, което също опорочава извършените от ЧСИ М.П. изпълнителни действия. По изложените съображения се моли обжалваният отказ да бъде отменен, а ЧСИ М.П. да бъде задължен да прекрати изпълнителното дело и да вдигне всички наложени по него обезпечителни мерки.

Взискателят „Б.“ ООД не е взел становище по подадената жалба.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, в които е изложил съображения за нейната неоснователност. Поддържа, че с молба от 21.07.2011 г. взискателят изрично е възложил на ЧСИ М.П. правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, като впоследствие двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е бил прекъсван многократно, включително по молби на взискателя за предприемането на изпълнителни действия, с оглед на което твърденията на жалбоподателя за дезинтересираност са неоснователни. Поддържа се още, че съдебният изпълнител се е произнесъл по всички направени от страните искания, включително с поставяне на съответни резолюции върху някои от подадените молби. По отношение на оплакванията за незаплащане на дължимите авансови такси се посочва, че то няма отношение към законосъобразността на предприетите изпълнителни действия. Посочва се, че запори върху банковите сметки на длъжника се налагат периодично, тъй като той отговаря с цялото си имущество и е възможно да открие нова банкова сметка ***, която не е била обхваната от предишен запор. Изложени са доводи и за неоснователност на твърденията за липса на компетентност съдебният изпълнител да образува ново изпълнително дело като продължение на предишно такова.

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По молба от „Б.“ ООД от 10.12.2009 г. е било образувано изпълнително дело № 20098410403237/2009 г. по описа на ЧСИ Н.М. срещу „Б.**“ ООД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.11.2009 г. по гр.д. № 41305/2009 г. по описа на СРС, 66 състав, за сумата от 4784 лв., представляваща задължение по фактура № 1127/19.04.2005 г. с 2688, 10 лв. лихва за периода 19.04.2005 г. – 12.08.2009 г. съгласно заповед за изпълнение от 16.09.2009 г. С молбата е поискано да бъде наложена възбрана върху имота на длъжника, да бъдат описани неговите МПС, както и движимите му вещи. На основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и др., да определи начина на изпълнението и да бъде пазач на описаното имущество.

На 18.01.2010 г. на длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение.

На 21.01.2010 г. е била наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.

На 27.01.2010 г. е бил наложен запор върху притежаваните от длъжника моторни превозни средства.

На 01.06.2011 г. взизскателят „Б.“ ООД е подал молба, с която е поискал висящото изпълнително производство да бъде прехвърлено за продължаване на ЧСИ М.П..

На 18.07.2011 г. с постановление ЧСИ Н.М. е прекратил образуваното при него изп.д. № 20098410403237/2009 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК – по писмено искане на взискателя, и го е изпратил на ЧСИ М.П. за продължаване на изпълнителното производство. Въз основа на подадената от взискателя молба и посоченото постановление ЧСИ М.П. е образувал изп.д. № 20118510401241.

На 21.07.2011 г. взискателят „Б.“ ООД е подал молба до ЧСИ М.П., с която е помолил да бъдат продължени изпълнителните действия срещу длъжника „Б.**“ ООД като бъдат наложени запори върху банковите му сметки, да бъдат извършени справки за наличие на сключени договори и да бъде наложен запор върху вземанията по тях. На основание чл. 18 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да набавя документи, да определи начина на изпълнението и да бъде пазач на описаното имущество.

На 21.07.2011 г. ЧСИ М.П. е изпратил запорни съобщения за налагане на запор върху всички сметки на длъжника до всички банки/клонове, регистрирани на територията на Република България.

На 03.10.2011 г. е изготвена сметка № 18751 за дължимите от взискателя такси с отбелязване, че същите са платени и посочване номера на платежното нареждане.

На 16.11.2011 г. ЧСИ М.П. е изпратил до Служба по вписванията – София искане за вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на „Б.**“ ООД.

На 17.08.2012 г. ЧСИ М.П. е изпратил запорни съобщения за налагане на запор върху всички сметки на длъжника до всички банки/клонове, регистрирани на територията на Република България.

На 05.09.2013 г. взискателят е подал молба до съдебния изпълнител за пристъпване към изпълнение чрез налагане на възбрана върху конкретно посочен недвижим имот, собственост на „Б.**“ ООД.

На 07.04.2014 г. е било връчено запорно съобщение на „Б.– ВИП“ ООД за налагане на запор върху вземанията на „Б.**“ ООД от това дружество.

На 30.09.2015 г. „Б.“ ООД е подало молба до ЧСИ М.П., с която е поискало да бъде извършен опис на движимите вещи, намиращи се на адреса на управление на „Б.**“ ООД.

На 21.03.2017 г. ЧСИ М.П. е изпратил запорни съобщения за налагане на запор върху всички сметки на длъжника до всички банки/клонове, регистрирани на територията на Република България.

На 10.05.2017 г. „Б.“ ООД е подало молба до съдебния изпълнител, с която е поискало да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника от „Б.– ВИП“ ООД въз основа на направена справка в НАП за дневниците за покупко-продажби.

С протокол за присъединяване от 29.10.2018 г. към изп.д. № 20118510401241 по описа на ЧСИ М.П. е било присъединено изп.д. № 20138510401561.

На 21.11.2018 г. длъжникът е получил призовка за принудително изпълнение, с която е бил уведомен, че на 27.11.2018 г. ще бъдат извършени опис и оценка на притежаван от него недвижим имот. На указаната дата е бил съставен протокол за опис на недвижимия имот.

На 07.12.2018 г. ЧСИ М.П. е изготвил съобщения, с които е наложил запор върху притежавани от длъжника акции в различни дружества.

На 25.01.2019 г. „Б.**“ ООД е подало молба до ЧСИ М.П., с която е поискало изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 31.01.2019 г. на длъжника е било връчено уведомление за постановен от съдебния изпълнител отказ по молбата за прекратяване на изпълнителното дело.

По делото е приложен и протокол за обявяване на наддавателни предложения по проведена публична продан на недвижим имот, възбранен за обезпечаване вземането на „Б.**“ ООД и собственост на „Булмикс-ВИП“ ООД от 08.03.2019 г.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС давността в изпълнителния процес се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като примерно са изброени насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан. В тълкувателното решение е посочено още, че взискателят поддържа висящността на изпълнителния процес със свои действия като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

С оглед на така дадените тълкувателни разяснения подадената жалба се явява неоснователна. От приложеното копие на изпълнително дело се установява, че и след продължаването на производството при ЧСИ М.П. по изп.д. № 20138510401561 регулярно са били извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Възражението за липса на възлагане на ЧСИ М.П. по реда на чл. 18 ЗЧСИ се опровергава от приложената на л. 152 молба от взискателя от 21.07.2011 г., с която „Б.“ ООД изрично е възложило на съдебния изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ да направи пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да набавя документи и книжа, както и да определя начина на изпълнението. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението за недопустимост на извършеното прехвърляне на изпълнителното дело. Обстоятелството, че към датата на прехвърлянето на делото не е съществувала сега действащата разпоредба на чл. 427, ал. 5 ГПК, не означава, че процесуалният закон забранява това. Както е посочил и съдебният изпълнител в мотивите по жалбата, при наличието на местна компетентност, каквато в случая е налице, съдебният изпълнител не може да откаже да образува изпълнително дело, като с оглед диспозитивното начало взискателят има право да избере до кой от всички местно компетентни съдебни изпълнители да подаде молба за образуване на изпълнително дело. При изрична молба за прекратяване на изпълнителното производство, образувано от един съдебен изпълнител и продължаване на изпълнителните действия от друг („прехвърляне на изпълнителното производство“) съдебните изпълнители са обвързани от волята на взискателя. С оглед на изложеното възраженията за незаконосъобразност на извършените от ЧСИ М.П. изпълнителни действия са неоснователни.

Неоснователни са и твърденията в жалбата за липса на активност от страна на взискателя. „Б.“ ООД е подало няколко молби след образуването на делото, с които е поискало да бъдат предприети конкретно посочени изпълнителни действия, както следва: на 05.09.2013 г. за пристъпване към изпълнение чрез налагане на възбрана върху конкретно посочен недвижим имот, собственост на „Б.**“ ООД; на 30.09.2015 г. за извършване на опис на движимите вещи, намиращи се на адреса на управление на „Б.**“ ООД; на 10.05.2017 г. за налагане на запор върху вземанията на длъжника от „Б.– ВИП“ ООД въз основа на направена справка в НАП за дневниците за покупко-продажби. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като не е изминавал период от повече от две години между две изпълнителни действия. От една страна е налице изрично възлагане на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ, по силата на което той регулярно е предприемал изпълнителни действия, а от друга страна предвид подаваните от взискателя молби за предприемане на конкретни изпълнителни действия не може да бъде приета и тезата на жалбоподателя, че взискателят се е дезинтересирал от производството.

Останалите изложени от жалбоподателя оплаквания за липсата на акт и протокол на съдебния изпълнител за предприемането на изпълнителните действия и незаплащане на дължимите авансови такси, както и за многократно налагане на запори върху едни и същи банкови сметки на длъжника също са неоснователни. От представеното копие на изпълнителното дело се установява, че надлежно са били изготвяни съответните актове на съдебния изпълнител - запорни съобщения и искания за вписване на възбрани, призовка за принудително изпълнение за насрочените опис и оценка на недвижим имот, обявление за публична продан, протокол за обявяване на наддавателни предложения. От направеното отбелязване в приложената на л. 203 сметка се установява, че взискателят е заплатил начислените му такси по т. 1, т. 2, т. 5 и т. 9 ТТРЗЧСИ. По делото се установява, че съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до банки/клонове на банки през 2011 г., 2012 г. и 2017 г., като в тази връзка следва да бъде посочено, че няма пречка такива съобщения да бъдат изпращани неколкократно и регулярно с оглед възможността междувременно длъжникът да е открил свои нови банкови сметки, които да не са били обхванати от предходните наложени запори, което би направило принудителното изпълнение неефективно.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с оглед на което подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Настоящото решение не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 10686/07.02.2019 г., подадена от длъжника „Б.“ ООД чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. Ч., срещу постановление от 25.01.2019 г. по изп.д. № 20118510401241 по описа на ЧСИ М.П., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

                      

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                  

 

                                                                                        2.