Определение по дело №41/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № ***/16.03.2011г. от „А. Б. Г.-К. Б.”, Ч. процесуалния си представител - Ю. И. Д. срещу решение № **/01.03.2011г. на Д. районен съд, постановено по Г. дело № ***/2010г, в частта с която се присъжда обезщетение на ищеца Н. Й. Ч. за причинени имуществени и неимуществени вреди, в следствие на трудова злополука в размер на 67 563. 05 лв. /шестдесет и седем хиляди петстотин шестдесет и три лева и 05 ст./, /от които 67000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1800 лева - обезщетение за имуществени вреди, от която сума е приспадната сумата от 1236.95 лв., получена от ищеца като застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от 65 763.05 лева, считано от 09.09.2009г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху главницата от 1800 лева, считано от 22.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в общ размер от 2853.00 /две хиляди осемстотин петдесет и три/ лева - държавна такса и разноски.

Във въззивната жалба е направено оплакване, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, същото е недоказано и необосновано, поради което се прави искане за неговата отмяна. Твърди се, че неправилно и необосновано съдът е приел за основателни и доказани претенциите на ищеца в уважената им част, като е присъдил силно завишен размер на обезщетение за неимуществени вреди и неоснователно такова за имуществени вреди. Навеждат се доводи, че при определяне размера на обезщетението съдът не е преценил множество обективно съществуващи обстоятелства. Сочи се, че е налице противоречие, тъй като съдът в решението си отчита твърдението на ищеца, че за един изключително продължителен период от време - около 45 дни след злополуката е бил напълно обездвижен, а в правните си изводи е констатирал, че ищецът е бил напълно обездвижен за около 55 дни след злополуката.

Изтъкват се аргументи, че конкретният казус не трябвало да се подвежда под нормата, регламентираща отговорността на работодателя, произтичаща от деликт. Твърди се, че жалбоподателят, като работодател на ищеца не е проектирал, възлагал строителство, не е строил и стопанисвал, не е собственик на моста, който се е счупил. Твърди се, че след като между работодателя и пострадалия е налице валиден писмен трудов договор, договорната отговорност, изключва деликтната и не може да се търси отговорност за последната. Сочи се, че присъдената сума по настоящото дело като обезщетение за неимуществени вреди в размер на 67 000 лв. е несправедлива и особено завишена по размер. Аргументи в подкрепа на тази теза се обосновават върху това, че присъдената сума не кореспондира с икономическата обстановка в страната, със съдебната практика по сходни казуси, както и това, че съгласно експертното заключение прогнозите за всички заболявания на пострадалия са оптимистични, реални, прага на поносимост на болка на 24 годишния Ч. е висока, както и това че не е семеен.

В законоустановения срок е постъпил отговор срещу въззивната жалба от насрещната страна с вх. № 542/15.04.2011. Навеждат се доводи за нейната неоснователност, като се прави искане същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че възражението от страна на жалбоподателя относно размера на присъдените неимуществени вреди е неоснователно и това, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е в унисон със съдебната практика, като се излагат аргументи в тази посока Ч. анализиране на решения по сходни казуси постановени от същия С.

Твърди се че присъдената като обезщетение сума за причинени неимуществени вреди не е несправедлива и завишена по размер, тъй като в конкретния случай се касае за причиняване на 7 /седем/ изключително тежки телесни увреждания, всяко от които било съпроводено с изключително силни и значителни страдания, а в своята съвкупност тези увреждания са причинили забавено протичане на оздравителните процеси, които към настоящия момент не са приключили все още, а и не може да се даде точна прогноза кога би настъпило това.

По отношение на обезщетението в размер на 1 800 лв., за причинени имуществени вреди на работника се изтъкват аргументи, че те са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяната трудова злополука и на основание чл. 200, ал.1 от КТ също подлежат на възстановяване.

В законоустановения срок е постъпила и насрещна въззивна жалба с вх. № **/15.04.2011г. от Н. Й. Ч., Ч. пълномощника му А. Т. Й. против решение № **/01.03.2011г. на Д. районен съд, постановено по Г. дело № ***/2010г, в частта с която е отхвърлена предявената от Н. Й. Ч. искова претенция. Сочи се, че постановеното решение в тази си част е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено и постановено ново, с което искът да бъде уважен изцяло.

Твърди се, че при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, първоинстанционният съд в нарушение на закона е приложил занижен критерии, като не били отчетени в достатъчна степен характера, степента и интензитета на претърпените болки и страдания.

В съдебно заседание за жалбоподателя „А. Б. Г.-К. Б.”, се явява -Ю. И. Д., като оспорва насрещната въззивната жалба и поддържа предявената пред въззивния съд въззивна жалба. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание се явява лично жалбоподателят Н. Й. Ч., заедно с процесуалния си представител А. Й., като поддържат своята насрещна въззивна жалба и оспорват въззивната жалба на другата страна. Не се претендират разноски.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба, становищата изразени в съдебно заседание, писмената защита, обсъди доказателствата по делото, в тяхната съвкупност и поотделно и провери валидността и допустимостта на оспореното решение на първоинстанционния съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № **/01.03.2011г., постановено по Г. дело № ***/2010г ДРС е осъдил ответника да заплати на Н. Й. Ч. сумата в общ размер от 67563.05 лева /шестдесет и седем хиляди петстотин шестдесет и три лева и 05 ст./, /от които 67000 лева обезщетение за неимуществени вреди, както следва: 26000 лева за причинено счупване на 7 гръден прешлен; 17000 лева за четири счупени ребра в дясно; 7500 лева за счупена дясна лопатка; 7500 лева за хемопневмоторакс двустранно в ляво и в дясно, и за подкожния емфизем в ляво; 2000 лева за контузия на белия дроб в ляво; 2000 лева за разкъсно-контузна рана на лявата ръка, както и сумата от 5000 лева за преживения психологически стрес и шок от случилото се; 1800 лева - обезщетение за имуществени вреди, от които обезщетения е приспадната сумата от 1236.95 лева, получена от ищеца като застрахователно обезщетение/, представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 09.09.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 65763.05 лева, считано от 09.09.2009г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху главницата от 1800 лева, считано от 22.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2853.00 /две хиляди осемстотин петдесет и три/ лева - държавна такса и разноски в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

Със същото решение са отхвърлени исковете за заплащане на имуществени и неимуществени вреди за разликата над присъдените 67563.05 лева до претендираните 81 800 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 81 800 лева, считано от 09.09.2009г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

В мотивите си съдът е приел, че на 09.09.2009г. около 19.30 часа ищецът е претърпял трудова злополука, за което е издаден акт за трудова злополука – разпореждане № 11269/27.10.2009г, вследствие на което е причиненоувреждане на здравето на ищеца, а именно счупване на четири ребра, счупване на 7-гръден прешлен, счупване на дясната лопатка, хемопневмоторакс в дясно и в ляво, подкожен емфизем в ляво, контузия на белия дроб в ляво и разкъсно-контузна рана на лявата ръка.

С оглед критерият за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД първоинстанционният съд е приел, че сумата от 67 000 е справедлив паричен еквивалент, за причинени неимуществени вреди вследствие на претърпени болки и страдания. При определяне на този размер съдът е приел, че по категоричен начин е установено, че ищецът е претърпял множество увреждания, които са причинило мощни, силни, болки и страдания, като оздравителния процес не е приключил окончателно, като болките, които ищеца все още търпи не може да се определи кога ще свършат. Приел е, че пострадалият е бил напълно обездвижен в продължение на 55 дни, не е могъл да се обслужва самостоятелно и е преживял случилото се много тежко психически, с оглед младата му възраст.

В мотивите си съдът е приел е за напълно основателен и доказан и иска за имуществени вреди в размер на 1 800 лв.

Оспореното решение на първоинстанционния съд е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.

Депозираните срещу него въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са подадени в преклузивния срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество въззивната жалба на А. Б. Г.-К. Б.” се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ за вреди причинени от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 % или смърт нас работника или служителя работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. По своята правна същност това е един отделен и самостоятелен вид гражданска отговорност, която винаги е обективна, т.е без значение е дали неговия служител е действал виновно или не, дали са създадени безопасни условия на труд или не.

Отговорността на работодателя е договорна, на основание трудово правоотношение с увредения. Това изключва приложението на деликтната отговорност по ЗЗД с изключение на правилата, към които препраща КТ.

Установено е, че ищецът към момента на настъпване на злополуката е бил във валидно трудово правоотношение с ответника по делото А. Б. Г.-К. Б.”.

Безспорно е по делото, че на 09.09.2009 г. ищецът Н. Й. Ч. е претърпял трудова злополука, която е станала през време и във връзка с извършване на работата – управление на товарен автомобил. Същата е установена с разпореждане 11269/27.10.2009 г. на Столично управление социално осигуряване.

Установено е, че вследствие на трудовата злополука на пострадалия са причинени множество увреждания: счупване на четири ребра, счупване на 7-гръден прешлен, счупване на дясната лопатка, хемопневмоторакс в дясно и в ляво, подкожен емфизем в ляво, контузия на белия дроб в ляво и разкъсно-контузна рана на лявата ръка.

Според заключението на вещото лице травмите на пострадалия са били от изключителна тежест. При счупването на седми гръден прешлен е направена допълнителна коригираща операция с цел да се отстрани усложнение, като едновременно е посочено, че самата операция била тежка с много големи рискове и болки за пострадалия.

За всички останали увреждания е посочено, че болките, задухът, дискомфорта, страданията и неудобствата са значителни, мощни и силни в острия период на травмата и постепенно намаляват до пълно отзвучаване с напредване на оздравителните процеси. Прогнозите за всички увреждания са оптимистични, добри.

Посочено е че общата сума на дните, в които пострадалия е бил неработоспособен е 10 месеца от 09.09.2009г. го 06.07.2010г. Установява се, че пострадалия е бил напълно обездвижен за времето от 45 дни-включващо престоя му в болницата и режим на домашно лечение, като през този период, а и след това грижи за него е полагала майка му.

С експертно решение на ТЕЛК № 1777/11.10.2010 г. след освидетелстване е направена оценка на трудоспособността на пострадалия- 31,5 % ТНР за период от три години до 01.10.2013г.

При наличието на всички тези данни безспорно са налице всички основания за ангажиране отговорността на работодателя за обезщетение на имуществените и неимуществените вреди, причинени на работника, вследствие на възникналата трудова злополука.

На обезщетение на първо място подлежат неимуществените вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания на пострадалото лице. Размерът на паричното обезщетение трябва да е справедлив, т.е същият следва да обезвъзмезди болките и страданията, като се съобразят всички обстоятелства по делото. Неимуществените вреди се обезщетяват с оглед принципа на справедливостта залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като за всеки конкретен случай преценката за присъждане на обезщетение е различна.

Първоинстанционният съд е приел, че за обезвреда на пострадалия за претърпените от него морални вреди са достатъчни 67 000 лв.

Настоящият съдебен състав приема, че присъденият размер е завишен и не съответства на цитирания критерий като при определянето му не са отчетени всички правно значими факти, установени по делото.

Вярно е, че вследствие на трудовата злополука на пострадалия са причинени множество наранявания, изразяващи се в счупване на четири ребра, счупване на 7-гръден прешлен, счупване на дясната лопатка, хемопневмоторакс в дясно и в ляво, подкожен емфизем в ляво, контузия на белия дроб в ляво и разкъсно-контузна рана на лявата ръка. Непосредствено след злополуката пострадалият е търпял значителни мощни и силни болки, които постепенно с течение на времето отшумели. В резултат на съвкупността от увреждания са създадени и редица неудобства и трудности за самия пострадал, изразяващи се в това, че около 40-50 дни е бил напълно обездвижен като за него се е грижила майка му.

Въпреки необходимостта от последваща операция на счупения прешлен, прогнозите за всички увреждания са оптимистични добри, като при правилно и системно провеждане на лечение настъпва пълно оздравяване на тези травми, без усложнения. Оздравителните процеси протичат макар и по-бавно с оглед морфологията и характеристиката на травмите и наслагването на различните травмирани зони в съвпадащи анатомични органи в правилната посока.

На пострадалото лице с експертно решение на ТЕЛК е призната 31,5 % ТНР за срок от три години.

Настоящата С. инстанция като съобрази вида, характера и тежестта на получените увреждания, обстоятелствата, при които са получени травмите, усложненията в състоянието на пострадалия, прогнозите за състоянието му в бъдеще, причинения вредоносен резултат, възрастта на пострадалия счита, че справедливият размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в конкретния случай възлиза общо в размер на 50 000 лв., както следва 21 000 лева за причинено счупване на 7 гръден прешлен; 15 000 лева за четири счупени ребра в дясно; 5 000 лева за счупена дясна лопатка; 5 000 лева за хемопневмоторакс двустранно в ляво и в дясно, и за подкожния емфизем в ляво; 1000 лева за контузия на белия дроб в ляво; 1 000 лева за разкъсно-контузна рана на лявата ръка, както и сумата от 2 000 лева за преживения психологически стрес и шок от случилото се.

При отговорността по чл. 200 от КТ на обезщетение подлежат и имуществените вреди, когато те са доказани по основание и по размер. Правилно първоинстанционния съд е присъдил обезщетение в размер на 1 800 лв. за причинени имуществени вреди на пострадалото лице, като те представляват претърпяната загуба, настъпила вследствие на направени разходи за лечение, които са доказани както по основание, така и по размер.

Следователно общо дължимата сума за причинени имуществени и неимуществени, вследствие на трудова злополука дължима на Н. Ч. е 51 800 лв.

На основание чл. 200 ал. 4 КТ от така определената сума в размер на 51 800 лв. следва да бъде приспадната сумата от 1236.95, платена като застрахователно обезщетение.

По отношение въпроса за лихвата като акцесорен иск, той също се явява основателен и следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва от деня на увреждането 09.09.2009г. до окончателното й изплащане върху главницата от 48 763.05 лв., както и лихва върху размера на имущественото обезщетение в размер на 1 800 лв. дължима от 22.06.2010г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

Разноски в настоящата инстанция не са поискани от нито една от страните, не са и представени доказателства да са направени, с оглед на което не е необходимо тяхното присъждане.

С оглед на гореизложеното, Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № **/01.03.2011г. на Девински районен съд, постановено по Г. дело № ***/2010г, в частта с която се осъжда „А. Б. Г.-К. Б.” да заплати на Н. Й. Ч. в частта за разликата над 50 563.05 лв. до 67 563,05 лв. и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. Й. Ч., с ЕГН * от Г. Д., обл. Смолян, ул. Гимназиална 28, със съдебен А. Г. П., ул. Ламартин 2, . 1 оф. 1, Ч. пълномощника му А. Т. Й. от ПАК, със служебен А. Г. П., ул. Ламартин 2, .1 оф. 1 срещу “А. Б. Г.- К. Б.” О. с ЕИК ****, със седалище и А. Г. С., район К. с., ул. П. *, представлявано заедно от двама от управителите П. Г., Х. Т., Ф. К. за разликата от над 50 563.05лв. до 67 563,05 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: