РЕШЕНИЕ
№ 1362
гр. Бургас, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120106307 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД срещу И. В. Ц.,
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца,
сумата от 9028 лева, представляваща главница по сключен между страните Договор за
срочен банков кредит № *****/***** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда – 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 563,86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.10.2020 г. до 26.09.2021 г. и сумата от 342,79 лева, представляваща мораторна неустойка
по чл. 3.4 от договора за периода от 05.11.2020 г. до 18.11.2021 г., за които суми е издадена
Заповед № 3557/02.12.2021 г. по ч. гр. д. № 8168/2021 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415
ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД. В условията на
евентуалност е предявен осъдителен иска за паричните суми.
Твърди се, че между страните е сключен Договор за срочен банков кредит №
*****/***** г., по силата на който на ответникът е предоставена сумата от 10225 лева, който
същият се е задължил да върне на 59 броя анюитетни месечни вноски в размер на 171 лева,
при възнаградителна лихва – краткосрочен лихвен процент на БНБ + 7 %, с падеж всяко
пето число и краен падеж 05.02.2025 г. Сочи се, че при неизпълнение на задължението за
вноска е уговорена мораторна неустойка по чл. 3.4 от договора, формирана от референтния
лихвен процент + 20 пункта надбавка годишно. Излага се, че поради спиране на плащанията,
считано от 05.11.2020 г., чрез ЧСИ на длъжника е връчено уведомление по реда на чл. 47 ал.
5 от ГПК, с което вземането по договора е обявено за предсрочно изискуемо на 27.09.2021 г.
Твърди се, че за процесното вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указанията на съда за предявяване на
иск относно вземането са обусловили правния интерес на ищеца за предявяване на
1
настоящите искове.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът по делото чрез
особения си представител е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено
становище за неоснователност на предявените искове, поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание ищецът не изпраща процесуален представител. Депозира
становище от 22.05.2023 г.
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора
на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 8168/2021 г. на РС-Бургас, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за сумите,
предмет на установителните искове, надлежно връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5
от ГПК, като исковете са предявени в срока по чл. 415 от ГПК.
Ангажирани са като писмени доказателства Договор за срочен банков кредит №
*****/***** г., сключен между страните по делото, със следните параметри: сума по
кредита 10225 лева; срок на кредита от 59 месеца с първа вноска на 05.04.2020 г. и краен
падеж 05.02.2025 г.; размер на вноската по кредита 171 лева; ГЛП - краткосрочен лихвен
процент на БНБ + 7 %; дата на погасяване – всяко пето число; в чл. 3.4 от договора е
уговорена мораторна неустойка, формирана от референтния лихвен процент + 20 пункта
надбавка годишно; представени са ОУ към договора, както и съобщения и уведомления до
ответника за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че усвоената от кредитополучателя сума е в общ размер от 10225 лева.
Установява се, че към датата на обявяване на вземанията по договора за предсрочно
изискуеми – 27.09.2021 г. са били просрочени единадесет месечни всноки за месеците от
м.11.2020 г. до м.09.2021 г. Установява се, че към датата на изготвяне на заключението,
незаплатените по договора за кредит задължения възлизат на: сумата от 9028 лева,
представляваща главница по договора, сумата от 563,86 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.07.2018 г. и сумата от 342,79 лева,
представляваща мораторна неустойка за периода от 05.11.2020 г. до 18.11.2021 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответницата е издадена по реда на
чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните по установителните искове суми,
връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в изпълнение на указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост в частта по предявените установителни искове.
2
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи
за дължимост на главница и лихви, по силата на който сумата по заема е усвоена от
ответницата и за нея е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в
претендираните размери, вкл., че е уговорена мораторна неустойка и са настъпили
предпоставките за възникването и за претендирания период и размери. В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума
или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
От описаните по-горе във фактическата обстановка писмени доказателства,
представени по делото, ищецът именно чрез пълно и главно докаване установи, че между
него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по силата на
който в полза на „НИЗ 2018“ ЕООД със съдлъжник ответникът, е реално предоставена
сумата 10225 лева. Договорът съдържа и твърдяните клаузи за дължимост фиксирано
договорно възнаграждение и мораторна неустойка.
Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по
който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за
защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит,
ако действа за цЕ. извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. За да
установи качеството „потребител“ на съответното физическо лице, съдът е длъжен да
извърши конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото.
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е
съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска
дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/
връзки с посоченото дружество, като например участва в неговото управление или има
мажоритарно участие в същото - Решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г., на І т.
о. на ВКС и Решение № 84/20.07.2017г. по т. д. № 1934/2015г. на І т. о. на ВКС, Решение №
308/29.01.2019 г. по т. д. № 2931/2017 г. на ІI т. о. на ВКС. Съобразно разясненията дадени в
цитираните решения, настоящият съдебен състав счита, че в случая не са налице
предпоставките за служебно прилагане на потребителска защита по отношение на
ответника, доколкото същият е предоставил обезпечение по кредита – съдлъжник е по него,
действайки за цЕ. в рамките на неговата търговска дейност, предвид обстоятелството, че е
едноличен собственик на капитала на дружеството кредитополучател.
По изложените съображения и при установеност на предоставения кредитен ресурс,
съда приема, че за ответникът валидно са възникнали задължения за погасяване на главница
и лихви по процесния договор за кредит. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора в частта за срока на изпълнение на
задължението за връщане на предоставената парична сума, като той се преобразува от
срочен в безсрочен и е обусловена от наличието на две кумулативни предпоставки -
обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който
волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по
време сезирането на заповедния съд.
Установи се безспорно от заключението на вещото лице липсата на извършено от
ответника погашение на единадесет вноски по договора за кредит. Установи се и че на
27.09.2021 г. ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита чрез връчване
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, осъществено чрез ЧСИ, на уведомлението за предсрочна
изискуемост. Предвид изложеното, съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита е
надлежно обявена на 27.09.2021 г., с изтичане на законоустановения срок от залепване на
уведомлението и от този момент ищецът има право да получи предсрочно пълния размер на
непогасената главница, незаплатената договорна лихва до обявяване на предсрочната
изискуемост, претендираната неустойка за забава, който вземания според ССчЕ са: сумата
от 9028 лева, представляваща главница по договора, сумата от 563,86 лева, представляваща
3
възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.07.2018 г. и сумата от 342,79 лева,
представляваща мораторна неустойка за периода от 05.11.2020 г. до 18.11.2021 г.
Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение за
ненастъпила предсрочна изискуемост, тъй като видно от представените по делото писмени
доказателства се установява, че процедурата по чл. 47 ал. 5 от ГПК, чрез която на длъжника
е връчено уведомление за обявяване на вземанията по договора за кредит за предсрочно
изискуеми е надлежно осъществена – извършени са по три посещения на постоянния и
настоящия адрес на длъжника, единият от които в неприсъствен ден, след което са залепени
уведомления. От представената по делото разписка от л. 17 се установява, че е направен
опит за връчване по месторабота, но работодателят е отказал да се ангажира с връчването. С
оглед изложеното и при наличие на всички обективни и субективни предпоставки,
предсрочната изискуемост е била надлежно обявена на ответника и считано от този момент
същият дължи заплащане на всички задължения за главница и лихви по договора.
Горното води до извод за основателност на предявените искове за главница и лихви,
поради което предявените искове следва да бъдат уважени в претендираните размери, като
главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 23.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно с
уважения установителен иск в общ размер от 348,69 лева. За исковото производство
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер от
1262,43 лева, от които сумата от 262,43 лева за заплатена държавна такса, сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 25 ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, сумата от 300 лева за депозит за експертиза
и сумата от 600 лева за депозит за особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът И. В.
Ц., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ж.к. ** дължи на ищеца „Кей Би Си Банк България“
ЕАД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление: гр. С***, район ***, следните суми:
сумата от 9028 лева /девет хиляди двадесет и осем лева/, представляваща главница по
сключен между страните Договор за срочен банков кредит № *****/***** г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 23.11.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 563,86 лева /петстотин шестдесет
и три лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 05.10.2020 г. до 26.09.2021 г. и сумата от 342,79 лева /триста четиридесет и два лева и
седемдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна неустойка по чл. 3.4 от договора за
периода от 05.11.2020 г. до 18.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед №
3557/02.12.2021 г. по ч. гр. д. № 8168/2021 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2,
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И. В. Ц., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ж.к. **, да заплати на „Кей Би
Си Банк България“ ЕАД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр. С***, район
***, сумата от 348,69 лева /триста четиридесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща съдебно - деловодни разноски, направени в заповедното производство по ч.
гр. д. № 7483 по описа за 2020 г. на РС Бургас, както и сумата от 1262,43 лева /хиляда
двеста шестдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща направени в
исковото производство съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и 8 от ГПК,
вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
4
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5