Р Е
Ш Е Н
И Е № 1275
гр.Пловдив, 07. 11. 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на тридесети
септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Зорница Тахчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното
от съдия Радостина
Стефанова
възз.гр.д.№ 2665/ 2016 г.
И за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с 124 във вр. с чл.410 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от К.А.Д. против Решение
№ 2488/06.07.2016г. на ПдРС – XX гр.с.
по гр.д.№ 2215/2016г., с което е признато
за установено по отношение на него, че дължи
на «ЕВН България Топлофикация» ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1 433,88 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в жилището на
адрес гр.******** за периода 01.05.2012г – 30.04.
2015г, сумата от 245,85 лв. представляваща обезщетение за забава за периода
01.01.2013г – 25.01.2016г , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК-26.01.2016г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№893/2016 г. по описа на ПдРС,
както и е осъден да заплати сумата от
996,17лв. за деловодни
разноски. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго,
с което да се отхвърли
изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна «ЕВН
България Топлофикация», чрез юрк.П.П., депозира писмен отговор, че жалбата е
неоснователна.
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на
осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Пред
РС – Пловдив от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против К.А.Д. е заведена искова молба, с която посочва, че ответникът
е собственик на топлоснабден имот, находящ се в *******
и се явява потребител на топлинна
енергия по смисъла на ОУ на ищеца и му
дължи заплащане на стойността на доставената топлинна енергия в тридесетдневен
срок след изтичането на периода, за който се отнася. Изтъква, че Д. не е
изпълнил задължението си да му заплати стойността на доставената топлинна
енергия на
стойност 1 433,88 лв за периода 01.05.2012г – 30.04.2015г.; поради
което му дължи и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
245,85 лв. за периода 01.01.2013г – 25.01.2016г. За така описаните суми ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу която в срока по чл.
414 ГПК длъжникът е възразил в срок. Въз основа на изложеното е направено да се постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца гореописаните суми, предмет на издадената Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №893/2016г. по описа на ПРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното й заплащане.
Към исковата молба са
приложени Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
препис – извлечение на процесните задължения на абоната.
Ответникът К.А.Д. е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с
който оспорва така предявения иск. Излага
доводи за неговата недопустимост, тъй
като издадената заповед по чл.410 от ГПК била нищожна, поради липса на
индивидуализация на дълга, поради което не било ясно претендираната ТЕ за каква
услуга е начислена. По същество е поддържал, че исковите суми за недължими, понеже липсвал
писмен договор между страните, а чл.150 от ЗЕ не следвало да се прилага, тъй
като противоречал на Регламент 2006/2004 ЕО. Прави възражение че нормативната
уредба, която регламентира топлоподаването -ЗЕ и Наредба№16-334/06.04.2007г.
противоречи на чл.17 ал.3 от Конституцията, чл.19 от ЗЗК и на чл.21 от
Директива ЕС/32/2006, както и на
законите на физиката. Оспорва да е потребил реално количествата ТЕ, чиято
стойност се претендира и счита, че същите са некоретно изчислени. Счита, че
методиката по която се прави разпределението на топлинната енергия по
компоненти не отчита правилно реалното потребление на ТЕ и излага подробни
съображения в тази връзка.
Прилага
извлечения от Директиви към ЕО, решения по дела С 240-244 Евр. Съд, съдебна
практика на ВАС – Решение № 3258/03.07.2013г. по адм.д.№ 2771/2013г.
В
хода на производството са допуснати и приети заключения на СТЕ с в.л. инж.М. М.
и ССЕ с в.л. З. М.
ПдРС,
за да уважи изцяло предявените искове, излага основни съображения, че неоснователни са възраженията за нарушение на
разпоредбите на Директива 2006/32/ЕО на ЕП и на Съвета от 05 април 2006 година относно ефективността при
крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги относно
включване в сметките на потребителите само на реално потребено количество
енергия. Като гаранция за отчитане на реалното месечно потребление или реално
консумираното количество енергия от крайния потребител, с които понятия си
служи Директивата, служат предвидените от националния законодател индивидуални измервателни
уреди, както и монтиране на средства за търговско измерване на количествата
топлинна енергия в абонатната станция. По този начин е спазен и принципа,
залегнал в т.2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално
енергийно потребление. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните
имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал.3 от ЗЕ и чл. 38, ал.1 от ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите
стени на имотите, т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Така всички собственици на имоти, находящи се в
сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, която се явява реално енергийно
потребление. Позовава се на разпоредбата на т.2 на чл. 13 от Директивата, според която - държавите-членки гарантират,
където е уместно, че сметките се изготвят въз основа на реално енергийно
потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин, като т.3 на
същия член определя тази информация, както и че изготвянето на сметките следва
да бъде толкова често, че да позволяват на потребителите да контролират
консумацията си на енергия. Посочената разпоредба не е в противоречие с
българското законодателство, нито последното противоречи на общностното право в
този смисъл. Изцяло начина на отчитане и
заплащане на топлинната енергия от купувача е изграден на прогнозни месечни
сметки и една изравнителна, която отчита действително измерената и потребена от
абоната топлинна енергия. Именно отчитането на индивидуалните уреди за дялово
разпределение, монтирани във всеки един топлоснабден имот, дава стойността на
реално потребеното количество топлинна енергия от абоната. Затова в ЗЕ не се
предвижда клауза за коригиране на сметките за минал период, която да води до
нейната неравноправност, а поради това и нищожност. Районният съд е
аргументирал, че същественото при директивите е, че
държавите сами избират начина и средствата, с които да постигнат заложените за
изпълнение в Директивата цели, за което уведомяват ЕК, която от своя страна
следи много стриктно и строго това изпълнение. Горепосочената директива е
транспонирана по реда на чл. 18 от същата в националното ни законодателство, а
именно- чрез
Закона за енергийната ефективност, обн.ДВ, бр.98 от 14.11.2008 г. - § 3 от ДР на ЗЕЕ и издадени наредби, между които Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и същата няма пряк ефект, тъй като по принцип директен ефект
имат само регламентите, а директивите, само доколкото не са транспонирани по
надлежния ред. В последния случай, ако директивата не е транспонирана в срок
или е лошо или непълно транспонирана, както и ако съответната държава не е
уведомила Европейската Комисия за изпълнението, може да бъде ангажирана
отговорността на държавата по предвидения в ДФЕС ред. Директивите могат да имат
само в определени случаи вертикален пряк ефект, какъвто не е настоящия казус,
тъй като касае частноправни субекти.
В горепосочените разпоредби на Директивата липсва конкретно определен срок, поради което всяка държава има свобода при избора на формата и средствата за постигане на изискуемия от Директивата резултат. Използваните изрази в Директивата сами по себе си подчертават това правило - "ДЧ гарантират, че доколкото това е технически осъществимо ...", "ДЧ гарантират, където е уместно...". Районният съд изтъква също, че
Законът за енергетиката предвижда в чл. 155 три начина за заплащане на
консумираната топлинна енергия и изборът зависи от волята на потребителя.
Предоставяне на информация на крайните потребители по ясен и разбираем начин
намира отражение в чл. 38, ал.3 от ЗЕЕ, в сила от 15.05.2009 година. Без уважение е оставено и следващото
възражение, че не е
доказано дали абонатната станция в процесната сграда отговаря на законовите
изисквания за въвеждането й в експлоатация, както и дали по отношение на нея се
осъществява контрол по ЗИ, което би могло да се отрази на достоверността на
показанията. Кредитирана е експертизата, според
която вещото лице е дава заключение, че
през процесния период абонатната станция, обслужваща сградата, в която се
намира процесният обект, е работила и доставяла на абонатите необходимата им
топлинна енергия за отопление. Освен това абонатната станция не се отчита -
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва не чрез абонатна станция, а чрез средство за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, т.е. чрез
топломер /чл. 140, ал. 1, т. 1 ЗЕ/, чиято изправност и годност е
категорично установена по делото. Все в
тази връзка възражението на ответника, че ищецът
не разполага с оборудване на АС, с което да докаже, че продава енергия според
потребностите на купувача са неоснователни.
Районният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че Общите условия на дружеството не обвързвали
потребителя, тъй като всички клаузи били неравноправни и противоречали на
отделни разпоредби на ЗЗП и Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г е въведена в Закона за защита на потребителите с нов чл. 13а т.9 ДР от ЗЗП /Д.В. бр. 64/2007 г./. В тази
връзка и направеното възражение за нищожност на
основание чл. 143 и чл. 146 ЗЗП също било неоснователно. Директива 93/13/ЕОИ на Съвета на ЕС е акт, който обвързва държавите- членки по отношение на
постигането на определен резултат, като предоставя на националните власти
свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. Тя по
правило няма пряко приложение в правораздаването на държавите- членки. В Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
"ЕВН България Топлофикация" ЕАД гр.Пловдив, ясно и подробно са
посочени правата и задълженията на дружеството - продавач на топлинна енергия и
на физическото лице - купувач, тоест потребител на топлинна енергия. От
съдържанието на правата и задълженията на потребителите не може да се приеме,
че в нарушение на изискването за добросъвестност, за тях /потребителите/ са
въведени множество задължения за сметка на правата им, тоест, че е налице
дисбаланс между правата и задълженията им, което е в тяхна вреда или ущърб
според лексиката на директивата.
С
въззивната жалба на К.А.Д. се възразява срещу направените правни изводи с
атакуваното решение и затова счита същото за неправилно.
Въззиваемата
страна „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, счита,
че жалбата е неоснователна. Поддържа
доводите от първата инстанция. поддържа изцяло доводите от първата инстанция.
ПдОС, в
настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна. По отношение на първото
основно възражение, че Районният съд неправилно е възприел, че заповедта по
чл.410 от ГПК е валидна. С Определение
от 06.02.2017г. производството по въззивното дело е спряно на осн.чл.229 ал.1
т.4 от ГПК до свършване на гр.д.№ 17050/2016г. по описа на ПдРС – VI гр.с. поради преюдициалност – заведен иск за
прогласяване нищожността на заповедта по чл.410 от ГПК. С Определение №
1004/23.05.2019г. производството по делото е възобновено. Видно е от приложения
заверен препис на Решение № 3745/27.10.2017г., постановено по гр.д.№
17050/2016г. по описа на ПдРС – VI гр.с.,
отхвърлен е изцяло предявения от К.А.Д. против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
иск за прогласяване нищожността на Заповед № 479/27.01.2016г., изд. на осн.
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 893/2016г. В мотивите е прието, че издадената заповед
за изпълнение отговаря за изискванията за валидност, поради което не може да
бъде обявена. Налага се извод, че по този правен спор е формирана сила на пресъдено
нещо и възражението следва да се остави без уважение.
Следващото оплакване на жалбоподателя се отнася до това, че между него
и дружеството не било възникнало облигационно отношение, също е неоснователно, тъй
като намира приложение разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено
качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не
желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване чл. 153, ал. 2 и
ал. 3 от ЗЕ. В конкретния случай по делото, доколкото няма спор както
относно собствеността на процесния обект
/апартамент/ и така и затова, че същият се намира в сграда с действаща
топлинна инсталация,
собственикът, който е и ползвател, се е явява обвързан относно доставката на
топлинна енергия.
Следващото основно възражение в жалбата се отнася до това,
че Районният съд неправилно бил аргументирал, че не било необходимо Общите
условия да бъдат приемани от всеки потребител. Същото следва да се остави без
уважение, тъй като съгл. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия. По делото са представени Общите условия на
"Топлофикация Пловдив" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на потребителите в гр. П., валидни през процесния период.
Правилни са изводите на първостепенния съд и затова, че не са налице
неравноправни клаузи, тъй като не е изпълнен фактическия състав на чл. 13а т.9 ДР от Закона за защита на потребителите,
на който се е позовал ответника.
Следващите възражения се отнасят до неправилност на
изчисленията от дружеството, като в тази връзка жалбоподателят посочва, че е
направил свои изчисления, които не
съответстват на сумите, които се търсят от него по делото. Въззивната инстанция намира, че оплакванията
са неоснователни, тъй като приетите размери на сумите с решението са въз основа
на приети заключения на ССЕ и СТЕ, които са обосновани.
Жалбоподателят не е съгласен и с размера на разноските,
които е осъден да заплати по първоинстанционното дело. Така например, счита, че
депозитите за експертизи не следва да се поемат от него, защото поначало са
били излишни разходи. Въззивната инстанция намира оплакването за неоснователно,
тъй като тези експертизи са заявени по искане на ищцовото дружество, относими
са и са необходими за изясняване на делото от фактическа страна и с оглед изхода на делото на осн.чл.78 ал.1 от ГПК са възложени на ответника. Разноските са доказани и описани също в Списък за разноските по чл.80 от ГПК /на л.184 по гр.д.№ 2215/16 г./, които са в
общ размер 996,17 лв., в които се включват 75 лв. – за държавна такса, 347,58
лв. за юрисконсултско възнаграждение, общо 240 лв. за двете експертизи, както и
333,59 лв. – разноски по заповедно производство по ч.гр.д.№ 893/2016г. по описа
на ПдРС – XII гр.с.
Обжалваното
решение ще следва да се потвърди изцяло като законосъобразно.
Разноски.
Съобразно
правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на дружеството сумата 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И:
Потвърждава Решение № 2488/06.07.2016г. на ПдРС – XX гр.с. по гр.д.№ 2215/2016г.
Осъжда К.А.Д., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление -гр.Пловдив
ул.“Христо Г.Данов“ №37, сумата 100 лв.
за направени разноски по делото.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :