МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 1006/2018г на ДнРС 

 

 

                   Районна  прокуратура гр.Дупница е предявила обвинение срещу  С.Д.  М. ***, за престъпление по чл.323, ал.1 НК.

                   В обвинителният акт се сочи,че на  неустановена дата в периода 30.11.2017г. до 06.12.2017г. в гр. Дупница в имот, находящ се  на ул.“ Христо Ботев“ № 38 самоволно, не по установения  в закона ред е осъществила  / чрез заключване  на  вратата на  салона, през който  се  осъществява достъп до етажа, собственост на Й.Р.П. и М.Р.А. и по този начин е ограничила достъпа до чужд имот/ етаж от къща, собственост на Й.Р.П. и М.Р.А./, лишавайки собствениците му от право на преминаване, респективно достъп до имота  им/ едно оспорвано от другиго/ от Й.Р.П. и М.Р.А. свое предполагаемо право / право на изключителна собственост  върху собствените части  от салона на  къщата , определени за общо ползване  от съсобствените части  от съсобствениците с Решение на Дупнишки районен съд от 24.10.2001г./л.31/ по гр.дело № 675/2000г./ и случаят е немаловажен/ с оглед преустановения им единствен достъп до това жилище, както и  упоритостта, с която отказва да възстанови старото фактическо положение и изразява упорито неподчинение по отношение разпорежданията на  полицейските органи/.

                   Представителя на прокуратурата поддържа обвинението по обвинителния акт и предлага на подсъдимата да се наложи наказание „лишаване от свобода” с приложението на чл.66, ал.1 НК.

                   Подсъдимата не се признава за виновна. Същата дава подробни обяснения за създалите се  имотни спорове,като твърди,че съсобствениците на имота са тези, които извършват противоправни действия. Защитника излага доводи за несъставомерност на деянието и недоказаност на обвинението.

                   Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства- обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна.

                   Свидетелките Й.П. и М.  А. / които са сестри/,от една страна и наследодателя на подсъдимата -Костадин М. ***,от друга страна, са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. Дупница, ул. „Христо Ботев” № 38. Съсобствениците имали множество спорове през годините във връзка с ползването на общия имот ,като разпределение на  ползването на дворното място, била разрешен  с влязло в сила решение по гр.д. № 675/2000 г. по описа на Районен съд гр. Дупница. В изпълнение на решението съдия- изпълнител при Районен съд гр. Дупница е извършил разпределение на ползването на дворното място на  21.10.2013 г.

От приложените по делото актове за собственост се установява, че Костадин М.  е  бил  собственик на източната  половина от масивната двуетажна сграда в имота, с целия таван на сградата, която сграда се състои от  приземен етаж, състоящ се от мазе, антре и стая със самостоятелен вход стълби, и първи жилищен етаж, състоящ се от  кухня, спалня, хол, входно антре с външни стълби, тераса с тоалетна.

 Свид. П. и А. са собственици на 1/2 идеална част от  жилищната сграда, с право на владение на северната част с „черния вход”, състояща се от  вход, стая и стълбище, а на втория етаж –стая, кухня, хол.

 Така обособените реални части в нотариалните актове,  наред с лошите отношения между съсобствениците,довели и до   конфликт относно ползването на жилищната сграда. От една страна, двете свидетелки ограничили достъпа на Костадин М. до тавана на къщата,като в отговор на подадена от него нотариална покана посочили,че същия следва да си осигури достъп чрез изграждане на стълбище от частта на къщата, която ползва.

От своя страна, Костадин М. решил да преустанови преминаването на двете свидетелки през частта, ползвана от него и през м. април 2016г. ги предупредил да направят  вход  към тяхната част,  откъм ул. „Христо Ботев”, както е по плана на къщата,като в срок до един месец ще заключи входната врата на салончето, през което двете свидетелки преминавали,за да стигнат до жилищната си част на къщата.

В началото на м. май 2016г. наследодателят на подсъдимата, Костадин М., заключил входната врата,която осигурявала достъп до двата етажа на къщата и през която преминавали свидетелките.

На 07.05.2016г., двете свидетелки посетили имота си и установили,че входната врата е заключена и същите нямат достъп до жилищната си площ, за което сигнализирали служителите на полицията.

На 02.08.2016 г. с протокол  за предупреждение по  чл. 65 от ЗМВрР Костадин М. бил  предупреден да спазва решение № 260/24.10.2001 г. по гр.д. № 675/2000 г. по описа на Районен съд гр. Дупница  и да предостави достъп до входа на Й.П. и М.А..

                   Костадин М. не изпълнил даденото разпореждане и срещу него било образувано наказателно производство за престъпление по чл.323,ал.1 НК,  по което било образувано НОХД№1597/2017г.На 09.11.2018г. същият починал и с протоколно определение от 27.11.2018г.,производството по делото било прекратено на осн.чл.24,ал.1,т.4 НПК.

          На 30.11.2017г. на подсъдимата и на съпруга и-свид.М. били връчени предупредителни протоколи, за „в бъдеще да не ограничава достъпа на свид.П. до имота“, като на 06.12..2017г. бил съставен констативен протокол,че врата е заключена и няма достъп до жилищната сграда.

                   Подсъдимата М. и съпругът и, като наследници на Костадин М. продължили да живеят в съсобствения с двете свидетелки имот, като след смъртта на синът им, входната врата към двата етажа на къщата продължавала да бъде заключена.

                   Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на разпитаните свидетели. Същите не си противоречат  и се подкрепят изцяло от събраните в хода на наказателното производство писмени доказателства. Същите установиха,че още от закупуването на частта от имота, от  наследодателите на свид.П. и А. ,отношенията между тях и сем.Маврови  са били изключително лоши, по повод  начина на ползване на съсобствения имот,което е довело предприемане на различни действия от всеки от съсобствениците, включително и не по установения ред/ свид. Претрова и А. лишили Маврови от достъп до тавана, а Костадин М. ги лишил от достъп до жилищната им площ/.Писмените доказателства установиха,че е налице   обособяване  в нотариалните актове за собственост, на реални  части  от „източна“ и северна“ страна, на явно неподеляема жилищна сграда, изградена при неспазване  на утвърдения архитектурен проект/ който действително предвижда вход за северната част от към ул.“Христо Ботев“,но неизграден/,което обективно обуславя спорове между съсобствениците.

                   С оглед на така установеното, съдът прие,че подсъдимата М. не е осъществила състава на престъплението по чл.323,ал.1 НК, по следните съображения:             

                   Обект на престъплението е посегателството срещу законно установения ред на взаимоотношения между отделните гражданите, държавата или обществени организации, като пряко се засяга дейността по решаване на спорове за имуществени права. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК се изразява в осъществяване не по установения от закона ред на едно оспорвано от другиго, свое или чуждо, действително или предполагаемо право.

С оглед вида на охраняваните обществени отношения, от престъплението по чл.323,ал.1 НК само в определени случаи може да има пострадал по см. на чл.7 НК- лице,което да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди ,като резултат от престъпното деяние. В настоящия случай, съдът прие,че свид.П. и А. нямат качеството на пострадали, предвид,че от деянието, което е вменено на подсъдимата М., за последните не са настъпили имуществени или неимуществени вреди.Действително, същите са били лишени от достъп  до имота, но дали това е било неоснователно, настъпили ли са вреди и в какво се изразяват, е предмет на вещноправен спор, а не произтича от деликт.

В настоящия случай се твърди,че подсъдимата М. е осъществила едно свое предполагаемо право на изключителна собственост върху  съсобствени части от салон на къщата, определен за общо ползване, като е заключила вратата на салона и е лишила съсобствениците- П. и А. от правото им на преминаване и достъп до техния имот.

Доказателствата по делото установиха ,че подсъдимата не е извършила  посочените по-горе действия по осъществяване на изпълнителното деяние от една страна, а от друга,че  към момента на извършване на деянието -30.11.2017г.-06.12.2017г. не би  могла да е и  субект на горното престъпление.

През инкриминирания период,собственик на имота е бил наследодателя на подсъдимата-Костадин М.. Установи се,че в началото на м.май 2016г. Същият е заключил вратата към въпросния салон от къщата, през който са преминавали свид.П.  и А. до своята реално определена част от съсобствения имот, като действително ги е лишил от достъп до последната. В случая това действие на Костадин М.,  действително е извършено самоволно и не по установения от закона ред- между съсобствениците не е имало реално разпределение на ползването на общите части на къщата или  учредено право на преминаване  на П. и А.. Визираното в ОА решение по гр.д.№675/2000г.  по описа на ДнРС,касае единствено разпределение ползването на дворното място от съсобствениците ,съобразно правата им и по никакъв начин не засяга правото на ползване, преминаване и т.н на жилищната сграда. Костадин  М. е бил предупреден да възстанови фактическото положение, като отключи вратата и той не го е сторил. Така установените факти, както от обвинението, така и в хода на съдебното следствие, не обосновават каквото и да било участие на подсъдимата М. при осъществяване на изпълнителното деяние. Действително, същата, заедно със съпруга си, са живеели във въпросния имот, но не са били собственици и не са извършвали действия по разпореждане с него. Обстоятелството,че на 27.11.2017г. М. е била предупредена да осигури достъп до имота на П. и А., не я легитимира като собственик,а още по-малко да преустановява действия извършени от действителния собственик към този момент, независимо дали са били извършени по установения или неустановения  ред от последния.Същата, заедно със съпруга си, е придобила собствеността върху въпросния имот по наследство, след смъртта на синът им Костадин М. на 09.11.2018г.и то в състоянието, установено от наследодателя им- след като е ограничил достъпа на останалите съсобственици до къщата.

Предвид,че подсъдимата не е осъществила обективната страна на горното престъпление, не е налице и обективната такава. Същата не е извършвала действия по осъществяване на изпълнителното деяние, което да обективират умисъл, а и не е субект на престъплението,тъй като през инкриминирания период не е била собственик на имота и респективно не е била страна в имуществените спорове между съсобствениците.

С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимата М. не е осъществила състава на престъплението по чл.323,ал.1 НК нито от обективна, нито от субективна страна, призна я за невинна и на осн.чл.304 НПК я оправда по повдигнатото обвинение.               

                   По горните съображения, съдът постанови мотивите  си.

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: