РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Русе, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело №
20214500500618 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 17 ЗЗДН, в вр. чл.258 и сл ГПК.
Т. АТ. Т. обжалва Решение № 574 от 22.07.2021г., постановено по гр.д.
№ 337/21г. по описа на РРС, с което се уважава молба за защита на АН. АТ.
Т., като се налагат следните мерки за защита срещу домашно насилие:
Задължава се Т.Т. да се въздържа от домашно насилие срещу молителката,
забранява му се да приближава молителката, жилището , местоработата -
магазин в с. Ч, общ. И., обл. Р, ул. "Б.Т" № ** и места за социални контакти и
отдих за срок от 18 месеца, както и го осъжда да заплати глоба в размер на
500 лв. и разноски по делото. Обжалва решението изцяло, като излага
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, нарушения на
материалния и процесуалния закон. Намира, че има противоречия в
свидетелските показания и по-конкретно относно броя на нанесените на Т.
удари. Посочва, че е нелогично пострадалата да е могла да управлява
автомобила си след като е загубила съзнание, както е приел районният съд. Не
смята, че трябва да бъдат кредитирани показанията на св. Б, тъй като той не е
подал сигнал в полицията, въпреки че твърди да е бил ударен от Т.. Оспорва
определянето от съда за максимален срок от 18 месеца за въздържане от
домашно насилие, тъй като по време на производството, което според него е
било със значителна продължителност, се е въздържал от домашно насилие и
1
е спазвал заповедта за незабавна защита. Смята, че по делото не е било
доказано упражняването на домашно насилие против Т.. Намира, че
пострадалата не работи вече в посочения в заповедта магазин, където е било
осъществено насилието, поради което забраната за Т. да го доближава следва
да бъде отменена. Смята, че неизяснен в мотивите на решението е останал
въпроса за това, по какви причини мозъчното сътресение на пострадалата е
настъпило три дни след нанасянето на ударите по главата . Навежда
твърдения, че Т. работи зад граница и не посещава България за повече от 40
дни сумарно през годината, поради което няма опасност от повторно
упражняване на домашно насилие над пострадалата. Сочи, че няма данни за
агресивно поведение на Т. спрямо други лица. Иска от съда да отмени
постановеното от първоинстанционния съд решение и заповед и да постанови
друго, с което да се определи минималния срок за въздържане от домашно
насилие и глоба в минимален размер.
Не е постъпил отговор от молителя в тридневния срок, предвиден от чл.
17, ал. 4 ЗЗДН.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 14.01.2021г. е издадено съдебно-медицинско удостоверение, от
което се установява, че на освидетелстваната А.Т. са били нанесени следните
увреждания: кръвонасядане и отток на лицето вляво, кръвонасядане и отток
на лигавицата на лявата буза, кръвонасядания в лявата подбедрица, като се
посочва, че уврежданията са в резултата на твърди тъпи предмети и могат да
бъдат получени по описания от освидетелстваната начин - от удари с юмруци
по лицето и падане на земята.
От същото се установява, че Т. е била пренасочена за преглед от
специалист по неврохирургия, поради оплаквания от главоболие, гадене и
повръщане.
На 14.01.2021г. от Епикриза изх. № 691 се установява, че Т. е била
приета за лечение с диагноза комоцио церебри, контузио капите ет фациеи,
като е била изписана на 17.01.2021г.
На 22.01.2021г. от допълнение към съдебно-медицинско удостоверение
се установява, че Т. е понесла и сътресение на мозъка с наличие на
неврологична симптоматика.
Към молбата е подадена и Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която се
посочва, че спрямо Т. е бил извършен акт на домашно насилие от Т.Т..
На 26.01.2021г. РРС е издал Заповед за незабавна защита № 4 по гр.д. №
337/2021г. срещу Т.Т. с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН на осн. чл. 18,
2
ал. 1 ЗЗДН.
На 02.01.2021г. с Протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 1 и 2 от
ЗМВР е предупреден Т.Т. да се въздържа от актове на домашно насилие и му
се забранява да приближава А.Т., местоработата , както и местата за
социални контакти и отдих.
От удостоверение за наследници на Й.Д. от 07.01.2021г. се установява,
че наследниците по закон са: съпруга А.Д., синът Т.Т. и дъщеря А.Т..
От същото се извежда, че молителката А.Т. и Т.Т. са брат и сестра.
От удостоверение № 133/28.06.2019г. се установява, че Т.Т. е въвел в
експлоатация имот, находящ се в с. Ч,ул. "С.К." № ** който е негова
собственост съгласно нот. Акт № 61, том 37, дело 7419, вх. рег. № 14318 от
06.10.2016г. на Службата по вписванията.
Към настоящия момент Т.Т. работи на длъжност сервитьор, с
работодател Хотел „Д.“, намиращ се в Г. за трудово възнаграждение от 1600
евро, което се установява от приложен по делото трудов договор.
Разпитан е свидетелят Т. Т., кметски наместник на с. Ч, която твърди,
че на 13.01.2021г., около 16,30 ч. отишла пред магазина на Т., защото решила,
че тя може да я закара до с. И. след работа. Докато св. Т. Т. стояла пред
магазина и чакала пострадалата, св. Б.влязъл да провери защо се бави Т..
Малко след което чула как той се оплаква на някого вътре, да не решава
проблемите си с насилие върху жена му /Т./. Казва още, че след като Т. изляза
от магазина била зачервена от лявата страна и плачела, като в последствие
споделила, че я е бил ударил брат . Казва също, че св. Б бил с наранено око
след инцидента, но не знае как е получил нараняването си.
От разпита на свидетелят С.С, младши полицейски инспектор,
обслужващ с. Ч., се установи, че на 13.01.2021г. А.Т. му съобщила, че брат
я е ударил с ръка в лицето и е блъснал съпруга /св. Б/. Присъствал е и на
телефонен разговор между А.Т. и Т.Т., по време на който двамата са се
карали. Забелязал, че лицето било зачервено, но нямало други видими
белези.
Свидетелят А.Д., баща на А.Т. и Т.Т., твърди, че не е присъствал на
инцидента, имал три имота, в които живее, и не си спомня на тази дата, в кой
от тях е бил.
При разпита си П. Б., живеещ във фактическо съжителство с А.Т.,
свидетелства, че към 16,30ч. на 13.01.2021г. влязъл в задното помещение на
магазина, ползвано за склад, където били А.Т., Т.Т. и А.Д.. А.Т. и б. А.Д. се
карали по някакъв повод. По време на спора Т. повишила тона на гласа си,
при което се намесил Т.Т.. Т.Т. първо предупредил А.Т. да говори нормално с
баща им, но след като тя продължила със същия тон, Т. се изправил и я
3
ударил с юмрук в лявата част на лицето. При така нанесеният удар Т. паднала
на земята от кухненския плот, на който седяла. св. Б се опитал да се намеси,
но и той бил ударен от Т. в окото. Т. продължил да го напада, докато не бил
спрян от баща си А.Д.. След инцидента П.Б. и А.Т. са лежали в болница за
между 4 и 5 дни.
С оглед наведени от жалбоподателя доводи за противоречия в
доказателственият материал, съдът намира, че производството по ЗЗДН не е
наказателно или административно-наказателно по своя характер. На
основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН. От тази разпоредба се извежда правилото по този вид производства за
спорна съдебна администрация, а именно, че с подаване от страна на жертвата
на домашно насилие на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН за съдът възниква
задължение да кредитира като верни, описаните в молбата обстоятелства.
Следователно в тежест на насрещната страна е да опровергае твърденията,
наведени в молбата, а не обратното, каквато е уредбата на общия исков
процес, където всяка страна следва пълно и главно да докаже твърденията си
само с предвидените в ГПК доказателствени способи. Още повече, както сочи
и първоинстанционният съд, по делото са налични множество доказателства в
подкрепа на подадената молба, както свидетелски показания, така и писмени
доказателства. Посочените от жалбоподателя противоречия не са достатъчни
сами по себе си да разколебаят категоричния извод на съда и да оборят
представените от молителя доказателства. Без значение е броят на ударите на
Т., нанесени на пострадалата, тъй като и един единствен удар би отговарял на
дефиницията за домашно насилие във формата на физическо такова, посочена
в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Ирелевантно отново е дали Буюрджиев е подал сигнал в
полицията за нанесените му от Т. удари, тъй като те не са предмет на
настоящия спор. Още повече всяко лице има право на лична преценка дали да
подаде сигнал в полицията за упражнено върху него насилие. Неподаването
на такъв не следва да влияе на преценката на съда за достоверността на
неговите показания. Посочените от жалбоподателя съмнителни, според него,
обстоятелства за възможността на Т. да шофира автомобил след като е
загубила за кратко съзнание, момента на влошаване на състоянието и
причината за това са въпроси, които могат да бъдат решени само чрез
експертно заключение. След като е проведено пълно и главно доказване от
страна на молителя в тежест на жалбоподателя е да проведе насрещно
доказване и да обори доказателствата, представени от молителя. От този
момент в негова тежест остава да внесе съмнение за наличието на домашно
насилие от страна на Т., поради което е следвало той да изиска изготвянето на
експертиза по поставените от него въпроси. След като не го е сторил до
приключване на съдебното дирене е загубил възможността да докаже
твърденията си.
Въпреки че в показанията си св. Б, твърди, че магазина в с. Ч. на ул. „Б.
4
Т.“ № ** не се ползва от молителката Т., това не е достатъчно, само по себе
си, да наложи отмяна на заповедта в тази част. Напротив, на първо място,
отново следва да се посочи, че декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, сама по себе
си, се ползва с достатъчна доказателствена тежест, за да бъдат приети за
установени описаните в молбата обстоятелства, едно от които е, че Т. все още
посещава посоченото място, независимо от причината. На второ място съдът
намира, че е възможно пострадалата да е преустановила работата си в
посочения магазин поради страха от повторение на случилото се. Ако бъде
издадена заповед, която ограничава лицето Т. да доближава работното
място, това би могло да я мотивира да възобнови заниманията си. В такъв
случай неоправдано би било да не бъде уважено, направеното в молбата
искане.
Отново ирелевантно е местожителството и местоработата на Т.,
доколкото самият акт на домашно насилие и необходимостта от защита е
основание за издаване на заповедта. Т. се нуждае от защита, тъй като, видно
от свидетелските показания, невъзможно е да се определи кога Т. отново ще
се върне в България. Той е български гражданин и има право да преминава
свободно през границата на страната от друга държава в Европейския съюз,
каквато е Германия, където работи. Сам жалбоподателят признава, че е в
България за период от средно 40 дни всяка година, в който той би
представлявал опасност за молителката Т..
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, същият правилно е приел, че следва да задължи Т.Т. да се
въздържа от домашно насилие срещу молителката, да му забрани да
приближава молителката, жилището , местоработата - магазин в с. Ч, общ.
И., обл. Р, ул. "Б.Т" № ** и места за социални контакти и отдих за срок от
18 месеца, както и да го осъди да заплати глоба в размер на 500 лв.
Размера на наложената мярка не е прекомерен, тъй като заповедта за
защита се издава с оглед интереса на молителя да бъде пълно, адекватно и
ефективно защитен от повторно насилие, упражнено срещу него, каквато е и
целта на ЗЗДН и не представлява наказание за насрещната страна. Закона в
чл. 1 сочи, че отговорността по този закон не изключва гражданската,
административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя.
При изборът на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид
формата и степента на вината на извършителя. Мярката няма за цел да го
превъзпита (макар косвено да може да се постигне подобен ефект), а да
преустанови, евентуално да предотврати понататъшни посегателства върху
пострадалото лице. В интерес на молителя е да бъде наложена мярката по чл.
5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН в максималния предвиден в чл. 5, ал. 2 ЗЗДН срок, за
да бъде предотвратено повторно насилие върху пострадалата. Всяка мярка за
защита следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест,
продължителност и последици. С оглед на събраните по делото доказателства
5
се установи, че насилието, упражнено от Т., е било непредизвикано, било е
извършено в присъствието на друго лице, което не му е подействало
възпиращо, и е предизвикало сериозни здравословни последици за
пострадалата - загуба на съзнание и наложило се последващо продължително
болнично лечение. Още повече насилието от негова страна не е ограничено
във физическо такова, а е продължило чрез заплашителни обаждания по
мобилния телефон на Т. от 13.01.2021г. и 17.01.2021г., които представляват
психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 ЗЗДН. Значимо е също, че Т.,
както се констатира от приложеното свидетелство за съдимост, е бил
многократно осъждан за извършени от него престъпления, което го
характеризира като личност със склонност да нарушава закона. От тези му
качества може да се направи извод, че с действията си той представлява по-
голяма опасност за молителката от обичайната при случаите на домашно
насилие. Поради горните обстоятелства съдът намира, че определеният от
районния съд срок от 18 месеца е съразмерен с нуждата на пострадалата от
защита и не се явява прекомерен.
Размера на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН също не се явява прекомерен,
доколкото е определен в размер по-близък до средния от 600лв. при наличие
на множество обстоятелства, налагащи определянето му в по-висок размер,
които бяха изброени по-горе, и липсата на такива, налагащи определянето му
в по-нисък размер.
С оглед горното, въззивният съд намира, че районният съд е стигнал до
същите правни и фактически изводи, поради което решението му следва да
бъде потвърдено.
Не са били направени искания от страните за присъждане на разноски
по делото.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 574 от 22.07.2021г., постановено по гр.д.
№ 337/21г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6