№ 270
гр. Добрич, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Момчева
при участието на секретаря Милена Ст. Александрова
като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно
наказателно дело № 20223230200378 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК ***, гр. Варна, район
Младост, бул. „Възраждане“, бл. 72, вх. А, ет. 3, ап. 7, в качеството на
работодател срещу НП № 08 – 2200028/32 от 11.03.2022г., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 52 ал. 1 от Закона за здравословните и
безопасни условия на труд във връзка с чл. 2 ал. 1 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска трудова
злополука и Заповед № РД – 01 – 289/25.10.2021г. на Министъра на труда и
социалната политика на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 413 ал. 2 от
Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено, като незаконосъобразно. Алтернативно се поддържа искане
наказателното постановление да се измени, като се намали наложената
имуществена санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба, чрез
процесуалния си представител.
Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и
1
прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства,
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна
проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на
въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице по чл. 416 ал. 2 от КТ, в присъствие на двама свидетели и на
нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити
по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на
преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган
съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 2 от КТ и съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:
На 17.01.2022г. в 13.45 часа във връзка с възникнала тежка злополука с
работник е извършена проверка от Т.А. – главен инспектор и С.П. – главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич на обект –
„изливане на бетон с бетонпомпа в цех за почистване, калибриране и белене
на слънчогледови ядки“, находящ се в гр. Добрич, кв. „Рилци“, бул.
„Добруджа“ № 213, ПИ 72624.602.1078. Изливането на бетон е извършвано от
работници на „***“ ЕООД.
От представената на 18.01.2022г. в Дирекция „Инспекция по труда“
Добрич застрахователна полица № 109Е0000002064 от 18.01.2022г. е видно,
че „***“ ЕООД, в качеството на работодател с код на икономическа дейност
по КИД 2008 – 41.20 „Строителство на жилищни и нежилищни сгради“ с
коефициент на трудов травматизъм 1.48 в деня на злополуката 17.01.2022г.,
след като е бил длъжен, е нямал сключена за работниците застраховка за
риска „трудова злополука“.
Нарушението е извършено на 17.01.2022г. Установено е на 18.01.2022г.
Нарушението се потвърждава от данните, обективирани в призовка от
2
17.01.2022г. в 13.45 часа, протокол изх. № ПР2201931/08.02.2022г. за
извършена проверка, попълнените декларации от заварените в обекта
работници, книги за инструктаж, застрахователна полица № 109Е0000002064
от 18.01.2022г.
С посоченото жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 52 ал. 1 от
Закона за здравословните и безопасни условия на труд.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ал. 1 от Закона за здравословните и
безопасни условия на труд работещите, които извършват работа, при която
съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително
за риска „трудова злополука” за сметка на работодателя при условия и по ред,
определени с акт на Министерския съвет.
Предвид чл. 52 ал. 2 от Закона за здравословните и безопасни условия
на труд при определяне на условията и реда по ал. 1 се отчитат
осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за
страната ниво на коефицентите за честота и тежест на трудовите злополуки.
Нарушението се потвърждава, както от показанията на актосъставителя
и свидетелите по АУАН, които съдът кредитира като последователни,
логични и непротиворечиви, така и от представените по делото писмени
доказателства.
В случая имуществената санкция е наложена за нарушение на чл. 52 ал.
1 от ЗЗБУТ, според която норма, работещите, които извършват работа, при
която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат
задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при
условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. По силата на чл. 2
ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите
за риска „трудова злополука“ на задължително застраховане подлежат
работниците и служителите, които извършват работа в основната и
спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа
дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.
Административнонаказващият орган, позовавайки се на обнародваната
в Държавен вестник Заповед № РД – 01 - 289/25.10.2021г. на МТСП и
установявайки характера на извършваната от дружеството дейност е приел, че
тя е с трудов травматизъм над средния за страната, с оглед на което
работодателят „***” ЕООД е следвало задължително да застрахова своите
3
работници за риска „трудова злополука“.
Изпълнителното деяние на административното нарушение е
осъществено чрез бездействие.
От обективна страна нарушението е налице от момента, в който
задълженият субект е следвало да изпълни задължението си да застрахова
работниците за риска „трудова злополука“, до датата на изпълнението му.
Предназначението на застраховката за риск „трудова злополука“, предпоставя
необходимостта от наличието на валидна и действаща застраховка във всеки
един момент, в който работниците упражняват труд. Работодателят може да я
сключи, когато намери за добре, но при започване на работа всеки един от
работниците следва да е застрахован за трудова злополука, съответно докато
не сключи застраховка, работодателят не може да допуска работниците до
упражняване на труд. Това е така, доколкото застраховката има за цел и
затова е задължителна, за да осигури риска от упражняване на конкретната
трудова дейност. В настоящия случай по делото е безспорно установено, и че
към началото на проверката, работодателят не е сключил договор за
застраховка по отношение на посочените работници, които вече са били
допуснати да упражняват трудови функции на рисково място, при което
съществува опасност за живота и здравето им.
След като дружеството има качеството „работодател“ по смисъла на §1
т. 1 от ДР на КТ и е с предмет на дейност отличаваща се с трудов
травматизъм, по-висок от средния за страната, същото безспорно е било
задължено да застрахова своите работници за риска „трудова злополука“.
Доколкото по делото е установено по несъмнен начин, че към датата на
допускане до работа на посочените лица и към началото на проверката по
отношение на последните не е била налице такава застраховка,
санкционираното дружество действително е допуснало неизпълнение на
административно задължение, установено с разпоредбата на чл. 52 ал. 1 от
ЗЗБУТ. Предвид изложеното, правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на работодателя за посоченото нарушение.
Направеното възражение от процесуалния представител на
жалбоподателя, че тъй като за дружеството „***” ЕООД в регистъра на
юридическите лица и в Търговския регистър не е вписана като основна
дейност строителство на жилищни сгради, за да се приеме, че тази
4
застраховка е била задължителна за сключване, съдът намира за
неоснователно, по следните съображения:
Съобразно чл. 1 от представения по делото Договор за изпълнение на
строителни и монтажни работи от 28.05.2020г., възложителят възлага, а
изпълнителят приема при условията на договора за изпълни строително
монтажни работи, съгласно Приложение № 1 – неразделна част от същия за
обект – „цех за почистване, калибриране и белене на слънчогледови ядки“.
Т.е. от значение е не дали дружеството е регистрирано в Търговския регистър
по този код, а самата дейност. Поради това, в Заповед № РД – 01 –
289/25.10.2021г. на Министъра на труда и социалната политика е изписано, че
е код на икономическата дейност на дружеството.
С процесното наказателно постановление на „***” ЕООД е наложена
имуществена санкция на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 413 ал. 2 от КТ,
съгласно която работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-
тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Съдът преценява, че имуществената санкция от 1500 лева е определена
при спазване изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
Съдът счита, че извършеното административно нарушение не
представлява "маловажен" случай по смисъла на чл. 415в ал. 1 КТ, доколкото
независимо, че същото е остранено веднага след установяването му, са
настъпили вреди за незастрахования работник К. К., който е претърпял
трудова злополука на датата на извършване на проверката.
След инцидента незабавно е повикана спешна помощ, като К. е отведен
в МБАЛ Добрич и приет с множество счупвания и фрактури на лява лопатка,
и с травми на гръбнака и коремната област. След направен скенер е отведен за
оперативни интервенции в МБАЛ „Света Анна“ гр. Варна. Изписан е на
24.01.2022г. за домашно лечение до 23.02.2022г.
В този смисъл не е налице втората от кумулативно изискуемите
предпоставки съгласно нормата на чл. 415в ал. 1 КТ, за да се приеме, че
процесният случай е маловажен.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да
5
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, както и изрично направеното от процесуалния
представител на въззиваемата страна искане, и предвид разпоредбата на чл.
63 ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН, следва да се присъди на Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Добрич сторените по делото разноски за
юрисконсулт, като на основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство
следва да бъде 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 08 – 2200028/32 от 11.03.2022г., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на „***”
ЕООД, ЕИК ***, гр. Варна, район Младост, бул. „Възраждане“, бл. 72, вх. А,
ет. 3, ап. 7, в качеството на работодател за нарушение по чл. 52 ал. 1 от Закона
за здравословните и безопасни условия на труд във връзка с чл. 2 ал. 1 от
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска трудова злополука и Заповед № РД – 01 – 289/25.10.2021г. на
Министъра на труда и социалната политика на основание чл. 416 ал. 5 във вр.
с чл. 413 ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер
на 1 500.00лв.
На основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***,
гр. Варна, район Младост, бул. „Възраждане“, бл. 72, вх. А, ет. 3, ап. 7 да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването
на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6