16.05.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на петнадесети април
две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1206 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК
във вр. с чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност.
Образувано е по жалба от ЕТ И.П. ***,
ЕИК *********, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ФК-361-0016817/05.11.2021г., издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС от Началник Отдел Оперативни дейности –
Пловдив, в ЦУ на НАП, относно запечатване на търговски обект – магазин за
хранителни стоки, находящ се в ***, стопанисван от жалбоподателя, и е забранен
до него за срок от 14 дни. Жалбоподателят счита заповедта е издадена при
фактическа обстановка, която не отговаря на действителността. Търговецът не бил
извършил съответното нарушение, посочено като причина за издаването на
заповедта. Въпросният обект нямал и голям човекооброт. Иска оспорената заповед
да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът – Началник отдел Оперативни дейности –
Пловдив, при ЦУ на НАП, оспорва жалбата и счита, че следва да бъде отхвърлена
като неоснователна, като претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 03.11.2021г. в 14.15ч. била извършена проверка от
контролни органи от отдел Оперативни дейности
- Пловдив при ЦУ на НАП на търговски обект – магазин за хранителни
стоки, находящ се в ***, стопанисван от търговеца-жалбоподател. Резултатите от
същата са обективирани в Протокол за извършена проверка №0016817/03.11.2021г.
Констатирано било, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл.3 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация
за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на
същата наредба – за извършената контролна покупка на 03.11.2021г. на 1 бутилка 1,5л
мин.вода, 1 кроасан, 1 пакет солети на обща стойност 2,20 лева, платени в брой в
14,13ч. от М.И.– в качеството на проверяващ, търговецът И.П. в описания
търговски обект, не е издаден фискален касов бон от въведеното в екплоатация и
работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на наредбата. Установено било и наличие на положителна касова
разлика в размер на 336,78 лева между наличните средства в касата – 415,00 лева,
и разчетената касова наличност – 78,22 лева по данни от ФУ.
На 05.11.2021г. е издадена оспорената в настоящото
производство заповед, с която на основание чл.186, ал.1 т.1 б.А от ЗДДС е
наредено запечатване на посочения проверен търговски обект и е забранен на
основание чл.186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС достъпа до него за срок от 14 дни. Прието е, че
търговецът в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. е допуснал нарушение на чл.3 от същата наредба във вр. с чл.118,
ал.1 от ЗДДС – не спазило реда и начина
на издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред.
Оспорената ЗППАМ е връчена на търговеца на 25.11.2021г.,
а жалбата срещу нея е подадена в деловодството на административния орган на 02.12.2021г.,
видно от поставения входящ номер.
На 30.11.2020г. на дружеството бил съставен АУАН №F634262 за установено нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, връчен на търговеца.
Като доказателства по делото са представени съставеният
Протокол сер.№АА №0016817, въпросен лист
от проверката – л.22 от делото, Декларация за стопанисваните обекти, Дневен
отчет за 03.11.2021г., както и НП №616061 от 03.12.2021г., ведно с приложение.
Като свидетел е разпитана съпругата на търговеца – М.П.,
която дава показания,че магазинът е в центъра на селото, неголям и с малък
асортимент. Самото село било с 500 жители и клиентите не били много, като
пазарували предимно хляб и мляко. Доходът бил малък от магазина – за една
минимална заплата и разходите. В деня на проверката свидетелката получила и
платила пратка на своя близка, като след това тази жена оставила парите от
250,00 лева в магазина при съпруга ѝ, а оставила и още 70 лева – за втора
пратка, която очаквала. По навик съпругът на свидетелката оставил сумите в
чекмеджето. В деня на проверката свидетелката била ангажирана, но и направило
впечатление струпването на хора пред магазина и отишла там. Не я допуснали,
мъжът ѝ обяснявал, че има чужди пари, но явно всичко било преброено и
описано. Като продавач съпругът ѝ веднага разбрал, че има проверка, но
изпаднал в паника, защото доста хора нахлули и затова не издал бележка. Това му
било и първо нарушение.
При така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в
законоустановения преклузивен срок и е насочена срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС във вр. с чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП и правомощията, предоставени му със Заповед
№ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП - л.31.
Не се констатират
допуснати съществени нарушения на формата на акта и
административнопроизводствените правила при издаването му. Заповедта е издадена
в писмена форма и съдържа законоустановените реквизити – наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на
ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на издателя. Посочени са фактическите и правни основания за
издаването ѝ.
В случая са налице и
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. В чл.186, ал.1 от ЗДДС са регламентирани основанията за прилагане на ПАМ. Тя се прилага след
установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в
нормативния текст правила за поведение. Нормата на чл. 186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице,
за което се установи, че не спазва реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно
чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. В съответствие със
законовата регламентация на чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В изпълнение на тази законова разпоредба от
Министъра на финансите е издадена Наредба Н-18/13.12.2006г. Съгласно чл.3, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В настоящия случай
не е спорно, че търговецът – жалбоподател, има качество на лице по чл.3, ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
Спорно е дали е
извършено нарушение, като жалбоподателят твърди, че установената разлика между
регистрираната и наличната парична сума била вследствие на внесени от него пари
в касата, които били от изпълнение на поръчка да бъде приета пощенска пратка на
близка от същото село. В тази посока ангажираните гласни доказателства, които
съдът не кредитира, тъй като видно от съставените документи на жалбоподателя е
дадена възможност да направи конкретни възражения, то в тях няма посочване на
получаване на пратка за трето лице. Нещо повече – ако действително е имало
въвеждане на сумата в касата, то е следвало това да стане по съответния
предвиден ред. Но в случая следва да се има предвид, че относно нарушението,
поради което е съставена заповедта, няма спор, че е извършеното и установено.
Дадената правна квалификация на нарушението съответства на посочената в
издадения АУАН, с който е констатирано нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят не оспорва
извършеното нарушение относно неиздаването фискален бон от работещото ФУ в обекта.
Доколкото се твърди, че има неправилни констатации относно големината на
обекта, то жалбоподателя счита, че срокът на принудителната мярка не е правилно
определен, но изложеното в тази посока като твърдение също не е спорно –
обектът е магазин за хранителни стоки, находящ се в центъра на селото, с
работно време от 07,00 – 19,00ч. и широк асортимент.
При установено по
съответния ред неспазване на задължението за подаване на данни в НАП по реда на
чл.118 от ЗДДС, то административният орган, действа в условията на обвързана
компетентност и е длъжен да приложи ПАМ. Оперативна самостоятелност е
предоставена на последния единствено при определяне срока на ПАМ.
Съдът приема, че
определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до
него за същия срок, определен около средата на законово определения, отговаря
на тежестта на нарушението, както и е съобразен с всички установени по делото
обстоятелства, и е съобразен с целта за налагане на ПАМ, поради което е
законосъобразен. Административният орган е изложил съображения за определената
продължителност, при определянето на срока на правното действие на мярката е
отчел характера на извършеното нарушение и цялостното поведение на търговеца.
Не е нарушен и
принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК.
Както беше посочено, при извършената проверка безспорно е установено нарушение
на данъчното законодателство, а обстоятелството, че е установена сума, която е
разлика между фактическата наличност и регистрирания оборот не променя извода
за осъществено нарушение – неиздаден фискален бон. Срокът на мярката от 14 дни кореспондира на
установените по делото обстоятелства, при които то е извършено, като именно тук
следва да бъде отчетена положителната разлика между наличните парични средства
в касата и разчетената касова наличност – над 4 пъти.
Оспорената заповед
е постановена както в съответствие с приложимия материален закон и с неговата
цел. Процесната принудителната мярка съответства на чл. 22 от ЗАНН
- има превантивен характер, като целта ѝ е да осуети възможността на
нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се
предотвратят и вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита
на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от
лицата доставки, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни
приходи.
По изложените
съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, основателно се явява
искането на ответника за присъждане на разноски по делото. Съобразно
разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира претенцията на ответника за присъждане
на разноски по делото – юрк.възнаграждение, за основателна до размер от 80,00
лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба от ЕТ И.П. ***, ЕИК *********, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №ФК-361-0016817/05.11.2021г.,
издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС от Началник Отдел Оперативни дейности – Пловдив, в ЦУ на НАП, относно
запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в ***.
ОСЪЖДА ЕТ И.П. ***, ЕИК *********, да заплати на Национална
агенция за приходите направените по делото разноски 80,00 лева, представляващи юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия :