Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 557/27.04.2020 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, в
съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Веселин Е.
при
секретар Г. С.,
прокурор
Андрей Червеняков,
разгледа
адм. дело № 2952/2019 година
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Ищецът Т.А.Е. с ЕГН ********** и
адрес ***, е предявил иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
(ГДИН) – юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище град София,
за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за претърпени
неимуществени вреди – в резултат на лоши битови условия при които е изтърпявал
наказанието си и липса на адекватна медицинска помощ в периода 02.04.2019 –
02.12.2019 година, причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни
лица от администрацията на Бургаски затвор, част от структурата на ГДИН.
В исковата молба са изложени твърдения за засягане на достойнството на Е.,
вследствие на неправомерни действия, изразяващи се в поставянето му в
неблагоприятни условия на изтърпяване на наложена му мярка „задържане под
стража“. Заявява се, че битовите условия, в които е пребивавал ищеца, не
съответстват на изискванията на законодателството и принципите на хуманност и
справедливост. Прави се оплакване от липса на кабелна телевизия в част от
помещенията, влага по стените, липса на хигиена и остаряло обзавеждане (легла,
дюшеци шкафове), паразити в килиите и едновременно с това застрашаващи здравето
способи за обезпаразитяване, недостатъчен размер на мивките (24/36 см) в
килиите, липса на посещения от медицински работник в помещенията за
настаняване, неподходящи условия за къпане в баните и недостатъчен брой дни за
лична хигиена, липса на сушилно помещение, изгаряне с топла вода – вследствие
на невъзможност температурата ѝ да бъде регулирана, липса на изграден
клуб за „тихи игри“ (шах, дама, карти табла), влага около електрическите табла
край килиите, завишени цени и беден асортимент на храни и напитки в
затворническия магазин.
В съдебно заседание ищецът се явява лично. Не оспорва писмените
доказателства, представени от ответника.
Ответникът по иска, чрез процесуален представител, представя подробен
писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и
размер и пледира същия да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът счита, че исковата молба е неоснователна.
След като съпостави твърденията и възраженията на страните, както и
доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка.
Към процесния период ищецът Е. е пребивавал в Бургаски затвор с постоянна
мярка за неотклонение „задържане под стража“ като подсъдим за извършено
престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 и т. 12 от Наказателния кодекс.
В интервала 02.04 – 16.12.2019 година той е бил настанен в спално помещение
№ 224 в сградата на затвора.
В спалното помещение е имало постоянен достъп до течаща вода с изградена
мивка. Имало е и изградена тоалетна за удовлетворяване на физиологичните нужди
на лишените от свобода за времето от вечерна проверка до сутрешното ставане от
сън.
В съответните помещения за всеки лишен от свобода са били осигурени завивки
и постелно бельо, легло и шкаф за лични вещи, а във всяко помещение е имало и
скована маса за хранене.
Ищецът не излага доводи за пренаселеност на помещенията, които е обитавал
през периода април – декември 2019 година. През деня му е бил осигурен престой
на открито – двукратно – с обща продължителност 1 час и 45 минути, ежедневни
посещения при инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ и при
психолог – по искане на ищеца, ежедневно медицинско обслужване и прием по
график – вторник и четвъртък – след предварително записване при постовия
надзирател. Два пъти седмично му е била представена възможност за къпане
(съответно бръснене/подстригване) – вторник и четвъртък, като е бил определен и
санитарен полуден за изтупване на одеялата, хигиена в спалните помещения,
салона и пране на униформеното облекло. Осигурена е възможност за използване на
библиотека, за спортни занимания, както и за „религиозно обслужване“ (лист 27).
В процесния период, ежемесечно, медицинският фелдшер на Бургаски затвор е
извършвал проверка на санитарно – хигиенното състояние на помещенията,
използвани от лишените от свобода и задържаните, като с едно изключение – на
17.04.2019 година – в удостоверителни бележки за извършените проверки е
отбелязано, че състоянието на спалните помещения е „на ниво“ (израз който съдът
възприема като „добро“), чисто е, вещите са подредени и е проветрено. Проверките
са извършвани внезапно и докато лишените от свобода са в престой на открито,
което е обусловило обективност и непосредственост в заключенията на
проверяващия (лист 29 – 30 и 58).
През май, юли, август, септември и ноември 2019 година в сградата на
затвора е извършвана химична дезинсекция за унищожаването на хлебарки и
дървеници с конкретно посочени препарати, като преобладаващо използваният
„Провекта“ (Provecta) не е биоцид – от група инсектициди
за потискане на появата на вредители (паразити, плесени, бактерии и др.) или за
защита на материали, чиито свойства могат да породят рискове за хората,
животните и околната среда, поради което употребата им се регулира с Регламент
(ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година
относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди. За извършваната
дезинсекция са съставяни протоколи от изпълнителя (лист 31 - 37).
През процесния период ищецът е използвал медицинска помощ в затвора в два
случая - поради получено изгаряне и в резултат на порезна рана. И в двата
случая той бил е прегледан като му е направена превръзка след третиране на
раните с препаратите „Оксикорт“, „Дефламол“ и „Йодасепт“. За извършените
прегледи и проведеното лечение е налице съответно документно отразяване в
„Книга за лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ“ – с
посочени дати на прегледите и описание на приложеното лечение (лист 38 - 45).
В проведеното на 13.03.2020 година съдебно заседание е разпитан като
свидетел М.С.В. – лишен от свобода, изтърпяващ наказание доживотен затвор в
сградата на Бургаски затвор, пребивавал с ищеца, в една група през процесния
период в постоянно заключени помещения при условията на чл. 248 от ЗИНЗС.
Свидетелят твърди, че в килията, в която е бил настанен с Е., периодично е
имало топла (вместо студена) вода, която е била негодна за пиене, мивката е
била малка, леглата – стари, дюшеците – тънки, а около мивката и тоалетната е
възникнала плесен („мухъл“). В. заявява, че в помещенията е било извършвано
обезпаразитяване, но според него то е било недостатъчно, защото е наблюдавал
дървеници и хлебарки, а през отворения прозорец са влизали и мишки. Описва
инцидент с Е., при който последният е претърпял изгаряне с гореща вода при
къпане (на част от главата и крака), тъй като лишените от свобода и задържаните
не разполагат с техническа възможност да регулират температурата на водата, с
която се къпят. В. поддържа, че с ищеца нямат достъп до общата умивалня, и
нямат обособено помещение за простиране на пране, а разполагането на простори в
килиите е забранено. Заявява, че в групата липсва „клуб за тихи игри“ и няма
възможност за игри на табла, шах и др. Сочи, че по средата на помещението, в
което е бил настанен ищеца, е имало неравност, преминаваща по целия под, което
е налагало изравняването на нивото на поставените вещи с подръчни средства (с
консервени кутии). Според В., дневната светлина в килията е била недостатъчна,
защото приблизителния размер на прозорците е 1,00/0,80 метра, а масата –
недостатъчна по размер за едновременното хранене на всички настанени в
помещението (трима души на приблизителна площ от 12 м²). В. изразява
опасение от местоположението на таблото на захранващата електроинсталация,
„прикрепено точно на гърба на тоалетната“, с оглед възможността „да се образува
утечка“. Излага твърдения за лошо качество на храната, продавана в лавката за
затвора и драстично завишаване на цените на всички продавани артикули - „…с по
20 %, 30 %, 40 %, а понякога .. до 50 %...“ (лист 105 - 107).
Относно част от претенциите на ищеца – за липса на достатъчно разнообразен
асортимент от храни в затворническата лавка, от представена справка от държавно
предприятие „Фонд „Затворно дело““ (самостоятелно юридическо лице) се
установява, че продажбите на хранителни продукти и вещи от бита в
затворническата лавка се извършва от това предприятие, което е отделен субект
на правото, извън структурата на ответника ГДИН (лист 73 - 74).
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.
Съгласно чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3.
Според чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
В конкретния случай, ищецът твърди, че са му нанесени вреди от
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ГДИН. Ответникът е със
седалище София и съгласно чл. 12 ал. 2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието, като осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода, а затворите и арестите, какъвто е и затворът в
гр. Бургас, са нейни териториални служби (чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС). За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на ареста и затвора и длъжностни лица в системата на тези
администрации, отговаря юридическото лице ГДИН.
За уважаване на предявеният иск следва да бъде установено кумулативното
наличие на следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл. 3
от закона, настъпила - в резултат на нарушението -неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по
силата на въведената с разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС оборима
презумпция и връзка между тях.
Съответно, за да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да обори
презумпцията на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС с доказателствените средства, допустими
в процеса.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Според чл. 3 ал. 2 т. 2 - 3 от ЗИНЗС, за жестоко или нечовешко отношение се смятат: умишлено поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения,
принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство
на страх, незащитеност или малоценност.
Ищецът твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни тези свои
задължения за него са настъпили вреди, изразяващи се в засягане на личността и
достойнството му.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва
да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека (решение от 10.02.2012 година по делото на Шахънов срещу
България), разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от
условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от
отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до
намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия
на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти
от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според
Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито
едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Разпоредбата на чл. 3 и чл. 43 ал. 2 от ЗИНЗС са законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези
разпоредби са действали през процесния период, заявен от ищеца, което е
основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказанието си лишаване от свобода.
Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл. 3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
(Европейската конвенция), която е ратифицирана от България през 1992 година и
съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното
право на страната, като има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от
Европейската конвенция, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година,
и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 година и 2076 (LXII) от 13.05.1977 година, които нямат задължителна
сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения
и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от
свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за
съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от
общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки
случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
В конкретния случай, съдът приема, че от администрацията на ГДИН са били
осигурени минимално необходимите условия за изтърпяване от ищеца на наложената
му мярка за неотклонение, съобразени с приложимите стандарти за хуманно
отношение съм лишените от свобода и задържаните под стража.
Е. е подсъдим за престъпление, за което предвидено наказание повече от 15
години лишаване от свобода и на основание чл. 248 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС е бил настанен
в постоянно заключени помещения, без
право на участие в колективни мероприятия, според същата разпоредба на
закона. Затова неоснователно е оплакването му, че е в хода на изпълнение на
наложената постоянна мярка за неотклонение е бил лишен от възможността по чл.
22а от ППЗИНЗС – да общува с други лица в „клуб“ за „тихи игри“.
Съгласно нормата на чл. 22а ал. 1 – 2 от ППЗИНЗС, стаите за групова работа
се обзавеждат с телевизор, маси и столове, съобразени с броя на лишените от
свобода в групата. В стаите за групова работа могат да се провеждат беседи,
срещи с представители на обществеността, развива се художествена самодейност с
лишените от свобода, като за целта се разрешава ползването на музикални инструменти
по ред, определен от началника на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие.
Режимът, при който Е. е търпял наложената му мярка за неотклонение, обаче, принципно
изключва възможността той да участва в колективни мероприятия, в това число и
чрез така наречения от него „клуб за тихи игри – шах, дама, карти, табла“.
Затова с неосигуряването на възможност за участие в такива мероприятия
ответната администрация не е допуснала каквото и да е нарушение на правата на
ищеца.
Относно доводите на ищеца за липсата на подходящи битови условия - за влага
и плесен по стените в близост до електрически проводници, и недостатъчна
хигиена в тоалетните (кафеви и черни петна), съдът констатира, че поддържането
на хигиената в помещенията следва да се извършва от самите лишени от свобода, а
служители на ответника нямат задължение да почистват тоалетните или помещенията
за хигиена, използвани от лишените от свобода и задържаните.
Относно твърденията на ищеца за липсата на достатъчно добри условия за
поддържане на лична хигиена – недостатъчен размер на мивките в килиите и
недостатъчна възможност за къпане, съдът приема, че те са неоснователни.
Съгласно цитираните по – горе Минималните стандарти за третиране на лишените от
свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците и предвид
географския пояс, в който е разположен Бургаски затвор (умерения климатичен пояс),
за осигуряване на минимален стандарт за хигиена е достатъчно на съответното
лице да бъде осигурена възможност за поне едно къпане седмично. От
доказателствата по делото се установява, че този стандарт е изпълнен от
съответната администрация. Що се отнася до оплакването, че мивките, монтирани в
килиите, са с недостатъчни размери, съдът счита, че то е неоснователно. Мивките
в килиите са предназначени са осигуряване на ежедневната лична хигиена на
обитателите на помещенията, а не за извършване на други съпътстващи дейности –
като пране напр. Отделно, съдът счита, че възприятието на всеки индивид за
достатъчност на размера на един предмет - за да може да бъде използван по
предназначение, е строго субективно и не може да бъде основание за извод, че на
съответното лице е нанесена неимуществена вреда по време на задържането му в
сградата на затвора. От житейска гледна точка, мивка с размерите, заявени от
ищеца Е., е напълно достатъчна за да бъде осигурена ежедневната му хигиена –
измиване на отделни части от тялото, бръснене и миене на зъби. За цялостна
хигиена от администрацията е осигурена възможност за къпане и пране на дрехите
по график, утвърден от началника на затвора.
За доброто ниво на хигиената говори и отразеното от медицинския фелдшер на
затвора при извършваните проверки на помещенията на затворниците през процесния
период. Налице е само едно негативно отбелязване – че леглата в съответното
помещение не са оправени – но предвид задължението на лишените от свобода да
поддържат ред и чистота в помещенията си, този факт няма как да бъде тълкуван в
полза на ищеца.
Неоснователни са и твърденията за липса на адекватно медицинско обслужване
от ищеца в процесния период. Нараняванията на ищеца Е. в резултат на битови
инциденти са третирани адекватно – за порезната рана е използвана превръзка с
антисептик, а за полученото изгаряне – превръзка с препарат, лекуващ изгорените
участъци, която е била сменяна периодично, според представената книга с описани
медицински манипулации.
Оплакването, че цените на храните, които се продават затворниците в
сградата на Бургаски затвор, са завишени и това е „изнудване“ и „грабеж“, е
ирелевантно за настоящия спор. Ответникът не е организатор на дейността по
допълнителна продажба на хранителни стоки на лишените от свобода и задържаните,
за да е отговорен за деликт, а и тази дейност няма административен характер, за
да бъде контролирана от административните съдилища. Доставката и продажбата на
хранителните продукти се осъществява от друго юридическо лице – държавно
предприятие „Фонд „Затворно дело““, а не от администрацията на ГДИН, а покупко
– продажбата на стоки е чисто гражданско (договорно) правоотношение, в рамките
на което продавачът и купувачът са юридически равнопоставени. В този смисъл,
съдът не намира за необходимо да се произнася по същество, по тази част от
исковата молба.
Що се отнася до твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди в
резултата от липса на кабелна телевизия в част от помещенията, в които е
пребивавал, както и по отношение на недостатъчно богатия асортимент храни в
затворническата лавка/магазин, съдът ги намира за неоснователни. Липсата на
кабелна телевизия в помещение, използвано за настаняване на лишен от свобода
и/или подсъдим, не може да бъде третирано като нарушение на изискванията за
хуманно отношение към него в периода на задържането му или на изтърпяване на
наказанието. Кабелната телевизия не
е от категорията на насъщно необходимите обекти, без които изтърпяването на
наказанието или на мярката за неотклонение има за резултат нехуманно и
унижаващо отношение към съответното лице. Доведена до крайност, тезата на ищеца
би могла да обуслови извод за наличието на вреда и ако напр. в съответното
помещение не се доставя конкретно определена телевизионна програма, която
лицето счита за изключително важна. Нито закона, нито правилника за
приложението му, и установените международни стандарти за хуманно отношение към
лишените от свобода, поставят като изискване към съответните власти довеждането
на телевизионен сигнал до всяко помещение, в което се намират такива лица.
Неоснователно е и оплакването на ищеца за бездействие на ответника по
отношение на битовите условия, при които се изпълнява мярката за неотклонение –
в частта за наличието на насекоми в помещенията за настаняване и едновременно с
това за неподходящите методи на обезпаразитяване, при които здравето му е било
застрашено. В хода на делото са представени доказателства за периодична
(ежемесечна) дезинсекция на помещенията, която е извършвана преобладаващо с
препарат, който няма биоциден характер и в този смисъл не е опасен за живота и
здравето на лишените от свобода. Напълно допустимо е предположението, че след
третиране на съответните помещения с препарат, в тях да е имало остатъчна
неприятна миризма. Това обстоятелство, обаче, не може да бъде тълкувано като
доказващо основателността на претенцията на ищеца за обезщетение, защото е
обусловено, преди всичко, от субективните му обонятелни способности. Съдът
счита, че дори след съответното третиране да е била налице остатъчна дразнеща
миризма, тя не може да бъде възприета като факт от действителността, довел до
съществено противоправно засягане на интересите на ищеца, имащ за последица
възникването на задължение за обезщетение от страна на ответника.
На Е. са предоставени легло, дюшек, бельо и завивки, както и шкаф за
съхраняване на личните вещи, с което минималните изисквания за хуманното му
третиране, в тази насока, също са изпълнени. Разпитаният свидетел поддържа, че
леглата са били стари, дюшеците – тънки, а масите за хранене – малки по размер,
което предизвиквало неудобство у лишените от свобода при изтърпяване на
наложените им наказания. Съдът не приема, че подобни твърдения могат да
обусловят извод за жестоко или нечовешко отношение към ищеца, по смисъла на
закона. Възрастта и размерът на вещите, предоставени за ползване на лишените от
свобода (и на ищеца – в частност), сами по себе си, не могат да бъдат мерило за
отношението на администрацията към ищеца. В случая не се твърди, че леглата са
в размер, който не позволява ползване от човек с нормален ръст, а разбирането
за удобство на предоставените дюшеци (според тяхната дебелина) е чисто
субективно и не може да послужи като ориентир за причинена неимуществена вреда.
По мнение на настоящия състав не е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника по отношение на ищеца и във връзка с
твърдението за неудобство в помещението, използвано от Е., поради наличието на
неравност на пода, налагаща изравняване на поставени предмети с подръчни
средства. В тази насока изявленията на разпитания свидетел са твърде неясни.
Той поддържа, че такава неравност е възникнала като резултат от проведения
ремонт в затвора, но не сочи тя да е засегнала непосредствено начина на
разположение на вещите, използвани от ищеца, т.е. да е въздействала
неблагоприятно именно върху Е.. Органите, на които е възложено да осъществяват
ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда
наказание или в случая – мярка за неотклонение - са длъжни да осигуряват на
лицата такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психичното им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент
в тази насока са разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи и чл. 29, ал.1 от Конституцията на
Република България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на
жестоко, нечовешко или унижаващо отношение.
В конкретния случай, според направените възражения и доказаните от
ответника факти не се касае за нечовешко и унижаващо отношение към ищеца Е. –
предвид условията, при които е обитавал помещение в Бургаски затвор през
процесния период. Твърденията му за подлагане на унизително и на жестоко
отношение са недоказани. Конкретно установените факти по делото водят до
извода, че килията, в която е бил настанен ищеца през април – декември 2019
година, отговаря на минималните изисквания за хуманно отношение, тъй като на
обитателите (в това число и на Е.) не е бил препятстван достъпа до санитарен
възел, течаща вода, естествено осветление, възможност за престой на открито и
хигиена – с оглед на специфичните условия по чл. 248 ал.1 т. 1 от ЗИНЗС.
Съдът, обаче, намира за доказано твърдението на ищеца, че е претърпял
противоправно увреждане на здравето, в резултат на бездействие от страна на
ответната администрация, във връзка с инцидента, при който Е. е получил
изгаряне от гореща вода при къпане, през процесния период април – декември 2019
година. От доказателствата по делото се установява, че ищецът (като всички
лишени от свобода/задържани) не е разполагал с обективна техническа възможност
да регулира температурата на водата, с която се къпе, а периодично е имало
случаи на внезапна промяна на температурата – предпоставка за настъпване на
телесни повреди у лицата, използващи душовете в този момент. Конкретно – от
показанията на свидетеля В. и приложеното извлечение от медицинското досие на
ищеца, се констатира, че Е. е получил изгаряне по главата и крака именно в
резултат на внезапна и непредвидима промяна на температурата на водата, с която
се е къпел във времето за лична хигиена, осигурено от ответната администрация.
Описаните телесни повреди са резултат от бездействие на ответника да осигури
безопасни условия на ищеца за поддържане на хигиена, а неимуществената вреда от
този деликт (причиненото физическо страдание) подлежи на обезщетяване.
Едновременно с това, съдът отчита и своевременното оказване на адекватна
медицинска помощ на Е. от служители на ответната администрация. Ищецът е
прегледан незабавно след инцидента, предписани са му лекарства и му е направена
превръзка, сменяна до окончателното му оздравяване. При непосредствен визуален
контакт с ищеца в съдебната зала се констатира липсата на каквито и да е белези
от нараняване по главата на Е., липсва промяна в походката му, а самият ищец не
твърди, че като резултат от изгарянето е получил продължително или постоянно
увреждане на здравето.
Съдът приема за доказана причинната връзка между бездействието на
администрацията, телесната повреда - изгаряне, претърпяна от Т.Е. и физическото
страдание – резултат от нея, и счита, че справедливото обезщетение следва да е
в размер на 150 (сто и петдесет) лева, като в останалата част до пълния
претендиран размер искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
С оглед на цитираната разпоредба, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 10 лева, представляваща заплатена държавна такса (лист 11 - 12).
С оглед на изложеното, на основание чл. 203 ал. 2 от АПК във връзка с § 1
от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, и във връзка с чл. 286 ал. 3 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” – юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище
град София, да заплати на
Т.А.Е. с ЕГН ********** сумата
от 150 (сто и петдесет) лева – обезщетение за неимуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Т.А.Е. с
ЕГН ********** против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” в останалата ѝ част – над 150 (сто и петдесет)
лева до общо претендираната сума от 5000 (пет хиляди) лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” да заплати на Т.А.Е. с ЕГН ********** сумата от 10 (десет) лева – разноски по
делото.
Решението може да се обжалва или протестира пред тричленен състав на Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: