РЕШЕНИЕ
№
1001
град
Пловдив, 14.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, XXIV състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретар КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА и с
участието на прокурор МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия
Вълчев КАНД № 729 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Й.Ч., ЛНЧ **********, в адрес ***
депозирана чрез адв. Б.от АК- Пловдив срещу Решение №260169 от 03.02.2021г.,
постановено по АНД № 6532/2020г. по описа на Районен съд - Пловдив, II наказателен състав, с което е потвърден Електронен фиш серия Г №0016323,
издаден от ОДМВР- Пловдив, като за административно нарушение на чл.483 ал.1 т.1
от Кодекс за застраховането /съкратено КЗ/ на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1
т.1, вр. чл.461 т.1 от КЗ му е наложено административно наказание „глоба в
размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева“.
Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че районният съд не е съобразил правилно
събраните доказателства и не е изяснил в пълнота обективната истина относно нарушението
и авторството. В тази връзка е изложил и съответните съображения за липса на
виновно поведение от страна на административно- наказаното лице. С това счита,
че се касае за съществено нарушение на проведения административно- наказателен
процес по издаване на ЕФ, които да дават основание за отмяна на атакувания
административен акт. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на отменения
с него административен акт. Редовно призован, същият не се явява в съдебно
заседание, като от пълномощника адв.Б.е постъпило писмено становище в подкрепа
на касационните основания, изложени в жалбата и за незаконосъобразността на
обжалвания акт. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – ОД МВР-Пловдив, с писмен отговор на процесуалния
представител юрк. Б., взема становище за неоснователността на касационната жалба
и взима отношение по съществото на спора, като счита съдебното решение за
законосъобразно. Моли то да се остави в сила.Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е основателна, поради
следните за това съображения:
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Й.Ч. чрез адв. Б.срещу процесният
ЕФ с искане да бъде отменен поради съществени
нарушения на административно наказателното производство, свързани с механизма
на установяване на административното нарушение, което ограничава неговото право
на защита. Съгласно обстоятелствата, изложени в обжалвания административен акт по
установеното административно нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от НЗ, те са се
изразили в това, че на 19.04.2020г. в 12.41 часана републикански път II-86 км 19+240 в посока гр.Асеновград като
физическо лице, притежаващо посоченото МПС, регистрирано на територията на
страната и което не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка
ГО за автомобилистите. Нарушението е установено и заснето със стационарно
автоматизирана техническа система за скорост „multa radar SD
580“ №00209D32ACE1. По делото са представени като
доказателства Електронен фиш със снимков материал, Удостоверение за собственик
на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, полица за сключена
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите №77679209 на ЗК „Дал бог:
живот и здраве“ АД с валидност до 23.12.2020година. За да потвърди атакувания ЕФ, след анализ на така събраните писмени доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и
категоричен начин е установено извършеното административно нарушение и неговия
автор, законосъобразно е определена и наложена и съответната санкция, с което
са изпълнени всички законови изисквания по неговото издаване.
Решението на
съда е неправилно.
Първоинстанционният
съд не е изпълнил служебното си задължение да прецени събраните по делото
доказателства по начин, по който обективно, всестранно и пълно да се постигне изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, чрез
точното съблюдаване на процесуалните правила относно тяхната проверка и анализ.
Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като на същите
обаче не е направена съвкупна преценка, въз основа на което са дадени незаконосъобразни
правни изводи за съставомерност за извършено административно нарушение от
конкретното административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените
изводи за неправилност на съдебното решение, съществени нарушения на проведения
административно- наказателен процес и липса на основания за търсене на
административнонаказателна отговорност от касатора в предвид неизяснен
механизъм на установяване на нарушението, на автора на административно
нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните
разпоредби, направените от касационният
жалбоподател възражения са законосъобразни. Те са направени на база събраните
по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Първоинстанционният
съд незаконосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани
необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението, както
и че е налице законосъобразно изпълнение на административно – производствените
правила. Настоящият касационен състав намира, че
не са спорни обстоятелствата, че касаторът е собственик на процесното МПС,
поради което е имал задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Същевременно се
изяснява от представената полица за сключена задължетилена застраховка ГО на
автомобилистите, че към дата 19.04.2020 г. това негово задължение е било
изпълнено. Съгласно чл. 438, ал.1, т.1 от КЗ, на което основание е санкциониран
касаторът с процесния ЕФ, договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и
всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор. В случаят такъв договор безспорно е
бил сключен. Изпълнителното деяние в хипотезата на чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ е
бездействие, а именно – липса на сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, което в случаят не е
било проявено като съставомерно поведение в предвид представената полица на ЗК
„Дал бог: живот и здраве“АД от 23.12.2019г с валидност до 23.12.2020година.
На
следващо място, видно от описателната част на издадения ЕФ, нарушението е било
установено с автоматизирано техническо средство. В този случай приложение
следва да намери нормата на чл. 638, ал.
4 КЗ, която определя, че когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното
превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1 на
казаната норма, в конкретният случай 250 лева на физическо лице. Нормите на чл.
638, ал. 1, т. 1 и чл. 483, ал.1 т. 1 от КЗ, които са описани в електронния
фиш, не съдържат посоченото по-горе основание. Именно санкционната хипотеза на
чл. 638, ал. 4 от КЗ би била основание за ангажирането на административно-
наказателната отговорност на касатора чрез издаването на електронен фиш, а в тази
норма очевидно се съдържа обективният съставомерен факт да е налице управление
на МПС. Изводът, че тази хипотеза е възможната правна квалификация за
нарушение, установено с такова автоматизирано средство, се обосновава от факта,
че само в тази разпоредба е предвидена възможност за установяване на нарушения от
съответния вид по този начин. Допълнителен аргумент за изискуемост на тази
правна квалификация се извежда и от систематичното и логическо тълкуване на
текста на чл. 638 от КЗ. Следователно, текстът на чл. 638, ал. 4 от КЗ е възможната санкционна
хипотеза, при която на физическо лице -собственик на съответното превозно
средство се налага глоба за нарушение като процесното, установено с
автоматизирано техническа система. В противен случай, законът нямаше да съдържа
текстовете на ал. 4. Ето защо основателно е и възражението за нарушение на
проведеното административно – наказателно производство, като е налице
неправилно описание на същото в процесният ЕФ. Нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ допуска да се издаде
електронен фиш за нарушение, изразяващо се в липса на такава задължителна
застраховка, но само при управление на моторно превозно средство. Процесният
електронен фиш не съдържа описание на този факт. Несъмнено, ЕФ следва да
съдържа фактите и обстоятелствата, включени в състава на нарушението, в
противен случай се нарушава правото на защита на подведения под отговорност
субект да разбере какво му се вменява. В случая, тази неяснота се онагледява и
от начина, по който е описано вмененото нарушение. В този смисъл, електронният
фиш е издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон,като изложените
доводи в касационната жалба в този смисъл са основателни. Ето защо касационната
инстанция счита, че при разглеждане на жалбата първоинстанционният съдебен
състав е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
ограничаване правото на защита, и не е обсъдил подробно събраните писмени
доказателства, от което с потвърждаване на оспорения ЕФ не е приложил правилно
материалния и процесуалния закон. Ето защо съдът в настоящия си състав намира, че
обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно по изложените
по-горе мотиви. Това налага същото да бъде отменено и вместо него да се
постанови друг съдебен акт по съществото на спора, с който ЕФ бъде отменен.
С
оглед изхода на спора, на основание чл.63,ал.3 от ЗАНН на касационния
жалбоподател следва да бъдат присъдени поисканите своевременно разноски за
адвокатско възнаграждение. Същото следва да се определи по реда на чл.38 ал.2
от Законът за адвокатурата общо в размер на 600.00 /шестстотин/ лева за две
съдебни инстанции съгласно представения списък с разноски.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 218 от АПК и чл. 63, ал.
1, изр. 2-ро от ЗАНН, Административен съд – Пловдив
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 260169 от 03.02.2021г.,постановено
по АНД № 6532 по описа за 2020г. на Районен съд Пловдив -II
н.с. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен
фиш серия Г № 0016323, издаден от ОДМВР Пловдив срещу Й.Ч., ЛНЧ **********, в
адрес ***, с който за административно нарушение на чл.483
ал.1 т.1 от Кодекс за застраховането на
основание чл.638, ал.4, вр. ал.1 т.1, вр. чл.461 т.1 от КЗ му е наложено
административно наказание „глоба в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева“.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР –град Пловдив да заплати на адвокат М.И.Б.от АК-Пловдив,
№********** на осн. чл.38 ал.2 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение по
делото за две съдебни нистанции в размер на 600.00/шестстотин/лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.