Решение по дело №855/2017 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 289
Дата: 26 юни 2018 г. (в сила от 14 октомври 2019 г.)
Съдия: Николинка Георгиева Чокоева-Милева
Дело: 20174500100855
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 289

 

гр. Русе, 26.06.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 4 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                 Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

 

 

при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА в присъствието на прокурора ………………………………………….. като    разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА гр. дело № 855 по описа за 2017 год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

 

Предявени са искове по чл. 55 ал.1, предложение трето от ЗЗД за връщане на получена на отпаднало основание парична сума и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“ от гр. София срещу МБАЛ – РУСЕ АД. Ищецът твърди, че ответникът е кандидатствал с проект пред Фонд „Научни изследвания“ в национален конкурс, въз основа на който е сключен договор за финансиране на научно изследователски проект за срок от 24 месеца и предоставяне на средства в размер на 150 000 лева. На 10.12.2012 г. на ответника била преведена сумата от 83 989.50 лева. На 11.02.2013 г. на основание чл.99 ал.1 от АПК Министърът на образованието, младежта и науката издал Заповед РД-09-122, с която отменил утвърденото класиране. Счита, че с  тази отмяна последиците от договора отпадат с обратна сила, поради което платената сума се явява платена на отпаднало основание и подлежи на връщане. Тъй като задължението е парично, върху него следва да се начисли лихва за забава от 10.12.2012 г. Моли да се постанови съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 83 989.50 лева, ведно със законната лихва от завеждане на иска, както и сумата от 42674.64 лева – обезщетение за забава върху главницата.

В отговора на исковата молба, ответникът счита исковете за неоснователни, като възразява, че преди завеждането на делото е погасил главницата – превел е сумата по банковата сметка на ищеца, а лихва за забава не дължи, защото договорът не е развален и не е бил поканен за връщането на главницата. Моли да се отхвърлят исковете и да му присъдят направените по делото разноски.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Страните не спорят, че ответникът УМБАЛ „К.“ АД /предишно наименование МБАЛ – РУСЕ АД/ кандидатства с проект пред ищеца Фонд „Научни изследвания“ София в национален конкурс, въз основа на който на 07.12.2012 г. се сключва договор № ДФНИ-М01/19 за финансиране на научно изследователски проект в конкурс между възложителя Фонд „Научни изследвания“ София и трима изпълнители, единият от които е МБАЛ – РУСЕ АД /УМБАЛ „К.“ АД/. Договорът е с предмет финансиране на научно изследователски проект с тема „Чернодробна стеатоза - медико социална проблематика на съвременното общество,алгоритми за диагностика, контрол и превенция, със срок на изпълнение 24 месеца. На основание чл.4 ал.1 от контракта, възложителят финансира разходите, като предоставя на изпълнителите средства в размер на 150 000 лева. В изпълнение на тази клауза, видно от платежното нареждане на л.25, на 10.12.2012 г. ищецът превежда на ответника сумата от 83 989.50 лева. На 11.02.2013 г. на основание чл.99 ал.1 от АПК Министърът на образованието, младежта и науката издава Заповед РД-09-122 /л.27/, с която отменя утвърденото класиране на проектни предложения за финансиране на фонда.

С платежно нареждане от 08.12.2017 г. /л.76/ ответникът връща на възложителя отпуснатите средства от 83 989.50 лева. Исковата молба е заведена в деловодството на РОС на 11.12.2017 г., изпратена на 08.12.2017 г.

По горните факти не се спори между страните, спори се дали плащането е извършено преди завеждането на делото, договорът дали е прекратен и от кога, и дали се дължи обезщетение за забава, и от кой момент.

С писмо изх. № 4282 от 18.12.2013 г. на л.61 ответникът е поканил ищеца да прекратят по взаимно съгласие сключения договор поради липса на достатъчно средства за закупуване на апаратура и специализирано оборудване и е изразил готовност да върне получената сума по проекта. Ищецът с писмо л.66 е изразил несъгласие и не е приел отправеното предложение. От своя страна, четири години по-късно, на 22.08.2017 г. последният е отправил покана до МБАЛ – РУСЕ /УМБАЛ „К.“ АД/, получена на 04.09.2017 г. – л.67, с която отправя предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие и възстановяване на сумата, заедно с лихвите в 14-дневен срок. В отговор ответникът е изпратил писмо от 12.09.2017 г., получено на следващия ден от адресата, с което отговаря, че е съгласен да възстанови получената сума, но не дължи лихви, като предлага проект за споразумение – л.68-69. Не получава отговор, не се постига споразумение за прекратяване на договора и на 07.12.2017 г. ответникът МБАЛ Русе /УМБАЛ „К.“ АД/, уведомява ищеца, че  от направената справка в сайта на Фонд „Научни изследвания“ узнава, че е взето решение за приемане на предложението, поради което му възстановява получената по договора сума, преведена по банковата сметка на фонда. Видно от Протокол № 3 от 25.09.2017 г. е взето решение от ИС на ФНИ да се приеме предложеното споразумение за прекратяване на договора от 07.12.2012 г., като на следващо заседание се реши въпросът за лихвите по преведената сума.

Няма данни ответникът да е уведомен за това решение, нито да е подписано споразумението за прекратяване на договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира иска по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, за неоснователен.

Правното основание на предявения иск е разпоредбата на чл.55, ал.1 от  ЗЗД, съгласно която „който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне”. Ищецът основава иска си на третото законово предложение – отпаднало основание, като твърди, че основанието, на което е заплатена сумата е отпаднало с издадената заповед от Министъра на образованието, младежта и науката.

Т.е., за да се приложи институтът на неоснователното обогатяване следва паричната сума да е получена на отпаднало основание. По делото няма спор относно обстоятелството, че сумата е преведена от сметката на ищеца по сметката на ответника.  Спори се дали основанието е отпаднало с издадената заповед. Съдът приема, че постановеният административен акт от Министъра, с който се отменя  утвърденото класиране на проектното предложение няма характера на акт, който да води до автоматично прекратяване на договора между фонда и болницата, а има значението на нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл.24 ал.1 вр. чл.19 ал.1 от Договора, водещо до прекратяването му. Тъй като съглашението има силата на закон между страните правната връзка между тях може да бъде прекъсната или поради неизпълнение на задълженията, или на някое от основанията, визирани в договора – раздел IX. Съгласно чл.23 ал.4 при прекратяването на договора се подписва двустранен протокол за прекратяване, в който задължително се вписват причините и наложената санкция, ако има такава.

В конкретния случай, съдът намира, че не са настъпили последиците от прекратяване на облигационното правоотношение между страните, защото условията за прекратяване не са настъпили. Въпреки отправените предложения и съвпадение на волеизявленията и на двата прави субекта, страни по правоотношението, не се е стигнало до подписването на двустранен протокол, който да сложи край на съществуващата договорна връзка. Няма данни кога и дали  изпълнителят е уведомен за взетото решение от 25.09.2017 г. от ищеца да се прекрати договорът, не се доказа и подписването на протокол, удостоверяващ волята на страните за прекратяването му. Това води на извод, че договорът не е бил прекратен, поради което ответникът не е изпаднал в забава относно връщането на сумата, респективно с поведението си не е дал повод за завеждането на иска, поради което не следва да понася отговорността за разноските в процеса, още повече, че сумата е върната преди завеждането на иска. В този случай за дата на завеждането е меродавна тази върху поставения печат в регистратурата на съда, а не тази на изпращането по пощата. Удостоверяването с пощенско клеймо на датата е релевантно само при съобразяването на преклузивните срокове за депозиране на молби и жалби – чл.62 ал.2 от ГПК, докато депозирането на искова молба не е обвързано с преклузивен срок (с изключение на предвидените в закона случаи, каквато хипотеза не е налице в конкретния случай).

На още по-силно основание, ответникът не следва да дължи и обезщетение за забава върху върната на 08.12.2017 г. главница. Съгласно т. 7 от ПП на ВС № 1/28.05.1979 год. при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД (отпаднало основание) основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието. В случая обаче, при вземане за връщане на получено на отпаднало основание няма определен ден за изпълнение на задължението на обогатилия се, а изискуемостта на задължението не е достатъчна, за да постави длъжника в забава, поради което е необходима покана, по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Следователно, за да изпадне в забава длъжникът следва да бъде поканен (Решение № 706 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., III г. о., по чл. 290 от ГПК).

Освен, че не са настъпили последиците на отпадане на основанието, не е налице и отправена от кредитора към длъжника покана до 04.09.2017 г.  Едва с писмото на л.67 е отправено искане от фонда към болницата за връщане на паричната сума и заплащане на лихви, като е определен 14-дневен срок. Т.е., ако договорът беше прекратен, респ. развален, след изтичането на 14-дневения срок /18.09.2017 г./ щеше да започне на тече забавата на ответното търговско дружество за връщане на сумата, респ. от който момент можеше да се присъди мораторна лихва.

По изложените съображения съдът приема, че не е налице неоснователно разместване на блага между патримониумите на ищеца и на ответника и претенциите следва да се отхвърлят.

В тежест на ищеца са направените от ответника деловодни разноски съобразно списъка по чл.80 от ГПК.

По изложените съображения, Русенският окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“ от гр. София, бул. Дондуков 2А, представляван от В.С.Б., ЕИК *********  против УМБАЛ „К.“ АД, ЕИК ********* от гр. Русе, ул. Независимост 2, представлявано от И.Х.С.с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, за връщане на сумата от 83 989.50 лева, платена  на отпаднало основание - прекратен договор № ДФНИ-М01/19 за финансиране на научно изследователски проект в конкурс, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска, както и претенцията по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 42674.64 лева – обезщетение за забава върху главницата от 10.12.2012 г. до 08.12.2017 г.

ОСЪЖДА ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“ от гр. София, бул. Дондуков 2А, представляван от В.С.Б., ЕИК *********  да заплати на УМБАЛ „К.“ АД, ЕИК ********* от гр. Русе, ул. Независимост 2, представлявано от И.Х.С.сумата от 1000 лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: