Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 21.05.2010 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди и десета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при
секретаря М.С.
като
разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №240 по описа на съда за 2010 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.224 ал.1 от КТ.
Подадена е искова молба от Б.В.Б., с ЕГН **********,*** против
„БЪЛГАРСКА ПЕПИНИЕРСКА КОМПАНИЯ” ЕООД, представлявано от С.И.М. – управител,
със седалище и адрес на управление: ………….., в която ищецът твърди, че е работел
в ответното дружество, като е заемал длъжността „охранител” в оранжерията,
стопанисвана от ответника и находяща се в гр.С-, пътя за гр.В. През месец
декември на 2009 год., трудовото му правоотношение било прекратено със заповед
на управителя. Тъй като не получил всичките си изработени до този момент от
него трудови заплати, отказал да подпише и вземе копие от заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. Впоследствие поискал такова копие, но
същото му било отказано, за което сигнализирал ТД на НАП и ИТ и ТП на НОИ. Твърди
също, че след прекратяване на трудовия договор, от страна на ответното
дружество не му се заплатило и полагащото му се обезщетение по реда на чл.224
ал.1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск за 2008 год. за пет работни
дни, в размер на 60 лева, за 2009 год. за тринадесет дни в размер на 160 лева
или общо 220 лева.
Моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 220 лева,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане на главницата, ведно със сторените по делото разноски. Представя
писмени доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК, ответното търговско дружество не е депозирало писмен отговор по така подадената искова молба. Не е взело становище по основателността на предявения иск. Не е представило доказателства и не е направило доказателствени искания.
В съдебно
заседание, ищецът, редовно призована, не се явява. Неговият пълномощник –
адвокат Лъчезар Кръстев от Пазарджишката адвокатска колегия, с писмена молба,
представена по делото е изразил становище, че ищецът е получил претендираното
обезщетение по чл.224 от КТ от ответника, което преклудирало правния му интерес
от делото по същество. В този смисъл претенцията е неоснователна. Тъй като
обаче дължимото обезщетение е заплатено след завеждането на делото, то по
силата на чл.78 ал.4 от ГПК, на ищеца се дължала сторената от него разноска по
водене на делото, а именно заплатения адвокатски хонорар в размер на 50 лева. Моли
съда да отхвърли иска, като неоснователен, но осъди ответника да заплати на
ищеца сторената по делото разноска – заплатения адвокатски хонорар в размер на
50 лева.
Ответникът, чрез законния
си представител – управителя
С.М. взема становище, че вече е заплатил на ищеца дължимото му се обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск. Изразява готовност да заплати на ищеца
сторените разноски за адвокатски хонорар.
Районният съд, като се запозна с
твърденията, изложени в исковата молба и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Не се спори между
страните по делото, а и от събраните писмени доказателства безспорно се
установява, че ищецът е работил в ответното дружество
по трудов договор. Не е спорно и обстоятелството, че със заповед на управителя
на дружеството, трудовото му правоотношение е било прекратено през месец
декември на 2009 год. Не се спори и относно това, че към датата на
прекратяването на трудовия договор, на ищеца не му е било изплатено обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице, се установява, че обезщетението
по чл.224 ал.1 от КТ от общо 18 дни е начислено във ведомостта за месец ноември
2009 год. Обезщетението, след направените удръжки, е изплатено на ищеца с РКО
№3/08.03.2010 год. и то в размер на 180 лева /при полагащи му се 164,45 лева,
според направеното уточнение в съдебно заседание/.
При тези данни, съдът приема, че
в конкретния случай, работодателят-ответник е изплатил на ищеца дължимото му се
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ на датата 08.03.2010 год., след подаването на
исковата молба на 08.01.2010 год. и то в размер, по-висок от полагащото му се,
с оглед размера на получаваното трудово възнаграждение, а именно изплатени му
са 180 лева, при дължими 164,45 лева. С оглед на извършеното плащане, съдът
намира, че предявеният иск се явява неоснователен
и ще следва да бъде отхвърлен в пълния размер от 220 лева, претендиран с
исковата молба. Ищецът не доказа дължимост на обезщетението в по-висок размер
от изплатеното му.
Ще
следва да се отхвърли и претенцията за заплащане на законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане на главницата.
Установи се по делото, че
ответното дружество е изплатило на ищеца обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ,
след завеждането на исковата молба в съда и в хода на производството по
настоящето дело. При тези данни и въпреки отхвърлянето на иска, съдът счита, че
ответникът ще следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото
за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева.
При
този изход на делото, ответникът ще следва да заплати в полза на Пазарджишкия
районен съд направените разноски за вещо лице в размер на 50 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.В.Б.,
с ЕГН **********,*** против „БЪЛГАРСКА ПЕПИНИЕРСКА КОМПАНИЯ” ЕООД, ЕИК …………, представлявано
от С.И.М. – управител, със седалище и адрес на управление: гр.Септември,
бул.”България” №78 иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ – за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 18 дни, от които за
2008 год. - 5 работни дни и за 2009 год. – 13 работни дни в размер на 220 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане на главницата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА
ПЕПИНИЕРСКА КОМПАНИЯ” ЕООД, ЕИК …………., представлявано от С.И.М. – управител,
със седалище и адрес на управление: ……………. да
заплати на Б.В.Б., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА ПЕПИНИЕРСКА КОМПАНИЯ” ЕООД, ЕИК …………., представлявано от С.И.М.
– управител, със седалище и адрес на управление: ………….. да заплати в полза на П. районен съд направените разноски за
вещо лице в размер на 50 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: