№ 262
гр. Дупница, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241510200244 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
П. И. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. К., обл. К, ул."С." № *** с адрес за
призоваване чрез адв. К. Р. със служебен адрес: гр. Дупница, ул. ,,Николаевска“ № 14
обжалва Наказателно постановление № 24-0332-000056/23.02.2024 г., издадено от началник
група в ОДМВР Кюстендил, РУ - Рила, с което:
на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
,,глоба“ в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за
нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП;
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание ,,глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание ,,глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като се иска да бъде отменено. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Р., който поддържа жалбата по съображения
изложени в същата, както и допълнителни такива в пледоарията по същество. Прави искане
за отмяна изцяло на обжалваното НП или алтернативно – да бъде отменено в частта му по п.
1 и потвърдено в частта му по п. 2 и п. 3.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. В съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли за отхвърлянето като неоснователна. Ако съдът счете, че същата е основателна и в
1
случай, че жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокат над минималния
размер съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г., прави възражение за прекомерност и за
присъждане на такова в минимален размер, съобразно чл. 36 от ЗА.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни, писмени и ВДС,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 01.02.2024 г. полицейските служители при РУ – Рила Д. Й. и Л. Г. били дневна
смяна и се намирали в сградата на РУ – Рила. На същия ден около обяд били извикани от
пол. инспектор И., който им показал записа от служебната камера и по този начин било
установено нарушението извършено от водача. Свидетелят И. преди да извика колегите си
Й. и Г., с други негови колеги се намирал на третия етаж на сградата, където чули свистене
на гуми от автомобил на не повече от 20 метра от тях. Обърнали се към прозореца и оттам
възприели черен автомобил марка ,,БМВ“, който правел ,,дрифт“ като водачът два пъти
последователно завъртял автомобила около предната му ос, след което паркирал автомобила
на паркинга в близост до сградата на районното управление. Свидетелят И. веднага излязъл
от сградата и се насочил към водача, който разпознал, че е жалбоподателя П. М., който преди
това управлявал автомобила и излязъл от него. Св. И. попитал М. той ли е управлявал
автомобила, а последния потвърдил това, след което бил поканен в сградата на
полицейското управление, за да му показан записа от камерата, заснела движението на
автомобила. Освен това нарушение, водачът не представил СУМПС и СРМПС-част 2. За
извършените нарушения на водача бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 816885 от 01.02.2024 г. от Д. Й. – полицай в РУ – Рила в присъствието на св. Г.
за това, че на 01.02.2024 г. в 13:01 ч. в гр. Рила на кръстовището образувано от ул. ,,Д-р
Спас Стойчев“, ул. ,,Спортела“, ул. ,,Св. Иван Рилски“ и ул. ,,Васил Демиревски“ с посока на
движение към ул. ,,Васил Демиревски“ управлява лек автомобил БМВ 320Д с рег.№ ******,
собственост на С. Т., като използва пътища отворени за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно
преднамерено и умишлено горепосоченото МПС е извън контрол, така довеждайки го до
загуба на сцепление на задните гуми ,,дрифт“. По време на дрифта задната част на
автомобила управляван от М. се движи неконтролируемо в дясно по платното за движение
като превърта гуми и се движи в кръг. Водачът не представя СРМПС и СРМПС част 2. В
съставения и връчен на водача АУАН, същият е посочил, че има възражения срещу
съставения му акт. Въз основа на същия е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя са наложени горепосочените административни
наказания.
Свидетелят Б. Т., който се е возил в автомобила в показанията си твърди, че потеглили
с автомобила в посока центъра, за да пият кафе, като в автомобила били още три лица –
негови близки. Когато наближили центъра, П. взел завоя и направил нормална маневра, за да
паркира като не е превъртал гумите на автомобила. След това пристигнал полицейски
служител, който казал на П., че е видял на запис от камера как превърта гумите на
автомобила, поискал му СУМПС.
2
Съдът е извършил оглед на веществено доказателство – запис от камера, с която е
заснето движението на автомобила, управляван от жалбоподателя и на който се вижда черен
на цвят автомобил идващ от срещуположната страна – от улица срещу мястото, на което е
монтирана камера за видео наблюдение как автомобила извършва две последователни
движения в кръг с превъртане на гуми, след което паркира и от мястото на шофьора слиза
водачът, а след него още четири лица, отдалечават се от автомобила и от обсега на заснемане
с камерата.
Разпитаните полицейски служители потвърждават изцяло фактическите
обстоятелства, изложени в АУАН. Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен
начин от събраните по делото гласни, писмени доказателства и оглед на ВДС, които съдът
изцяло кредитира. Показанията на актосъставителя се възприемат изцяло, тъй като
изложената от свидетеля информация е обективна, логически последователна и
безпротиворечива, предвид което съдът кредитира в цялост изложеното от св. Й..
Съдът кредитира като обективни показанията на св. Г. и И., доколкото същите се
ценят за последователни, логични, кореспондиращи с писмените доказателства по делото,
както и изготвеното ВДС – 1 бр. CD съдържащ запис от камера, която е заснела движението
на процесния автомобил, респ. нарушението на водача по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Съдът
кредитира и приложените по делото писмени доказателства изцяло като относими към
предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.
Съдът не кредитира показанията на св. Т. /един от спътниците в автомобила/, че
водачът не е превъртял гумите, че е извършил маневрата нормално, за да паркира
автомобила на празното място. Неговите показания са изолирани и в пълно противоречие с
показанията на незаинтересованите полицейски служители, които съдът няма основания да
не ги кредитира, както и от ВДС, приложено като доказателство по делото, на което съдът
извърши оглед по предвидения процесуален ред, и от който страните и съдът
непосредствено възприеха действията на жалбоподателя по управление на автомобила.
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна, поради следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в
ОДМВР Кюстендил, РУ-Рила, на който съгласно приложената Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права на
административнонаказващ орган по смисъла на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН. Актът за установяване
на административно нарушение е издаден от компетентен орган, оправомощен да съставя
актове за установяване на административни нарушения, съгласно цитираната заповед.
Относно нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП:
На базата на всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства,
съдът приема, че правилно актосъставителят и наказващият орган е квалифицирал
3
поведението на жалбоподателя по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач
на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че П. М. като водач на МПС ,,БМВ 320 Д“ с рег.№ ****** на
01.02.2024 г. около 13:01 часа в гр. Рила на кръстовището образувано от ул. ,,Д-р Спас
Стойчев“, ул. ,,Спортела“, ул. ,,Св. Иван Рилски“ и ул. ,,Васил Демиревски“ с посока на
движение към ул. ,,Васил Демиревски“ използва пътища отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а
именно преднамерено и умишлено процесното МПС е извън контрол, така довеждайки го до
загуба на сцепление на задните гуми ,,дрифт“ като по време на дрифта задната част на
автомобила управляван от М. се движи неконтролируемо в дясно по платното за движение
като превърта гуми и се движи в кръг. Това поведение не представлява такова само по
превоз на пътници и товари, а излиза извън рамките на обичайното ползване на
обществената пътна мрежа и се характеризира с триков и състезателен характер. Съдебната
практика на съдилищата в цялата страна е последователна в разбирането, че пътят се
използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се
извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и
неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива
действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на
двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или
презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението
на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до
поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво
или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола
върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т. нар. ,,дрифт“,
като еманация на използването на пътищата не по предназначение. ,,Дрифт“-ът, като
комбинация от гореизложените техники и действия е типичната хипотеза на приложното
поле на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, но практиката е също така категорична, че деянието би било
съставомерно, ако се установи ползване на пътя не по предназначение за придвижване от
едно място до друго, независимо дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта,
дали изпълнението им е успешно и професионално и дали МПС разполага със здравината,
мощността и оборудването за дрифтиране.
Не на последно място при преценка за съставомерност на деянието, следва да се има
предвид, че законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на
използването на пътищата не по предназначение, като е напълно възможно деецът
първоначално да се е движил правомерно по пътя, отворен за обществено ползване, да
достигне до мястото, където е решил да извърши намислената дрифт маневра и да я
изпълни, след което отново да продължи да използва пътя по предназначение. В този случай
4
деянието отново се явява съставомерно по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, доколкото е налице
момент, независимо от неговата продължителност, в който пътят е използван не по
предназначение като предходното и последващо използване на пътя по предназначение е
функционално обусловено от извършването на нарушението, доколкото пътят е използван, за
да се достигне до мястото на извършване на забранените маневри и техники.
Точно такъв е и процесният случай, в който при доказателствения анализ вече се
установи, че първоначално жалбоподателят правомерно е управлявал процесното МПС
докато достигне до кръстовището образувано от ул. ,,Д-р Спас Стойчев“, ул. ,,Спортела“, ул.
,,Св. Иван Рилски“ и ул. ,,Васил Демиревски“ в гр. Рила като там внезапно, поради
широчината на пътното платно е форсирал двигателя, подал е рязко газ и извел автомобила
от сцепление, при което задницата му е направила чрез приплъзване цял оборот, тоест
завъртяла се е на 360 градуса и това действие е извършено два пъти последователно.
Извършените в зоната на кръстовището действия по обективните си характеристики
съставляват техниката дрифт, т.е. субсумират се под понятието ,,използване на пътя за цели
различни от предназначението му“.
Следователно жалбоподателят с поведението си е ползвал пътищата, отворени за
обществено ползване за друга цел, освен в съответствие за тяхното предназначение - за
превоз на хора и товари, а именно вместо да се движи по пътя, за да превози себе си и/или
спътника си, е извадил автомобила от сцепление с пътната настилка, като е предизвикал
загубата на контрол върху него, до такава степен, че да се завърти около оста си на 360
градуса и след необходимата корекция е възстановил контрола си. Такива са и показанията
на разпитаните по делото свидетели – полицейски служители Й. и Г., които са възприели
дрифтът изпълнен от жалбоподателя гледайки видеозаписа от камерата разположена в
близост до процесното кръстовище, както и от показанията на полицейския служител И.,
който гледайки през прозореца на сградата на РУ-Рила е установил нарушението, след което
е извикал колегите си да видят записа и да вземат отношение по случая като установят
нарушителя и му съставят акт за установяване на административно нарушение. Следва да се
подчертае, че законът не задължава актосъставителя всеки път лично да възприема
извършването на нарушението, а е напълно законосъобразно да изгради становището си за
извършено нарушение на база на други доказателства, какъвто в случая се явява
видеозаписът от камерата на кръстовището. От представената от Община Рила
документация се установява, че е изградена система за видео наблюдение на централна
градска част – гр. Рила чрез монтаж на камера, която има пряка свързаност със сградата на
РУ гр. Рила.
С извършените действия от жалбоподателя реално е била създадена и опасност за
хора и имущество, тъй като нарушението е извършено в светлата част на денонощието, в
централната градска част на населеното място и в близост до различни държавни
институции и в такъв часови диапазон предполагащ по-интензивно движение на хора и
превозни средства, което създава реална предпоставка за причиняване както на материални
щети, така и възможност да бъдат засегнати и случайни минувачи при евентуално
5
неовладяване на автомобила от жалбоподателя, което е предпоставка за нанасяне и на
телесни увреждания.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да ползва пътищата за
обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и нематериален
характер, и е искал настъпването на последиците, а именно задната част на автомобила му
да занесе и едва след това с необходимата маневра да го овладее, с което е извършил
нарушението при пряк умисъл.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени и да опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на
нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
деянието е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетел и на
нарушителя, който изрично е отразил в него, че има възражения. Връчен му е при
съставянето. Предоставена е възможност на нарушителя в седемдневен срок от съставянето
на акта да депозира писмените си възражения срещу него, от което жалбоподателят не се е
възползвал.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи
до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част
всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които
е извършено).
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна
разпоредба по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Доколкото законодателят не е предвидил
определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да
бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното наказание. В конкретния
случай е наложена глоба във фиксиран размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, което е в предвидените от закона рамки. Така определено
наказанието съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция по
6
чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по
чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице ,,маловажен случай“ на административно
нарушение. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което фактора
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самото деяние не разкрива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Касае се за поведение, което се характеризира с висока степен
на обществена опасност, доколкото единствено липсата на други лица или МПС в
непосредствена близост е предотвратило настъпването на вредоносен резултат. Затова и
съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид и не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Поради изложеното наказателното постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено в частта му по п. 1.
Относно нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП:
Събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за достатъчни, обективни и
безпротиворечиви, необорени от други такива, за да обосноват извод за извършени
административни нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП от жалбоподателя. Същите
се явяват доказани от обективна и субективна страна, доколкото не е оборена
презумптивната доказателствена сила на редовно състояния АУАН с оглед разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Безспорно е, че М. е управлявал МПС на сочените в акта дата, час и
място, поради което за него като водач на лек автомобил по см. на § 6, т. 25 от ДР ЗДВП, е
възникнало задължението да носи СУМПС и СРМПС част 2. Видът и размерът на
наказанията, за тези нарушения – 10 лева е точно определен в закона – чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
1 и пр. 3 от ЗДвП, поради което за настоящия състав не съществува възможност да го
ревизира.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП в частта му по п. 2 и п. 3 е
правилно и законосъобразно и следва да го потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0332-000056/23.02.2024 г.,
издадено от началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ - Рила, с което на П. И. М. с ЕГН
********** с адрес: гр. К., обл. К, ул."С." № ***, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП
е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 3 000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП; на основание чл.
7
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 10
лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8