РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Плевен , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20214430100953 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба М. А. И., ЕГН**********, *** против И.Н.Д.,
ЕГН**********, ***, в която се твърди, че *** и ответника са ****.С
решение № 528/28.05.2020 г.постановено по гр.д № 1786/2020 г. ПлРС
*******
Ответникът по делото, редовно призован се явява лично и взема
становище, че на посочената дата 07.02.2021 г. действително е проведен
телефонен разговор между него и ***, в който обаче твърди, че е получил той
обиди и викове, а не е отправял спрямо *** обидни и заплашителни думи.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Не е спорно между страните, че са ****, а този факт се установява и от
Решение № 528/28.05.2020г. по гр.д.№ 1786/2020г. по описа на РС-Плевен, с
което брака между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие.
*** е представила по делото Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която
1
е посочила, че декларира, че е била обект на домашно насилие от лицето И. Н.
Д. на дата 07.02.2021г. Посочила, че последния се я обидил на „курва,
ненормална, луда“ заканил се да я прати в психиатрията, че ще й счупи
главата и ще я убие.
От справка за съдимост №591/10.02.2021г. се установява, че И. Н. Д. е
осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля И.В.Р., въпреки, че е
заинтересован от изхода на делото, като *** на *** с ***, показанията му са
логични, съответни на изложеното в декларацията по чл. 98 ал. 3 от ЗЗДН и
не се опровергават от други събрани по делото доказателства. От тях се
установявам че на 07.02.2021 г. между *** и ответника е проведен телефонен
разговор, при който *** е била много разстроена, разтреперана и е посочила,
че ответника по молбата я е обиждал и заплашвал.
При така установеното, съдът прави следните изводи:
От всички представени по делото доказателства се установява, че
молбата, подадена на 10.02.2020г., е в едномесечния срок от твърдяният акт
на домашно насилие – 07.02.2021г., т.е. същата е допустима, съгласно чл.10
ал.1 от ЗЗДН. Установи се, че ответникът и *** са лица, които са ****–
основание за активната легитимация на *** по чл. 3 т. 1 от ЗЗДН. На база
представената декларация от ***, сочеща упражнено психическо насилие
спрямо нея на дата 07.02.2021г., както и от събраните по делото гласни
доказателствени средства- показанията на св.Р., които са в съответствие с
посоченото в декларацията, съдът приема на осн. чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че
действително е налице такова насилие от ответника на посочената дата.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено
спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или които
обитават едно жилище. Съдът счита, че действията на ответника спрямо ***
на 07.02.2021г. представляват акт на домашно насилие по смисъла на закона-
психическо насилие. Не беше опровергана доказателствената стойност на
представената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Събраха се доказателства,
които подкрепят изнесеното в декларацията, а от ответника по молбата,
носещ доказателствената тежест да опровергае съдържанието на
2
декларацията не се ангажираха никакви доказателства.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата е основателна и на
ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от ***
мерки за защита чл. 5, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 ЗЗДН. Следва да се задължи И. Н. Д.
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.И..
Следва на основание чл.5. ал.1 т.3 от ЗЗДН да бъде забранено на ответника по
молбата И.Н.Д., ЕГН**********, *** да приближава М. А. И.,
ЕГН**********, *** на разстояние по-малко от 10 метра за срок за срок от 12
месеца, който съдът намира за адекватен на търсената защита, имайки
предвид факта, че страните по делото имат общо дете, във връзка с което ще
се налага осъществяването на контакти за осъществяване най-малко на
уредения режим на лични контакти на *** с детето. Съдът намира този
период за достатъчен страните да успокоят отношенията в интерес а общото
им дете.
С оглед изхода на спора ответникът по молбата дължи на ***
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от
400 лева.
На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в
минималния размер 200 лв. Следва да бъде указано на ответника, че при
неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали
нарушението, следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН,
ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 80
лв. по сметка на ПлРС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5 ал. 1 т. 1, 2, 3 от Закона за защита
от домашното насилие, както следва :
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал.1 ЗЗДН И.Н.Д., ЕГН**********,
***
3
1.ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по
отношение на М. А. И., ЕГН**********, ***.
2.ЗАБРАНЯВА на И.Н.Д., ЕГН**********, *** да приближава М. А.
И., ЕГН**********, *** на разстояние по-малко от 10 метра за срок от 12
месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила.
ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и
изпълнява от полицейските органи по местоживеене на *** и на ответника.
В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта И.Н.Д.,
ЕГН**********, ***, да бъде задържан незабавно на осн. чл.21 ал.2 от ЗЗДН,
за което да бъде уведомена прокуратурата.
Осъжда И.Н.Д., ЕГН**********, *** да заплати на М. А. И.,
ЕГН**********, *** сумата от 400 лева, направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от Закона срещу домашното
насилие И.Н.Д., ЕГН**********, ***, да заплати по сметка на ПлРС глоба в
размер на 200.00 лв. и държавна такса в размер на 80.00 лв. по сметка на
ПлРС.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7- дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4