Р Е Ш Е Н И Е
№793
гр. Русе , 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД II-ри гр.с. в публично заседание на 23-ти юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора…………………….., като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1744 по описа за 2020 год. за да
се произнесе съобрази:
Ищецът К.Р.Т. твърди, че
работи в ответното дружество на длъжността „технически организатор” по
силата на трудов договор №129/ 18.05.2015г. Твърди, че работодателят
не му е изплатил пълният размер на
дължимото се трудово
възнаграждение периода за м.10. 2018г.-м.01.2020г. в размер на 38218.47лв. Предвид
забавеното изплащане на трудовото възнаграждение счита, че работодателя му
дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на 4528.66 лв. Моли съда да
постанови решение,с което да осъди „ДМВ"
ЕООД -гр.Враца да му заплати горепосочените
суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното плащане.Претендира разноски.
Съдът като взе предвид наведените в
исковата молба обстоятелства и формулираните петитуми квалифицира правно
предявените искове по чл.245 КТ- иск за изплащане на дължимо трудово
възнаграждение, ведно с лихва за забава.
Ответното
дружество „ДМВ" ЕООД
-гр.Враца чрез Д. Р. С. –управител в отговора на ИМ признава
изцяло исковете.
От фактическа страна:
По
делото са представени заверени копия от трудов договор №129/18.05.2015г.,
допълнителни споразумения към него, покана за доброволно изпълнение,
удостоверение, изх. от ответника за дължими се на ищеца трудови възнаграждения.
От правна страна:
Настоящият състав на съда намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. На първо място ответното
дружество чрез своя управител е признало иска в отговора на ИМ. Има искане от
страна на процесуалния представител на ищеца за постановяване на решение при
признание на иска. Не са налице и отрицателните предпоставки, а именно
признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави, или да е
признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Ищцовата претенция следва да бъде
уважена, предвид обстоятелството, че ответното дружество признава иска, така както е предявен на основание чл.237 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и
предвид уважаване на предявените искове,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото
дело разноски в размер на 3270.00 лв.-заплатено адв.възнаграждение. На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на РРС сумата от 1709.89 лв.-държавна такса.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
"ДМВ" ЕООД, със седалище и адрес на
управление:гр.Враца, ул.“Христо Смирненски“№9, ЕИК: *********, представлявано от Д. Р. С. да заплати на К.Р.Т., ЕГН: **********,***, сумата от 38218.47лв
- представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода за
м.10.2018г.-м.01.2020г./вкл./, сумата от 4528.66 лв.- обезщетение за забавено
изплащане на трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.05.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 3270.00 лв.-разноски
по делото.
ОСЪЖДА
ДМВ" ЕООД, със седалище и
адрес на управление:гр.Враца, ул.“Христо Смирненски“№9, ЕИК: *********, представлявано от Д. Р. С. да
заплати по сметка на Районен съд-Русе сумата от 1709.89 лв.-държавна такса.
Решението
на осн.чл.315, ал.2 ГПК може
да се обжалва от страните пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от 25.06.2020г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :