МОТИВИ по НОХД № 290/2020 г. по описа на Русенски
окръжен съд, Наказателно отделение
Русенска окръжна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.Н.С. за това, че на 14.06.2010 г.
в гр. Русе, в качеството си на *******,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери – 25 222.99 лева – Данък върху добавената стойност, като затаил истина
в подадена справка - декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.
№1800-1105274/14.06.2010 г. за данъчен период м. май 2010 г., като доставчик по
3 бр. сделки, отразени в данъчни фактури с №2233/21.05.2010 г.;
№2234/24.05.2010 г. и №2235/24.05.2010 г. с получател „Такопанел“
ООД – гр. Русе-престъпление по чл.255, ал.3, вр.
ал.1, т.2, пр.2 от НК.
В съдебно заседание представителят Русенска
окръжна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Счита същото за доказано по
безспорен и категоричен начин и развива подробни съображения в последната
насока. Конкретизира, че от приобщената по делото доказателствена
съвкупност несъмнено доказано се явява обстоятелството, че подсъдимият е
съдружник, управител и представител на данъчно задълженото лице към процесната дата и до вписване на прекратяването на
дружеството в търговския регистър – 01.11.2012 г. Сочи още, че с фактура
№47/04.09.2008 г. „Булкар ойл“
ООД е закупило процесните стоки от друг търговски
субект – „Адимис“ ООД и към месец май същите са били
част от материалните му активи, а върху поточната линия за производство на термопанели още към 2008 г. е бил учреден особен залог за
обезпечение на кредити на „Булкар ойл“ ООД. В този смисъл и
счита за безспорно доказан фактът, че същата е била собственост именно на „Булкар ойл“ ООД. Развива
съображения, че в рамките на производството е било доказано, че към месец май
дружеството е реализирало продажба на процесните вещи
- с фактури №2233/21.05.2010 г.; №2234/24.05.2010 г. и №2235/24.05.2010 г. с
получател „Такопанел“ ООД – гр. Русе, получило
плащане от съконтрагента и предало владението на
вещите на купувача. Посочва още, че трите фактури не са били предадени на
обслужващия счетоводно „Булкар ойл“
ООД св. Х., не са били отразени в дневника за продажбите за съответния данъчен
период и в подадената по електронен път справка декларация по чл.125 от ЗДДС с
вх. №1800-1105274/14.06.2010 г. за данъчен период м. май 2010 г. В този смисъл
и подсъдимият, в качеството си на ***** на задълженото лице е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери – 25 222.99 лева – ДДС. Твърди, че в тази насока са и показанията на
св. В. С., приобщените писмени доказателства, включително и съдържащите се в
т.д. №336/2012 г. и т.д №332/2011 г. по описа на ОС Русе, както и заключението
на назначената в рамките на съдебното дирене допълнителна графологична
експертиза (удостоверяващо, че и след процесната дата
подсъдимият се е легитимирал като представител и *******). Развива и подробни
съображения в насока несъстоятелност на тезата на подсъдимия за промяна в
управлението на „Булкар ойл“
ООД. В обобщение намира, че в рамките на съдебното разглеждане на делото по
изискуемия от процесуалния закон безспорен и категоричен начин е било доказано,
че с поведението си подсъдимият М.С. е реализирал от обективна и субективна
страна състава на престъплението по повдигнатото му обвинение – по чл.255,
ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НК.
Пледира М.С. да бъде признат за виновен и моли при
определяне на наказанието да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността
обстоятелства лошите характеристични данни за подсъдимия, изразяващи се в предходното
му осъждане, за което същият е бил реабилитиран. Като смекчаващи обстоятелства
сочи изминалия дълъг период от време от осъществяване на деянието и сравнително
ниския размер на избегнатото данъчно задължение. В този смисъл моли на С. да
бъде определено наказание лишаване от свобода под предвидения от закона минимум
– при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно - две години, чието
изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от четири години. Счита, че същото
би изпълнило, както целите на индивидуалната превенция, така и целите на
генералната превенция. Счита, че не следва да се налага предвиденото кумелативно наказание глоба – при условията на чл.55, ал.3
от НК. Предлага в рамките на определения изпитателен срок да се наложи пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ
адрес, с периодичност два пъти седмично.
С определение от 13.07.2020 г. в рамките на
проведеното разпоредително заседание, съдът е конституирал в качеството на
граждански ищец Държавата – като пострадала от деянието по повдигнатото спрямо подс. М.Н.С. обвинение за осъществен състав на престъпление
по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НК. Приет е
бил за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство предявеният
срещу подс. М.Н.С. от Държавата чрез Министъра на
финансите граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за сумата от 25 222.99
лв. (двадесет и пет хиляди двеста двадесет и два лв. и 99 ст.), ведно със
законната лихва считано от 14.06.2010 г. до окончателното и изплащане.
Упълномощеният защитник на подс.
М.С. поддържа, че подсъдимият не е извършил деянието по повдигнатото му
обвинение. На първо място сочи, че обвинителната теза е изградена изцяло върху
негодни доказателства, а именно – трите броя копия на фактури и касови бонове.
Конкретизира, че с оглед константната съдебна практика на гражданските
съдилища, включително и такава по чл.290 от ГПК, фотокопията на документ не
могат да служат за доказателство и нямат характера на доказателствено
средство. Развива и съображения, че на проведеното Общо събрание на съдружниците на „Булкар ойл“ ООД на 26.05.2010 г.
е бил избран нов управител и в този смисъл подсъдимият не следва да носи
отговорност за избегнатите данъчни задължения. В тази връзка твърди, че
решението на Общото събрание е влязло в сила веднага след вземането му, а
вписването в Търговския регистър е само с декларативно действие. Позовава се и
на две постановления на прокуратурата, според които след 26.05.2010 г.
подсъдимият М. С. не е бил управител на
дружеството. Посочва още, че трите дружества – „Адимис“,
„Булкар ойл“ ООД и „Такопанел“ са с управители, свързани помежду си лица, че
машините не са напускали помещението, в което са били съхранявани и липсва
логика плащането по трите фактури да е по касова наличност, а не по банков път.
В обобщение сочи, че не е била извършвана продажба. Моли подсъдимият да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Намира
гражданският иск за неоснователен.
Подсъдимият М.С. се присъединява към доводите на
защитника си. В рамките на съдебното дирене се възползва от правото си по чл.115,
ал.4 от НПК и отказва да дава обяснения по повдигнатото му обвинение. В
последната си дума моли да бъде признат за невиновен.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 18 и чл. 19 НПК, намира за установено следното от фактическа страна:
„Булкар Ойл“ ООД - гр.
Две Могили, обл. Русе
с ЕИК ********* било вписано в
Търговския регистър с Решение на РОС по ф. д. №163/1995 г. От 19.04.1995 г. „Булкар
Ойл“ ООД било регистрирано по ЗДДС.
Предмет
на дейност на дружеството било
производство, изкупуване и пласмент на селскостопанска продукция, производство
на облекла, моделиерство и конфекция, производство и
ремонт на битова техника, дърводобив и дървообработване, вътрешна и външна
търговия, обществено хранене, хотелиерство и туризъм, търг.представителство,
посредничество и агентство на местни и чуждестранни ФЛ и ЮЛ, транспортна и
спедиторска дейност, строителна и строително-ремонтна дейност, рекламна,
издателска и импресарска дейност, обмяна на валута,
допълнителен предмет на дейност – търговия на едро и дребно с петролни
продукти.
На 15.04.2008 г. по фирменото досие на „Булкар Ойл“ ООД в Търговския регистър като собственици на
капитала в общ размер от 5000 лв. били
вписани св. С.С. с размер на дялово участие от 45
дяла по 50 лв. (2 250 лв. или 45%), подс. М.С. с
размер на дялово участие от 45 дяла по 50 лв. (2 250 лв. или 45%) и св. Б.Я.
с размер на дялово участие от 10 дяла по 50 лв. (500 лв. или 10%). Като управител и представител на дружеството
бил вписан подс. М.С..
Подс. М.С. и св. С.С. били
братя. Техен баща бил Н.С.С..
През 2008 г. „Булкар
Ойл“ ООД, гр. Две Могили придобило чрез покупко –
продажба от „Адимис“ ООД 1 бр. поточна линия за метални сандвич панели
за сумата от 185 280 лева, за което била издадена данъчна фактура
№47/04.09.2008 г.
На 01.10.2008 г. от страна на „Булкар
Ойл“ ООД, гр. Две Могили бил договорен кредит с ОББ АД – по договор за кредитна линия Бизнес Енергия,
за обезпечаването на който от страна на длъжника бил учреден особени залог
върху придобитата по-рано поточна линия за метални сандвич панели. В
заявлението за вписването на особения залог, било отразено съгласие от страна
на подс. М.С. - в качеството му на представляващ и
управляващ на дружеството длъжник по обезпеченото вземане. Особеният залог бил
вписан на 03.10.2010 г. в Централния регистър на особените залози по искане на
заложния кредитор – ОББ АД.
Впоследствие, по повод допълнително споразумения
по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка на „Булкар Ойл“ ООД,
гр. Две Могили от 14.08.2009 г., на 09.09.2009 г. бил
вписан особен залог върху същата вещ в полза на заложния кредитор – ОББ АД и за
обезпечаване на вземането му към дружеството.
В началото на 2010 г. съдружници
в „Булкар Ойл“ ООД продължавали да бъдат подс. М.С. и свидетелите С.С. и Б.Я..
Размерът на дяловото им участие и капиталът на дружеството били непроменени от
2008 г. Търговската дейност на „Булкар Ойл“ ООД се
осъществявала изцяло и само чрез управителя и представителя му - подс. М.С..
През 2010 г. счетоводното обслужване на „Булкар Ойл“ ООД гр. Две Могили се осъществявало от „Унико“ ООД-Русе, с управител св. Н. ***. Следствие сключени договори за счетоводно
обслужване и упълномощаване от 29.06.2009 г., св. Н.Х. ежемесечно осъществявал
цялостното счетоводно обслужване на „Булкар Ойл“ ООД.
Въз основа на първичните счетоводни документи, които му били предоставяни от
страна на подс. М.С., в качеството му на управител и
представител на „Булкар Ойл“ ООД, св. Х. изготвял
справки - декларации по ЗДДС, извършвал вписвания в отчетните регистри на
съответните дневници за покупки и продажби, подавал в изискуемия по закона срок
и справки - декларации в териториалните дирекции на НАП. Това свидетелят
извършвал чрез личен електронен подпис.
През 2010 г. „Булкар Ойл“
ООД- гр. Две Могили започнало да изпитва
трудности в дейността си поради финансови задължения към по отпуснатите
банкови кредити и такива по сключени търговски сделки. Образувани били и
няколко изпълнителни дела по повод неплащани задължения от страна на търговеца.
Междувременно подс. М.С.
решил да извърши продажба на стоки, част от материалните активи на дружеството.
В изпълнение на това свое решение през м. май на 2010 г. той сключил три сделки
– доставки – по продажби на стоки, собственост на „Булкар
Ойл“ ООД - с получател „Такопанел“ ООД - гр. Две
Могили, обл. Русе с управител Н.С.С..
Съдружници в „Такопанел“
ООД - гр. Две Могили били Н.С. С. с размер на
дялово участие от 60 дяла по 20 лв. (1200 лв. или 60%) и синът му - подс. М.С. с размер на дялово участие от 40 дяла по 20 лв. (800
лв. или 40%).
На 21.05.2010 г. „Булкар
Ойл“ООД-гр. Две Могили продало на „Такопанел“ООД-гр.
Две Могили – 1 бр. поточна линия за панели за сумата от 141 000 лв. с включен
ДДС, за което била издадена данъчна фактура №2233/21.05.2010 г. Във фактурата
бил посочен начин на плащане – в брой. За „съставил“ бил посочен управителят на
доставчика „Булкар Ойл“ ООД-гр.Две Могили - подс. М.С., а за
„получил“ бил отразен управителят на получателя „Такопанел“ООД
- гр. Две Могили - Н.С.С.. Вещта била предадена на
същата дата, за което бил съставен приемо-предавателен
протокол от 21.05.2010 г. В протокола били направени декларативни изявления на представителите
на страните, че вещта е предадена, съответно получена и плащането следва да се
извърши в 60 дневен срок. Подписът в протокола за „предал“ бил на подс. М.С., а за „приел“ - на Н.С.С..
Три дни след това, на 24.05.2010 г. „Булкар Ойл“ ООД-гр.Две Могили прехвърлило в полза на „Такопанел“ ООД - гр. Две Могили собствеността на 6 бр.
машинни размотвачки за сумата от 12 600 лв. с включен
ДДС, за което била издадена данъчна фактура №2234/24.05.2010 г. Договорено било
отново плащането да се извърши в брой, което изрично било отразено и в
съставената фактура. За „съставил“ бил посочен управителят на доставчика „Булкар Ойл“ ООД - гр. Две Могили - подс. М.С., а за
„получил“ - управителят на получателя „Такопанел“ ООД
- гр. Две Могили - Н.С.С.. Стоките – предмет на
сделката били предадени на същата дата, като
между представителите на съконтрагентите бил
съставен приемо-предавателен протокол от 24.05.2010 г.
В него отново фигурирали декларативни изявления на страните, че вещта е
предадена/получена и плащането ще се извърши в 60 дневен срок. Подписите за „предал“
и „приел“ били положени от подс. М.С. и Н.С.С..
На следващия ден, отново между същите страни, била
извършена и продажба на абкант табко
за сумата от 2 760 лв. с включен ДДС. За сделката била съставена фактура
№2235/25.05.2010 г. Договорено било плащането да е в брой, а за „съставил“ и „получил“
били отразени отново същите лица – подсъдимият и неговият баща – Н.С.С., в качеството им на управители и представители на
дружествата – съконтрагенти по сделката. Вещта била
предадена на същата дата, за което бил съставен приемо-предавателен
протокол от 25.05.2010 г., подписан от подс. М.С. и Н.С..
Отразяването в протокола било идентично
на преходните два.
Плащането на цената по трите сделки било извършено
на 17.12.2010 и на 24.12.2010 г., като за целта били издадени касови бонове с
№47 - за сумата от 120 384 лв., №79 за сумата от 12 600 лв. и №78 за сумата от
21216 лв. и №80 за сумата от 2 760 лв.
Междувременно
издадените от подс. М.С. три фактури и приемо-предавателни протоколи не
били предоставени от него на св. Х. за осчетоводяване, като
последният не знаел за сключването на
трите сделки. Поради това св. х. не отразил стойностите по фактурите – данъчна
основа и начислен ДДС в дневника за продажби на „Булкар
Ойл“ООД - гр. Две Могили.
На 14.06.2010 г. подс. М.С.
като управител на „Булкар
Ойл”ООД-гр. Две Могили подал до ТД на НАП-Варна, офис -Русе по електронен път, чрез св. Х. справка –декларация по ЗДДС с вх. №
1800-1105274/14.06.2010 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис - Русе, ведно с
дневник за покупки и продажби към нея. Същата била за данъчен период м. май
2010 г. с резултат за периода 971.01 лв. ДДС за възстановяване. В декларацията
не била отразена стойност на дължим ДДС – по трите сключени през периода сделки.
На 12.09.2011 г. подс. М.С.
в качеството си на представител и управител на дружеството упълномощил процесуален
представител и на 15.09.2011
г. подал молба за откриване на производство по несъстоятелност. Въз основа същата
било образувано т.д. №332/2011 г. До приключване на производството подс. М.С. участвал в него като представител и ******* –
депозирал жалби, и молби и представял доказателства.
С решение №61 от 29.02.2012 г. по т.д. №332/2011 г.
по описа на РОС, съдът обявил неплатежоспособност на „Булкар Ойл“ ООД
- гр. Две Могили с начална дата 23.07.2011 г., открил производство по
несъстоятелност на дружеството и назначил временен синдик – св. В. С.. Това
решение било вписано в Търговския регистър на 12.03.2012 г.
Впоследствие - с Определение №198/06.04.2012 г. по т.д. №332/2011г.
на РОС, св. В.С. била назначена за постоянен синдик на „Булкар
Ойл“ООД в производството по несъстоятелност.
С Решение №248/18.10.2012г. по т.д. №332/2011г. на
РОС, съдът обявил „Булкар Ойл“ ООД представлявано от подс. М.С. в несъстоятелност, постановил прекратяване на
дейността му и прекратил правомощията на органите на дружеството–длъжник. Така
била прекратена търговската дейност на „Булкар Ойл“ ООД
- гр. Две Могили. Това решение на съда било вписано в Търговския регистър на
01.11.2012г.
Междувременно,
след откриване на производството по търговска несъстоятелност, синдикът на
дружеството – св. В. С. предприел действия по установяване на имущество на „Булкар Ойл“ООД, включително такова, което било предмет на
разпореждане в двугодишен период преди откриване на производството по
несъстоятелност. В тази връзка св. С. констатирала извършените три продажби отразени
в трите фактури, като пред нея и двете страни по сделките представили
доказателства за реално плащане на пазарната цена в брой. От страна на
подсъдимия били предоставени копия от трите фактури (№2233/21.05.2010 г.;
№2234/24.05.2010 г. и №2235/24.05.2010 г.), от касовите бонове, предавателните
протоколи, както и протоколи и разписки за изплатени на съдружниците
суми за възстановяване на допълнителни парични вноски – всички заверени с подписи
на подсъдимия и с изпълнен от негова страна текст - „Вярно с оригинала“.
От своя страна св. С. предявила срещу двамата съконтрагента искова молба по чл.647, т.3 от ТЗ, въз основа
на която било образувано т.д. №336/2012 г. по описа на РОС. В рамките на това
производство отговор на исковата молба от името на „Булкар
Ойл“ ООД бил депозиран от страна на подс. М.С. – в
качеството му на управител и представител на търговеца. С решение №75/24.04.2013
г. РОС обявил за недействителни на основание чл.647, ал.6 от ТЗ - по отношение
на кредиторите по несъстоятелността на длъжника „Булкар
Ойл“ ООД, сделките с които „Булкар Ойл“ ООД е продало
на „Такопанел“ ООД поточна линия за метални сандвич
панели, 6 бр. машини размотвачки и абкант табко по трите фактури -
№2233/21.05.2010 г.; №2234/24.05.2010 г. и №2235/24.05.2010 г.
На 10.07.2014 г. в производството по
несъстоятелност по т.д. №332/2011 г. по описа на РОС била подадена молба за предявяване
срещу „Булкар Ойл“ ООД на вземания от „Такопанел“ ООД – в размер на 222 920 лева – платената в
брой цена по трите фактури (№2233/21.05.2010 г.; №2234/24.05.2010 г. и
№2235/24.05.2010 г.)
От заключението на приетата в производството съдебно
счетоводната-данъчна експертиза се установява, че размерът на начисления, но
недеклариран действително дължим за инкриминираният период дължим ДДС за „Булкар Ойл“ООД-гр.Две Могили за м. май 2010 г. възлиза на
26 160 лв. В подадената по електронен път справка - декларация по чл.125 от
Закон за данък върху добавената стойност
с вх. № 1800-1105274/14.06.2010 г. по описа на ТД на НАП - Варна, офис-Русе бил
деклариран резултат ДДС за възстановяване от 937.01 лв. Според експерта резултата
за данъчен период м. май 2010 г. следва да бъде променен от 937.01 лв. за възстановяване
на 25 222.99 лв. за внасяне. По този начин действително дължимият ДДС от
дружеството за данъчен период м.май 2010 г. е в размер на 25 222.99 лв.
От
заключението на назначената в рамките на досъдебното производство графологична експертиза се установява, че подписите в приемо-предавателни протоколи от 21.05.2010 г., 24.05.2010 г.
и 25.05.2010 г., издадени към всяка една от трите фактури, в позицията за
„предал“ са били изпълнени от подс.М.С., а в
позицията за „приел“ - от Н.С..
От заключението на назначената в рамките на
съдебното дирене допълнителна графологична експертиза
се установява, че ръкописните текстове „Вярно с оригинала“ и подписите до тях в
заверени копия на: приемо – предавателен протокол от
21.05.2010 г. към заверено копие на
фактура №2233/21.05.2010 г. и касови бонове за суми от 21 216.00 лева и
120384.00 лева; приемо – предавателен протокол от
24.05.2010 г. към заверено копие на
фактура №2234/24.05.2010 г. и касов бон за сума от 12600.00 лева; приемо – предавателен протокол от 25.05.2010 г. към заверено копие на фактура
№2235/25.05.2010 г. са изпълнени от подсъдимият М.С..
Според експерта подписите за „упълномощител“
в пълномощно от 12.09.2011 г. към договор за правна защита и съдействие с номер
на бланката 00044433 – л.3, т.1 по т.д. №332/2011 г.; за „получил сумата“ и до
печатна заверка „Вярно с оригинала“ в заверено копие на разписка от 16.01.2011
г. – л.321, т.1 по т.д. №332/2011 г. и л.93 по т.д. 336/2012 г.; за „С
уважение“ и до печатна заверка „Вярно
с оригинала“ в заверено копие на молба от М.Н.С. до Общото събрание на
Дружество с ограничена отговорност „Булкар Ойл“ от
02.01.2011 г. л.322, т.1 по т.д. №332/2011 г. и л.70 по т.д. 336/2012 г.; за „С
уважение“ в молба до Русенски окръжен съд с вх. №6502/12.06.2012 г. - л.232, т.2 по т.д. №332/2011 г.; за „С уважение“ в молба до Русенски окръжен съд с
вх. №6569/13.06.2012 г. - л.234, т.2 по
т.д. №332/2011 г.; в жалба до Русенски окръжен съд с вх. №13942/17.12.2013
г. - л.1, т.4 по т.д. №332/2011 г.; в
молба до Русенски окръжен съд с вх. №8584/30.07.2015 г. - л.473, т.4 по т.д. №332/2011 г.; за
„Управител“ в молба до Русенски окръжен съд с вх. №8585/30.07.2015 г. - л.477, т.4 по т.д. №332/2011 г.; за
„Управител“ в жалба до Русенски окръжен съд с вх. №8586/30.07.2015 г. - л.478-480, т.4 по т.д. №332/2011 г.;
за „С уважение“ в отговор до Русенски
окръжен съд с вх. №11555/25.12.2012 г. -
л.47 по т.д. №336/2012 г. са изпълнени от подс. М.С..
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на показанията на свидетелите В. С., Н.Х. (както дадените непосредствено
и устно, така и приобщените от досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 пр. 1 и 2 от НПК), С.С.
и Б.Я. (както дадените непосредствено и устно, така и приобщените от
досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.1 пр. 1 и 2 от НПК); заключенията на ССЕ (т.1, п.3, л. 49-54 от дос. пр.),. графологичната
експертиза (т.1, п.3, л.130-133 от дос.пр.) и
допълнителната графологична експертиза (л.165-171 от съд.пр.)
и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: писмо от ТД на
НАП Варна, офис Русе (т.1, п.1, л.31, п.2, л.10 от дос.пр.),
извлечение от Търговски регистър (т.1, п.1,
л.35-38, 44-48 от дос.пр.), пълномощно (т.1 п.2 л.19
от дос.пр.), заверени разпечатки от програмен продукт
на СД по ЗДДС (т.1, п.2, л.77-112 от дос.пр.), копия
от дневници за покупки и продажби (т.1 п.2, л.112-114 от дос.пр.),
ГДД, отчет за приходи и разходи и счетоводен баланс на Такопанел
ООД (т.1, п.2, л.21-31 от дос.пр.), 2 бр. жалби (т.1,
п.3, л.102-106 от дос.пр.), извлечение от фирмено
досие на „Булкар Ойл“ ООД (т.1, п.3, л.108-116 от дос.пр.), протокол от общо събрание от 26.05.2010 г. (т.1,
п.3, л.120-122 от дос.пр.), постановление на РОП
(т.1, п.3, л.123 от дос.пр.), ревизионен акт от
28.05.2010 г. (т.1, п.6, л.26-33 от дос.пр.), ГДД (т.1, п.6, л.35-40 от дос.пр.),
материалите по т.д №336/2012 г. по описа на РОС и т.д. №332/2011 г. по описа на
РОС.
Като цяло събраните в хода на съдебното дирене
доказателства са безпротиворечиви, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, което с оглед предписанията на чл.305, ал.3,
пр.1 от НПК не налага подробното им анализиране и съпоставка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. С., Н.Х.,
С.С. и Б.Я. (както дадените непосредствено и устно,
така и приобщените от досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 пр. 1 и 2 от НПК). Всеки един от тях
добросъвестно, последователно и точно пресъздава обстоятелствата, свързани с
интересуващите производството факти. Казаното от свидетелите е в унисон с
приобщените писмени доказателства и надлежно допринася за установяване на
фактите, част от предмета на доказване в производството.
Последователно и безпротиворечиво
свидетелите С.С. и Б.Я. пресъздават отношенията между
съдружниците в „Булкар Ойл“
ООД, управлението на дружеството в лицето на подсъдимия М.С. и обстоятелството,
че именно той е реализирал изцяло юридически и фактически управителните и
представителните функции по отношение на търговеца – както по сключваните
сделки, така и във връзка с действията на дружеството пред държавните органи и
организации и в частност – ТД на НАП с оглед от дружеството търговска дейност.
Всеки един от тези свидетели пресъздава и личните си възприятия досежно възникналите финансови трудности и възникналото
напрежение между съдружниците като са и категорични,
че не е било провеждано общо събрание за избор на друг управител на дружеството
и съответно – че не е било вземано решение в този смисъл.
Възприеха се изцяло и показанията на св. Х. - касателно
управлението на дружеството и начинът на осъществяване на счетоводството на „Булкар Ойл“ ООД – чрез предоставяне на първичните
счетоводни документи и то конкретно от управителя на търговеца - подс. М.С..
Съдът постави в основата на доказателствените
си изводи заключенията на назначените по делото съдебно счетоводна и графологични експертизи, които възприе като обективни,
задълбочени и компетентни.
Съдът възприе и писмените доказателства, подробно
описани по-горе, които намери за относими към
настоящото производство.
Извън изчерпателно изброените по-горе писмени
доказателства, съдът изключи от доказателствените си
изводи приложените по делото други документи, които счете за несвързани и
излизащи извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.
Възприетата за безспорна фактическа обстановка
налага следните изводи от правна страна:
Преценявайки всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счете, че подсъдимият М.С.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
255 ал.3 вр. ал.1 т.2
пр.2 от НК – същият на 14.06.2010 г. в гр. Русе, в качеството си на управляващ и представляващ „Булкар Ойл“ ООД -
гр.Две Могили, обл.Русе с ЕИК827216083, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 25 222.99
лева – Данък върху добавената стойност като затаил истина в подадена справка -
декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчен период м. май 2010 г.
Обект на посегателство на
инкриминираното данъчно престъпление са обществените отношения свързани със
законосъобразното формиране на приходната част на бюджета на държавата от
постъпленията от данъци, а техен предмет са неустановените от органите по
приходите или неплатени данъчни задължения. Фактическият състав при който
възниква съответното данъчно задължение към държавата за плащане е предвиден в
съответният данъчен закон. Размерът дължим по ЗДДС се определя чрез самоизчисление, по правилата на съответните правни норми,
за което се подава пред органите по приходите съответната справка-декларация за
конкретния едномесечен данъчен период, придружавана от отчетен регистър (дневник
за продажби и покупки за този период), в който са отразени данъчните фактури
обосноваващи дължимият ДДС, респективно - правото за ползване на данъчен
кредит.
От материалноправната
разпоредба на чл.86, ал.1 от ЗДДС биха могли да се изведат адресатите на
задължението, а именно регистрираните по ЗДДС лица; срокът за изпълнението му,
обвързан от настъпване на изискуемостта на данъчното задължение и правомерното
поведение на задълженото лице, изразяващо се в комплекс от действия по издаване
данъчен документ, в който данъка следва да бъде отразен на отделен ред,
включване размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и посочването
му в дневника за продажбите за същия период. От съществено значение за момента
на възникване на задължението за начисляване на ДДС съобразно посоченото
по-горе се явява изискуемостта на данъчното задължение. По отношение на
доставките на стоки правилата за изискуемостта се уреждат последователно от
разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС, като се обвързват с „датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или
друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като
собственик“.
В настоящото производство
по безспорен начин се доказа, че „Булкар Ойл“ ООД е
задължено лице-регистрирано по ЗДДС.
По безспорен и категоричен
начин, посредством съвкупната преценка на писмените доказателства и показанията
на свидетелите в производството, беше доказано и обстоятелството, че именно
подсъдимият е бил управител и представител на данъчно задължения субект към процесната дата. В тази насока са освен показанията на
свидетелите – съдружници на подсъдимия - С.С. и Б.Я., също и от всички писмени доказателства касаещи
актуалното състояние на търговеца – извлечения от търговския регистър и справки
за актуално състояние. Косвено в тази насока е и заключението на допълнителната
графологичната експертиза, според което всички
подписи и текстови заверки в производствата по двете търговски дела на изходящи
от „Булкар Ойл“ ООД отговори, молби, жалби и писмени
доказателства са именно на подсъдимия М.С. действал като управляващ и
представляващ дружеството, включително и значително време след процесния данъчен период и до прекратяване на търговската
дейност на дружеството. В тази насока са и показанията на св. Х. сочещ, че
именно подсъдимият е бил физическото лице, което е предоставяло първичните
счетоводни документи за реализиране на цялостното счетоводство от
упълномощеното и представлявано от свидетеля дружество – „Унико“
ООД.
Съдът в настоящия съдебен
състав не възприе доводите на упълномощения защитник на подсъдимия – досежно настъпилата промяна в управлението на „Булкар Ойл“ ООД. Извън представения протокол от Общо
събрание, в който при това липсва и подпис на един от съдружниците
(св. Я.), не се ангажираха каквито и да е доказателства да е бил изпълнен
надлежно фактическия състав по освобождаване на подсъдимия и избор на св. С.С. в качеството на *******. Изрично в показанията си
двамата съдружници – свидетелите С.С. и Б.Я. заявяват, че такова събрание не е било провеждано
и съответно – не е било вземано решение за освобождаването на управител и избор
на друг. Отделно от това следва да се посочи, че според императивните
предписания на чл.140, ал.4 от ТЗ решенията на Общото събрание на ООД за избор
и освобождаване на управител произвеждат действие от датата на вписването им в
търговския регистър, каквото в случая не е било осъществено. Т.е. обратно на
твърдението на защитата вписването в тези случаи има конститутивно,
а не декларативно действие.
Тезата на защитата се
опровергава и от конкретно установеното трайно последващо
поведение на подсъдимия – по представляване и управление на търговеца
значителен период от време след датата на процесното
деяние (както беше посочено по-горе в производствата по двете търговски дела,
едното от които образувано по негова молба именно в качеството му на
представител и *******).
По безспорен и категоричен
начин беше доказано и обстоятелството, че „Булкар
Ойл“ ООД е реализирало продажба на стоки през процесния
данъчен период (по фактури с №2233/21.05.2010г., №2234/24.05.2010г., №2235/24.05.2010 г. с
„получател“ „Такопанел“ ООД), общата стойност, на които
е възлизала на 130 800 лева без ДДС.
Тук следва да се посочи,
че съдът в настоящия състав не възприе доводите на защитата, че реално не е
било доказано осъществяването на трите сделки по продажба на стоки от страна на
„Булкар Ойл“ ООД предвид липсата на оригиналите на процесните фактури и касови бонове. В последната насока е
налице влязло в сила съдебно решение – по т.д. 336/2012 г. по описа на РОС, с
което е обявена недействителността на трите сделки, но единствено спрямо
кредиторите на несъстоятелността на длъжника „Булкар
Ойл“ ООД. В този смисъл и с оглед влязлото в законна сила съдебно решение – по
отношение на всички останали субекти, включително и данъчната администрация –
сделките са действителни с всички произтичащи от това последици.
Безспорно е установен и
момента на настъпване на данъчното събитие по чл.86, ал.2 от ЗДДС – момента на
издаване на данъчните документи -
фактури с №2233/21.05.2010г.,
№2234/24.05.2010г., №2235/24.05.2010 г.
Подсъдимият не е предоставил на счетоводното
дружество, представлявано от св. Х. трите данъчни фактури, същите не са били
отразени в производните от тях счетоводни регистри-дневници за продажби, а от
там и в справка-декларацията по ЗДДС за съответния данъчен период. По този
начин, в подадената справка-декларация, която се изисква съгласно чл.125 от ЗДДС, той е посредствено, чрез св. Х. е затаил истина относно сключените три
сделки и съответно – за действителния размер дължимия от страна на „Булкар Ойл“ ООД размер на данъчно задължение за м. май 2010 г. По този начин подсъдимият е
избегнал установяването и плащането на данък върху добавената стойност в
съответния размер.
Престъпният резултат
избягване установяване плащането на данъчно задължение подсъдимият е постигнал
с осъществяването на една от формите на изпълнително деяние по чл.255, ал.1 от НК, като затаил истина в подадената пред ТД на НАП справка-декларация по чл.125
от ЗДДД с входящ № 1800-1105274/14.06.2010 г. по описа на ТД на НАП - Варна,
офис-Русе и в придружаващите ги отчетни регистри за данъчен период месец май
2010 г.
Деянието е било довършено от негова
страна, чрез опосреденото подаване на справка-декларация вх. №1800-1105274/14.06.2010
г. в ТД на НАП.
По този начин подсъдимият М.С. е
избегнал установяването и плащането на дължими от *******данъчни задължения в особено
големи размери - не
декларирал стойностите по три сделки и неначислил ДДС върху тях в общ размер на 26 160 лв. -
като дължимите данъчни задължения възлизат на 25 222.99 лв.
Деянието е осъществено с пряк умисъл
по смисъла на закона, тъй като подсъдимият е предвиждал настъпването на общественоопасните му последици, а именно, че бездействието
му ще доведе до неплащането на данъчно задължение. Искал е настъпването им и
именно затова е затаил истина пред органите по приходите в посочената справка-декларация
по чл.125 от ЗДДС. Бил е наясно също така от субективна страна, че сделките са
били сключени, че продажбите са били реализирани и е било получено реално
плащане по трите данъчни фактури. В последната насока субективната страна и
ясните представи на подсъдимия досежно всички
елементи от обективната страна на състава пряко се извеждат от конкретното му
поведение и процесуална активност в производството по т.д. 336/2012 г. по описа
на ОС Русе – по отменителният иск предявен от синдика
на „Беулкар Ойл“ ООД срещу съконтрагентите
по трите договора за покупко – продажба. В това
производство освен, че подсъдимият се е легитимрал за
пореден път като представител и управител на данъчно задълженото лице, но е и
представял доказателства в насока действителността на сделките и получените
плащания по тях.
Затаяването на истина в справка-декларацията
е послужило на подсъдимия да избегне установяването и плащането на
действителните данъчни задължения. С оглед сумата на която възлизат
установените данъчни задължения, надхвърляща 12 000 лв., следва да се приеме,
че е налице съставомерния признак „особено големи
размери“ по смисъла на чл.93, т.14, пр.2 от НК.
Причините за извършване на
престъплението от подсъдимия са стремежа му да се облагодетелства по
неправомерен начин за сметка на държавния бюджет, посредством несъобразяване с
правилата за данъчно деклариране, с цел избягване плащането на дължимия данък
добавена стойност върху реализираните през съответния данъчен период продажби (доставки
на стоки).
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия М.С. за извършеното престъпление по чл.255 от НК,
съдът отчете наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство -
изминалият значителен период от време. В тази насока съдът съобрази, че
продължителността на настоящото наказателно производство-повече от десет години
от датата на извършване на престъплението значително е надхвърлила изискването
за приключването му в „разумен срок” по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС. В
този смисъл това само по себе си представлява изключително смекчаващо
обстоятелство, поради което и наказанието по отношение на подсъдимото лице беше
отмерено под минимума на предвиденото в чл.255, ал.3 от НК. Отегчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на М.С. не бяха отчетени. С оглед целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК съдът намери, че спрямо
подсъдимото лице следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от
две години.
Настоящият съдебен състав счете, че изтърпяването
на така отмереното по отношение на подс. М.С.
наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1
от НК. Предпоставките на този текст от закона са налице, тъй като наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият М.С. не е осъждан
преди това, като неизолирането от нормалната му житейска среда успешно ще
подпомогне реализацията на установените в чл. 36 от НК цели. В последната
насока съдът намери, че по отношение на конкретната личност на М.С. не се явява
за необходима неговата социалната изолация. Тежестта на наказанието и начинът
на неговото изпълнение – с определяне на изпитателен срок или с постановяване
на ефективно изтърпяване, представляват комплексна форма на наказателна
репресия, която постига справедливия ефект на предупредително-възпиращо и
превъзпитателно въздействие върху дееца, когато сама по себе си се отличава с
вътрешен баланс. В конкретния случай за да достигне до този си извод съдът
отчете правното значение на всяко индивидуализиращо отговорността на подсъдимото
лице обстоятелство и най-вече чистото му
съдебно минало, инцидентният характер на проявата, разкриващи го като лице с
невисока степен на обществена опасност. В този смисъл и съдът счете, че в
пълнота са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на
изпълнението на определеното му наказание лишаване от свобода с изпитателен
срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Настоящият съдебен състав, предвид изложеното
по-горе, досежно значителния период от време изминал от
датата на извършване на престъплението и обстоятелството, че и до момента
подсъдимият е с чисто съдебно минало не намери за основателна претенцията на
прокурора за налагане на пробационна мярка при
условията на чл.67, ал.3 от НК. В тази връзка настоящата съдебна инстанция
счете, че налагането на такова ограничение за период от четири години би
представлявало израз на излишно строга репресия в аспекта на очакваното
поправително въздействие върху личността на този подсъдим.
При обсъждане на възможността по чл. 55, ал. 3 НК,
съдът прие, че за постигане на необходимото поправително и превантивно
въздействие върху подсъдимия М.С. не следва да му бъде наложено кумулативно
предвиденото от закона наказание глоба.
По отношение на гражданския иск предявен от
Държавата, представлявана от Министъра на финансите срещу подс.
М.Н.С. с правно основание чл.45 от ЗЗД, съдът намери, че същият следва да бъде
уважен изцяло като основателен и доказан по размер. С оглед изхода на делото, а
именно признаването на подсъдимия М.С. за виновен в осъществяване на
престъплението по чл.255, ал.3 от НК са
налице предпоставките за реализиране на деликтнатата
му отговорност на основание чл. 45 ЗЗД. Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. В резултат на същото са настъпили
имуществени вреди за Държавата, в чиято имуществена сфера не са постъпили дължимите
данъчни задължения за посочения по-горе данъчен период и е била причинена вреда
– в размер на 25 222.99 лв. Последната е резултат именно от действията на
подсъдимия М.С.. Следователно, налице е виновно противоправно
увреждане по смисъла на 45 ЗЗД, което определя разрешението за присъждане на
обезщетение. Основателна се явява и претенцията на Държавата за заплащане на
законната лихва считано от датата на деликта -
14.06.2010 г. Тук следва да се посочи, че макар и да е изтекла погасителната
давност по отношение на гражданската претенция, та предвид липсата на надлежно
и своевременно депозирано възражение от страна на правоимащите
(подсъдимият или неговия защитник), последното не се отразява на
основателността на същата.
Като взе предвид осъдителния за подсъдимия изход
на делото, съдът, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, го осъди да заплати ОП Русе
и Републиканския бюджет направените по делото разноски в размер на - в размер
на - 290 лева, сумата от 170 лева – разноски, направени в рамките на съдебното
следствие, държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 1009 лева,
както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови съдебния си акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: