Р Е Ш Е Н И Е   

                                                           №                                                                                                                                                  

                                                        гр.Горна Оряховица, 26.07.2019 г.

 

                                       В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Горнооряховският районен съд, седми състав, в публично заседание на   двадесет и пети юни  през две хиляди и  деветнадесета година, в състав:                                                                                                      

                                                               

                                                         Председател: М.КАРАГЬОЗОВА

 

при участието на секретаря М.Първанова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Карагьозова Гр.дело№ 2425/2019 г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане.           

            

           

 Депозирана е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс  С.А.Париж рег. № ********* чрез  ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България с ЕИК:********* против  Р.Х.Н.. В исковата молба се твърди, че с  Договор за кредит с номер PLUS-11880698 от 30.11.2015 г., БНП Париба Пърсънъл Файненс  ЕАД е отпуснало паричен кредит в размер на 11 000 лв. на ответника както и, че последният е закупил застраховка от дружеството на стойност 3465 лева. Сумата, предмет на горепосочения договор била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД  изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума  ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.3 от същия, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 84 месечни вноски- всяка по 246.78 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите, посочен в параметрите по договора. Длъжникът  преустановил плащането на вноските по кредит номер PLUS-11880698 от 30.11.2015 г. на 05.08.2016г., като към тази дата били погасени 7 месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 16485.81 лв., представляващ оставащите 77 броя погасителни вноски към 05.09.2016г., към която дата станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не бил изпълнил задължението си. Кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение, в която обявил вземането си за изискуемо и  поканил да се погаси. Поканата била изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.9 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса.  Излагат се съображения, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 1899.76 лв.  за периода от настъпване на изискумостта на кредита-05.09.2016 до 11.05.2018 г. Към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми:Главница- 11112.39лв., Възнаградителна лихва – 5373.42 лв.,Законна лихва за забава – 1899.76- общо 18385.57 лв.

БНП Париба Пърсънъл Файненс  С.А.Париж рег. № ********* чрез  ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България с ЕИК:********* е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Горна Оряховица. По гражданско дело No 1043/2018 г., с-в е издадена Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от  ответника срещу издадената заповед. На основание чл.415, ал.1 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД предявява иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се приеме за установено спрямо ответника, че е  налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД против Р.Х.Н. в посочения по-горе размер,  както и съдебните разноски по заповедното производство в размер на 367.71лв.  за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.

Моли да се осъди ответника да  заплати и държавната такса за завеждане на иск в размер на 367.71 лв., както и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лв. по настоящото производство.

Предявява в условията на евентуалност осъдителен иск против ответника за посочените в заявлението и дължими по договора за кредит суми.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника.

В него се посочва, че предсрочна изискуемост по договора за потребителски кредит не е настъпила, и  следователно искът с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК се явявал неоснователен- по следните причини:

На първо място, длъжникът по договора не бил уведомен надлежно за настъпилата предсрочна изпскуемост. Първоначално ищецът се позовавал на разпоредбата на договора за това, че изискуемостта настъпвала автоматично по силата на облигационната връзка между страните, а именно чл. 9 от договора. Такава разпоредба на договора представлявала неравноправна клауза в потребителски договор и следователно била нищожна. Чл. 9 от договора гласял, че всички изявления на ищеца, отправени до ответника, ще се считат за узнати от ответника, ако бъдат доставени на адрес, съответно изпратени по факс или до адрес на електронна поща или съобщени по телефона, посочени в договора, но не можел да произведе действие за ответника, тъй като тази разпоредба била нищожна. Постоянната съдебна практика била категорична, че за да се смята едно изявление за предсрочна изискуемост за породило действие, то трябвало действително да е доведено до знанието на страната - негов адресат. Алтернативно, не можело такъв юридически факт да обуславя настъпването на предсрочна изискуемост, защото ВКС в своята постоянна практика възприел, че длъжникът следвало да е надлежно уведомен.

 Цитира се  даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г на ВКС, ОСГК. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал, 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, ставало изискуемо, ако кредиторът бил упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост била уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявявала по реда на чл, 60, ал, 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следвало да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване па предсрочната изискуемост на кредита. В настоящото производство ищецът не бил представил никакви доказателства, от които ставало ясно, че ответникът е получил в действителност изявлението за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо.

На второ място: Исковата молба можела да има характер на волеизявление, изхождащо от кредитора, че смята всички вноски по кредита за предсрочно изискуеми, но уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не можело да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал, 1 ГПК, нито можело да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлявало ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение (В този смисъл било решение на ВКС № 114 от 07.09.2016 г по т.д. № 362 / 2015 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).

На трето място, производството по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК било обвързано със заповедното по чл. 410 от ГПК. Тази пряка обвързаност била свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се считал за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство била да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 от ГПК трябвало да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Тази идентичност била процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следял служебно. При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите. За разлика от производството по чл. 422 във вр. с чл. 417 от ГПК (в какъвто смисъл била най-новата тълкувателна практика на ВКС), в производството по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 410 от ГПК било необходимо сумата, посочена в заявление за издаване на заповед за изпълнение да отговаря на посочената такава в заявлението. Следователно съдът следвало да възприеме искането на ищеца за процесната сума като изцяло неоснователно.

Осъдителният иск бил недопустим и неоснователен по следните причини:

Такъв иск не можел да се съединнява с установителнпя иск по чл. 422 ГПК. Възможността за съединяване на установителеи иск по чл.422 ГПК с осъдителен иск за същите вземания била допусната с решение №139/05.11.2014г, по т.д.№57/2012г на ВКС, доколкото вземанията се претендирали на различни основания. В настоящото производство основанията, въз основа на които се претендирали уст. и осъдителния иск били идентични. От исковата молба било видно, че ищецът не представя никакви различни основания от тези, които били посочени по отношение на уст.иск.

Осъдителният иск бил неоснователен и по отношение на размера, в който е предявен, защото предсрочната изсискуемост на вземането не била настъпила.  В съшия смисъл била съдебната практика на ВКС (№ 139/05.11 2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.)- вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не била обявена на длъжника преди подаване на заявлението.

 

Във връзка с изготвения проект за доклад съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че в тежест на ищеца по делото е да установи изложените в исковата молба факти, свързани с наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен между него и ответника валиден и действителен Договор за заем. В тежест на ищцовата страна е да установи и фактите относно дължимостта на претендираните от него суми и техният размер; фактите по какъв начин и методология са формирани претендираните от ищеца вземания.

След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:

           БНП Париба Пърсънъл Файненс  С.А.Париж рег. № ********* чрез  ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България с ЕИК:*********(заемодател)  и  Р.Х.Н. (заемател) сключили Договор №  PLUS-11880698 от 30.11.2015 г. за потребителски заем, по силата на който заемодателят отпуснал заем на заемателя  в размер на 11 000 лв. на ответника, както и че последният е закупил застраховка от дружеството на стойност 3465 лева.  /л.14 и сл. от делото/. За ответната страна възникнало задължението да погаси заема на 77 месечни вноски- всяка по 246.78 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите, посочен в параметрите по договора. Длъжникът  преустановил плащането на вноските по кредит №  PLUS-11880698 от 30.11.2015 г.  на 05.08.2016г., като към тази дата били погасени 7 месечни вноски.  

В чл. 9 от договора страните са уговорили фингирано връчване на съобщенията от кредитора до длъжника, като всички писмени изявления на кредитора се считат получени, ако бъдат изпратени на адрес, факс, телефон или електронна поща, посочени от длъжника и вписани в договора. Кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение (именувана „последна покана”) от 16.11.2017 г., в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. Няма доказателства относно нейното получаване от страна на Р.Х.Н..

БНП Париба Пърсънъл Файненс  С.А.Париж рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс  С.А. клон България  е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Горна Оряховица. По гражданско дело No 1043/2018 г.,9 с-в, е издадена Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от  ответника срещу издадената заповед. На основание чл.415, ал.1 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД предявява иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, с ЕИК ********* сключило с ответника   (заемател) Договор № PLUS-11880698 от 30.11.2015 г. за потребителски паричен кредит. Според характера му това е договор за заем. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от  ГПК, който  следва да установи възникването на облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира изпълнение. От съдържанието на договора и представените доказателства може да се изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя, което  било удостоверено с подписа на заемателя, а последният се е задължил да върне  на заемодателя заетата сума.

Както вече бе посочено по-горе процесният договор за потребителски кредит по своя характер представлява договор за заем. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. Установи се по настоящото дело, че заемът за потребление реално е обективиран в Договор за потребителски заем. От съдържанието на същия може да се изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя Р.Х.Н., което  било удостоверено с подписа и в самия договор, като заемомателят се е задължил да върне на заемодателя заетата сума. При договора за заем за потребление с уговорени погасителни вноски, какъвто е настоящият случай, отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части.

Договор № PLUS-11880698/30.11.2015 г. не е оспорен от ответната страна и макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо ответника – че отразените в него неизгодни за страната факти са верни. Тъй като не се сочат други доказателства за срочно и точно изпълнение на договорните задължения на заемателя по отношение на претендираните месечни вноски, съдът приема, че дължимите суми остават неизплатени и към момента. Спорен между страните е въпросът дали вземането е изискуемо, и по-точно – настъпила ли е предсрочната изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и дължи ли се претендираната сума.

Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и че са настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. В конкретния случай налице е едно неизпълнение от страна на ответника-заемател - просрочени  са били от него дължими  повече от две последователни месечни вноски. Т.е. в един фиксиран, предварително договорен от страните  срок, ответникът  не е осъществил изискуемите действия по заплащане на сумите, за които се е задължил. В договора за потребителски кредит е уговорен краен срок за връщане на заема – 05.12.2022 г. В конкретния случай ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл. 5 от Договор № PLUS-11880698/30.11.2015 г. – при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение до длъжника за това.

Обявяването на предсрочната изискуемост, по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ (в този смисъл т. 18 от ТР по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Действително по делото е приложено уведомително писмо до длъжника от 16.11.2017 г. (наименувано „Последна покана”), в което същият е приканен да изплати в срок от седем дни от получаването целият размер на задължението към кредитора. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване, като същият може да бъде уговорен и в договора между страните. Допустимо е също в договора да е предвидено, че изявлението на едната страна ще се счита за достигнало до другата, ако е изпратено на посочените в договора адрес, телефон, електронна поща (какъвто е настоящия случай – чл. 9 от Договора), тоест без фактически същото да е получено. Такава клауза обаче би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване само ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора – решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г., I т. о. на ВКС, решение № 40/17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г., I т. о. на ВКС. В Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. - ОСГТК на ВКС, чиито постановки намират приложение и при финансовите институции съгласно ЗКИ, изрично е посочено, че съдържащата се в договора за кредит уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката/финансовата институция съгласно ЗКИ, не е заявила, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. По делото липсват доказателства документът да е предаден лично на длъжника или на негов пълномощник срещу подпис, по възлагане чрез нотариус, чрез частен съдебен изпълнител или чрез препоръчана пощенска пратка. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение не представлява уведомление на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото Заповедта за изпълнение на парично задължение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Ето защо, съдът не може да приеме за доказан факта на връчване на ответника на съобщението, с което е обявена настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.

Предвид изложеното, съдът намира, че не е осъществена втората предпоставка за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора, доколкото ответникът не е уведомен за това, в резултат на което договорът за заем не е прекратен и не е настъпила предсрочна изискуемост. Следователно искът от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. № *********, предявен чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, с ЕИК *********, по реда на чл. 415 от ГПК относно установяване на вземане по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по гр. дело № 1043/2018 г. на Районен съд – Горна Оряховица, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С подадената искова молба кредиторът е предявил в условията на евентуалност и осъдителен иск относно вземанията си срещу длъжника и ответник в настоящото производство Р.Х.Н.. Ищцовото дружество твърди, че този иск има по своя характер волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на препис от исковата молба на ответната страна. Особеният представител на ответната страна прави възражение за недопустимост на този иск, доколкото вземанията по двата иска се претендират на идентични основания. Посочва също, че връчването на особен представител не би следвало да се възприема като фактическо връчване.

За разлика от установителното производство по чл. 422 от ГПК, предмет на което е съществуване на вземането към минал момент - към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, при което субективното право на кредитора следва да е надлежно упражнено и да предхожда по време подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то в производство по осъдителен иск, исковата молба има характера на уведомление и покана до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост. В тълкувателните мотиви на постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК определение № 387/24.07.2017г. по ч.т.д. № 1369/2017 г. на ВКС, I т.о, е застъпено становище, че условието за разглеждане на осъдителните искове, съединени при условията на евентуалност с установетелни искове по чл. 422 ГПК, е отхвърляне на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл. 410 ГПК, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба (несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и неподдържано спрямо предявените установителни искове) – уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата искова молба. В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422 от ГПК е допустимо, а уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба изявление. Следователно фактът на съобщаване на длъжника от страна на кредитора на обявяването на предсрочна изискуемост на кредита в самата искова молба поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска.

Що се отнася до връчването на особен представител, назначен на ответника на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК константната съдебна практика (Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК и др.) приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Ето защо в настоящия случай съдът приема, че волеизявлението на кредитора за предсрочна изискуемост е достигнало до знанието на длъжника чрез предявяване на исковата молба и връчване на препис от същата на особения представител на ответника.

Когато се касае до задължение за връщане на определена сума пари, получена в изпълнение на един договор, по който получателят на същата сума не е изпълнил  задължението си, като момент  на  възникването на задължението трябва да се счита онзи момент, в който е настъпил фактът, от който се съди за неизпълнението на договора от получателя на сумата. В настоящият случай това е датата, от която задължението по процесния договор за кредит е станало изискуемо в целия му размер, а именно: 05.09.2016 г. Следователно претенцията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. № *********, предявена чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, с ЕИК *********,  относно дължимостта на сумата от 11 112,39 лв. – главница по Договор за кредит с номер PLUS-11880698 от 30.11.2015 г. е основателна и следва да бъде уважена.

По отношение на останалите вземания: Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остътатък от представената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Това е така, защото при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, договорът се изменя в частта за срока на изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочната изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Тъй като уговорената в договора лихва представлява възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума, а упражненият избор на кредитора да иска изпълнение преди първоначално определения срок преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, то уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Поради това следва да се отхвърли претенцията относно  сумата от 5 373,42 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.08.2016 г. до 05.12.2022 г.

В чл. 5 от договора страните са уговорили, че при забава в плащанията на една или повече месечни погасителни вноски се дължи обезщетение за забава. С обявяването на предсрочната изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора, с което поставя длъжника в забава. От този момент до моментът на изплащане на задължението вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. В този смисъл и съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017г. на ОСГТК в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 05.09.2016 г. до 11.05.2018 г. в размер на 1 899,76 лв.

При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид отхвърлянето на предявения установителен иск разноските в заповедното производство не следва да бъдат присъждани на ищцовото дружество, тъй като те се явяват законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, претенцията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. № *********, предявена чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, с ЕИК *********, за присъждане на направените по делото съдебни разноски се явява основателна, но само по отношение на уважената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 1236,73 лв., представляваща направени в производството по гр. дело № 2425/2018 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица разноски (за доплатена ДТ, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител и възнаграждение на вещо лице), съразмерно на уважените искове.

Водим от изложеното, съдът

                                              

                                        Р          Е          Ш          И:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс  С.А. Париж” рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к. „Младост” 4 Бизнес Парк София - сгр. 14, представлявано от Д.Д. – заместник-управител, против Р.Х.Н., с ЕГН **********,***, за приемане за установено, че Р.Х.Н., с ЕГН **********,***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс  С.А. Париж” рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к. „Младост” 4 Бизнес Парк София - сгр. 14, по Заповед № 1305/04.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по гр. дело № 1043/2018 г. на ГОРС: сумата 11 112,39 лв. (единадесет хиляди сто и дванадесет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща главница по Договор за кредит с номер PLUS-11880698 от 30.11.2015 г.; договорна възнаградителна лихва за периода от 05.08.2016 г. до 05.12.2022 г. в размер на 5 373,42 лв. (пет хиляди триста седемдесет и три лева и четиридесет и две стотинки); мораторна лихва за периода от 05.09.2016 г. до 11.05.2018 г. в размер на 1 899,76 лв. (хиляда осемстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки), законна лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Р.Х.Н., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс  С.А. Париж” рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к. „Младост” 4 Бизнес Парк София - сгр. 14, представлявано от Д.Д. – заместник-управител, СУМАТА от 11 112,39 лв. (единадесет хиляди сто и дванадесет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща главница по Договор за кредит с номер PLUS-11880698 от 30.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.05.2018 г. до изплащане на вземането; СУМАТА от 1 899,76 лв. (хиляда осемстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 05.09.2016 г. до 11.05.2018 г., както и СУМАТА от 1236,73 лв. (хиляда двеста тридесет и шест лева и седемдесет и три стотинки), представляваща направени в производството по гр. дело № 2425/2018 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица разноски (за доплатена ДТ, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител и възнаграждение на вещо лице), съразмерно на уважените искове.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс  С.А. Париж” рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к. „Младост” 4 Бизнес Парк София - сгр. 14, представлявано от Д.Д. – заместник-управител, против Р.Х.Н., с ЕГН **********,***, за СУМАТА от 5 373,42 лв. (пет хиляди триста седемдесет и три лева и четиридесет и две стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.08.2016 г. до 05.12.2022 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс  С.А. Париж” рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к. „Младост” 4 Бизнес Парк София - сгр. 14, представлявано от Д.Д. – заместник-управител, против Р.Х.Н., с ЕГН **********,***, за СУМАТА от 417,71 лв. (четиристотин и седемнадесет лева и седемдесет и една стотинки), представляваща разноски по ч. гр. д. № 1043/2018 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица за внесена държавна такса в размер на 367,71 лв. (триста шестдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. (петдесет лева).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                                       

 

   

                                                                   Районен съдия: