Номер ІV-48 Година
2019, 16 май гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
двадесет и втори април година две хиляди и
деветнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното
от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело №
373 описа за 2019 година
Производството е по реда на
чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.София, ЕИК *********, против решение № 2595/17.12.2018 г. по
гр.д.8862/2017 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу М.И.У. и Н.И.У.,
двамата като наследници по закон на Фатме Реджебова Мехмедова, починала на
30.01.2017 г., за установяване съществуване на вземане на Банката по
ч.гр.д.7146/2016 г. по описа на Районен съд Бургас, по което е издадена заповед
№ 3962 от 21.11.2017 г. за изпълнение на задължение, въз основа на документ по
чл.417 от ГПК срещу общата наследодателка на ответниците, за сумата от
10 900,35 лв, по извлечение от счетоводните книги за сметка №
0000000021477245 от 17.11.2016 г., по договор за кредит за текущо потребление
от 13.01.2014 г. и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, които Банка ДСК АД предоставя на физически лица, в размер на
10 000,00 лв, за срок от 120 месеца, по който не са платени 9 месечни
погасителни вноски, в периода от 07.11.2015 г. до 07.06.2016 г., всяка в размер
на 143.18 лв - забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни, с настъпила
предсрочна изискуемост на вземането по договора на 27.06.2016 г., на основание
чл. 19.2 от Общите условия към него, за което длъжницата е уведомена лично на
08.06.2016 г., с нотариална покана на нотариуса Феодора Ииванова, рег № 449 на
НК, от която обща сума 9 016,51 лв - главница, 1 390,57 лв - редовна
лихва, за периода от 07.09.2015 г. до 16.11.2016 г., 373.27 лв - лихва за
забава върху главницата, за периода от 14.10.2015 г. до 16.11.2016 г. и 120.00
лв - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата и заемните такси
от подаването на заявлението - 17.11.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, за солидарно заплащане на задълженията, а при евентуална
неоснователност на исковете за разделно заплащане, при квоти по 1/4 от дълга,
за всеки от двамата наследници; като решението е постановено при участието на
трето лице-помагач „ОТП Факторинг България” ЕАД гр.София, ЕИК *********.
Твърди се, че изводите на съда, че двамата ответници са изгубили правото
да приемат наследството на общата си наследодателка, са неправилни и
необосновани. Твърди се, че по делото не просто не е представен документ за
заявен от ответниците отказ от наследството на Фатме Мехмедова, а се установява
приемането на наследството от ответниците с конклудентни действия – подали са
възражение по чл.414 от ГПК, че не дължат вземането; ангажирали са адвокат да
ги представлява в исковото производство; депозирали са отговор на исковата
молба и са извършили процесуални действия по делото в първата инстанция. Претендира
се отмяна на решението на БРС и постановяване на решение, с което искът се
уважава изцяло – при условията на солидарна отговорност на ответниците, или,
евентуално, по ¼ от дълга за всеки от двамата ответници. Претендират се
разноски. Не се сочат нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК против въззивната жалба е постъпил писмен
отговор от въззиваемите-ответници М.И.У. и Н.И.У., както и от
третото лице – помагач „ОТП
Факторинг България” ЕАД гр.София.
Въззиваемите-ответници М.И.У. и Н.И.У. оспорват въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Твърди се,
че обжалваното решение е правилно и съобразено с представените по делото
доказателства. Оспорва се твърдението на въззивника, че изброените в жалбата
процесуални действия на ответниците представлявали приемане на наследството с
конклудентни действия. Твърди се, че подаването на възражение по чл.414 от ГПК;
ангажирането на адвокат да ги представлява в исковото производство;
депозирането на отговор на исковата молба и останалите процесуални действия по
делото, представляват процесуален способ на защита на ответниците в
производството, а не приемане на наследството. Излагат се подробни доводи. Претендира
се потвърждаване на решението на БРС и присъждане на разноски. Също не се
ангажират нови доказателства.
Третото лице –
помагач „ОТП
Факторинг България” ЕАД гр.София в писмения си отговор на въззивната жалба
изразяват становище за нейната основателност. Сочи се, че са неправилни
изводите на съда, че след като в определения им от съда срок по чл.51 от ЗН,
ответниците не са заявили, че го приемат, ответниците за изгубили правото си да
го направят. Твърди се, че между ответниците и третото лице- помагач се е
развило друго производство (по гр.д.9315/2017 г. на БРС), по което съдът е
постановил, че всеки от ответниците, в качеството си на наследник на Фатме
Мехмедова, дължи суми по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит, предоставена на наследодателката им от Банка ДСК ЕАД., като
решението по това дело е влязло в сила. Твърди се, че след като ответниците не
са обжалвали решението по гр.д.9315/2017 г. на БРС и не са подали и вписали
отказ от наследство, на практика са приели наследството преди настоящото дело.
В съдебно заседание отговорът се поддържа от процесуалния представител на
третото лице-помагач. Претендира
се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът на
въззивника се уважава. Към отговора е приложено решение № 1033 от 22.05.2018 г.
по гр.д.9315/2017 г. на БРС, което
въззивният съд не е приел като доказателство по делото. Следва да се отбележи,
че това решение е представено за първи път с подадена от третото лице-помагач
въззивна жалба (вх.№ 311/04.01.2019 г., върната с разпореждане № 3526 от
15.02.2019 г., необжалвано от третото лице-помагач), т.е.предвид датата на
постановяване на решението, възможността за представянето му по настоящото
делото е преклудирана.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по
делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата
молба на въззивника за
приемане за установено по отношение на въззиваемите-ответници М.И.У. и Н.И.У., двамата – в качеството им на
наследници по закон на Фатме Реджебова Мехмедова, починала на 30.01.2017 г., че
съществува вземане на Банката срещу общата наследодателка на ответниците, за
сумата от 10 900,35 лв, по извлечение от счетоводните книги за сметка №
0000000021477245 от 17.11.2016 г., по договор за кредит за текущо потребление
от 13.01.2014 г. и ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, които
Банка ДСК АД предоставя на физически лица, в размер на 10 000,00 лв, за
срок от 120 месеца, по който не са платени 9 месечни погасителни вноски, в
периода от 07.11.2015 г. до 07.06.2016 г., всяка в размер на 143.18 лв - забава
в плащанията на главница и лихва над 90 дни, с настъпила предсрочна изискуемост
на вземането по договора на 27.06.2016 г., на основание чл.19.2 от ОУ към него,
за което длъжницата е уведомена лично на 08.06.2016 г., с нотариална покана на
нотариуса Феодора Ииванова, рег № 449 на НК. Твърди се, че от общо дължимата
сума, 9 016,51 лв е главница, 1 390,57 лв - редовна лихва, за периода
от 07.09.2015 г. до 16.11.2016 г., 373.27 лв - лихва за забава върху
главницата, за периода от 14.10.2015 г. до 16.11.2016 г. и 120.00 лв - заемни
такси. Претендира се законна лихва върху главницата и заемните такси от
подаването на заявлението - 17.11.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, за солидарно заплащане на задълженията. Сочи се, че за това
вземане по ч.гр.д.7146/2016 г. по описа на Районен съд Бургас е издадена
заповед № 3962 от 21.11.2017 г. за изпълнение на задължение, въз основа на
документ по чл.417 от ГПК. При евентуална неоснователност на исковете за установяване
на солидарно задължение на ответниците, се претендира приемане за установено по
отношение на тях съществуването на вземане на Банката за разделно заплащане,
при квоти по 1/4 от дълга, за всеки от двамата наследници от задължението на
наследодателката им.
Предявени
са при условията на обективно и субективно съединяване искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр.чл.430 от Търговския закон.
Ответниците са
оспорили исковете като неоснователни с писмен отговор на исковата молба в
законовия срок. Навеждат се твърдения, че договорът за кредит е недействителен,
поради нарушаване на чл.11, т.11 от Закона за потребителския кредит, тъй като
приложения към процесния договор погасителен план не носи подписа на
наследодателката им, като се оспорва авторството на положеният подпис под
погасителния план. На второ място се оспорва твърдението на ищеца, че вземането
е станало предсрочно изискуемо. Отново се оспорва авторството на подписа върху
разписката от 08.06.2016 г., с която ищецът твърди, се удостоверява връчването
на наследодателката на ответниците на нотариалната покана, с която Банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем.
В съдебно заседание
представителите на страните са подържали изразените в исковата молба, съотв.в
отговора на исковата молба, становища, и са ангажирали доказателства.
По искане на ищеца, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, по делото е
конституиран като трето лице-помагач на ищеца „ОТП Факторинг България” ЕАД
гр.София, ЕИК *********, който в цялото първоинстанционно производство не е
изпратил представител, не е изразил становище по иска и не е ангажирал
доказателства.
В първото открито съдебно заседание, в
присъствието на процесуалния представител на ответниците – адв.Б.К. от БАК, по
искане на ищеца, съдът е задължил, на основание чл.51 от ГПК ответниците до
следващото съдебно заседание да заявят дали приемат наследството на своята
наследодателка Фатме Реджебова Мехмедова. Указани са им последиците ако не го
сторят, а именно губят правото да приемат наследството. До следващото съдебно
заседание, а и до края на производството, ответниците не са заявили дали
приемат наследството на наследодателката си Фатме Реджебова Мехмедова.
С обжалваното
решение БРС е отхвърлил иска като е приложил последиците на чл.51, ал.2 от ГПК
и е приел, че ответниците са изгубили правото си да приемат наследството,
поради което само на това основание искът против тях е неоснователен и
недоказан.
С определение № 831
от 28.01.2019 г. съдът е допълнил на основание чл.248 от ГПК постановеното
решение и е осъдил ищеца да заплати на ответниците направените по делото
разноски в размер на 1 080 лв. Определението по чл.248 от ГПК не е
обжалвано от страните.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК
съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на
решението, съдът намира следното:
Не е спорно по делото, а се установява и от
представеното по делото Удостоверение за наследници, че ответниците са
наследници по закон на Фатме
Реджебова Мехмедова, б.***, починала на 30.01.2017 г.
Установява
се от представените като доказателство по делото, Договор за текущо потребление
от 13.01.2014 г., Погасителен план и ГПР, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Фатме
Реджебова Мехмедова, че ищецът е предоставил на кредитополучателя Фатме
Мехмедова, кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв със срок за
издължаване на кредита 120 месеца.
Видно от представените
по приложеното ч.гр.д.7146/2016 г. по описа на Районен съд-Бургас, извлечение
от счетоводните книги на Банката-ищец, от 07.10.2015 г., наследодателката на
ответниците е преустановила плащанията по кредита, поради което, с изпращането
до кредитополучателя на нотариална покана, връчена на 09.06.2016 г., Банката е
обявила целия кредит за предсрочно изискуем на основание чл.19.2 от ОУ, считано
от 27.06.2016 г.
По
подадено от Банката заявление по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.7146/2016 г. БРС е
издал заповед № 3962 от 21.11.2017 г. за изпълнение на задължение, въз основа
на документ по чл.417 от ГПК против общата наследодателка на ответниците. На
19.01.2017 г. на длъжницата Мехмедова е връчена покана за доброволно
изпълнение. Както се посочи по-горе, на 30.01.2017 г. Фатме Реджебова Мехмедова
е починала. След като с постановление от 20.09.2017 г. по изп.дело
20177050400015 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, като длъжници, в качеството им на
наследници по закон на длъжницата Мехмедова, са конституирани М.У., Н.У.,
Валентина Инванова и Валентин У., на 05.10.2017 г. по заповедното производство
са постъпили възражения по чл.414 от ГПК против издадената заповед за незабавно
изпълнение, от М.У. и от Н.У..
В
предоставения му от заповедния съд срок, заявителят е завел настоящия иск по
чл.422 от ГПК за установяване на вземането му против двамата наследници на
длъжницата Мехмедова, подали възражение против заповедта.
По
аргумент от чл.429, ал.2 от ГПК, ако въз основа на заповедта за плащане има
издаден изпълнителен лист срещу длъжника и неговата смърт е настъпила след
издаване на изпълнителния лист, както в конкретния случай, същият може да бъде
изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят,
че са се отказали от наследството, или че са го приели по опис.
Както се
посочи по-горе, с определение от първото открито съдебно заседание от
28.03.2018 г., по искане на ищеца, съдът е задължил ответниците на основание
чл.51 от ЗН, до произнасяне на съда по доказателствата в следващото заседание
(на 09.05.2018 г.) да заявят дали приемат наследството на своята наследодателка
Фатме Реджебова Мехмедова, като им е указал последиците по чл.51, ал.2 от ЗН, ако
в определения от съда срок не отговорят - губят правото да приемат
наследството.
Съдът
изцяло споделя становището на първоинстанционния съд за настъпилите в
конкретния случай последици по чл.51, ал.2 от ЗН за ответниците. По делото до
приключване на първоинстанционното производство, не са представени
доказателства за изрично или за мълчаливо приемане на наследството от
ответниците с някакви конклудентни действия. За да е налице мълчаливо приемане
на наследството, наследникът следва да е извършил действия, които несъмН.да
предполагат намерението му да приеме наследството и които той да не е имал
правото да извърши, освен в качеството си на наследник (чл.49, ал.2 от ЗН).
Съгласно трайната съдебна практика, двусмислени действия, от които могат да се
направят и други изводи, не сочат на приемане на наследството. Дори участието
на наследник в съдебно производство, касаещо наследството, не се възприема
непременно като акт на приемане на наследството (напр.участието на наследник в
делба, ако се противопостави на делбата; възражение по акт за начет, съставен
срещу наследодателя и посочване на доказателства в негова подкрепа), тъй като
това следва да се приеме като само като една охранителна мярка. Ето защо,
подаване на възражение против издадената против наследодателката на ответниците
заповед за незабавно изпълнение (и то – след като по изп.дело вече са
конституирани самите ответници), както и оспорването на предявения против
ответниците иск по чл.422 от ГПК с подаването на писмен отговор на исковата
молба, настоящият състав не възприема като акт на мълчаливо приемане на
наследството, тъй като в този случай може да се направи извод, че ответниците
вече бранят собствените си интереси, след насочване на претенцията лично против
тях. Както се посочи по-горе, поради липсата на представени в законовия срок
доказателства за други действия на ответниците, които да могат да се тълкуват
като акт на манифестиране на мълчаливо приемане на наследството, следва да се
приеме, че такова приемане на наследството от страна на двамата ответници не е
осъществено и за тях са настъпили последиците по чл.51, ал.2 от ЗН.
Само на
това основание, искът на въззивника против двамата въззиваеми е неоснователен, без
да е необходимо да бъдат изследвани другите възражения от отговора на исковата
молба. Със същите съображения съдът приема за неоснователни и недоказани и евентуално
съединените установителни искове по делото.
Поради
съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено при споделяне мотивите на първоинстанционния съд, към които
настоящият състав препраща на основание чл.272 от ГПК.
Предвид
постановения резултат, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на
въззиваемите-ответници следва да се присъдят разноски за въззивното
производство в размер на по 300 лв за всеки, предвид представените
доказателства и списък на разноските по чл. 80 от ГПК – за заплатено от тях адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2595/17.12.2018 г. по
гр.д.8862/2017 г. на Бургаски районен съд, допълнено в частта на разноските с
Определение № 831 от 28.01.2019 г.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ № 19, да заплати на М.И.У., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство в размер на 300 лв (триста лева) за
заплатено адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ № 19, да заплати на Нено И.У., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 300 лв (триста лева) за заплатено адв.възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач „ОТП Факторинг България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София,
община Столична, град София 1000, бул. Ал. Дондуков № 19, ет. 2.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.