№ 18260
гр. София, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20241110102718 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и сл.
Образувано е по искова молба на „.“ ООД с ЕИК ., седалище и адрес на
управление ., ул. „.“ № ., и Г. В. С. с ЕГН **********, адрес ., ., и двамата със съдебен
адрес ., . (ищци), действуващи чрез упълномощения процесуален представител адвокат
И. Ц., член на Б.градската адвокатска колегия. Ищците твърдят, че стопанисват и
управляват кафе-сладкарницата „.“, находяща се в ., на адрес .. На 04. 08. 2023 г.
ответницата подала сигнал до областната дирекция по безопасността на храните, с
който отправила неверни твърдения, че кафе-сладкарницата било мръсно и
неподдържано място, че имало течове, че от нея се носели неприятни миризми и че
имало плесени. Вследствие на подадения сигнал на 09. 08. 2023 г. била извършена
проверка на кафе-сладкарницата от д-р И.С.. Проверката продължила дълго време,
през което ищцата Г. С. представила множество документи и обяснявала, че сигналът е
неоснователен. Освен това проверката се осъществявала на място пред посетителите
на кафе-сладкарницата, което отблъснало множество от тях. В крайна сметка
проверката приключила с решение на директора на областната дирекция по
безопасност на храните, с което сигналът бил приет за неоснователен. Вследствие на
неоснователния сигнал обаче двамата ищци претърпели неимуществени вреди. По-
точно ищцата Г. С. получила смесено тревожно-депресивно разстройство, била
умерено напрегната, лабилна, тревожно заредена и с разстройство на функциите.
Заради това влошено психично състояние й била предписана медикаментозна терапия,
която смущавала нормалната й работа. Що се отнася до ищеца „.“ ООД, претърпените
от него неимуществени вреди вследствие на неоснователния сигнал на ответницата се
изразявали в негативни представи в обществото за публичния образ на кафе-
сладкарницата, уронване на доброто търговско име и търговската репутация на
дружество и негативна оценка за неговата хигиена на работа. Искат от съда да осъди
ответницата да заплати на всеки един от ищците по 1 500 лева, представляващи
обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Претендират разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от З. Г. К. с ЕГН
**********, адрес ., ул. „., съдебен адрес ., . (ответница), действуваща чрез
упълномощения процесуален представител адвокат К. И.. Ответницата излага доводи,
че исковата молба е нередовна и че искът за присъждането на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от юридическо лице е недопустим. По същество
оспорва предявените искове като неоснователни. Отрича сигналът да е бил персонално
насочен срещу двамата ищци, като заявява, че в него ставало въпрос за теч под
заведението, чието място било точно определено. Твърди, че наемодателят на ищците
Б., който се държал агресивно с ответницата, нерегламентирано е поставил
канализационни тръби, обслужващи апартамент № 1, преобразуван в заведение.
Отклоненията от предвижданото преустройство на апартамента в заведение при
прокарването на нови трасета на водопроводни и канализационни инсталации било
констатирано от Инспектората за опазване на културното наследство към
Министерството на културата (сградата била паметник на културата). Появил се теч от
тавана/плочата на пода от апартамент № 1. Един от течовете бил констатиран от „.“
ЕАД, вследствие на което инсталацията била спряна и дренирана. При четвъртия теч
ответницата и етажният собственик С.Д. уведомили наемателите на заведението.
Поради продължителното бездействие на Б. и наемателите му ответницата подала
молби до ОДБХ и район „Средец“, но тези молби по никакъв начин не били насочени
срещу работата на ищците и ответницата не била отговорна за работата на държавни
органи, които извършвали проверки на законно основание. Излага доводи, че
юридическите лица не биха могли да понесат неимуществени вреди. Отрича освен
това ищцата Г. С. да е претърпяла твърдените от нея неимуществени вреди, като
изтъква, че представеният с исковата молба амбулаторен лист е с дата 13. 11. 2023 г. и
напрегнатостта и тревожността са били констатирани четири месеца след проверката,
поради което няма как да са причинени от нея. Излага доводи за генерализираното
тревожно разстройство, като заявява, че не всяко неприятно усещане или чувство и не
всяка душевна депресия дават основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди. Отрича освен това да е действала умишлено, като заявява, че
всъщност целта на сигнала е била защита на общите части на сградата и прилагане на
закона за опазване на културните ценности. Позовава се и на Закона за защита на
лицата, подаващи сигнали и публично оповестяващи информация за нарушения.
Прави евентуално възражение за изтекла тригодишна погасителна давност във връзка
с претендираната лихва. Иска от съда да отхвърли исковите претенции. Претендира
разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовани лица, действуващи чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена
държавна такса и отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128
ГПК. При това положение исковата молба е редовна. Настоящият съдебен състав
приема предявените с нея искове за процесуално допустими. Във връзка с доводите на
ответницата, че искът на ищеца – юридическо лице за присъждането на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди е процесуално недопустим трябва да бъде
отбелязано следното. Настоящият съдебен състав изхожда от формалното
разграничение на материалноправната и процесуалноправната легитимация на
страните. Активната процесуалноправна легитимация на един ищец, бил той
физическо или юридическо лице, произтича от твърдението му, че е носител на
2
съответното материално право. Достатъчно е ищецът само да твърди, че е носител на
съответно материално право, че да е налице активната му процесуалноправна
легитимация, т.е. той да е надлежна страна в процеса и предявеният от него иск да е
процесуално допустим. Активната материалноправна легитимация на същия този
ищец, от друга страна, се изразява в установеното от съда въз основа на събраните
доказателства и приложимото законодателство обективно положение, че ищецът
действително е носител на съответното материално право, т.е. че предявеният иск е
основателен. В дадения случай ищецът „.“ ООД, юридическа личност, твърди, че е
носител на материално притезателно право срещу ответницата тя да му заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Тези фактически твърдения са
достатъчни, за да обусловят активната му процесуалноправна легитимация и
допустимостта на предявения от него иск. Дали действително юридическите лица
могат да бъдат носители на подобни субективни права, въпрос спорен в съдебната
практика към настоящия момент, следва да бъде преценено от първостепенния съд във
връзка с активната материалноправна легимация на този ищец, т.е. това е въпрос,
свързан с основателността на иска му и по съществото на спора.
Ищците предявяват два субективно съединени осъдителни иска с правно
основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а ответницата
прави евентуално възражение за изтекла погасителна давност на компенсаторната
лихва с правно основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В тежест на всеки един ищец е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е подала сигнал
на 04. 08. 2023 г. до областната дирекция по безопасността на храните, че вследствие
на сигнала и извършената проверка са претърпели твърдените с исковата молба
неимуществени вреди, че ответницата е действувала със знанието, че сигналът й
съдържа неверни твърдения, както и наличието на основание за прекъсване или/и
спиране на течението на погасителната давност за исканата компенсаторна лихва. В
тежест на ответницата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
фактическите й твърдения, съдържащи се в сигнала от 04. 08. 2023 г. до областната
дирекция по безопасността на храните, са верни.
Съобразявайки събраните в хода на съдебното дирене доказателствени
материали, първостепенният съд приема за установена следната фактическа
обстановка. Ответницата, възрастна жена, която се придвижва със затруднение и
ползува бастун, живее от дълги години в сградата, находяща се в ., ., която е паметник
на културата. През 1999 г. (л. 10 от делото) било извършено преустройство на първия
етаж от партерен апартамент в кафе-сладкарница от етажните собственици Г.К.Б. и
М.Д.Б. с отклонения от одобрения проект, като в заведението на първия етаж били
направени кухня и тоалетни. Съответно непосредствено под заведението, в сутерена
на сградата, били прокарани нови трасета на водопроводни и канализационни
инсталации, които не съответствували на старата водопроводна и канализационна
инсталация. Между първия етаж и сутерена бил направен отвор и през него била
прокарана и канализационна тръба, която преминавала през тавана на мазето на
ответницата. Тези преустройства били осъществени без съгласието на етажните
собственици, в това число и без съгласието на ответницата (л. 37 – 40 от делото).
През 2022 г. на първия етаж на сградата било открито заведение от третото лице
„.“ ООД с ЕИК . съгласно заявление за работно време на стационарен търговски обект
3
№ 11408, издадено на 04. 02. 2022 г. от Столичната община – район „Средец“. През
периода на ползуването на заведението от „.“ ООД ответницата установила, че от
канализационната тръба се образували влага и плесен (мухъл) в мазето й. Тя подала
писмо-сигнал с вх. номер 08-00-549/30. 03. 2022 г. до Министерството на културата.
Във връзка с нейното писмо-сигнал служители на Главната дирекция „Инспекторат за
опазване на културното наследство“ извършили проверка на място, в това число и
посещавайки мазето на ответницата, и на 16. 06. 2022 г. съставили констативен
протокол, с който приели, че е извършено нарушение на чл. 200, ал. 1 от Закона за
културното наследство и го препратили на местната администрация за предприемане
на последващи принудителни административни мерки. Третото лице „.“ ООД решило
да премести дейността си другаде.
След развитието на тези събития на 21. 04. 2023 г. ищцата Г. В. С. и свидетелят
Д. И. Б. учредили ищеца „.“ ООД с конститутивно вписване в търговския регистър.
Двамата били съдружници, като ищцата Г. В. С. била вписана като управител на
дружеството. През този период тяхното дружество започнало да ползува заведението
на първия етаж на сградата, което променили на кафене-сладкарница „.“, което
регистрирали на 16. 05. 2023 г. с удостоверения за регистрация № 67846. Кафенето-
сладкарница могло да бъде посещавано както от хора, така и от домашните им
любимци – кучета. Дейността му потръгнала и то имало посетители. През 2023 г.
ищецът „.“ ООД реализирал нетни приходи от продажби в размер на общо 130 000
лева, а през 2024 г. дори още повече: 212 000 лева.
След промяната в ползуването на заведението на първия етаж на сградата
ответницата уведомила ищцата Г. В. С. за преминаващата по тавана на мазето й
канализационна тръба и образуващите се от нея влага и плесен, но ищците така и не
отстранили канализационната тръба. На 04. 08. 2023 г. ответницата подала сигнал до
Областната дирекция по безопасността на храните – . (ОБДХ), който бил заведен под
№ 8038. В този сигнал ответницата твърдяла, че е налице теч на отпадни води по
стена, намираща се под кафенето-сладкарница и мазе, намиращо се под санитарните
възли (тоалетните) на заведението (л. 8 – 9). На 09. 08. 2023 г. заведението било
посетено от д-р И.С., инспектор в ОБДХ, която поради процесуалното бездействие на
ищците не беше разпитана като свидетел по делото. При посещението си тя проверила
само помещенията на заведението и решила да си спести усилията да проверява
мазето на ответницата. Така без да си направи труда да се свърже с подателката на
сигнала д-р И.С. съставила констативен протокол, в който отразила, че в помещенията
на заведението се поддържала задоволителна хигиена и нямало видими течове към
сутеренния етаж, а за коридора към мазетата нямало свободен достъп. Оправданието,
че посочените в сигнала помещения били частна собственост, поради което нямало
достъп до тях (макар и такъв да не е бил потърсен чрез установяването на контакт със
жалбоподателя!) било преповторено и от директора на ОБДХ д-р А.Г. в писмо до
ответницата от 11. 08. 2023 г. за резултата от проверката по подадения от нея сигнал.
На 13. 11. 2023 г. в 00, 35 часá ищцата Г. В. С. отишла на преглед при д-р Л.П.
(психиатър) с оплаквания за „социално стресиране“, каквото и да означава това,
загуба на сън, натрапчиви мисли, че нещо щяло да се случи, че станала „на предел“,
че изпадала в депресии и че плачела постоянно. Психиатърът констатирал, че ищцата
била умерено напрегната, емоционално лабилна, тревожно заредена, дистимна и с
разстройство на основните витални функции. Диагностицирала я със „смесено
тревожно-депресивно разстройство“ и й предписала медикаментозна терапия с
„Деанксит“ и „Атаракс“, за което бил издаден амбулаторен лист № 345 (л. 11).
4
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и фотоснимки. По делото бяха разпитани
свидетелите Е. В. С., сестра на ищцата Г. В. С., и Д. И. Б., съдружник в ищцовото
дружество „.“ ООД. Свидетелите са заинтересовани от изхода на делото и показанията
им трябва да бъдат преценявани особено внимателно от съда съгласно чл. 172 ГПК. В
дадения случай съдът намира, че не следва да се доверява на показанията на
свидетелите, защото те противоречат на събраните по делото доказателства. По-точно
и двамата свидетели заявяват, че ответницата прогонвала клиентите на заведението и
затова заведението било на загуба през първите две години от функционирането си. От
2023 г. до 2024 г. обаче, както се установява от финансовите отчети на дружеството –
ищец, приходите от продажби са се увеличили почти двойно. Ако въпреки това
дружеството – ищец е завършило съответните финансови години с отрицателен
резултат (загуба), той не би могъл да се дължи на намаляване на продажбите на
клиенти на заведението. Щом като приходите от продажби на клиенти не само че не са
намалели, а са увеличили почти двойно, то съответните свидетелски показания трябва
да се приемат за недостоверни.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до
следните изводи.
Съгласно чл. 45 от Конституцията всеки има правото да подава жалби до
държавните органи, съответно според чл. 56, ал. 1 от Конституцията всеки има право
на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.
Колкото и да са важни тези конституционни права, те все пак не са абсолютни. В
рамките на едно демократично общество те търпят пропорционални ограничения,
основното сред които произтича от чуждите права и законни интереси. Правото да
бъдат подавани жалби до публичните институции не следва да бъде упражнявано във
вреда другиму, накърнявайки чуждата чест, лично достойнство и добро име, признати
с чл. 32, ал. 1 от Конституцията. Но и неприкосновеността на личността с присъщите й
чест, лично достойнство и добро име не би могла сама по себе си априорно да изключи
възможността срещу тази личност да бъдат подавани жалби и сигнали и тя да бъде
подлагана на проверки от компетентните органи, които са били сезирани в защита на
правата на граждани. Неприкосновеността на личността не е равнозначна на имунитет.
Безспорно е, че човешките същества, обозначавани в езика на юристите като
физически лица, се ползуват с неимуществените права на чест, достойнство и добро
име, както и че накърняването на тези техни парично неоценими права им причинява
неимуществени вреди. Дискусионно е обаче дали същото важи и относно
емпиричните образувания, създадени от хората за постигането на различни цели, които
юристите обозначават като юридически лица. По последния въпрос напоследък се
появи противоречива съдебна практика, във връзка с която е образувано и висящо
тълкувателно дело № 1 от 2023 г. по описа на ВКС и ВАС по въпроса „Допуска ли
обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди
в полза на юридическите лица?“. Към момента на постановяването на настоящото
решение тълкувателно постановление по цитираното тълкувателно дело все още не е
публикувано. При това положение настоящият съдебен състав следва да даде отговор
според съдебната практика, която сам споделя. Според настоящия съдебен състав и
съответната съдебна практика юридическите лица са материалноправно легитимирани
да бъдат носители на право на обезщетение за неимуществени вреди само в изрично
предвидените от закон случаи. Прекалено подробни съображения в тази насока са
изложени в особеното мнение към решение № 206 от 26.03.2019 г. на ВКС по гр. дело
5
№ 4762/2017 г., III г. о., и е излишно да бъдат преповтаряни отново тук. Поради тези
съображения и доколкото не е налице изрично предвидена хипотеза на специален
закон, първостепенният съд намира, че в разглеждания случай ищецът „.“ ООД не е
материалноправно легитимиран да бъде носител на парично притезание за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди вследствие на подаден от
ответницата сигнал. Затова неговият иск е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
По-нататък съдът следва да продължи да обсъжда основателността само на иска
на ищцата Г. В. С., защото като физическо лице тя може да бъде носител на
притезателно право за обезщетяването на неимуществени вреди. За да възникне това
нейно право, необходимо е подаването на сигнала до ОБДХ от ответницата да е било
противоправно действие, а то може да е противоправно действие само ако
ответницата е злоупотребила с правото си на сигнал до ОБДХ. Ограничението на
правото на подаване на жалби в защита на правата и законните интереси на даден
гражданин произтича от текста на чл. 57, ал. 2 от Конституцията, съобразно който не
се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права
или законни интереси на други. За да е налице злоупотреба с право трябва от
обективна страна правото да е упражнено не в защита признатия от закона легитимен
правен интерес на неговия носител, а в противоречие с интересите на обществото (чл.
8, ал. 2 ЗЗД) и признатите от закона чужди права и легитимни правни интереси. От
субективна страна е необходимо деецът да е действувал умишлено – да е съзнавал, че
подадената до държавните органи жалба съдържа неверни, опозоряващи и обидни
фактически твърдения, изводи и оценъчни съждения, и същевременно да е искал или
допускал накърняването на честта, достойнството и доброто име на другия. Само в
такъв случай може да се приеме, че е налице противоправно поведение, което да
осъществява състава на престъпленията обида (чл. 146 НК) и клевета (чл. 147 НК),
съответно общия състав на гражданския деликт (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). „Злоупотреба с
право /противоправно поведение/ е налице, когато искането не е отправено с цел да
бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато
молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да
навреди другиму, или за да накърни друг обществен интерес“ – решение № 245 от
5.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 1734/2014 г., III г. о., казано най-кратко и най-ясно. В
сходен смисъл са и решение № 86 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. дело № 92/2009 г., III
г. о., решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1243/2009 г., IV г. о., и
решение № 53 от 4.04.2018 г. на ВКС по гр. дело № 1913/2017 г., III г. о.
От възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка се налага
изводът, че през 1999 г. етажните собственици Г.К.Б. и М.Д.Б. са преустроили
апартамента си на партерния етаж в кафене-сладкарница, като при преустройството в
нарушение на закона са въздействували върху субстанцията на обща част на сградата –
етажна собственост, каквато обща част е вътрешната разделителна стена между
преустроеното кафене-сладкарница на партерния етаж (по-точно неговите тоалетни) и
мазето на ответницата на сутеренния етаж – чл. 38 от Закона за собствеността. Дори и
сградата – етажна собственост да не беше паметник на културата, осъществяването на
подобно действие на разпореждане с обща част на сградата без съгласието на всички
етажни собственици пак щеше да е противозаконно. По този начин е било установено
едно противоправно фактическо състояние, вследствие на което са отпочнали
природни процеси на постепенното увреждане на вещта на ответницата в нарушение и
на забраната да не се вреди другиму, прогласена в чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Това
противоправно фактическо състояние се е поддържало от незаконното преустройство
6
през 1999 г. до подаването на сигнала на ответницата до ОБДХ на 04. 08. 2023 г., а и
след това. То не е било констатирано от инспектора към ОБДХ поради неполагане на
необходимите усилия, но е било констатирано от инспекторите към Министерството на
културата и се установява освен това от представените по делото фотоснимки. При
наличието на подобно фактическо състояние, което накърнява правата и законните
интереси на ответницата, тя разполага с възможността да сезира публичните
институции чрез подаването на сигнали, жалби и т.н. независимо от това кой е
конкретният ползувател на незаконно преустроеното кафене-сладкарница и това нейно
поведение ще бъде правомерно (няма да съставлява злоупотреба с право) до момента
доброволното отстраняване на незаконния канализационен тръбопровод, съответно до
момента на принудителното му отстраняване след успешното провеждане на иска по
чл. 109 ЗС срещу собственика на кафенето-сладкарница. Не може да се приеме и
ответницата да злоупотребила с правото си на сигнал и от гледна точка на начина, по
който тя е формулирала оплакването си. От обсъдените писмени документи се
установява, че ответницата се е оплакала за теч, плесен и неприятни миризми,
стичащи се в нейното мазе, а не в самото заведение. Пропускът на инспектора към
ОБДХ да провери правилното място за оплакванията на ответницата не означава, че
последната е злоупотребила с правото си да подаде сигнал. Поради тези съображения
не е налице началната материалноправна предпоставка на правопораждащия
фактически състав на твърдяното от ищцата Г. В. С. притезателно право. Ето защо и
нейният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За пълнота следва да бъде отбелязано освен това, че ищцата Г. В. С. не доказа
при условията на пълно и главно доказване и наличието на причинна връзка между
правомерно подадения от ответницата сигнал до ОБДХ и претърпените от нея
неимуществени вреди. Поради естеството си стресовите ситуации предизвикват
неимуществени вреди с най-голяма интензивност непосредствено при възникването
им, които постепенно отшумяват. Ако ищцата действително беше претърпяла
неимуществени вреди от подадения от ответницата сигнал и последвалата проверка, то
те щяха да се проявят с най-голям интензитет непосредствено на датата на проверката
09. 08. 2023 г., а не да се отключат внезапно три месеца по-късно на 13. 11. 2023 г. При
това положение възниква основателно съмнение, че тревожно-депресивното
разстройство на ищцата от 13. 11. 2023 г. всъщност не е причинено от подадения от
ответницата сигнал до ОБДХ и свързаната с него проверка. Тъй като ищцата е тази,
която носи тежестта на доказването на причинната връзка, то срещу нея следва да
бъдат приложени неблагоприятните последици на тежестта на доказването и да бъде
прието за установено, че тревожно-депресивното й разстройство от 13. 11. 2023 г. не е
било причинено от подадения от ответницата сигнал до ОБДХ.
Разноски. При този изход на делото съдът следва да присъди в полза на
ответницата сторените от нея деловодни разноски. Те се свеждат до уговореното и
реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Отговорността за
разноски е разделна, защото законът не е предвидил друго. При това положение всеки
един от двамата ищци трябва да бъде осъден да заплати на ответницата половината от
тези разноски – по 350 лева.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ иска на „.“ ООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., ул. „.“
№ ., срещу ответницата З. Г. К. с ЕГН **********, адрес ., ул. „., за присъждането на
сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на подаден от ответницата сигнал № 8038 от 04. 08. 2023 г. до Областната
дирекция по безопасност на храните – ..
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. В. С. с ЕГН **********, адрес ., ., срещу ответницата З.
Г. К. с ЕГН **********, адрес ., ул. „., за присъждането на сумата 1 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
подаден от ответницата сигнал № 8038 от 04. 08. 2023 г. до Областната дирекция по
безопасност на храните – ..
ОСЪЖДА ищеца „.“ ООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., ул. „.“ №
., да заплати в полза на ответницата З. Г. К. с ЕГН **********, адрес ., ул. „., сумата в
размер на 350 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ищцата Г. В. С. с ЕГН **********, адрес ., ., да заплати в полза на
ответницата З. Г. К. с ЕГН **********, адрес ., ул. „., сумата в размер на 350 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8