Р Е Ш Е Н И Е
№
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел, 13.07.2017 година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 13.07.2017 година
В името на народа
Тервелски
районен съд в открито съдебно заседание , проведено на деветнадесети септември, през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието на секретаря И. Ч. и участието на
прокурора......................................................... като сложи
на разглеждане докладваното от районния
съдия....................... гр.дело No471 по
описа на Тервелски районен съд за 2015 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявен
е иск с процесуалноправна
квалификация чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 415 ал. 1 от ГПК и материалноправна квалификация
– чл. 430 от Търговския закон във вр. счл. 86 от ЗЗД във
вр. с чл. 92 ал. 1 от ЗЗД и
При
условията на евентуалност ,ако не бъде
уважен главния иск ,осъдителен иск с
процесуалноправна квалификация чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 210 от ГПК и матириалноправка квалификация – чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД ,
Както
следва :
Производството по настоящото гр.
Дело № 471 / 2015 година по описа на Тервелски районен съд е по искова молба с вх. № 2316 от 11.11.2015
година , депозирана от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.Никола Вапцаров № 55, „Експо 2000“, със законни представители Ц.К.П.и М.Т.П.чрез пълномощника си - юрисконсулт
Г.Г.С. срещу Г.Р.К. с ЕГН-********** ***
в качеството на кредитополучател по договор за студентски кредит от 29.10.2010година.
По предявения положителен установителен иск се претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по
което е образувано ч. гр. Дело № 397/2015 година
по описа на Тервелски районен
съд , в полза на ищцовото дружество
съществува парично вземане против ответницата в размер
на :7803,49 /седем хиляди осемстотин и три лева и 49ст./ лева- представляваща неиздължена главница ведно със законната лихва върху нея,
считано датата на подаване на
заявлението до съда 07.09.2015 година до окончателното изплащане на сумата; 188,76
/сто осемдесет и осем лева и 76ст./лева редовна лихва, натрупана за периода 20.03.2015г. до 13.08.2015г., наказателна договорна лихва в размер на 124,19 /сто двадесет и четири лева и 19ст./лева, натрупана за периода
от
20.04.2015г. до
03.09.2015година .
По предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск е заявена претенцията
ответницата да бъда осъдена да заплати на ищцовата страна горепосочените суми , ведно със законната
лихва, считано от дата на депозиране на
настоящото искова молба – 11.11.2015 година до оконачателното
изплащане на задължението .
Заявяват
се претенции съдът да се произнесе ,
относно разноските сторени по заповедното производство , както се претендира и съдът да се произнесе по
направените разноски по настоящото дело.
С
Разпореждане № 1211 от 12.11.2015 година , съдът прие исковата молба за
редовна и че отговаря на изискванията на
чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК.
Със същото
съдът разпореди препис от исковата молба
и доказателствата кам
нея да се изпратят на ответницата на основание чл. 131 от ГПК .
Със същото
съдът изиска и приложи към
настоящото дело ч. гр. Дело №397/2015 година по описа на ТРС
.
По
делото ответницата с молба вх. № 2488 от
02.12.2015 година изиска от съда книжата да и бъдат връчени, на адрес : гр.
София, кв. „ Манастирски ливади”, ул. „ Борис Димовски”
10, вх. Б, ет.3, ап. 18 , като налата съображения, че такива книжа не са и били връчени на посочения по исковата молба адрес за призоваване .
Съдът се съобрази с молбата и повторно изпрати книжата
на посочения от ответницата адрес за призоваване.
Книжата са връчени на ответницата на
22.12.2015 година – видно от разписка за връчено съобщение № 2158 /
12.01.2016 година, върнато при съда.
Ответницата не
е депозирала в срок писмен отговор по
така предявените срещу нея искове
при условията на евентуалност .
С Определение
№ 12 от 02.02.2016 година, съдът изготви проекто
доклад по делото , с който разпредели
доказателствената тежест между страните .
Същия е
съобщен на страните, по него не са постъпили възражения.
В съдебно
заседание ищцовата страна редовно призована не се представлява . От страната
е депозирана молба, делото сде се разгледа в
отсъствие на процесуалния представител на ищцовата срана, правят се доказателствени искания за назначаване на ССЕ- със задачи така както са
посочени по ИМ.
Ответницата
редовно призована , не се явява , по делото се представлява от процесуалния си предстовотел адвокат
Дончо Дончев – АК гр. София .
Процесуалния
представител на ответницата оспорва така
предявените в условията на
евентуалност ОСИ.Налага съображения за
нищожност на договора за банков кредит .
От събраните по делото писмени доказателства, от становищата на страните , от заключението на вещото лице по назначената от
съда съдебно счетоводна експертиза , които съдът обсъди в
тяхната цялост , приема са установено
следното от фактическа страна :
Предявен е иск за установяване съществуването на парично вземане на „Райфайзенбанк/България“ЕАД-София
от ответницата Г.Р.К. , произтичащо от договор за студентски заем от
20.10.2010 година, за суми , за които в полза на банката против
ответницата е издадена заповед №261 от 09.09.2015 година за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№397/2015 година по описа на Тервелски
районен съд , която заповед е оспорена в срока и по реда
на чл.414 ГПК.
Искът
е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК и се явява допустим.
На 29.10.2010 година страните
постигнали съгласие, като са сключили
Договор за студентски кредит / Договор за кредит/. Същия е сключен между настоящиия ищец от една страна и от друга страна ответницата , като по силата на
сключения между страните договор
„ Райфайзенбанк” ЕАД е отпуснала
на кредитополучателя К. / ответницата по настоящото дело / кредит в размер на
9300,00 / девет хиляди и триста / лева .
Анализирайки писменото доказателство депозирано с исковата молба – „
Договор за студентски кредит”, съгласно
чл. 1.1. от същия , съдът приема за безспорно установено, че страните са постигнали
съгласие кредита да се предостави с цел
заплащане на 6 / шест/ броя такси за обучение на кредитполучателя,
като всяка една е с размер на 1550,00 / хиляда петстотин и петдесет / лева .
Съгласно
чл. 2.1. от Договора за студентски кредит крайния срок за погасяване на кредита
е 20.01.2016 година .
По
договора в чл. 4.2. от същия страните са постигнали съгласие при
погасяване на кредита, кредотополучателя да ползва гратисен период в
размер на 52 / петдесет и два / месеца, счинато от
дата на подписване на договора до 29.01.2015 година .
Кредита
е следвало да бъде погасяван съгласно
погасителен план, подробно описан по Договора за студентски кредит- съгласно приложение към договора, като негова
неразделна част, както следва : 12 равни
анюитетни вноски, всяка една в размер на 1026,56 /
хиляда двадесет и шест лева и 56 ст. / лева , дължими на
20-то число от съответния месец , считано от 20.02.2015 година до 20.01.2016 година
включително .
С исковата молба е депозирано
от ищцовата страна писмено доказателство – Молба вх. № 140-722 /
29.12.2014 година. Видно от същото писмено доказателство настоящата ответница - Кредитополучателя по сключения между
страните Договор за студентски заем е заявила претенция за промяна на погасителния план по кредита от
1/ една / на 10/ десет / години .
По делото
не е представено писмено доказателство ,но от процесуалното поведение на страните а и от заключението на вещото лице , съдът приема
становище , че страните не спорят относно това уважена ли е била молбата на
кредитополучателя, като приема за безспорно
установено между страните , че молбата е била уважена – задължението е разсрочено за плащане за претендирания 10 годишен срок .
Съгласно
чл. 3.1 от Договора страните са постигнали съгласие, за това каква лихва ще заплаща кредитополучателя – кредитополучателя
ще заплаща на Банката / ищеца по настоящото дело / фиксирана годишна лихва
в размер на 7% / седем процента/,
като на основание чл. 3.2. страните са постигнали договорка помежду си , че при
забава в плащанията на дължими суми по кредита кредитополучателя , ще дължи на Банката лихва за забава в размер на
основния лихвен процент увеличен с 10 / десет / пункта годишно върху забавената
сума .
На датите
на падеж – 20.04.2015 година , 20.05.2015 година , 20.06.2015 година ,
кредитополучателя не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски по кредита
.
Съгласно постигнатите договорки –
посочени в чл. 6.2 от Договора , Банката има право да обяви целия кредит за предсрочно
изискуем при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни
погасителни вноски .
Твърди се
от ищцовата страна , че тя е спазила изискването на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, като
от нейна страна са били изготвени и изпратени / по постоянен и настоящ адрес / на
кредитополучателя писма за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по Договора за кредит , като в тази насока страната
депозира писмени доказателства- писма изх. №001-63991 и изх. №001-63990
от 07.07.2015 година , като същите писма според твърдения на ищцовата страна са достигнали до адресите на
кредитополучателя посочени от него по Договора за кредит , с което съгласно чл.
9.3 от Договора за кредит се считат от
страните за получени .
Обявения за
предсрочно изискуем кредит е
мотивирал ищцовата страна да води производството по чл. 410 от ГПК по което и заявление е било образувано ч.
гр. Дело № 397 / 2015 година – по което
и е постъпило възражение от длъжника .
От заключението на назначената ССЕ, прието и неоспорено от страните
и което съдът кредитира предвид специалната компетентност на експерта, се
установява, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на процесната
заповед за изпълнение – 04.09.2015 година, непогасените от ответницата задължения по процесния
договор за кредит, съответстват на посочените в заповедта. От данните
в констативно-съобразителната част
на заключението се изяснява, че
тези задължения не са били
погасени от ответницата към 07.07.2015
година , на която дата според твърденията
на ищеца е обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Съдът приема заключението на вещото лице като дадено компетентно и
всеобхватно .
От правна
страна :
При така установеното от фактическа страна
относно договорното отношение между страните, произтичащи от договора за банков
кредит от 29.10.2010
година , съдът намира предявения иск с правно основание
чл.422 ГПК за основателен и
доказан .
Неизпълнението на задълженията в продължение
на три последователни погасителни вноски е предпоставка за настъпване на
автоматична предсрочна изискуемост на вземанията на банката
в пълния им размер.
С писма изх. №001-63991 и изх. №001-63990 от 07.07.2015
година ,до ответницата Банката известява
същата , че поради допуснато
неизпълнение за периода от 19.03.2015 година до 07.07.2015 година ,обявява за предсрочно
изискуеми всички дължими по договора
суми и кани ответницата незабавно да се издължи.
Писмата известия за изпратени на двата известни на страните
по Договора за студентски кредит адреси
на кредотополучателката – по постоянен и настоящ адрес .Писмата известия са върнати с отбелязване,че пратките не са
потърсени .
В чл. 9.3 от Договора страните
по същия са постигнали съгласие
за следното : Всички уведомления
и и изявления
във връзка с този Договор , следва да
бъдат направени в писменя фарма се считат
получени от Кредитопалучателя , ако по факс ,чрез
лично доставяне или чрез
изпращане по пощата или куриерска
фирма с обратна разписка достигнат до адресите на страните ,
посочени по Договора или в уведомлението
за промяна на адреса по реда на чл.
5.1.2. от Договора .
По делото с
исковата молба са приложени писмени
доказателства – две съобщения за
доставка срещу подпис - вътрешна
ускорена поща при „Стар Пост” ООД, от
които е видно , че и по постоянен и по настоящ адрес – такъв какавто е посочила длъжницата,са изпратени писмени известия, с които Банката известява задължената за факта на обяваване на целия
кредит за предсрочно изискуем , считано от 07.07.2015 година . Същите са били надлежно връчени на кредитополучателя
именно така, както са се договорили страните – да „ достигнат до адресите на страната „
- посочено по чл. 9.3 от Договора .
Ответницата по настоящото дело не опроверга ищцовата страна , че именно това са били нейните постоянен и настоящ адрес към момента на сключването
на договора и към момента на
07.07.2015 година.
При това положение съдът намира основателно приема, че същите писма
известия , следва да се считат за съобщени / достигнали / до
адреса на кредитополучателката- ответницата съгласно уговореното в чл.9.3 от Договора .
Именно
ответницата в качеството и на кредотополучател
е следвало да прояви активност на
оставените и съобщения от куриерската служба по постоянен и настоящ адрес / посочени от
самата нея / , при което в изпълнение на чл. 9.3. от Договора да приеме пратката /книжата
/ заявени и от кредитора .
Според
задължителните разяснения в
т.18 на ТР 4/18.06.2014г. на ВКС,ОСГТК по
т.д. №4/2013г. касаещи изискуемостта на предявени по
реда на чл.422 ГПК вземания, произтичащи от договор за
банков кредит, основен за спора
се явява въпросът за това
настъпила ли е предсрочна изискуемост на предявеното вземане преди подаването
на заявлението за издаване заповед
за изпълнение.
Съгласно становището и разясненията в ТР при уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски/какъвто е разглеждания случай/ или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост.
В случая са релевирани данни и доказателства за надлежно уведомяване на ответницата за обявената предсрочна
изискуемост на задълженията й- известията за писмата са доставени до посочените от нея постоянен и
настоящ адрес именно в изпълнение от
страна на кредитора на задължението му по чл. 9.3 от Договора , а за
ответницата по настоящото дело е оставала
възможноста да прояви активност и да
приеме книжата от куриера, което
тя не е сторила по нейна вина , след
като е била длъжна при доставяне на съобщение до посочените от
нея постоянен и настоящ адрес да прояви активност . Затова съдът основателно приема ,че към датата на подаване на
заявлението за издаване на процесната
заповед за незабавно изпълнение/депозирано при
Тервелски районен съд на 07.09.12015
година / вземането за процесните суми е било изискуемо и от там предявения
иск за доказан
по основание и в претендираните размери.
С оглед
на това искът
по чл.422 ГПК следва да уважи . При този изход
на спора по главния иск
ирелевантни за предмета му се
явяват наведените от ответницата ,чрез прицесуалния си представител в съдебно заседание възражения.
На първо място същите не са
направени в срока за даване на писмен отговор на исковата молба
.
Съдът
не следва да отговаря на
твърденията за нищожност на договора,
тъй като това възражение е направено общо, а съдът няма задължение
служебно да съпоставя всички клаузи в глава 6 ЗПК със съдържанието на договора.
При това положение
съдът не следва да разгледа и се
произнася
по евентуално съединения осъдителен иск за процесните суми,
обосновани с допуснато договорно неизпълнение – неплащане на три
последователни месечни вноски , на което основание банката е заявила, че с исковата молба
упражнява правото по чл.6.2. от процесния договор да обяви „цялата
ползвана и непогасена сума за предсрочно
изискуема“, считано от получаването на препис от
исковата молба от ответницата, тъй като не се
е сбъднало условието, при което той
е предявен, а именно отхвърлянето на главния иск.
С оглед изхода от
спора и на основание чл. 78,
ал. 1 от
ГПК К. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените от същото разноски по настоящото производство за
държавна такса в размер на 162,33 лева и лева, както и сумата от 400,00 лева –
разноски по вещо лице , а на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с
ал. 1 от
ГПК във вр. с чл.25 от НАРЕДБА
ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ , в сила
от от
01.01.2006 г., съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Разноските по ч. гр. дело №397/2015 година по описа на Тервелски районен съд – в размер
на 162,33 лева платената държавна
такса и
383,00 лева , са дължими от К. в пълен размер, с оглед уважаването на иска по настоящото дело, като изпълнителен лист за
същите следва да се издаде по ч. гр. дело №397/2015г. въз основа на заповедта на
изпълнение.
Воден от гореизложеното,
Тервелски районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните , че Г.Р.К. с ЕГН-********** *** и
настоящ адрес *** в качеството и на длъжник - кредитополучател по договор за студентски кредит от 29.10.2010година,дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.Никола Вапцаров № 55, „Експо 2000“, със законни представители Ц.К.П.и М.Т.П.следните суми :
7803,49 /седем хиляди осемстотин и три лева и 49ст./ лева- представляваща неиздължена главница ведно със законната лихва върху нея, считано
датата на подаване на заявлението
до съда 07.09.2015 година до окончателното
изплащане на сумата; 188,76 /сто осемдесет и осем лева и 76ст./лева редовна лихва, натрупана за периода 20.03.2015г. до 13.08.2015г., наказателна договорна лихва в размер на 124,19 /сто двадесет и четири лева и 19ст./лева, натрупана за периода от 20.04.2015г. до 03.09.2015година, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 261 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №397/2015г. по описа на Тервелски районен съд, както и че
дължимите от Г.Р.К. с ЕГН-********** разноски по ч. гр. дело №397/2015 г. по описа
на Тервелски районен съд са в размер на на
162,33 / сто шестдесет и два лева и 33 ст. / лева - платената държавна такса и
383,00 / триста осемдесет и три
лева / лева – юрисконсултско
възнаграждение .
ОСЪЖДА Г.Р. К.
с ЕГН ********** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.Никола Вапцаров № 55, „Експо 2000“, със законни представители Ц.К.П.и М. Т. П., сумата в размер на 162,33 /
сто шестдесет и два лева и 33 ст. / лева – внесена ДТ по гр. Дело № 471 /2015
година по описа на ТРС ,сумата от 400,0
лева разноски по вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 / сто лева .
Решението подлежи на обжалване от страните
пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението му до страните .
Съобщение за решението да се изпрати на ответницата по посочен адрес за
кореспонденция на процесуалния и
представител – гр. София, бул. „ Алексъндар
Стамболийски” № 24 , ет. 3, ап. 7 -за
адвокат Д. Д. .
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч. гр. дело
№397/2015 г. по описа на Тервелски
районен съд - за сведение.
Районен съдия: