№ 1456
гр. Варна, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100502169 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно, образувано е по жалба на М. Г.
АЛ., чрез адв.С. против Решение № 902 от 20.07.2021 година, постановено по
гр.дело № 4403/2021 година на ВРС, с което са били отхвърлени исковите
претенции на въззивника против ТУ-Варна.
Според въззивната жалба съдът не е отчел наличието на множество
писмени доказателства, което прави решението му неправилно.Излага се, че
атакувания акт е постановен при пълната липса на мотиви, т.к. съдът не е
обосновал изискването за извършване на подбор; също според жалбата е
налице злоупотреба с право по смисъла на чл.8 от КТ – обстоятелство, което
също не е било коментирано от решаващата съдебна инстанция; излага се
още, че организационната структура на ТУ-Варна не е била променяна и в
тази връзка е било задължително да се осъществи подбор.По същество
искането е да бъде отменен атакувания съдебен акт и да се уважат
претенциите.
По делото и в срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ТУ-Варна,
чрез адв.П., с които се настоява, че решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се
явява, но чрез адв.Н.С. поддържа въззивната жалба и моли съда, като отмени
решението да уважи претенциите в пълен размер.
Въззиваемата страна, в лицето на „Технически Университет - Варна“, се
1
представлява от адв.П., които намира, че въззивната жалба е неоснователна;
моли решението да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС съдебното производство е било образувано по искова
претенция на М.А. против Технически университет – Варна, с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ за отмяна като незаконно
уволнението, извършено със заповед № ЧР – 03 – 4/28.01.2021г. на
работодателя, за възстановяване заеманата преди уволнението длъжност
„Главен секретар“ и за заплащане на сумата от 16 006.35 лева, претендирана
като обезщетение за оставяне без работа за времето от 29.01.2021г. до
06.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 26.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Съгласно обстоятелствената част на молбата, ищеца е заемал
длъжността „Главен Секретар“, като със Заповед № ЧР – 03 – 4 от 28.01.2021
година, Работодателят е прекратил съществуващото между страните трудово
правоотношение поради съкращаване на щата, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Ищцовата страна излага, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй
като работодателят не е извършил реално съкращаване на щата. Трудовите
функции на закритата длъжност „Главен секретар“ са преминали в
новосъздадените непосредствено преди уволнението две нови длъжности –
Директор на Дирекция „Финанси“ и Началник на отдел „Административен и
финансов контрол“, което изисква подбор, какъвто работодателят не е
извършил.Наред с горното се обръща внимание, че според ищеца е налице
нарушение по чл.8 от КТ, т.к. единствената цел на Работодателя е била
прекратяване на правоотношението; сочи се още, че Ректора многократно му
е искал писмени обяснения за хипотетични нарушения на трудовата
дисциплина. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е основан на твърдения, че след
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е останал без работа, в
резултат на незаконното уволнение, поради което се настоява за присъждане
на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, но за не
повече от шест месеца. Въз основа на изложеното е настоял за уважаване на
предявените искове.
От фактическа пред ВРС е било установено и не се спори от страните,
че ищеца М. Г. АЛ. е заемал длъжността „Главен секретар” в Технически
университет – Варна, считано от 10.04.2019 година, на базата на трудов
договор от 09.04.2019 година.
Видно е също така, че със Заповед № ЧР – 03 – 4 от 28.01.2021 година,
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, считано от
29.01.2021г., трудовото правоотношение, е прекратено.
За да отхвърли претенциите ВРС е приел, че трудовите функции на
2
длъжността „Главен секретар” са насочени основно към подпомагане
дейността на Ректора във връзка с отчета и контрола по изпълнение на
ежегодни цели и задачи, организирайки административните и помощни
технически звена, осъществяване на контрол върху материалната и
техническа база, както и осъществяване и поддържане на взаимоотношения с
различни държавни органи, организации и институции.От друга страна също
според ВРС, трудовите функции на другите две длъжности са насочени към
осъществяване на финансов контрол, бюджетно планиране и контрол върху
изпълнението му и материално – техническите ресурси.Т.е.касае се за реално
съкращаване на щатната длъжност „Главен секретар”, което не налага
подбор.
Редно е да се отбележи, че самото право на подбор е субективно право,
то принадлежи на Работодателя и се реализира при наличието на следните
предпоставки: закриване на част от предприятието, съкращаване на щата и
намаляване обема на работа.Факта, че се касае за субективно право на
работодателя обаче има своите ограничения, с оглед различните основания,
при наличието на които се упражнява правото на избор.Ако бива съкратена
единствената бройка на съответната длъжност, то в този случай
работодателя не е задължен да упражни правото си на подбор.По –
различна е ситуацията, при която се засяга една или две от множество
еднородни функции – тогава работодателя е задължен да извърши подбор по
определени критерий, основно защото той следва да подбере онези работници
с по – висока квалификация.В конкретния случай е било по несъмнен начин
установено, че длъжността „Главен Секретар“ е била закрита, като нейните
функции са преминали в новосъздадените непосредствено преди уволнението
две нови длъжности – Директор на Дирекция „Финанси“ и Началник на отдел
„Административен и финансов контрол“.При това положение за
работодателя не е съществувало задължението да извършва подбор,
просто защото във въпросното звено не са останали работници /
служители на такива, подобни или сходни длъжности, между които да се
проведе подбора.ВРС споделя виждането на решаващия съд, че между
съкратената и новите длъжности липсва сходство.Следователно, когато не
са налице други близки и сходни длъжности на съкращаваната, за
работодателя не възниква задължение за извършване на подбор, а
единствено право на това, още повече, че в съответствие със закона самото
„съкращаване в щата” е реално.
Задължението за подбор възниква най – вече, ако и когато
работодателят съкращава част от щатните бройки за една и съща
длъжност.Последното му налага да извърши преценка кои от заемащите
еднаквите длъжности лица да остави на работа и кои не. В този случай
правото на подбор става част от правото на уволнение, тоест съдебният
контрол за законосъобразност на уволнителната заповед включва и
преценката за правилността на подбора не само относно неговото формално
извършване, но и относно съобразяването му с критериите по чл. 329, ал. 1
КТ.Самото съкращение в щата означава премахване на отделни бройки от
3
утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции, считано от един
определен момент за бъдеще. За да бъде законосъобразно уволнението на
това основание, е необходима кумулативната даденост на следните
предпоставки: да е реално, а не фиктивно, т.е. съответната трудова функция
действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на
съответстващата й длъжност при запазване характера на извършената работа;
уволнението и фактическото премахване на съответната трудова функция да
съвпадат по време или уволнението да следва съкращаването на щата; да бъде
извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва
такава промяна. В случаите, когато една и съща длъжност се заема от няколко
лица и работодателят пристъпва към прекратяване на трудовото
правоотношение, поради съкращение в щата, в резултат на което се
намаляват бройките на съответната длъжност, той е длъжен да извърши
подбор.Но в хипотеза, в която се съкращава единствената или всички бройки
от дадена длъжност, работодателят не е задължен да извършва подбор, а
това е негово право.
Пред ВОС се излага, че е налице друго сходство – между съкратената
вече длъжност „Главен секретар“ и длъжността „Помощник ректор“.От
приложената по делото Длъжностна характеристика на „Помощник Ректор“
става ясно, че функциите му са основно изпълнителни – подпомагане на
Ректора в неговата дейност, спазване на Правилника за вътрешния ред;
опазване на материално техническата база; ред и организация на входно
изходните точки на Университета; организация на заседания и съвещания.От
своя страна длъжностната характеристика на „Главния секретар“ е далеч по
обхватна и най – вече свързана с контрол – контрол върху ежедневните цели
и задачи; той организира и разпределя задачите; подпомага Ректора в
отношенията ме с други институции; осигурява информация, организира и
контролира управлението на базата и; участва в съставянето на Бюджета;
изготвя инвестиционна програма и други.Т.е. съпоставянето на между тези
две длъжности, показва, че сходство по между им няма – докато първата е
основно изпълнителска, то втората притежава функции по контрол,
управление и задачи в инвестиционната, и бюджетна сфери. Ето защо,
ВОС приема, че и този довод се явява неоснователен.
Едно обстоятелство обаче е останало неизяснено от страна на ВРС –
това е възражението по чл.8 от КТ, сторено от въззивника.Съобразно тази
разпоредба се изисква добросъвестност при упражняване на трудовите права,
като не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност,
произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст,
политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други
обществени организации и движения, семейно и материално положение,
наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока
на договора и продължителността на работното време.Довода, които прави
въззивника, касае персонална намеса по повод прекратяване на
правоотношението му, най – вече с оглед изискването на обяснения от страна
4
на Работодателя.Съдът се отнася резервирано към наведеното още с исковата
молба позоваване на чл.8 от КТ или т.нар.“Злоупотреба с право“ от страна на
работодателя.Злоупотреба с права от страна на Работодателя в хипотезата на
чл.8 от КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е
чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел:
прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник.В
този случай няма доказателства това да е така, т.к. изискването на обяснения е
правомощие на Ректора – Работодател и цели внасянето на яснота по
определени въпроси свързани с охраняване интересите на Университета, а не
злоупотреба.
По възражението за прекомерност:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на
въззивника е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемата
страна.Установява се от материалите по делото, че същото е в размер на 2000
/две хиляди/ лева (вж.л.30).За да се произнесе по спора ВОС намери, че
следва да изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, която в конкретния случай предвижда, че при
интерес над 10 000 лв. до 100 000 лева се дължи хонорар от 830 лв. + 3 % за
горницата над 10 000 лева – или изчислено на тази база възнаграждението се
определя като сума в размер на 950.12 лева.Следва да се отбележи, че по
делото са били предявени три искови претенции – не единствено за
обезщетение, а и за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата
длъжност, чиито размер се определя от чл.7 т.1 от Наредбата – в размер на
минималната работна заплата, която е 650 лева.Следователно общия размер
на възнаграждението следва да бъде намален от 2000 лева, на сумата от
1 600.12 лева.
С оглед изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 902 от 20.07.2021 година, постановено
по гр.дело № 4403/2021 година, по описа на ВРС, двадесет и четвърти състав.
ОСЪЖДА М. Г. АЛ., ЕГН ********** да заплати в полза на ТУ –
Варна сумата от 1 600.12 лева / хиляда и шестотин лева и дванадесет/,
представляващо адвокатско възнаграждение пред ВОС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от 30
септември 2021 година, пред състав на Върховен Касационен Съд, на
основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6