№ 107
гр. Варна, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора С. Ив. К.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Наказателно дело за
възобновяване № 20243000600289 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2,
вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Г. Х., чрез
пълномощник адвокат И. Ц., за възобновяване на ВНОХД № 217/2024 г. на
Окръжен съд Шумен, отмяна на постановеното по него решение, и връщане
на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание искането се поддържа от защитника, а прокурорът
от въззивната прокуратура оспорва неговата основателност по съображения за
липса на нарушения при постановяване на съдебните актове в инстанциите по
същество. Осъденият, известен за датата на съдебното заседание, не се явява.
Съставът на Апелативния съд във Варна извърши проверка по доводите
и намери, че подаденото в срок искане е допустимо, но не може да бъде
уважено.
Предметното наказателно производство е приключило в две инстанции.
С решение № 119/25.07.2024 г. по ВНОХД № 217/24 г. състав на Окръжен съд
Шумен е потвърдил присъда № 9/18.03.2024 г. по НОХД № 489/23 г. на
1
Районен съд Нови пазар, с която Г. Х. е бил признат за виновен в това, че на
18.01.2022 г. в с. Тодор Икономово, област Шумен, в условията на повторност,
управлявал лек автомобил след употреба на амфетамин и метамфетамин,
установено по надлежния ред, за което по чл.343б, ал.4, вр.ал.З, вр. чл.54, ал.1
от НК е наказан с една година лишаване от свобода при общ режим и
шестотин лева глоба, а по чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС
за една година. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено да бъде
изтърпяно и предходно наложено условно наказание лишаване от свобода за
три месеца.
Основното оплакване на искателя е за съществени процесуални
нарушения, изразили се в неправилно протичане на първоинстанционния
съдебен процес в отсъствието на подсъдимия тогава Х., позоваване на
недопустими съгласно чл.118, ал.2 от НПК гласни доказателства от
свидетелите Р.Т., Д. Х. и Д. С., както и на липса на аргументация защо не се
приемат показанията на свидетелите С.С. и Р. С.. Всички те са били поставени
на вниманието и на въззивния съд, който надлежно е дал своите отговори в
смисъла, споделян и от настоящия контролен състав.
В призовката до подсъдимия тогава Х., изпратена от Районен съд Нови
пазар по първоинстанционното дело, с която му се съобщава за насрочване на
разпоредително заседание на 31.01.24 г., е било вписано, че явяването му е
задължително, което е в принципно противоречие с чл.269, ал.1 от НК, ако не
е отбелязано изрично позоваване на разпоредбата на чл.269, ал.2 от НПК /с
визираната там аргументация – за нуждите на разкрИ.е на обективната
истина/, каквото позоваване липсва както в самата призовка, така и в иначе
подробното разпореждане за насрочване.
Дори и когато участието на подсъдимия не е задължително, е
задължително той да бъде призоваван, а неявяването му без уважителни
причини не е пречка за разглеждане на делото само тогава, когато е уведомен
за провеждането му. Личното участие на подсъдимия по дела, в които
обвинението не е за тежко престъпление, има диспозитивен характер, но това
не отменя процесуалните гаранции за упражняването му, сред които
призоваването има първостепенно значение.
Задочното производство се провежда само когато подсъдимият не може
да бъде призован, или когато е призован, а не се явява, но и в двата случая
2
трябва присъствието му да е задължително. Това тълкуване следва, по мнение
на настоящия съдебен състав, без никакво съмнение още от прочита на
отделните разпоредби в чл.269 от НПК, но въпросът е бил и изрично засегнат
в два акта на ВКС – Р 399/03, I н.о. и Р 202/10, І н.о., с отбелязването, че
задочното производство се провежда при обективна невъзможност да се
осигури задължителното присъствие на обвиняемия за извършването на
определена процесуална дейност.
За да получи отговор искателят по настоящото дело, се дължи преценка,
дали проведеното в отсъствие на Х. първоинстанционно съдебно
производство, макар и не задочно по смисъла на НПК, е било съобразено с
изискването по чл.247в, ал.1 от НПК. В случая, призовката с приложените към
нея обвинителен акт и разпореждане за насрочване в съдебно заседание, е
съдържала значителни неясноти поради вътрешните си противоречия и
несъответствието с процесуалните изисквания относно правото на участие в
наказателното производство /вкл. поради словесното изписване на текстовете
само от чл.269, ал.3 НПК/, но не това е същественото, тъй като искателят
твърди, че тази призовка, разпореждането и самият обвинителен акт изобщо
не са му станали известни.
Съобразно последователната съдебна практика по дела за възобновяване
в аналогични случаи, защита чрез извънредния способ за отмяна не се дължи,
когато осъденият е знаел за воденото наказателно производство, но по лично
усмотрение е избрал да не участва в него лично. Изследването се дължи в две
насоки:
- дали е налице информираност /във всичките й аспекти/ у подсъдимия
за наказателното производство и ако не е налице - дали това се дължи на
недобросъвестно поведение на осъдения, включително и на такова насочено
към укрИ.е, и
- дали е налице ясно обективиран отказ от участие в производството,
изразил се в действия по укрИ.е, неуведомяване за промяна на адреса,
неизпълнение на задължения, свързани със съответната мярка за
неотклонение, неявяване в съдебно заседание, за което подсъдимият е бил
надлежно уведомен и не се е явил, без да е посочена уважителна или каквато
и да е причина.
В разглеждания случай искателят е знаел за започнатото срещу него
3
досъдебно производство, в хода на което е присъствал лично на част от
извършваните следствени действия, вкл. при предявяване на постановлението
за привличане като обвиняем.
След внасяне на обвинителен акт, образуване и насрочване на делото в
първоинстанционния съд, до Х. е изготвено съобщение, изпратено на
известния по делото адрес. Отрязъкът с надлежно отбелязано на него връчване
на Е.Я., съпруга, е върнат и приложен по делото. В разпоредителното
заседание, проведено на 31.01.2024 г., защитникът на осъдения, адвокат А.,
упълномощена от него още в досъдебното производство да го представлява до
окончателното свършване на делото във всички инстанции, е предоставила
решението по хода на делото на съда, като е отбелязала, че съобщението е
връчено на неговата съпруга, а той от повече от година не живее на този адрес
и работи и пребивава в Кралство Великобритания.
В декларация, попълнена пред разследващия орган, с дата 09.03.2022 г.,
осъденият е посочил постоянен адрес с.Тодор Икономово, община Каолиново,
ул.Деде Агач“ № 3, и е вписал, че не е женен, но живее на семейни начала и
има две непълнолетни деца. Последващо уведомяване на органите на
досъдебното производство относно промяна на този адрес, или трайното му
напускане и установяване извън страната, не е направено нито лично, нито
чрез защитника, въпреки че последният се е явявал сам за трикратно
предявяване на разследването.
Във връзка с изричното възражение, представляващо и основание на
искането за възобновяване, че има пропуски във връчването, доколкото не е
ясно в какви отношения с осъдения се намира лицето, получило призовката му
за това заседание – Е.Р.Я., в настоящата инстанция са събрани и приобщени
писмени доказателства от НБД Население. От тях се установява, че Я. е
именно майката на двете му непълнолетни деца, а постоянният й адрес от
2016 г. е същият като неговия – с.Тодор Икономово, ул.“Деде Агач“ № 3.
Твърдението на защитата пред първоинстанционния съд, че към датата
на разпоредителното заседание - 31.01.2024 г., осъденият не е живеел на
адреса от повече от една година, не е отговаряло изцяло на действителното
положение, тъй като от справката за преминавания през ГКПП на Република
България е видно за 2023 г., че Г. Х. е излязъл на 07.02.23 г. и се е върнал на
06.08.23 г., след което отново е излязъл на 22.10.23 г. и се е върнал на 29.11.23
4
г., като последно е напуснал страната на 15.12.23 г. и в последствие се е
завърнал на 28.04.24 г. Така, действително, към датата на това първо съдебно
заседание /разпоредителното/, той се е намирал извън страната, но призовката
му е била връчена в пълно съответствие с възможността по чл.180, ал.2 от
НПК – на неговата фактическа съжителка Е.Я., която е поела задължението да
му я предаде ведно с приложените обвинителен акт и разпореждане за
насрочване. По делото липсват убедителни доказателства, че това задължение
не е изпълнено от лицето.
Съгласно относимата съдебна практика – Р 465/11 г. на ВКС, III н. о.,
изискването на чл.180, ал.2 от НПК за връчване на книжа на пълнолетен член
от "семейството" на подсъдимия не следва да се интерпретира буквално и
стеснително, като се изхожда от факта, че българското законодателство
защитава съжителството както в брак, така и извън него, когато то съдържа
всички елементи на брачно съжителство и партньорите живеят съвместно, с
или без общи деца. В това решение е изяснено от една страна, че целта,
преследвана от законодателя, е да ограничи възможностите за връчване на
книжа по делото до определен кръг лица, които са от най-близкото
обкръжение на призовавания и за които възможността за своевременното им
предаване е най-реална, а от друга, изрично е изведено, че налични
фактически отношения на "семейна връзка" биха могли да приравнят лицето
на "член от семейството" на подсъдимия по смисъла на чл.180, ал.2 от НПК.
По делото е видно, че по данни от адресните регистрации на двамата
партньори, най-малко от 2016 г. те живеят на един адрес, където е извършено
и призоваването, като при това имат две общи деца, родени съответно през
2009 и 2013 г., според обясненията на осъдения, включително твърденията му
пред настоящата инстанция, очакват трето, а в обясненията си пред въззивния
съд, той сам я е нарекъл „жена ми“.
При тези факти определението за даване ход на първоинстанционния
съдебен процес в отсъствието на подсъдимия тогава Х. е било правилно, след
като той е бил представляван от договорен защитник, не се е явил за
разпоредителното заседание, за което е бил надлежно призован, без да е
посочена уважителна причина, и не е поискано отлагане поради отсъствието
му.
По делото в първата инстанция са били проведени още две редовни
5
съдебни заседания – на 28.02.24 г. и на 18.03.24 г., като и за тях осъденият
отново е бил надлежно призоваван – този път чрез връчване на съобщенията
на неговия баща Р. С., който е бил и свидетел по делото, и който също живее
на адреса на ул.“Деде Агач“ № 3. В последното заседание, преди приключване
на съдебното следствие, защитникът изрично е заявил, че подсъдимият е имал
възможност да даде обяснения на досъдебното производство, но е отказал, че
няма да се явява, че не желаят да се отлага делото, и е представен писмен
договор между него – лично, и работодател в Лондон, при което той очевидно
е знаел за воденото първоинстанционно производство, в т.ч. е упражнил
правото си да представя доказателства чрез процесуалния си представител.
Не е съществувала пречка показанията на свидетелите Р.Т., Д. Х. и Д. С.,
служители на МВР, да се ползват като доказателствено средство по делото,
тъй като те са допустими с оглед преценката по чл.118, ал.2 от НПК, при това
като източник само на преки доказателства. Такава пречка не се открива и
след преглед на практиката на ВКС и ЕСПЧ, като относно допустимостта на
полицейски показания при възпроизвеждане на т.нар. „извънпроцесуални
признания“ на дееца, в случая коментар не се дължи, тъй като свидетелите не
са възпроизвеждали изявления на подсъдимия, а са излагали единствено
факти, съответстващи на личните им възприятия за мястото на управление на
МПС, кой го управлява и какви са били конкретните специфични
обстоятелства във връзка с управлението, както и във връзка с извършването
на полеви тест за употреба на наркотични вещества. Същевременно те не са
извършвали действия по разследването, нито съдебно следствени действия.
Видно от материалите в досъдебното производство, последното е започнало
на 18.01.2022 г., при условията на чл.212, ал.2 от НПК – с провеждането на
разпита на Д. Х. в качеството на свидетел, с начало 15:30 часа. Докато
проверката по МВР, която са извършили тримата свидетели, макар и в
рамките на наряда им на същата дата, е предхождала започването на
предварителното разследване, и в частност първото извършено по него
действие.
Майката и бащата на осъдения – С. и Р. С., са дали подробни показания
пред първоинстанционния съд, които, след съпоставка помежду си и с всички
останали източници, въз основа на съвкупния доказателствен анализ, при
отбелязване на съществуващите противоречия, са били мотивирано
отхвърлени. Пред въззивния съд е било направено, респ. уважено, искане те да
6
бъдат преразпитани, като основание на искането е било именно изясняване на
противоречията.
Оплакването, че въззивният съд не е направил никакъв коментар на
новите показания, и не е обосновал защо не приема същите за достоверни, не
намира подкрепа в съдържанието на изготвеното решение. От него е видно, че
след извършване на дължимата цялостна служебна проверка, съставът на
проверяващия окръжен съд изрично е записал, че проведените във въззивното
производство по искане на защитата повторни разпити на свидетелите С. не
разколебават правилността на извода за съставомерното поведение на Х..
Въззивният съд не само се е съгласил изрично с аналитичната оценка на
показанията на двамата свидетели, направена в мотивите към присъдата, но е
направил и свой коментар в подкрепа на решението да не се кредитира
твърдението, че осъденият не е управлявал МПС към момента на проверката.
Новите показания са оценени и в съпоставка с дадените от Х. нови обяснения,
като отново са констатирани противоречия - с правила на формалната логика,
и с другата група непредубедени свидетели, като същевременно основателно е
отчетена тяхната заинтересованост от изхода на делото като негови родители.
По изложените съображения искането за възобновяване на посочените
основания се явява неоснователно, поради което и по реда на чл.424, ал.1 и
чл.426 от НПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Х. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 217/24 г. на
Окръжен съд Шумен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7