М О Т И В И към Присъда
№38/06.02.2019 г., постановена по НОХД № 6076/2018 г. по описа на Пловдивски
районен съд, ХХІV н. с.
РП
Пловдив е повдигнала обвинение срещу Н.Н.Н. - родена на *** г. в гр. Б., б., с българско
гражданство, с основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана
/реабилитирана/, с адрес: **, ЕГН ********** за това, че на 19.01.2018г. в гр. Пловдив е отнела чужди движими вещи-
мобилен телефон “Xiaomi Redmi
4x Dual SIM 32GB Pink” с
ИМЕЙ 864744038767503 на стойност 220лв. / двеста и двадесет лева / с 2бр. СИМ
карти без стойност, протектор на стойност 10лв. / десет лева / и защитно фолио
на стойност 5лв. / пет лева /, или всички вещи на обща стойност 235лв. / двеста
тридесет и пет лева / от владението на М.С.Х. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото спрямо подсъдимата обвинение, като предлага тя да
бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което е предадена
на съд и да и бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и предлага същотo да е в размер на една година лишаване от
свобода, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, иска и да бъдат възложени на подсъдимата направените по делото
разноски.
Защитникът
на подсъдимият адв. Й.Д. сочи в пледоарията си, че не
са налице достатъчно доказателства за
виновността на подзащитната му, прави анализ на доказателствата по делото и
излага аргументи, че не подсъдимата е отнела движимите вещи от пострадалата Х..
С оглед на това иска да бъде оправдана подсъдимата Н..
Подсъдимата
Н.Н. не се признава за виновна в извършване на
деянието, във връзка с което му и
повдигнато обвинение и заявява, че не е влязла в магазина да краде.
С
оглед на събраните в хода на делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.Н.Н. - родена на *** г. в гр. Б.,
б., с българско гражданство, с основно образование,
неомъжена, безработна, неосъждана /реабилитирана/, с адрес: с**, ЕГН **********.
Св.М.С.Х. била г. гражданка със статут на
продължително пребиваваща на територията на Р. България. На 19.01.2018г. тя
била на лекции в сградата на **. След като приключила си тръгнала с приятелката
си св.Е.Д.. Двете момичета се разходили по централната улица на гр. Пловдив,
като влезли около 16.00ч. в магазин “Ейч Ем” на ул. „А. ***. След като посетили магазина, започнали
да разглеждат подредените стоки. В десния джоб на якето си св.Х. носила личния
си телефон “Xiaomi Redmi 4x
Dual SIM 32GB Pink” с ИМЕЙ
864744038767503, с монтирани в апарата СИМ карти, защитен с фолио и протектор.
По същото време и място, в магазин “Ейч Ем” се
намирала и подс. Н.Н.Н.,
която решила да открадне вещи от пострадалото лице М.Х.. Обвиняемата се
приближила много близо до Х., като давала вид, че гледа предметите в магазина.
Близостта на непозната за пострадалото лице жена притеснила последната, като
решила да се отдалечи от нея и влязла във вътрешността на помещението. Подсъдимата
Н.Н. последвала св. Х. и пак се приближила
изключително близко до нея. Св. Х. сподели това на приятелката си св. Д..
Отново подс. Н. се приближила близо до св. Х., от
дясната й страна, като държала преметнати през едната си ръка блузи със
закачалките, панталон и шал, които взела преди това от рафтовете в магазина.
Прикривайки се с преметнатите дрехи подсъдимата бръкнала в десния джоб на якето
на св. Х. и взема мобилния й телефон “Xiaomi Redmi 4x Dual SIM 32GB Pink”. След това се обърнала и прибрала мобилния телефон у
себе си. След тези си действия изведнъж се отдалечила и си тръгнала. Св. Х.
споделила на приятелката си, че непозната за нея жена, която стояла много близо
до нея, си тръгнала бързо. Св. Д. и отговорила, че това не било нормално. Няколко
минути след това св. Х. си потърсила в десния джоба на якето си мобилния си
телефон “Xiaomi Redmi 4x Dual SIM 32GB Pink” с ИМЕЙ
864744038767503, но не го открила. Тя искала да изпрати съобщение по него, но
не го намерила и в чантата си. Св. Х. помолила св. Д. да й позвъни на телефона,
но същият дори нямал сигнал и вече бил изключен. От ситуацията и от притеснения
св. Х. припаднала, а нейната приятелка потърсила помощ в магазина. На място
били извикани екипи на спешна помощ и полицията.
На
28.03.2018г. е бил извършен оглед на веществените доказателства- 1 бр. ДВД диск
със съдържание видеофайл с надпис “Джебч. Кражба в
H&М 19.01.2018г.”, приобщен с протокол за доброволно предаване.
Извършени били разпознавания на подс. Н.Н. от установените по
делото свидетели- М.С.Х. и Е.К.Д..
В хода на делото била изготвена
стоково-оценъчна експертиза с цел определянето на стойността на вещите, предмет
на инкриминираното деяние. По цени на
вторичния пазар са оценени както следва: мобилен телефон “Xiaomi
Redmi 4x Dual SIM 32GB Pink” на стойност 220лв., 2бр. СИМ карти без стойност,
протектор на стойност 10лв. и защитно фолио на стойност 5лв. Общата стойност на
инкриминираните чужди движими вещи към момента на извършване на деянието
възлиза на 235 лева /двеста тридесет и пет лева/.
В хода на съдебното следствие била изготвена съдебно-техническа
експертиза, от заключението на която се установява, че приложеният по делото
оптичен носител съдържа един видеофайл с наименование „Джебч.кражба
в H&M
19.01.18 г.”.
Видеофайлът е цифров презапис от оригинален файл на
записан върху твърдия диск на видеоохранителна
система видеозапис, не се установяват следи от манипулация /намеса/ при
записаната информация. Поради недостатъчна информация, фотокопията на заснетите
във видеозаписа лица са годни за евентуално разпознаване, но не и за
категорична идентификация. Установява се сходство в лицевите признаци на две от
лицата – условно обозначени „лице 3” и Н.Н.Н. и „лице
1” и М.С.Х.. В информационните масиви на МВР не е налична снимка на Е. Д.,
поради което не може да се извърши сравнително изследване. Описание на трите
лица е направено в обстоятелствената част на експертизата. Вещото лице е
приело, че при преглед на видеоматериала се установява „лице 3” неколкократно
да застава в непосредствена близост откъм гърба на „лице 1”. Не се вижда ясно
дали „лице 3” бърка в джоба на „лице 1”.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от следните събрани в хода на разследването
доказателства – показанията на свидетелите С.Х., Е. Д., А.Д., заключенията на
изготвените по делото СОЕ и СТЕ, протоколи за разпознаване, веществено
доказателство – 1 бр.ДВД диск с фабричен надпис „RIDATA”, 1 бр.ДВД
CD-R с надпис „Мобилтел”, протокол за оглед на веществени доказателства,
постановление за прекратяване на наказателно производство, наказателно
постановление, справки от мобилни оператори, справка съдимост, характеристична справка.
Без
значение за фактите по делото се явяват показанията на свидетелите А.В. и М.А.,
които отричат да са ползвали мобилен телефон “Xiaomi Redmi 4x Dual SIM 32GB Pink”, а от
доказателствата по делото не може да се установи с категоричност същите да са
придобили инкриминирания мобилен телефон отнет от подсъдимата.
Съдебният състав
кредитира в цялост заключението на изготвената СОЕ, като счита че вещото лице е
отговорило на поставените задачи, а в съдебно заседание дава подробни
разяснения за методите, по които е установило стойността на инкриминираните
вещи.
Съдебният състав
кредитира в цялост заключението на изготвената СТЕ, като счита че вещото лице е
отговорило на поставените задачи, а в съдебно заседание дава подробни
разяснения за методите, по които е стигнало до отразените в заключението
изводи.
По
делото следва да бъде направен анализ на събраните доказателства с оглед
извеждането на извод за осъществяване или неосъществяване на състав на
престъпление по чл.194, ал.1 от НК от подсъдимата. Анализът на доказателствата
следва да започне с обясненията на подсъдимата Н.Н..
Следва да се има предвид, че обясненията на подсъдимата имат двояка стойност,
като се явяват проявление както на правото и на защита, така и могат да имат
доказателствена стойност за факти по делото. Доколкото обаче подсъдимата няма
задължение да говори истината, то следва обясненията и да се преценяват
критично. Съгласно обясненията и, тя действително се е
намирала в магазин „Ейч Ем“ в гр.Пловдив, но не била
влязла с цел да краде, а да пазарува. Сочи, че не помни да се е приближавала
близо до някой от клиентите, нито дали в магазина са били св.Х. и св.Д.. Съдът
приема обясненията на подсъдимата за изцяло защитна версия, доколкото
обясненията и се оборват от други събрани в хода на делото доказателства. На
първо място обясненията и че не се е доближавала до клиенти в магазина се
оборват от приобщените по делото веществени доказателства – видеозапис от
охранителните камери, а това и поведение се доказва и от показанията на
свидетелите св.Х. и св.Д.. По делото е безспорно установено, че наличните
видеозаписи не са манипулирани, поради което и за настоящия съдебен състав, с
оглед на доказателствата по делото е безспорно, че подсъдимата се е
приближавала неколкократно в непосредствена близост до св.Х.. Съвсем друг
въпрос е дали следва да се приеме, че подсъдимата Н. бърка в джоба на св.Х. и
отнема мобилния телефон на последната или не, но защо това се приема съдът ще
изложи по-долу в мотивите си аргументи. С оглед на сочените доказателства съдът
приема, че обясненията на подсъдимата се оборват от доказателствата по делото и
се явяват единствено проявление на правото и на защита.
На
следващо място следва да се обсъдят показанията на свидетелите по делото и
другите приобщени доказателства и да се направи извод дали може да се счита за
доказано по безспорен начин, че именно след действия на подсъдимата св.Х. е
загубила владението си върху мобилния си телефон. За тази преценка следва да се
обсъдят преди всичко показанията на лицата присъствали в магазина на датата,
когато е изчезнал телефонът на пострадалата. Свидетелката Х. сочи в обясненията
си, че на 19.01.2018 г., заедно със св. Д. влезли в магазин „Ейч Ем“ в гр.Пловдив, за да разглеждат дрехи, като малко
след влизането си в магазина изпратила смс от
мобилния си телефон “Xiaomi
Redmi 4x Dual SIM 32GB Pink”, на който са били поставени протектор и защитно фолио
и в който са се намирали 2бр. СИМ карти и прибрала същия в джоба на якето си.
Малко време след това на същата направило впечатление, че в непосредствена
близост до тях се намира непознато за тях момиче, което е добре облечено и носи
много дрехи от магазина в ръцете си, за което тя споделила на приятелката си.
След като се преместили на друго място в магазина, това момиче ги последвало,
като отново се приближило в непосредствена близост до тях и след известно време
се отдалечило. След отдалечаването и, св.Х. установила, че мобилният и телефон
го няма, като не установила наличието му и в другите джобове на якето. След
направен опит за позвъняване от св.Д. установили, че телефонът е изключен. За
случилото се уведомили охраната на магазина, откъдето ги посъветвали да подадат
сигнал в полицията. Тези показания на св.Х. са логични, последователни и
непротиворечиви, като соченото от нея поведение на непознатото за нея момиче
напълно се подкрепя от видеозаписа от охранителните камери, както и от
показанията на св.Д.. Ето защо същите се кредитират изцяло от съдебния състав.
Следва да се отбележи, че св.Х. изрично твърди, че не е усетила физически
контакт с това момиче, нито е усетила бъркане в джоба си. В последствие същата
категорично разпознава подсъдимата Н. като момичето, което неколкократно се е
приближавало в непосредствена близост до тях. Показанията на св.Д. съвпадат
почти напълно с показанията на св.Х.. Доколкото и нейните показания се
подкрепят от видеозаписа от охранителните камери, както и че в тях не се
констатират разминавания, логически противоречия и непоследователност, то
същите се кредитират изцяло от съдебния състав. Св.Д. също сочи, че не е видяла
подс.Н. да бърка в джоба на приятелката и – св.Х.,
както и че в последствие е разпознала именно подсъдимата за лицето, което се е
приближавало непосредствено до тях на няколко пъти.
От значение за
установяване на случилото се в магазина се явяват и свидетелските показания на
св.А.Д., който в качеството си на ** в ** е извършвал оперативно-издирвателни
мероприятия по делото, в резултат на които сочи, че е установил като извършител
подс.Н., който извод е направил най-вече от записите
от охранителните камери на магазин „Ейч Ем“ на ул. „А.
***. Същият сочи, че е разпознал на видеозаписа подсъдимата, както и че според
него ясно е личало как застава непосредствено зад пострадалата и извършва
специфично движение на ръката, при което взема предмет от пострадалата. Сочи,
че неколкократно е контактувал с подсъдимата, която е била заподозряна за
джебчийски кражби в големите търговски обекти в града. Следва на първо място
при обсъждане показанията на този свидетел да се посочи, че същият не е бил
очевидец на инцидента, но е придобил лични и непосредствени данни за същия в резултат
на издирвателните действия, които е придобил. Трябва да се отбележи, че с оглед
на служебните си контакти с подсъдимата по други случаи е нормално същият да е
разпознал Н.Н. на видеозаписа от охранителните
камери, а в последствие същата е била категорично разпозната от свидетелките Х.
и Д., поради което и липсва основание да не се приеме соченото от св.Д., че
именно подс.Н. се приближава зад пострадалата в
магазина. По отношение на твърдението на същия, че на видеозаписа се е виждало
ясно специфично движение на ръката на подсъдимата и отнемане на предмет от
пострадалата, то това изявление следва да се преценява съвкупно с останалите
доказателства по делото. Според настоящия съдебен състав обаче показанията на
св.Д. следва да се кредитират и в тази им част, доколкото се подкрепят от
огледа на веществените доказателства, както и частично от заключението на
назначената видеотехническа експертиза, тъй като
вещото лице категорично сочи, че се вижда на кадър 20 лицето обозначено с 3
/сходно по лицеви признаци с подсъдимата Н.Н./ да
държи в ръката си предмет, за който обаче не може да се каже с категоричност
какъв е. Тези доказателства са косвени, но подкрепят соченото в показанията на
св.Д., поради което и същите се кредитират от съда.
Следва подробно да се
обсъдят и приобщените писмени доказателства по делото с акцентиране на
протоколът за оглед на веществени доказателства и заключението на изготвената
по делото видеотехническа експертиза. Същото следва
са стане заедно, доколкото и двете писмени доказателства имат за предмет един и
същи видеозапис от охранителните камери, който е приобщен по надлежния ред като
веществено доказателство. В протокола за оглед на веществени доказателства се
сочи, че е разпозната сред попадащите в обхвата на камерата лица Н.Н., която следва две лица от женски пол в магазина и в
даден момент застава от дясната страна на едното момиче, посяга в посока към
това момиче и след малко прибира в джоба си държана вещ в дясната си ръка,
която не е била преди това там, след което се отдалечава и излиза от обхвата на
камерата. В заключението си вещото лице извършило видеотехническата
експертиза пък сочи, че на записът се наблюдават три лица означени условно с
номера от 1 до 3, като има съвпадения по лицеви белези на св.С.Х. с лице номер
1 и на Н.Н. с лице номер 3, но поради недостатъчна
информация категорична идентификация не може да се направи. Сочи се, че лице 3
неколкократно застава в непосредствена близост до лице 1, но не се вижда ясно
дали лице 3 бърка в джоба на лице 1. В съдебно заседание вещото лице сочи, че
на експортираните кадри е видно, че лице 3 държи предмет, но с оглед на
качеството на записа не може същият да бъде индивидуализиран. Така посочените
писмени доказателства не са противоречиви, доколкото и при двете е видно, че на
видеозаписът са заснети св.Х. и подс.Н., което може
да бъде прието за безспорно независимо от това, че в протоколът за оглед на
веществено доказателство не се сочи поименно св.Х., а в заключението на
експертизата е дадено само вероятностно, че лицата под номера 1 и 3 са именно
тези лица. Това е така с оглед на всички останали събрани в хода на делото
доказателства, като нито св.Х., нито подсъдимата отричат на тази дата да са
били в този магазин. Вероятностния извод в експертизата относно идентификацията
на лицата се дължи на качеството на записа и за настоящия съдебен състав липсва
съмнение, че на записът са заснети именно тези лица. На следващо място не се
съдържа противоречие в писмените доказателства и относно действията на
подсъдимата, доколкото както в огледа, така и в заключението на експертизата се
приема, че подсъдимата неколкократно застава в близост до пострадалата, както и
че държи в ръката си предмет. Това, че в експертизата е прието, че не се вижда
ясно дали лице 3 /подс.Н./ бърка в джоба на лице 1
/пострадалата Х./ не може да е основание с категоричност да се приеме, че
подсъдимата не е отнела мобилния телефон от пострадалата. Това е така, тъй като
има пълно съвпадение на действията на подсъдимата в двете писмени
доказателства, а същевременно експортираните изображения от видеозаписа от 14
до 20 водят на извод, че описаното в протокола за оглед движение на ръката
/посягане/ в посока на момичето /пострадалата Х./ действително е било
извършено. Следва да се има предвид, че действително на експортираните кадри от
записа не се вижда в първоначалния момент /кадър 12/ подсъдимата да държи вещ в
ръката си, а в последствие ръката и изчезва в цялост на следващите кадри и се
появява отново на кадър 20, където пък се наблюдава подсъдимата да държи
някакъв предмет. Ето защо съдът счита, че липсва противоречие между писмените
доказателства и същите следва да се кредитират с доверие в цялост.
По отношение на това
дали е доказано подсъдимата да е бръкнала в джоба на пострадалата и да е отнела
телефона, съдът счита, че може да се направи такъв извод въз основа на
множество косвени доказателства, които водят категорично до този извод. На
първо място такива доказателства са показанията на свидетелите Х. и Д., на
които е направило впечатление, че подсъдимата неколкократно стои в
непосредствена близост /почти се допира/ до тях и в последствие рязко тръгва, а
почти непосредствено след това пострадалата установява липсата на телефона си.
На следващо място косвено доказателство се явяват и показанията на св.Д., който
сочи, че се виждало на записа специфично движение на ръката на подсъдимата,
което може да се приеме за действително осъществено с оглед на приетото за
доказано движение на подсъдимата в посока към пострадалата. Освен това
категорично може да се приеме, че след това движение подсъдимата е прибрала
предмет, който преди това не е държала у себе си. Този извод се подкрепя
частично и от заключението на експертизата, която сочи че не се вижда ясно дали
подсъдимата бърка в джоба на пострадалата или не, но във всичко останало
подкрепя останалите събрани в хода на делото доказателства, включително и
експортираните кадри от видеозаписа подкрепят описаното в протокола за оглед
движение на подсъдимата към пострадалата. Доколкото е категорично доказано, че
пострадалата е ползвала телефонът си непосредствено преди подсъдимата да се
приближи неколкократно към нея, а непосредствено след тръгването на подсъдимата
св.Х. е установила, че липсва телефона и, съдът счита че макар и само въз
основа на косвени доказателства няма как да се приеме, че подсъдимата не е
бръкнала в джоба на пострадалата и не е отнела намиращия се там мобилен
телефон. Описаните косвени доказателства се допълват едно друго и изграждат
система от доказателства, въз основа на която съдът прави сочения по-горе
извод.
При
така установената фактическа обстановка по категоричен начин е доказана престъпната
дейност на подсъдимата, която противозаконно е отнела мобилен телефон “Xiaomi Redmi
4x Dual SIM 32GB Pink”, на
който са били поставени протектор и защитно фолио и в който са се намирали 2бр.
СИМ карти
от владението на св.С.Х.. Безспорно е установено, че подсъдимата е бръкнала в
джоба на якето на св.Х., като е отнела горепосочените вещи от последната. По
този начин съдът счита за безспорно доказано извършването на престъпното деяние
по място, време и начин.
От обективна страна престъплението
по чл.194, ал.1 е осъществено от подсъдимата чрез действия, а именно с
бъркането в джоба на якето на подсъдимата и отнемането на намиращия се в него
мобилен телефон “Xiaomi
Redmi 4x Dual SIM 32GB Pink”, на който са били поставени протектор и защитно фолио
и в който са се намирали 2бр. СИМ карти.
По отношение на изложените аргументи за
маловажност на случая съдът счита същите за неоснователни. На първо място
следва да се отчете, че действително стойността на отнетите движими вещи е
значително под размера на минималната работна заплата, както и че към момента
на деянието си подсъдимата Н. е била реабилитирана. Това би могло да е
основание да се приеме случаят за маловажен, ако по делото нямаше доказателства
за лоши характеристични данни на подсъдимата и за предходни противообществени
прояви. Такива доказателства обаче са налице, като следва да се отчитат за лоши
характеристични данни и предходните осъждания на подсъдимата, от които е видно,
че същата е била осъждана още като непълнолетна за кражби. Тези осъждания нямат
значение за правната квалификация на деянието с оглед настъпилата реабилитация,
но няма как да не бъдат отчитани при преценката на характеристичните данни за
подсъдимата, още повече че по делото има доказателства, че спрямо нея е било
прекратено още едно досъдебно производство за кражба с оглед наличието на
маловажен случай. Това прекратяване и налагането на административно наказание е
станало в края на месец февруари 2018 г. и касае деяние извършено само ден
преди това, за което е предадена на съд по настоящото дело. Ето защо съдът
счита, че по отношение на подсъдимата са налице лоши характеристични данни,
независимо от настъпилата реабилитация. За да не приеме случаят за маловажен
съдът отчита и трайно установената съдебна практика касаеща т.нар. „джебчийски
кражби” /пр. Постановление № 2 от 27-29.IV.1970 г., Пленум
на ВС, изм. и доп. с постановление № 6 от 12.IV.1983 г. и постановление № 7 от
26.VII.1987 г.
и др./, според която при тях следва да се държи сметка не само за стойността на
отнетото имущество, а и за намерението на дееца да отнеме всичко, което се
окаже налице. Ето защо съдът счита, че конкретния случай не може да се приеме
за маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като независимо от по-ниската
стойност на отнетите вещи, случаят не се явява с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи на престъплението кражба.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл -
същата е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целяла тяхното
настъпване, като е целяла да отнеме от владението на пострадалата Х. мобилният
телефон и всички други вещи, които се намират в джоба на якето на последната.
Съдът
, като взе в предвид принципа на законноустановеност
на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на
извършителя – подсъдимата Н.Н., съдебното му минало,
възрастта му, определи по следния начин наказанието : При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимата Н.Н. за
престъплението по чл.194, ал.1 от НК
съдът отчете отново всички необходими белези на извършеното, доказателствата по
делото, съответно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства : за
престъплението по чл.194, ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от
свобода до осем
години. Като отегчаващи вината съдът отчете лошите характеристични данни. Съдът
отчита като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало.
Ето защо, при съпоставяне на всички тези факти и при съпоставяне с подбудите на
извършеното от него и като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице превес
на смекчаващите вината обстоятелства, като същите обаче не се явяват
многобройни смекчаващи по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, поради което и прие, че
следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК. При
индивидуализиране размера на наказанието съдът счете, че наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА
ГОДИНА отговаря на тежестта на престъпното деяние, както и на обществената
опасност на самия деец.
Според
преценката на съда именно това наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради
което е справедливо и съответства на целите по чл.36 от НК. За да не приеме, че
следва да наложи минималното предвидено в закона наказание съдът прие, че в конкретния
случай с оглед на наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства
обществена опасност е завишена, още повече че по отношение на подсъдимата е
приложена и привилегированата разпоредба на чл.218 б от НК.
На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното
наказание с изпитателен срок от три години. За да приеме, че целите на
наказанието могат да се постигнат и без ефективното изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода съдът отчете следните фактори : на първо място е отчетена
стойността на отнетите движими вещи, която е значително под минималната работна
заплата за страната. Освен това по отношение на подсъдимата за периода от 2011
година до настоящия момент липсват каквито и да било осъждания, което води на
вероятностен извод, че проявите и през 2018 г. са инциденти, а има
доказателства че същата се грижи за двете си малолетни деца. Ето защо съдът
приема, че в конкретния случай целите на наказанието могат да бъдат постигнати
и без същото да бъде изтърпявано ефективно.
Причини
за извършване на престъпленията са слаби морално волеви задръжки, незачитане на
установения в страната правов ред и неприкосновеността на чуждата
собственост, както и желанието за лично облагодетелстване.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимата Н.Н.Н.,
със снета по делото самоличност е осъдена да заплати
по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените в досъдебното производство
разноски в размер на 58,65 /петдесет и осем
лева и шестедест и пет стотинки/ лева за експертизи.
На
основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимата
Н.Н.Н. /със
снета самоличност/ да заплати по сметка на РС - Пловдив в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 210,00 /двеста и десет/ лева, представляваща направени
разноски в хода на съдебното производство.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1 бр. ДВД диск с фабричен надпис
„RIDATA“, съдържащ видеозапис, приложен на лист 52 от досъдебното производство,
както и 1 бр. ДВД CD-R компактдиск с надпис „Мобилтел“, приложен на лист 76 от
досъдебното производство ДА ОСТАНАТ
към материалите по делото.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.