Р E Ш Е Н И Е
№
15.10.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети септември две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ж.И.
Секретар: В.П.
като разгледа докладваното от съдия Ж.И.
гражданско дело № 1420 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание и чл.222, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ.
Ищцата твърди, че била сключила с „Е“ ООД трудов
договор № 219/09.11.2017г., по силата на който била назначена на длъжност с код
по регистър 51312004 - „Сервитьор”, на 8-часов работен ден, с основно месечно
трудово възнаграждение от 460,00 лева и допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит. Местоработата била в **“, находяща се в град
Стара Загора. Впоследствие с допълнително споразумение трудовото възнаграждение
било повишено на 610.00 лева. На 25.03.2020 г., със заповед № 177/2020
правоотношението било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, а именно
намаляване на обема на работа. В заповедта било посочено да се заплатяло
обезщетение по реда на чл.222 от КТ. В тази връзка депозирала декларация, с
която удостоверила, че не била встъпвала в друго правоотношение и нямала други
източници на доход. Оттук изводът, че размерът на обезщетението следвало да
бъде 610.00 лева. В началото на месец май К. се срещала със счетоводителя на
дружеството, който й заплатил сумата от 80.00 лева, за което положила подписа
си във ведомост. Непосредствено след това й били връчени екземпляр от заповедта
за прекратяване на трудово правоотношение и още една „декларация“, в която било
записано, че е получила обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение
на основание чл.222 от КТ. В реквизита „Декларатор“ бил положен подпис,
наподобяващ нейния. Заявява, че декларацията не била съставяна и подписвана от
нея. Към настоящия момент останалите 530.00 лева не били платени.
Неизползваният
платен годишен отпуск от 20 дни за календарната 2020 година бил в размер на
508.33 лева. Дружеството не предприело никакви действия за изпълнение на
задължението си да го заплати на ищцата.
Искането на ищцата до съда е да постанови решение, с
което да осъди „Е“ ООД да й заплати сумата от 530.00 лева - неизплатен остатък
от обезщетение по реда на чл.222 от КТ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба и сумата от 508,33 лева - неизплатено обезщетение по
чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 20 работни дни. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът „Е“ ООД
е подал писмен отговор на исковата молба, с който счита исковете за допустими,
а по същество за изцяло неоснователни.
Изрично признава факта на сключването на трудов
договор между ищцата и ответника, както и неговото прекратяване на основание
чл.328, ал. 1, т.3 от КТ, със заповед считано от 25.03.20 г.
Категорично оспорва обстоятелството, че ищцата била
останала без работа в периода от 25.03.20 г. до 24.04.20 г. Действително била
налице представена и изходяща от нея декларация за това, която обаче не можела
да установи този факт при условията на пълно и главно доказване.
По отношение на исковата претенция с основание чл.222
от КТ възразява на твърденията на ищцата за липса на изплащане на трудовото
възнаграждение, като това обстоятелство се явявало невярно. На дата 24.04.20г.,
последната се явила при работодателя си, след предварителна уговорка, във
връзка именно с получаване на обезщетението по чл.222 от КТ. При срещата ищцата
депозирала представената по делото декларация, че не била встъпила в друго
трудово правоотношение. Дружеството, подведено от заявените обстоятелства, след
предаването на въпросната декларация, редовно и добросъвестно заплатило изцяло
и в брой дължимото се обезщетение, което било получено от ищцата. За последното
тя подписала саморъчно и изрична декларация, оспорвана от нея с исковата молба.
По отношение на претендиралото обезщетение за
неизплатен годишен отпуск по чл.224 от КТ, за последното също възразява изцяло,
като тази претенция се явявала неоснователна. Въпросното задължение било
редовно определено и заплатено от работодателя към момента на завеждане на
исковете.
Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло,
като неоснователни и недоказани, предявените от ищцата искови претенции. Моли
да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, заявява, че поддържа исковете.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковете.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
По делото не е спорно,
а и това се установява от приложеното лично трудово досие на ищцата, че И.Г.К.,
по силата на сключен трудов договор № 219/09.11.2017г., е работила при
ответника на длъжност „сервитьор”, на 8-часов работен ден, с основно месечно
трудово възнаграждение от 610 лева и допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит, с уговорен платен годишен отпуск – 20 работни
дни, както и че със заповед № 177/2020 г. на работодателя трудовото й правоотношение
е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ (поради намаляване на обема
на работа), считано от 25.03.2020г.
Оставането без работа на
ищцата за един месец, считано от 25.03.2020г. до 24.04.2020г. се установява от
представената от нея декларация и от копие на страници от трудовата й книжка.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно – икономическа
експертиза, съгласно заключението, по която неоспорено от страните, което съдът
кредитира като пълно, ясно и съответно на събраните писмени доказателства, обезщетението
по чл. 222, ал.1 КТ възлиза на 648,19 лева (брутна сума) или чиста сума за получаване
532,15 лева, а обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ за 5 дни платен годишен
отпуск, пропорционално на отработеното време през 2020г. от два месеца и 24
календарни дни, е в размер на 154,33 лева (брутна сума) или 122,17 лева (нетен
размер). Видно от заключението вещото лице при изготвянето му е извършило
проверка в счетоводството на ответното дружество и е констатирало, че сумата от
122,17 лева за обезщетение по чл.224, ал. 1 КТ е заплатена по ведомост срещу
подпис от получател, както и че сумата от 482,67 лева за обезщетение по чл.222,
ал. 1 КТ е заплатена по ведомост срещу подпис от получател. Вещото лице също
така е изчислило, че обезщетение за 20 работни дни платен отпуск за 2020г.
възлиза на сума от 555,66 лева (нетен размер).
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Съгласно чл. 222, ал.1 КТ при уволнение поради
намаляване обема на работа работникът има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа, но за не повече от 1 месец.
От заключението на СИЕ се установява, че размерът на
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ възлиза на сумата от 648,19 лева (брутна сума)
или 532,15 лева – чиста сума за получаване. При извършената проверка в
счетоводството на ответното дружество вещото лице е констатирало, че
обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ е било начислено по платежна ведомост за
м.април 2020г. в брутен размер от 587,92
лева или чиста сума за получаване 482,67 лева, която е платена по ведомост срещу
подпис от получател. Следователно е останал неплатен остатък от обезщетението
по чл. 222, ал.1 КТ в размер на 49,48 лева (нетен размер).
От горното следва, че искът за заплащане на
обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ е основателен до размера на 49,48 лева, като
над този размер до пълния претендиран размер от 530 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Неоснователни са възраженията на процесуалния
представител на ищцата, че след като от доказателствения материал била
изключена декларацията на ищцата, с която е декларирала, че е получила
обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение,
то липсвали доказателства за заплащане на претендираното такова. Заключението
по СИЕ доказва частичното плащане на обезщетението, а именно на сумата в размер
на 482,67 лева, като вещото лице е констатирало, че тази сума е изплатена по
ведомост срещу подпис от получател. Процесуалният представител на ищцата не е
оспорил подписа на същата по ведомост, удостоверяващ получаването на сумата,
нито е оспорил заключението на СИЕ, поради което съдът приема, че сумата от 482,67
лева е била платена от работодателя на работника.
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото,
за който не е погасено по давност. Съгласно чл. 42, ал.4 от от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските размерът на обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение. Съгласно чл. 33, ал. 1 от същата Наредбата когато работник и служител с
придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за
календарната година на постъпването той ползва платен годишен отпуск
пропорционално на прослужените месеци в това предприятие.
От горното следва неоснователността на
искането на ищцата за присъждане на обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за
уговорените с трудовия договор общо 20 работни дни платен годишен отпуск за
календарната 2020г. Видно от заключението на СИЕ тя е работил при ответника 2
месеца и 24 дни за 2020г., поради което й се дължи обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ само за 5 работни дни, чийто размер изчислен по реда на чл. 177 КТ възлиза
на 122,17 лева (чиста сума за получаване), която сума е изплатена по ведомост
срещу подпис на получател.
Предвид горното
искът по чл. 224, ал.1 КТ се явява изцяло неоснователен. Съображенията,
изложени в писмената защита на процесуалния представител на ищцата за дължимост
на обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за 20 работни дни не намират опора в закона,
по изложените мотиви за приложимите правни норми, цитирани по – горе от съда.
Относно разноските:
Ищцата не е представила доказателства
за заплатен адвокатски хонорар на процесуалния си представител, поради което не
й се присъждат разноски, съразмерно с уважената част от исковете, макар да е
направено искане за това.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът дължи заплащане в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт
сумата в размер на 4,77 лева, представляваща дължимите държавни такси за разглеждане
на исковете съгласно чл. 1 от Тарифата
за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете, както и сумата от 4,77 лева – за възнаграждение за вещо лице, съразмерно
с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски за
процесуално представителство в настоящото производство в размер на 380,94 лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Е” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
да заплати на И.Г.К., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 49,48 лева (нетен размер), представляваща неплатен
остатък от обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 14.05.2020г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане
на обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ над присъдения размер от 49,48 лева до пълния претендиран размер от 530 лева,
както и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 224, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 508,33 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Г.К.,
ЕГН: **********,***, да заплати на „Е” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *****, сумата
в размер на 380,94 лева, представляваща направените от дружеството разноски
в настоящото производство, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Е” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, да заплати в полза на Държавата по
бюджета на Съдебната власт, сумата в
размер на 4,77 лева, представляваща дължимите държавни такси по делото,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Е” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
да заплати по сметка на РС – Стара Загора, сумата в размер на 4,77 лева – за възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: