Присъда по дело №281/2020 на Апелативен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по ВНОХД № 281 по описа на Варненски апелативен съд за
2020 г., Наказателно отделение.

Предмет на въззивното производство е присъда № 40/30.06.2020г. по НОХД № 25/2020г. на
Окръжен съд - Варна, с която подсъдимият Т.М.В. от с. Горен Чифлик, Варн. област е
признат за ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл.354а, ал.3 т.1, вр. чл. 20, ал.
2 от НК, за това, че на 28.06.2019 г. в гр.Варна, като съизвършител с Д.Х.Д., без надлежно
разрешително, държал високо рискови наркотични вещества 0,79 грама кокаин с процентно
съдържание 74,78% на стойност 173,80 лева. На основание чл.54 от НК му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на
което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
както и ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
Със същата присъда, на основание чл. 304 от НПК подс. В. е оправдан по първоначалното
възведеното му обвинение по чл.354а ал. 1, изр.1, пр. 4, алт.1 от НК; осъден е да заплати
направените по делото разноски; налице е произнасяне и по чл.59 от НК.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано:
- по протест на прокурор при ОП – Варна, в който се твърди неправилност
незаконосъобразност на присъдата в оправдателната й част за деянието по чл.354а ал.1 изр.1
вр. 20 ал.2 от НК с искане за отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс. В. бъде
признат за виновен и осъден по това обвинение; алтернативно се отправя искане за
увеличаване на наложеното наказание за деянието по чл. 354а ал.3 т.1 от НК;
- по жалба на подсъдимия Т. В. чрез защитника му – адв.С.И. /АК-Варна/ с твърдения за
неправилност на съдебния акт поради материална и процесуална незаконосъобразност -
наведени са доводи за липса на категорични доказателства относно авторството на деянието
по чл.354а ал.3 т.1 от НК; за допуснати съществени процесуални нарушения от
първостепенния съд, изразяващи се, на първо място в нарушение на разпоредбата на чл. 281
ал.2 вр. чл. чл. 118 ал.1, т.1 от НПК по отношение показанията на св. Д.; на второ място,
поради липса на мотиви, т. к. не са обсъдени налични по делото противоречиви
доказателства, както и направените възражения на защитата пред първостепенния съд.
Прави се искане за отмяна на осъдителната част на ревизираната присъда и постановяване
на нова, с която подс. В. бъде оправдан и за деянието по чл.354а ал.3 т.1 вр. чл. 20 ал.2 от
НК; алтернативно се предлага на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл. 354а ал.5 от
НК.

Пред състава на АС-Варна протестът се поддържа отчасти от представителя на АП-Варна -
само относно справедливостта на наложеното наказание за деянието по чл. 354а ал. 3 от НК,
като се излагат и допълнителни мотиви в подкрепа на основателността му. Наведените
доводи в жалбата на подсъдимия се оспорват като неоснователни.
Защитникът на подс. В. - адв. С.В. /АК-Варна/ оспорва протеста като цяло и поддържа
наведените в жалбата доводи, доразвивайки допълнителни съображения в подкрепа на
1

твърденията, изложени в нея.
В последната си дума пред въззивния съд подс.В. моли да бъде оправдан.

Варненският апелативен съд, след като прецени доводите и становищата на страните,
изложени в протеста и жалбата и доразвити в съдебно заседание, както и след цялостна
служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че
протестът е неоснователен, а жалбата на подсъдимото лице – основателна по следните
съображения:

ОП-Варна е образувала ДП № 99/2019г по описа на ОСлО срещу три обвиняеми лица,
измежду които и подсъдимият Т.М.В. и св. Д. Д. за извършено от тях деяние по чл.354а ал.1
изр.1 пр.4 алтерн.1 от НК в съучастие като съизвършители. Постигнато е било споразумение
на ДП между ВОП и обвиняемите лица П.Д. и Д. Д., което първоинст. съд е одобрил по реда
на чл. 382 ал.7 от НПК, прекратявайки спрямо тях наказателното производство. /НОХД
№1368/19г на ВОС /.
В Окръжен съд-Варна на 09.01.2020г е било образувано НОХД № 25/20г въз основа на
внесен обвинителен акт в съда срещу подсъдимия Т.М.В. за извършено деяние по чл.354а
ал.1 изр.1 пр.4 алтерн.1 вр.чл. 20 ал.2 от НК, приключило с присъда, предмет на настоящата
ревизия. Съдебното производство е проведено по реда на чл.371 т. 1 от НПК, с оглед
изразеното от подсъдимото лице чрез защитника му искане /съгласие/ да не се провежда
разпит на вещите лица, изготвили заключенията - д-р Р.Б. по съдебно психиатричната
експертиза /СПЕ/, Д. М. Д. по съдебно-физико-химичната и дакатилосокопна експертизи
/СФХЕ и СДЕ/, И.М. по съдебно-физико-химична експертиза /СФХЕ/ и В.В. по видео-
техническата и лицево-идентификационна експертиза, респ. че при постановяване на
съдебния акт непосредствено ще се ползва съдържанието на заключенията по изготвените
експертизи. Първостепенният съд е одобрил по реда на чл.372 ал. 3 от НПК изразеното
съгласие, отчитайки, че процесуално-следствените действия по разследването са извършени
при условията и реда, предвидени в НПК.
От събраната по делото доказателствена съвкупност /показания на разпитани свидетели;
заключенията по физикохимическите, дактилоскопна, психиатрична, видео-техническата и
лицево-идентификационна експертизи; писм. доказателства - протоколи за обиск на лица, за
претърсване и изземване /одобрени от съдия/, протоколи за доброволно предаване и
разписки, фотоалбуми, писма, протоколи за оглед на веществени доказателства,
свидетелство за съдимост, сл. справка; веществени доказателствени средства/ ВОС е приел
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т. В. работел, като пожарникар в трета РСПБЗН гр.Варна. От 2018г живеел на
квартира в гр.Варна, на ул.„Поп Харитон"№71, ет.3 заедно с приятеля си - св. Д.Х.Д. /наказ.
пр-во спрямо него е прекратено поради одобрено от съда споразумение, описано по–горе/,
като плащал половината от наема. Подс. В. бил приятел и със св. Д. /наказ. пр-во и спрямо
него е прекратено поради одобрено от съда споразумение, описано по–горе/ и така ги
запознал със св. Д. Д.. Св. Д. употребявал кокаин и понякога подсъдимият и св. Д. Д. си
вземали от него на приятелски начала. От общи познати св.Д. разбрал, че подсъдимият
освен за лична употреба, „черпел“ и други лица с взетото от него наркотично вещество.
Обичайно, когато подс. и св. Д. излизали вечер на заведение, някой от тях отивал до св.Д. да
вземе кокаин, който по-късно употребявали в дискотеката. Месеци преди инкриминираната
2

дата, подс В. и св. Д. започнали да излизат със св.Д.К., като и двамата я черпели с кокаин.
Чрез използваните СРС от служителите на дирекция вътрешна сигурност към МВР спрямо
подс. В., било установено, че комуникацията между четиримата - подс. В., св.Д., св. Д. и
св.Костадинова била ежедневна, като за целта използвали приложенията „вайбър“ и
„месинджър", по мобилните телефони говорели рядко, както и че подс.В. обичайно заедно
със св. Д. закупували от св.Д. кокаин, който употребявали, а в отделни случаи и
разпространявали на различни лица.
На процесната дата - 28.06.2019г. подс.В. и св.Д. Д. планирали да ходят в клуб„Сенсо",
където си направили резервация. В 16:20:04 часа св.Д. потърсил подсъдимия по телефона, за
да разбере, кога планира да го посети, при което той му отговорил с думата „сега"/ ВДС
№72/. Тръгнал с автомобила си – ЛА „Фолксваген Голф" с peг. № В 7081 РН, но в 17:13 часа
му се обадил баща му - М. В., който му заръчал да отиде до гр.Девня за да вземе лице на име
„Мариян“ /ВДС №78/. В 18:44 часа подс.В. потърсил по телефона св.Д. за да разбере къде е,
при което свидетелят му казал, че е пред магазина. Двамата със св.Д. отишли до св.Д., от
когото взели 0,79гр. кокаин с процентно съдържание 74,78%. След това подс.В. се обадил на
св.Д.К., като й предложил да ги придружи до клуб „Сенсо“ и тя се съгласила. Взели я с
колата, като тя седнала на предната дясна седалка, подс.В. седял на задната, а св.Д.
управлявал автомобила. Преди да отидат до клуб „Сенсо" решили да минат през квартирата
на подс. и св.Д., където били задържани от полицейските служители от вътрешна сигурност,
съвместно със свидетелите Антон Минев и Иван Иванов - полицейски служители в ОД-МВР
– Варна.
При извършения обиск на тримата, само у св.Д. Д. било намерено цитираното количество
кокаин, поставено в малко полиетиленово пликче с размер 5см на 4 см. /протокол за обиск и
изземване от 28.06.2019г, одобрен от съдия/.
След задържането на подс. и двамата свидетели в ареста на Първо РУ-Варна, на 29.06.2019г.
им бил направен уринен тест за определяне на 5 наркотични вещества - амфетамини,
кокаин, метаамфетамини опиати и марихуана, който отчел следните показатели: за
свидетелите П.Д. и Д. Д. бил положителен за употреба на кокаин, а за св.Д.К. и подс.В. -
отрицателен за всички 5 показатели.
Били извършени претърсвания в автомобила на подс. и квартирата в гр.Варна на ул.„Поп
Харитон“№71, ет.3 /протоколи от 28.06.2019г/. От автомобила бил иззет мобилен телефон
Iphone 7, а от квартирата им били иззети обект № 1 - картонена кутийка с електронна везна с
размери 12,5х7,5х2см, в която имало две ел.батерии, и обект №2 - малко празно
полиетиленово прозрачно пликче с размери 8см на 4см., описани в протокол за претърсване
и изземване от същата дата.
Личен обиск бил извършен и на св.П.Д., както и претърсване в жилището му, при което
били иззети редица предмети, описани в протоколи от 29.06.2019г.
От заключението по назначената на ДП комплексна съдебно - физикохимична и
дактилоскопна експертиза /т.3 л.62-64/ се установява, че иззетото при личния обиск на св.Д.
прахообразно вещество е с нетно тегло 0,79 грама и представлява кокаин с процентно
съдържание 74,78%. По вътрешната част на малко прозрачно полиетиленово пликче с
размери 8см на 4 см, обект 2, иззето при претърсването на 28.06.2019г. в гр.Варна на ул.
„Поп Харитон" №71, ет.3 са установени следи от наркотична субстанция — кокаин. Бялото
вещество на бучки от найлонова торбичка „Воля", иззета при претърсването от дома на св.
П.Д., е с нетно тегло 14,62 грама и представлява наркотично вещество кокаин с процентно
съдържание 74,32%, като в заключението на назначената допълнителна съдебно физико-
3

химическа експертиза /т.3 л.72/ се сочи, че разликата в десетите и стотните на процентното
съдържание, отчетено от газовия хроматограф, се дължи най-вероятно, на нехомогенността
на твърдата, бяла на цвят маса - кокаин. По работната повърхност на електронната везна,
иззета от квартирата на подс.В. и св.Д. са установени следи от наркотично вещество -
кокаин. По картонената й кутия се е проявила годна за идентификация следа, но същата не е
на подс.В., нито на свидетелите Д. и Д., не е установена идентичност и с дактилоскопия
отпечатък при проверка на лицата въведени в системата AFIS. Аналогично и
дактилоскопната следа, иззета от полиетиленово пликче с размери 8х4см не е била на
същите три лица, не се установила идентичност и с дактилоскопен отпечатък при проверка
на лицата въведени в системата AFIS. По работната повърхност на везната, иззета от
жилището на св.Д. са установени следи от наркотична субстанция - тетраканабинол и
кокаин.
Заключението по назначената на ДП експертиза в областта на техниката видеозаписите и
лицевата идентификация установява, че лицата, обозначени като №1, №2 и №3 от
предоставените за изследване видеозаписи от рекордера, иззет с протокол от 29.06.2019г.
при претърсването в дома на П.Д. са съответно лицата Д.Х.Д., П.Г. Д. и Т.М.В..
Чрез заключението по назначената на ДП съдебно-психиатрична експертиза по отношение
подсъдимия В. се установява, че той не страда от психично заболяване и може да участва и
да се защитава сам в наказателното производство.

Анализирайки поотделно и в съвкупност цялата доказателствена съвкупност, резонно и
закономерно, първостепенният съд е достигнал до извода, че липсват безспорни
доказателства на инкриминирата дата, възведена в обвинителния акт, подсъдимият В. да е
държал инкриминираното наркотично вещество с цел разпространение, поради което и
законсъобразно го е оправдал по възведеното му обвинение по чл.354а ал. 1, изр.1, пр. 4,
алт.1 от НК. Изложените в мотивите доводи се споделят изцяло от въззивната инстанция
поради което не следва да се преповтарят,с оглед наложилата се практика в редица решения
на различни състави на ВКС /Р №624/06.02.14г, І НО по НД №1963/13г; Р №321/18.01.16г,
ІІІ НО по НД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по НД № 486/12г; Р №166/02.12.2020г, І НО
по НД №408/20г/.

Последващият извод обаче на ВОС за това, че подс. в съучастие като съизвършител със св.
Д. е държал на инкриминираната дата иззето от св. Д. наркотично вещество по време на
извършения му личен обиск, не се базира на преки и безспорни доказателствени източници
от една страна, а от друга – и годни такива по следните съображения:
Единствените преки гласни доказателства в настоящото производство, имащи отношение
към предмета на доказване за деянието по чл. 354а ал.3 т.1 вр.чл. 20 ал. 2 от НК са
обясненията на подс.В. показанията на свидетелите Д. и Д..
В хода на проведеното първоинст. съдебно производство, съучастникът на подс. В.,
съгласно възведеното обвинение - Д. Д. и св. П.Д. са участвали, респ. са били разпитани като
свидетели /л.99 и 100 от първоинст. НОХД/ по реда на чл. 118 ал.1 т. 1 от НПК, доколкото
наказ. производство спрямо тях за това деяние е било прекратено възоснова на одобрено по
реда на чл.382 ал.7 от НПК споразумение /НОХД №1368/19г на ВОС /. По искане на
държавното обвинение и позовавайки се на нормата на чл. 281 ал. 4 от НПК,
първостепенният съд в нарушение на разпоредбата на ал. 2, е приобщил, /а впоследствие и
4

се е базирал на тях /обясненията на обвиняемия Д. Д. от ДП, л.9, т.9/, които обаче не са били
дадени пред съдия. На практика, съдът е поставил знак на равенство между проц. качество,
правата и задълженията в наказ. производство на едно обвиняемо лице и на свидетел,
игнорирайки изключението, предвидено от законодателя в хипотезата на чл. 118 ал. 1 т. 1
вр. чл. 281 ал.2 вр. ал.1 от НПК. Предвид на това, че обясненията св.Д. от ДП са приобщени
в разрез със закона, същите не могат да бъдат кредитирани, респ. не могат да послужат като
база, възоснова на която да се градят последващи фактически и правни изводи, поради което
въззивната инстанция ги изключи от доказателствената маса./Р 83/07.10.2019г, ІІІ НО/
Депозираните показания на осъдения със споразумението свид.Д. Д. пред състава на ВОС,
който съгласно обвинението е действал в съучастие с подс.В., са процесуално легитимни
/чл.118, ал.1, т.1 от НПК/. Преценявайки тяхната достоверност /св. изрично заявява, че на
инкриминираната дата лично е закупил от св. Д. кокаина за своя употреба/, като се държи
сметка, доколко те кореспондират с останалите събрани по делото доказателствени
материали – обясненията на подс. В., събраното чрез използване на СРС и обективирани във
ВДС, показанията на св.Д. /в които той заявява, че не си спомня на инкриминираната дата
дали точно подс. В. е закупил кокаина/, заключенията по дактилоскопната експертиза, както
и писмените доказателства /протокол за обиск от 28.06.2019г на св. Д./, ревизиращата
инстанция достигна до извода, че не може да се направи безспорен, категоричен и
единствено възможен извод за това, че подс. В. е осъществил от обект. и суб. страна състава
на чл. 354а ал. 3 т. 1 вр. чл.20 ал 2 от НК – да е държал наркотично вещество като
съизвършител със св. Д..
Не могат да бъдат споделени разсъжденията на първоинст. съд за това, че след като „…
подс.В. основно се е снабдявал с кокаин за лично ползване, или такова съвместно със своя
приятел и съквартирант, двамата са закупували кокаин общо, като са го ползвали съвместно,
с оглед и на обстоятелството, че са съквартиранти…“, поради което и на инкриминираната
дата, по отношение на намереното при обиска у св. Д. наркотично вещество, подс. В. е
упражнявал фактическа власт“. Дали подс. В. въпросната вечер е щял да употреби
наркотичното вещество, /както обичайно е правел/, е въпрос в сферата на предположенията
и догадките и не могат да се тълкуват в тежест на подсъдимото лице при липса на
категорични доказателства за това. За съучастническата престъпна дейност не е достатъчно
съществуването на връзка само в субективно отношение, а и в обективно такова.
В обясненията си пред първоинст. съд подс. В. като цяло отрича да има съпричастност към
деянието, предмет на обвинението. Тези му обяснения са доказателствено средство,
съгласно чл. 115 НПК, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение.
Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК той има право да дава такива обяснения, каквито намери за
нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. За това,
тяхната достоверност относно фактите от предмета на доказване следва да се оценяват на
общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства,
възприети непосредствено от съда. Преценявайки тяхната достоверност и съпоставяйки ги с
цялостната доказателствена маса, относима към предмета на доказване, включително и
информацията, събрана чрез експлоатираните СРС, най-вече поради липса на други
безспорни доказателствени източници, които да оборват защитната теза на подсъдимото
лице, настоящата инстанция кредитира на общо основание обясненията му, дадени пред
състава на ВОС – съгласно разпоредбата на чл. 103 от НПК, обвиняемият, респ.
подсъдимият не е длъжен да доказва, че невинен - доказателствената тежест в наказателния
процес да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора.
Поначало следва да се подчертае, че обвинителният акт, внесен във ВОС, изобилства от
фактически обстоятелства /включително и събраното чрез СРС/, които обаче нямат
5

отношение към конкретното обвинение, доколкото спрямо подсъдимия В. е възведено
обвинение за държане в съучастие със св. Д., с цел разпространение, на високорискови
наркотични вещества /кокаин/ единствено на дата 28.06.2019г. Липсва обвинение за
разпространение по отношение визираните във ВДС свидетели, както и за продължавана в
периода престъпна деятелност. Поради това и наличната по делото информация за подобна
престъпна дейност, не може да обуслови последващи изводи, за това, че иззетия при обиска
от джоба на св. Д. кокаин на инкриминираната дата, е бил и във фактическата власт на подс.
В., след като са били заедно в колата и обичайно са го употребявали заедно. На подобни
вероятностни заключения не може да бъде основан правораздавателен акт. Явни изводи в
наказателния процес не съществуват. Присъдата, и в частност, осъдителната такава като
заключителен негов акт се основава на категорични и безспорни доказателства, а не на
очевидности и ако прокурорът твърди, че деянието, предмет на настоящото производство, е
извършено именно по начина, описан в обвинителния акт, то е следвало да проведе
надлежно доказване като субект на обвинителната функция.
Кредитирайки нелегитимно събраните по делото гласни доказателства – обясненията от ДП
на св. Д. и надграждайки изводи възоснова на недостатъчни и разнопосочни налични
доказателства, ВОС е постановил една незаконосъобразна и неправилна присъда,
признавайки подс. В. за виновен за деяние, наказуемо по чл. 354а ал.3 т.1 вр. чл.20 ал.2 от
НК, за това, че на 28.06.2019 г. в гр.Варна, като съизвършител с Д.Х.Д., без надлежно
разрешително, държал високорискови наркотични вещества - 0,79 грама кокаин с процентно
съдържание 74,78% на стойност 173,80 лева.

Всичко изложено прави доводите на защитата на подс. В. основателни. Липсата на
безспорни доказателства, обвързващи поведението на подсъдимия с деянието наложи
отмяна на осъдителната част на първоинст. съдебен акт и постановяване на нова присъда, с
която подс. В. бе признат за невинен и оправдан в извършване на деяние и по чл. 354а ал. 3
т.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
В останалата й оправдателна част по отношение на първоначалното обвинение по чл.354а,
ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК, присъдата следва да се потвърди като правилна и
законосъобразна.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 313 от НПК, въззивният съд не
констатира нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат
връщане на делото за ново разглеждане на съда.

По изложените съображения, настоящият състав на АС-Варна, на основание чл. чл.336, ал.1,
т.3 от НПК отмени постановената от Окръжен съд гр.Варна присъда в наказателно-
осъдителната част, като вместо това постанови нова, с която призна подсъдимия Т.М.В.
ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ на 28.06.2019 г. в гр.Варна, като съизвършител с Д.Х.Д., без
надлежно разрешително, държал високо рисково наркотично вещество- 0,79 грама кокаин с
процентно съдържание 74,78% на стойност 173,80 лева, поради което и на основание чл. 304
от НПК го оправда да е иизвършил деяние по чл.354а, ал.3, т.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

6

В останалата част присъдата бе потвърдена.

Водим от изложените съображения, въззивната инстанция постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

7

Номер на акта:	11
Дата:	3 ноември 2020 г. (в сила от 13 май 2021 г.)
Съдия:	Павлина Георгиева Димитрова

Дело:	20203000600281
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 август 2020 г.

Присъда по дело №281/2020 на Апелативен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите