Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1367
град Пловдив, 02.07.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на десети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1986 по описа за 2020
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на М.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
Решение № Ц2153-15-100/20.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, в
частта, с която е отменено Разпореждане № **********/ 05.10.2000 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив.
В съдебно заседание –
жалбоподателката се явява лично и с адв. Б., който поддържа жалбата. Допълнително,
заявява, че оспорва изцяло Решение № Ц2153-15-100/20.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив.
Претендира разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски и праве възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Представя писмени бележки.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна, по
следните съображения:
В хода на съдебното производство и от
административната преписка се установяват следните факти и обстоятелства:
С разпореждане №**********/05.102000
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив на М.И.К. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по условията на §
4, ал. 2 от ПЗР на КСО, считано от 08.08.2000 г. при навършена възраст 50 години
8 месеца.
Зачетен е осигурителен
стаж, положен за времето от 10.02.1965 г. до 31.01.1991 г., както следва:
От втора категория труд
- 12 г. 11 м. 10 дни - от 14.02.1978 г. до 31.01.1991 г., на длъжност
"формовчик", в "Хлебопроизводство и сладкарски изделия" ООД
- гр. Добрич, по данни от образец УП-30 № А-69/19.03.1996 г. От трета категория
труд - 00 г. 04 м. 20 дни, или осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5, ал.
7 КСО в размер на 10 г. 10 м. 24 дни. От
04.12.1965 г. до 31.12.1971 г. с продължителност 06 г. и 24 дни, на длъжност
"подземен хаснелист", в "Маджарово" ЕАД, по данни от
образец УП-30 № 187/27.05.1998 г. От 01.01.1972 г. до 31.10.1976 г. с
продължителност 04 г. и 10 м. и 00 дни, на длъжност "подземен
хаспелист", в „Горубсо-Мадан" АД, по данни от образец УП-30
№11/14.01.2000 г.
На осн. чл. 104 от КСО
общият осигурителният стаж, превърнат към трета категория труд е изчислен в
размер на общо 49 г. 03 м. и 07 дни.
По представен от К.
образец УП-2 №А-70/19.03.1996 г. с посочен издател "Хлебопроизводство и
сладкарски изделия" ООД - гр. Добрич, размерът на пенсията е определен от
осигурителен доход за период от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г., в размер на 10160.00
лв., с индивидуален коефициент 1.403.
В ТП на ПОИ - Пловдив е
постъпила информация за образувано досъдебно производство №260/2019 г. по
прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура-Пловдив,
към което са приобщени писмени доказателствени средства, а именно пенсионни
досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии,
сред които е и пенсионното досие на М.К. по заявление вх. № 45229/04.09.2000 г.
за отпускане на лична пенсия за ОСВ, на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО.
Наличните документи са
постъпили по делото от ОД на МВР-Пловдив, отдел "Икономическа
полиция" и за тях е установено, че са същите, по които е извършено
установяването на осигурителния стаж на жалбоподателката.
С писмо изх. №
2175-15-54# 1/27.02.2020 г. от К. са изискани оригиналните документи за стаж,
което е получено от Серафим Кисов /съпруг на К./ на 28.02.2020 г., съгласно
подписана обратна разписка.
Със заявление вх.№
2175-15-54#2/09.03.2020 г., М.К. сочи, че не може да представи исканите
документи за осигурителен стаж, тъй като същите не са ѝ върнати след подаването
им в ТП на НОИ-Пловдив.
За установяване
достоверността на осигурителния стаж, зачетен с разпореждане № **********/05.10.2000
г. по представените от лицето документи за осигурителен стаж и възраст, със
заявление вх. №45229/04.09.2000 г. е извършена проверка в "Добруждански
хляб" АД, правоприемник на "Хлебопроизводство и сладкарски
изделия", Горубсо" - Мадан АД, и "Маджарово"-Хасково, от
които е изискано издаване на документи за осигурителен стаж на М.К..
В хода на проверките било
установено, че М.И.К. не е положила осигурителен стаж от 14.02.1978 г. до
31.01.1991 г. с продължителност 12 г. 11 м. 10 дни от втора категория труд, на
длъжност "формовчик" в "Хлебопроизводство и сладкарски
изделия" ООД - гр. Добрич, за което е представила образец УП-30 №
А-69/19.03.1996 г. Установено е, че липсва информация за периода от 01.1969 г.
до м.12.1971 г. М.И.К. в документите, удостоверяващи осигурителен стаж и доход,
намиращи се в сектор ОА в ТП на НОИ - гр. Хасково, да е полагала осигурителен
стаж за цитирания период на длъжност „подземен хаспелист". Не е потвърден
и осигурителният стаж на М.И.К. за периода от 01.01.1972 г. до 31.10.1976 г. на
длъжност "подземен хаспелист", вписан в образец УП-30 №11/14.01.2000
г. с посочен осигурител "Горубсо - Мадан" АД.
В хода на
административното производство на М.К. е осигурена възможност да направи
заявление, ако претендира стаж с период, различен от зачетения. Такова
заявление от страна на жалбоподателката не е направено.
С разпореждане № **********/Протокол
№Ц 2141-15-1/05.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО и § 4, ал. 2 от
ПЗР на КСО, е отменено разпореждане № **********/ 05.10.2000 г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и всички последващи. С него,
нова преценка за право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за М.И.К.
не е направена, тъй като лицето не е представило документи за осигурителен
стаж.
С жалбата против
процесното разпореждане М.К. не представя доказателства за това, че
разпореждане №**********/Протокол №Ц2141-15-1 /05.06.2020 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив е неправилно постановено. В
жалбата е направен опис по периоди и наименование на осигурители, за които
твърди, че има положен осигурителен стаж, в които не фигурира нито един от
посочените в заявлението осигурители. Липсва и информация за заемана длъжност.
С Решение № Ц
2153-15-100 от 20.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив разпореждане № ********** /Протокол №
Ц2141-15-1 /05.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ – Пловдив е отменено в частта, с която е отказано отпускане на лична пенсия
за ОСВ на М.И.К. е отменено, а пенсионното досие се е върнало на длъжностното
лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне. Същото е потвърдено в частта,
с която е отменено разпореждане № **********/05.10.2000 на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи.
За нуждите на съдебното
производство е назначена и изготвена съдебно-графологична експертиза, приета
без възражения от страните, с вещо лице Н.Б.. Експертизата е установила, че
заявлението за отпускане на пенсия не е подписано от М.К.. Ръкописният текст ,
с който са попълнени страниците на УП-1 от Заявлението също не е изпълнен от М.К..
От така установеното със заключението, жалбоподателката не би могла да извлича
за себе си изгодни правни последици, защото след като не си подписал
заявлението за отпускане, но си получавал пенсия е налице индиция за
недобросъвестност, но производството по чл.114 от КСО е различно от настоящото.
В съдебно заседание от 10.05.2021г.,
М.К. дава лични обяснения по въпроси поставени от ТП на НОИ-Пловдив в нарочна
молба /л.156/. Видно от обясненията, жалбоподателката е подала лично
заявлението си за пенсия през 2000 година. Документи не са ѝ върнати
обратно. Не си спомня кой е приел документите ѝ, тъй като не познава
никого в ТП на НОИ-Пловдив. Не познава лицето А.Д.Г.. Заявява, че не е работила
при нито един от изброените осигурители-"Добруждански хляб"АД,
правоприемник на "Хлебопроизводство и сладкарски изделия",
Горубсо" - Мадан АД, и "Маджарово"-Хасково.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
На първо място, съдът
намира, че за
жалбоподателката липсва правен интерес от оспорване на Решението, в частта, с
която е отменено Разпореждане № **********/05.06.2020 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, с която е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. и пенсионното досие е върнато
на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне.
На основание чл. 1, ал.
5 от НПОС при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не
могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които
са налични в НОИ, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО) уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с
обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на
уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО
издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В тази връзка, правилно решаващият орган, след
прилагане разпоредбата на чл.1, ал. 5 от НПОС, е отменил разпореждане № ********** /Протокол №
Ц2141-15-1 /05.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ - Пловдив в частта, с която е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на М.И.К.
е отменено, а пенсионното досие се е върнало на длъжностното лице по чл. 98,
ал. 1 от КСО за ново произнасяне.
На следващо място, относно
приложимата материалноправна разпоредба административният орган е посочил, че
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 ал.2 от
ПЗР на КСО, жените придобиват при 10 години стаж от първа категория труд,
навършени 47 години и сбор от осигурителен стаж и навършена възраст 90. Безспорно
е установено, че М.К. няма изискуемия осигурителен стаж от първа категория труд
- 10 години, положен при условията на чл.104 ал.3 от КСО, поради което за нея
не са изпълнени условията на §4 ал.2 от ПЗР на КСО. При недостиг на минимално
изискуемия стаж е изведен извод, че К. не придобива право на пенсия при горните
условия.
Съгласно чл. 99 от КСО
посочен като правно основание за издаване на потвърдено разпореждане № 49111144325/
Протокол № Ц2141-15-1/05.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени
или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера – когато
същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен
доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 или по
инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа
на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. В
случаите по чл. 99 ал. 1 от КСО разпореждането се изменя или се отменя от
датата на представяне на доказателствата или от датата на отпускането или
промяната на пенсията. В случай че в срока за обжалване на разпореждането са
представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход,
гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на
отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията.
Видно от
административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си
по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, са извършили проверки въз основа на приложените
писмени доказателства и са извършили проверка на осигурителния стаж на лицето.
Както правилно е посочил административният орган, а и съобразно изложените
доводи в решението на директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и
да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако
претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган.
Съгласно чл. 108, ал. 2
от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните
органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения,
справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване
на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на
Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при
изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се отнасят и за
проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по
същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО.
Административния орган е
извършил съвкупен анализ на всички относими доказателства, които като част от
административната преписка са приобщени
по делото, а фактическите и правни действия бяха подробно описани
по-горе в настоящото решение.
По делото е установено,
че по прокурорска преписка 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура -
Пловдив (ДП № 260/2019 г. по описа на отдел "Икономическа полиция"
Пловдив) е било приобщено оригиналното пенсионно досие на името на М.К., като
от извършената проверка от органите на ТП на НОИ-Пловдив на съдържащите се
данни за осигурителен стаж и доход, не се обоснова извод, че жалбоподателката е
била добросъвестна.
По делото са налице
данни, че голям брой липсващи пенсионни досиета в оригинал са издирени и иззети
от ОД на МВР Пловдив, отдел
"Икономическа полиция", и по преписката е образувано досъдебно
производство, а към настоящия момент е образувано и НОХД №4754 от 2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, факт служебно известен на съда.
Документите както се
каза са били анализирани от ответника и не променят извода по същество за
пенсионните права на К., като те не удостоверяват осигурителен стаж от 10
години от първа категория, положен при условията на чл.104 ал.3 от КСО.
Следва да се отбележи,
че съобразно константната и непротиворечива практика на ВАС, в тежест на
жалбоподателя е да удостовери продължителността и местоположението на трудовия
си стаж, осигурителния си доход, ако претендира такъв, извън зачетения от
пенсионния орган.
Видно от
доказателствения материал по делото, в настоящия случай административният орган
е извършил едно пълно и задълбочено изясняване на фактическата обстановка и при
спазване на принципа на служебното начало, регламентиран в чл.9 от АПК.
Необходимо е да се
спомене, че съгласно изискванията на НПОС (в относимата редакция) в пенсионното
досие не се съхраняват документи за стаж на лицата, поради което и за
пенсионния орган не съществува задължение да пази същите. В този смисъл, още
по-малко е налице задължение за администрацията да изследва какви документи за
стаж е издал даден осигурител на едно лице през определен период от време.
Съгласно чл. 99, ал.1,
т.5 КСО (изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) влязлото
в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който
го е издал, когато пенсията е неправилно отпусната.
Установявайки наличието
на хипотезата от посочената норма, пенсионните органи законосъобразно са
приели, че отпуснатата лична пенсия за изслужено време и старост/ осигурителен
стаж и възраст следва да бъде изменена при установените безспорни данни по
пенсионната преписка.
Няма съмнение, че в
развилото се административно производство за К. е съществувала възможността по
реда на чл.99, ал. 3 от КСО да докаже целия си стаж, като представи нови
доказателства, въз основа на които да се направи нова преценка относно правото и
на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По изложените
съображения, правилно е прието от административния орган, че в рамките на
извършената проверка не са установени нови факти и обстоятелства, които да
обосноват наличие на осигурителен стаж различен от зачетения такъв с
Разпореждане № 49111144325/ Протокол № Ц2141-15-1/05.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив.
При посочения изход на
спора, в полза на ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска защита
следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Предвид горното,
Административен съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.И.К., ЕГН **********, с
адрес *** против Решение № Ц2153-15-100/20.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив, с което е отменено разпореждане
№ ********** /Протокол № Ц2141-15-1 /05.06.2020 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е отказано
отпускане на лична пенсия за ОСВ на М.И.К. е отменено, а пенсионното досие се е
върнато на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1986/ 2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.К., ЕГН **********, с адрес ***,
против Решение № Ц2153-15-100/20.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е отменено разпореждане № **********
/Протокол № Ц2141-15-1 /05.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е отменено разпореждане № ********** /Протокол №
Ц2141-15-1/05.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
в ТП на НОИ – Пловдив и всички
последващи го.
ОСЪЖДА М.И.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ТП
на НОИ – Пловдив сумата 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО с характер на определение в прекратителната част може
да бъде обжалвано с касационна частна жалба, пред Върховния административен съд
на Република България, в 7-дневен срок, а в останалата част в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: