№ 180
гр. , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Донка И. Паралеева
Секретар:Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка И. Паралеева Административно
наказателно дело № 20201860200154 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Й. В. , ЕГН: **********, с адрес: с.Антон, ул. „Панайот
Волов“ №5, подадена чрез адв.Антония Максимова от САК срещу Наказателно
постановление (НП) № 34/11.08.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Национален
парк Централен Балкан“ (ДНПЦБ), с което на основание чл.81, ал.1, т.1 от Закона за
защитените територии (ЗЗТ) и чл.85, ал.3 ЗЗТ вр. чл.53 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) на жалбоподателя е наложено административно наказание -
глоба в размер 500 лв. за нарушение забраната на чл.21, т.10, предл.2 ЗЗТ /забрана за
ловуване в защитените територии, освен при регулиране числеността на животинските
видове/.
Жалбоподателят, недоволен от наложеното му наказание, го обжалва, като излага
своите възражения по законосъобразността на наказването в самата жалба. Сочи, че липсва
описание за обозначение на територията, в която се е намирал на 11.01.2020г.
Проверяващите служители се били позовали на GPS координати, с които жалбоподателят не
разполагал по време на ловния излет. Административно-наказващият орган не бил взел
предвид обясненията на Виделов, дадени при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН), а именно: че в региона липсва маркировка, поради
което се е объркал и е минал през посоченото в GPS координатите място. Сочи се, че в тази
територия, в която е констатирано нарушението, има имоти, които са горска територия,
имоти общинска собственост и друга част, които са национален парк, но след като
1
дружеството, стопанисващо Национален парк „Централен Балкан“, не си е изпълнило
задължението да маркира обявената за национален парк територия по надлежния ред, то
няма как да се вмени в задължение на ловуващите в района редовни ловци задължение да
ползват по време на лов GPS, за да знаят точно през каква територия преминават. Според
посоченото в жалбата, не се установява по безспорен начин, че Тодор Виделов е преминавал
на територията на националния парк и е нарушил чл.21, т.10, предл.2 ЗЗТ. В тази връзка,
вмененото деяние – ловуване на територията на парка, осъществено чрез преминаване с
извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, не можело да се приеме за доказано. Предвид
това, се иска от съда да отмени наказателното постановление като издадено в противоречие
с материално-правните и процесуалните разпоредби на ЗЗТ, ЗАНН и АПК.
В съдебното заседание по разглеждане на делото жалбоподателят Тодор Виделов се
явява лично и се представлява от адв.Елена Фичерова (преупълномощена от
адв.Максимова), която поддържа жалбата. В хода по същество на делото адв.Фичерова моли
съда да уважи жалбата по подробно изложените в нея аргументи. Адв.Фичерова коментира
събраните по делото свидетелски показания, тъй като според нея тримата свидетели са
посочили различно разстояние, на което нейният доверител е бил навлязъл навътре в
защитената територия спрямо границата на същата. Според нея не е станало ясно и в кой
нормативен акт е указано, че маркировка от червен и бял цвят означава, че това всъщност е
„Национален парк“, както нищо за маркировката не било указано и в самото НП. Нито един
от свидетелите не бил наясно дали използваният GPS, с който са установили координатите
на нарушението, е преминал през съответните технически проверки или не. Адв.Фичерова
счита, че по никакъв начин административнонаказващият орган не е доказал, че нейният
доверител е могъл да знае къде точно се намира, още повече, че тримата свидетели заявили,
че той сам е отишъл при тях и е съдействал на проверката. В този смисъл, не било
установено по категоричен начин местонахождението, нито виновно нарушение на законови
разпоредби. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна ДНПЦБ се представлява от адв.Марин Арабаджиев, упълномощен
от директора на ДНПЦБ. Адв.Арабаджиев оспорва жалбата, като моли съда да потвърди
обжалваното НП. Счита, че от документите, приети като писмени доказателства по делото,
както и от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, били установени
по несъмнен начин всички признаци от обективна страна на извършеното нарушение, а
именно: престоят на нарушителя с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие на
територията на Национален парк „Централен балкан“, което представлява ловуване, а
ловуването на свой ред е забранена дейност съгласно чл.21, т.10 ЗЗТ. Адв.Арабаджиев
счита, че както в констативния протокол (КП), така и в АУАН и НП, мястото на извършване
на нарушението е категоризирано в достатъчна степен, дори и без да се взимат предвид GPS
координатите, вписани в документите, тъй като е записано, че мястото се намира на
територията на националния парк и е описано в коя зона е то, в кой парков участък е, в кой
охранителен участък и в рамките на кое землище. Сочи, че GPS координатите се използват в
практиката, за да се постигне прецизност на описанието, тъй като площта на парка е голяма.
2
Адв.Арабаджиев моли съда да отчете, че съгласно Закона за измерванията и наредбата към
него, GPS устройствата не подлежат на задължителен контрол по реда на тези нормативни
актове. Представляващият ДНПЦБ адвокат счита, че свидетелите са установили и начина,
по който е маркирана границата, както и че жалбоподателят и другите ловуващи са стигнали
до мястото, където са ловували, с автомобил, което означава, че са минали покрай входа на
парка, на който е поставена табела и на тази табела са нанесени режимите на националния
парк. Счита още, че следва да се има предвид, че в случая лицата са ловували, поради което
им е проведен инструктаж, който включва и указания относно границите на разрешеното
ловище. Безспорно било, че нарушителят е напуснал тези граници и е навлязъл в
територията на парка, като от доказателствата е ясно, че е имал възможност да види
маркираната граница на парка. Счита, че фактът, че нарушителят е оказал съдействие при
извършване на проверката е отчетен при налагане на глобата, която в случая е в минимален
размер, като в същото време са изложени подробни мотиви защо нарушението не
представлява маловажен случай. Според адв.Арабаджиев в рамките на производството не са
допуснати процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя, който е бил запознат с всички признаци от обективна и субективна страна
на вмененото му нарушение. Въз основа на това моли съда да потвърди обжалваното НП,
като на страната, която представлява, се присъдят направените разноски. Наведено е
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 11.01.2020г. служителите на ДНПЦБ – свидетелите Акиф Каратабан, Ерджан
Караали и Мирчо Петров осъществявали служебните си задължения. Около 11.00 часа на
посочената дата, в района на местността „Въртопа“, землище с.Антон, на територията на
НПЦБ, представляваща защитена територия, съгласно чл.5 т.2 ЗЗТ, парков участък Клисура,
охранителен участък „Въртопа“, зона Многофункционална, отдел 7.11.758 „е“, на място с
GPS координати N 42º44´06.6´´ Е 24º22´19.0´´, в гората, служителите установили три лица с
извадени от калъф и сглобени ловни оръжия, едното от които бил Т. Й. В. , чието оръжие
било дългоцевно, марка „ИЖ“, модел „Успоредка“, калибър 12, №Б04680.
Проверени били ловните документи на лицата, които се установило, че са редовни, но
лицата били навлезли в границите на защитена територия, част от Национален парк
„Централен Балкан“. Тодор Виделов съдействал на проверката и обяснил на проверяващите,
че е навлязъл в защитената територия, защото не е знаел, че тя е такава. Констатациите от
проверката били фиксирани в съставен за целта констативен протокол № 0000451/11.01.2020
г.
Във връзка с установеното Тодор Виделов бил поканен да се яви на 12.02.2020 г. за
съставяне на АУАН, като поканата получил лично на 28.01.2020 г. На посочената в поканата
дата АУАН бил съставен.
3
С АУАН от 12.02.2020 г. било прието, че жалбоподателят Тодор Виделов е
осъществил нарушение на чл.21 т.10 предл.2 ЗЗТ, тъй като на 11.01.2020 г., в 11.00 часа, на
територията на НПЦБ, парков участък Клисура, охранителен участък „Въртопа“, местност
„Въртопа“, землище с.Антон, общ. Антон, на място с GPS координати N 42º44´06.6´´ Е
24º22´19.0´´, отдел 7.11.758 подотдел „Е“, Т. Й. В. извършва ловуване, като престоява с
извадено от калъф и сглобено дългоцевно огнестрелно оръжие марка „ИЖ“, модел
„Успоредка“, калибър 12, №Б04680, с което посоченото лице извършило административно
нарушение, а именно: ловуване в защитена територия в нарушение на забраната за ловуване
в националните паркове. Направени били 7 бр. снимки на документи на Тодор Виделов и
други две лица, които били установени, както и снимка на мястото на нарушението.
Местоположението на нарушението било установено със служебен GPS апарат. Препис от
АУАН бил връчен на Тодор Виделов срещу подпис, като саморъчно в графата за обяснения
и възражения Виделов записал: „Понеже няма маркировка съм се объркал и съм минал от
там“.
На 11.08.2020 г. от Директора на Дирекция „Национален парк Централен балкан“
било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентично посочени с
акта обстоятелства по нарушението, на жалбоподателя Виделов, на основание чл.81 ал.1 т.1
ЗЗТ е наложено административно наказание- глоба в размер на 500 лева, за нарушение на
чл.21 т.10 предл. 2 ЗЗТ. Издаденото НП било връчено на Тодор Виделов на 21.09.2020г.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена след като обсъди
събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на
свидетели А. Х. К. , Е. Х. К. и М. Р. П. , както и приобщените писмени доказателства -
наказателно постановление № 34 от 11.08.2020 г., АУАН № 0070351/12.02.2020 г., разписка
за връчване на наказателно постановление, покана за явяване за съставяне на АУАН,
известие за доставянето и, констативен протокол № 0000451/11.01.2020г., с приложен към
него снимков материал, заповед № РД-506/29.12.1998 г., заповед №РД-75/03.02.2006г. и
заповед № РД-396/15.10.1999г. на министъра на околната среда и водите.
Представени са по делото и редица доказателства, относими към компетентността на
актосъставителя и издателя на процесното НП, а именно: трудов договор № 1006/18.12.2015
г., допълнително споразумение към трудов договор, заповед № РД-196/28.02.2020 г. на
министъра на околната среда и водите, длъжностна характеристика за длъжността
„директор“ на ДНПЦБ, заповед № РД- 137/18.02.2014г. на министъра на околната среда и
водите.
Приложен е по делото 1 бр. констативен протокол № 0000451/11.01.2020 г., с който
било установено процесно нарушение, като е посочено, че на 11.01.2020г., в 11.00 часа, в
НП Централен Балкан, парков участък Клисура, Охранителен участък „Въртопа“, зона
„Многофункционална“, землище с.Антон, местност „Въртопа“, отдел 7.11.758, подотдел „Е“
лицето Т. Й. В. , с ловен билет №0092207/321360, членска карта №Б 018714, разрешително
4
за оръжие и боеприпаси №1534520, 1534522 и още две лица ловуват и преминават през
територията на Национален парк „Централен балкан“. Протоколът е получен срещу подпис
от Тодор Виделов. Трите лица, действията на които са обективирани в протокола, са вписани
обяснения в него, като вписаното от Тодор Виделов обяснение е: „Понеже нямаше
маркировка съм се объркал и съм минал от там“. На снимките, приложени към констативния
протокол е отразен документ, от който е видно, че на ловци, сред които и Т. Й. В. е проведен
инструктаж, за което са се подписали. На друга от снимките са заснети документите за лов,
издадени в полза на Т. Й. В. - членска карта, билет за лов, разрешително за боравене с
оръжие. На две от снимките пък е заснета част от гора, като между дърветата се виждат
силуетите на хора с камуфлажни дрехи.
Със заповед № РД-506/29.12.1998 г. на министъра на околната среда и водите е
образувана, считано от 01.01.1999г. Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ като
самостоятелно юридическо лице на пряко подчинение на МОСВ и е определен район на
дейност на дирекцията. Със заповед № РД- 75/03.02.2006 г. на министъра на околната среда
и водите е изменена заповедта от 1998г. и е определен район на дейност на дирекцията на
територията на НПЦБ в границите на заповед № РД-396/15.10.1999г. на МОСВ. Според
последната цитирана заповед, приобщена надлежно по делото, НПЦБ обхваща и територии
от горския фонд на област Софийска, сред които и процесния отдел 758 „е“ от община
Антон по лесоустройствения проект на Държавно лесничейство-Пирдоп от 1990г.
Представена е схема на местоположението на нарушението, на която координатните
точки, описани в АУАН са визуализирани.
Изслушани са показанията на 3-ма свидетели - служители на ДНПЦБ, осъществили
проверката, при която е констатирано нарушението, за което е бил наказан жалбоподателят,
а именно: Акиф Каратабан, Ерджан Караали и Мирчо Петров. Показанията на тези трима
свидетели са еднопосочни, доколкото няма противоречия в описанието на това какви факти
са възприели и какви констатации са осъществили. Показанията им потвърждават
отразеното в констативния протокол и АУАН.
Свидетелят Акиф Каратабан си спомня, че на на 11.01.2020г. били на работа в
Национален парк „Централен Балкан“, в местността „Въртопа“ и около 11.00 часа чули
изстрели в посока националния парк, по посока на които тръгнали и след около 15-20
минути видели Тодор Виделов да излиза от територията на националния парк със сглобено
ловно оръжие. След 20-30 минути още две лица излезли от територията на парка. По
подобен начин си спомня събитията и свидетеля Мирчо Петров. Той твърди, че на
11.01.2020г. били на работа и трябвало да проверят местността „Въртопа“. Когато
пристигнали там видимо личало движение на хора. След това чули два изстрела и някъде
към 11.00 часа забелязали на територията на Национален парк „Централен Балкан“ едно
лице, което било в далечината, на около 200 метра от мястото, където били те. Впоследствие
лицето отишло при тях. Свидетелят Караали също видял Тодор Виделов да излиза от
5
територията на парка. Според свидетеля Каратабан разстоянието, на което бил навлязъл
нарушителят в територията на парка, било около 300-400 метра. Според свидетеля Караали
пък разстоянието било 150-200 метра, като никой от тримата свидетели не претендира за
точност при посочване на цифрите. Според свидетеля Петров оръжието на Тодор Виделов
било извадено от калъфа и на рамото му. Според същия този свидетел оръжието било ловна
пушка, модел „Успоредка“. Според свидетеля Каратабан оръжието го установили по
документи, които били у ловеца. И тримата свидетели поддържат констатациите, отразени в
АУАН. Свидетелят Каратабан твърди, че територията, в която установили Тодор Виделов да
ловува, е букова гора и макар свидетелят да е категоричен, че на работа се движат с карта и
джи пи ес, няма ясен спомен дали в конкретния ден са имали тези пособия. Според него
обаче координатите на местонарушението няма по какъв друг начин да са определени.
Другите двама свидетели – Петров и Караали пък си спомнят ясно, че координатите на
местонарушението са били установени с джи пи ес, който е служебен, но е зачислен на
актосъставителя Акиф Каратабан. Свидетелите не са наясно дали джи пи есът е преминал
техническа проверка за годност. И тримата свидетели споделят, че границата на защитената
територия от националния парк е маркирана, като маркировката представлява успоредни
бели и червени линии, направени с боя и се поставя на дърветата на 1.30 височина. Според
свидетелите Каратабан и Петров няма как ловци, които ходят в гората, да не знаят какво
означава маркировката, още повече, че ръководителят на лова трябва да им е обяснил.
Според свидетеля Каратабан преди години били слагани и табели, но тях понякога ги чупели
или падали. Свидетелите твърдят още, че на входа на парка, който бил на около 3 км от
мястото на нарушението и покрай който ловците са минали с автомобил, тъй като няма друг
път за автомобили, имало поставени големи указателни табели, от които е видно, че е
забранено ловуването и движението на МПС в защитените територии. И тримата свидетели
казват, че имало сняг в конкретния ден, но времето било ясно, с добра видимост.
Актосъставителят и другите двама свидетели твърдят, че Тодор Виделов не се е отклонявал
от проверката, а напротив- съдействал е. Пред свидетеля Петров Тодор Виделов заявил, че
не ходи често на лов и е бил подведен, като не е знаел, че е в защитена територия.
Свидетелите видели документите на ловеца Виделов и установили, че те са изрядни.
Свидетелят Петров твърди, че установените да ловуват лица казали, че им е извършен
инструктаж, а и с тях бил ръководителят на лова, поради което свидетелят предполага, че им
е било обяснено къде трябва да ловуват. Според свидетеля Каратабан територията, в която
било разрешено на Виделов да ловува, била граничеща с територията на националния парк.
Според свидетеля Петров пък поляната, граничеща със защитената територия, в която
ловците били навлезли, не била ловна площ, а пасище. И тримата свидетели са категорични,
че екземпляр от АУАН е бил връчен на нарушителя.
Съдът кредитира показанията на тези трима свидетели като безпротиворечиви и
еднопосочни, като единственото несходство между тях е в преценката колко навътре в
защитената територия бил навлязъл нарушителят. Тази преценка обаче е субективна, поради
факта, че различните хора имат различно възприятие за разстояние, а и разликата между
6
заявените от тримата свидетели разстояния, не е голяма. Свидетелите са запознати с
териториалния обхват на НПЦБ и със задълженията, касаещи защитени територии, като
тримата описват установените обстоятелства по начин, който свидетелства, че и тримата са
ги възприели лично и са ги преценили сходно.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител)
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения
срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 21.09.2020 г., а жалбата е подадена директно в РС-
Пирдоп на 23.09.2020 г.).
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на наказателното постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че наказателното постановление е
законосъобразно издадено.
Процесуални нарушения при издаване на НП от формално естество не бяха
констатирани.
Атакуваното НП и процесния АУАН са издадени от компетентни лица в рамките на
техните правомощия. Компетентността на издаващия наказателното постановление
директор на ДНПЦБ се извежда от изричен акт на министъра на околната среда и водите-
Заповед № РД - 196 от 28.02.2020 г., с която са упълномощени директорите на РИОСВ и
директорите на дирекциите на националните паркове при Министерството на околната
среда и водите да издават наказателни постановления за налагане на административни
наказания за установени нарушения по Закона за защитените територии и Закона за
лечебните растения. Чл.85, ал.1 ЗЗТ повелява, че НП по този закон се издават от министъра
на околната среда и водите или от упълномощено от него лице. В настоящия случай се
установява, че процесното НП е издадено от упълномощено от надлежен орган лице.
АУАН също е издаден от компетентен орган. Според същия чл.85, ал.1 ЗЗТ
нарушенията по чл.81 ЗЗТ се установяват с акт на длъжностно лице, определено от
министъра на околната среда и водите. Именно такова лице е актосъставителят Акиф
Каратабан, който към момента на съставяне на АУАН е заемал длъжност „старши
специалист“ в отдел „Контрол и Охрана“ при Дирекция НПЦБ, а тази длъжност е сред
определените със заповед №РД-137/18.02.2014г. на министъра на околната среда и водите и
по длъжностна характеристика лицата с тази длъжност осъществяват контрол по спазването
на режима, нормите, условията, определени в Закона за защитените територии, а освен това
съставят констативни протоколи и АУАН на територията на НПЦБ.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
7
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57
ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, а предшестващия го АУАН е издаден при спазване
на изискванията на чл.42 ЗАНН и с реквизитите, посочени там.
Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва, че мястото на нарушението е
описано достатъчно ясно в АУАН и НП. Според настоящия съдебен състав
местонарушението, което се твърди, че е в границите на територията на Национален парк
„Централен Балкан“, е описано по единствения възможен начин – чрез индивидуализиране
на местност, землище, номер на отдел и подотдел, както и координати. По-точна
индивидуализация проверяващите органи не биха могли да направят. Отделен въпрос е дали
този вид описание е достатъчно ясен за лицето, на което е вменено нарушението, тъй като
координатните точки в действителност няма как да дадат информация нито на това лице,
нито на съда за точното място, което дефинират, без да се извърши проверка на терен
именно с такова устройство. Поради това съдът приема, че координатите са посочени за
прецизност, но както правилно отбеляза адв.Арабаджиев - и без тяхното посочване, има
индивидуализация на мястото на нарушението чрез останалите данни. ЗАНН изисква в
АУАН и НП да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, като не се
предвижда конкретен начин за описване на местонарушението. Преценката за начин на
описване на местонарушението следва да се извърши съобразно вида на мястото, където е
установено съответното нарушение. В случая местонарушението е горска територия, която
правилно е била описана чрез местност, землище и номер на горския имот. Не може да се
вмени в задължение на контролния орган да описва подробности, каквито са отстоянието на
местонарушението от границата на защитената територия или пък да му се вмени за
отправна точка при описанието да ползва маркировката, която се твърди, че е имало на
терена.
В АУАН и НП е отразено описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е
било извършено, липсата на каквото описание е най-често допусканият порок при
съставянето на актовете и издаването на наказателни постановления. Описани са действията
на нарушителя, посредством които е изпълнил състава на нарушението. Описано е и
оръжието, което същият е носил. Всички съставомерни признаци на вмененото на Тодор
Виделов нарушение са отразени в АУАН и НП.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като му е предоставена възможност и
да впише своите възражения в него. АУАН му е бил връчен надлежно срещу подпис. АУАН
е съставен в присъствието на двама свидетели-очевидци на установяване на нарушението,
като е подписан от същите лица и от самия актосъставител. Препис от наказателното
постановление е връчен на нарушителя, както повелява чл.58, ал.1 ЗАНН.
Спазени са и сроковете, предвидени в ЗАНН за издаване на НП. Нарушението е
констатирано на 11.01.2020г., АУАН е издаден на 12.02.2020г., а НП е от дата 11.08.2020г.,
поради което съдът намира, че издаването на АУАН и на санкционния акт е осъществено в
8
рамките на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Административнонаказващият орган е
изчакал изтичането на законоустановения 3-дневен срок за възражения, закрепен в чл.44,
ал.1 ЗАНН, преди да издаде процесното НП, поради което административно-привлеченото
лице не е било лишено от възможност да наведе своите възражения. Срокът по чл.52 ЗАНН
– за издаване на НП - не е спазен, но същият е инструктивен, поради което надвишаването
му не представлява съществено процедурно нарушение.
Във фактическите си рамки и в правните изводи, процесното НП съответства на
съставения АУАН, като не са налице разминавания между тях.
Съдът, с оглед преценката за законосъобразност от формална страна на обжалваното
НП, дължи преценка и на обстоятелството дали нарушението е извършено или не.
От събраните по делото доказателства - писмени и гласни, безспорно се установява, че
на 11.01.2020г. жалбоподателят Тодор Виделов е бил установен да се движи с извадено от
калъф и сглобено ловно оръжие, на територията на Национален парк „Централен балкан“,
като фактическите положения, приети за установени от административнонаказващия орган,
са установени в рамките и на настоящото производство. Тези обстоятелства и не се оспорват
от жалбоподателя, а възраженията му са в насока на това, че не е знаел, че се намира на
територията на националния парк, което възражение има отношение към субективната
страна на състава на нарушението.
Съдът в настоящия случай счита, че от обективна страна нарушението на правилото
на чл.21, т.10, предл.2 ЗЗТ /според което се забранява ловуването в националните паркове,
освен при регулиране числеността на животинските видове/, санкция за което е предвидена
в чл.81, ал.1, т.1 ЗЗТ, се явява установено и доказано по безспорен начин. Процесното
нарушение е индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи на неговия
състав.
На първо място, безспорно е установено, че на процесната дата Тодор Виделов е
навлязъл на територията на Национален парк „Централен Балкан“, като независимо, че е бил
на метри от границата, териториално я е преминал. Местоположението е
индивидуализирано освен от свидетели, познаващи територията поради естеството си на
работа, също и чрез служебен GPS апарат. Тук следва да се посочи, че макар GPS-
устройството да е средство за измерване на местоположение, този вид средства не подлежат
на метрологичен контрол и не се обхващат от разпоредбите на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Този вид технически средства следва
да са проверени за техническа годност при пускането им на пазара от производство и
сертифицирани за качество, като спрямо тях не се предвиждат последващи проверки за
техническа годност. Всеки от тримата служители на ДНПЦБ, разпитани като свидетели по
делото, е направил приблизителна преценка на какво отстояние от началото на защитената
територия се е намирал Виделов, като макар посочените от тях отстояния да не съвпадат
напълно (което е разбираемо предвид субективната преценкана всеки човек за разстоянията),
9
и тримата са категорични, че Виделов е бил на територията на парка и от тази територия е
излязъл, за да отиде при тях.
На второ място, безспорно е установено, че Тодор Виделов е ловувал на територията
на парка. Дефиницията за „ловуване“ откриваме в чл.43 от Закона за лова и опазване на
дивеча /ЗЛОД/. В ал.3, т.1 от същата разпоредба е записано, че ловуване е и „престой или
движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие,
независимо дали е заредено или не“. Именно такъв е настоящият случай, при който Тодор
Виделов е установено да се движи на територията на национален парк, която е извън
населено място, носейки на гърба си ловна пушка, която е била извадена от калъф и
сглобена. Без значение е дали оръжието е било заредено, поради което този факт не се
обсъжда. Оръжието е индивидуализирано, като индивидуализацията е достатъчна да се
приеме, че оръжието е ловно по смисъла на чл.56, ал.2, изр.1 ЗЛОД.
Безспорно е установено, че Тодор Виделов е ловувал не на мястото, което му е било
определено в разрешителното за лов, а на територията на Национален парк „Централен
балкан“, която представлява и защитена територия по смисъла на чл.5, т.2 ЗЗТ.
Не се твърди, не се установява и не са ангажирани доказателства, че Тодор Виделов е
ловувал с цел регулиране числеността на дадени животински видове на територията на
националния парк, която хипотеза е единственото изключение от забранителния режим за
лов на територията на националните паркове.
Спорно е по делото дали е налице съставомерност на нарушението от субективна
страна. Според настоящия съдебен състав, нарушението в случая е извършено по
непредпазливост- когато деецът не е съзнавал забранеността на действията си, но е бил
длъжен и е могъл да знае, че извършваното от него е забранено. Деянието в настоящия
случай може да е извършено както при умисъл, така и по непредпазливост. чл.7 ЗАНН
изрично закрепва и двете форми на вина при субективната страна на деянието. Съгласно
чл.7, ал.2 ЗАНН не се наказват само онези непредпазливи нарушения, за които това е
изрично предвидено. Нарушението на чл.21, т.10 ЗЗТ обаче не е сред тях. Съдът приема, че
деянието е извършено непредпазливо, защото няма доказателства, че Тодор Виделов в
действителност е бил наясно, че навлиза на територията на национален парк. Това е така,
тъй като между територията на парка и останалите територии наоколо, в които лицата биха
могли да ловуват, няма поставени ограждения или друг разделител на териториите, освен
маркировка по дърветата, която не е сигурно дали лицето е възприело и дали същата е
означавала нещо за него, т.е. дали е знаел значението на същата. Още в констативния
протокол Виделов е записал, че се е объркал и затова е навлязъл на територията на парка,
което е напълно възможна хипотеза. Установява се, че на ловците е бил проведен
инструктаж, преди започване на лова в конкретния ден, но не се доказва, че инструктажът е
обхванал забраната да се навлиза на територията на парка, нито че инструктиращият е
обяснил на ловците от къде започва територията на парка и как е маркирана границата на
10
парка. Поради тези обстоятелства, съдът възприема тезата на жалбоподателя, че не е знаел,
че навлиза в защитената територия. От друга страна обаче, той е бил длъжен, преди да
излезе на лов, да се запознае с правилата, касаещи защитените територии и ако не е наясно
да се информира от ръководителя на лова как да разпознава територията, в която може да
ловува. Установи се от свидетелските показания, че в началото на парка, от където със
сигурност ловците са минали, има поставена указателна табела за територията на парка, при
която те са могли да спрат и да я разгледат. Установи се още, че границата на националния
парк е била маркирана с червена и бяла боя, като маркировката е била поставена на 1.30 м.
височина върху дърветата и е могла да бъде лесно възприета, тъй като времето е било ясно.
В Лесоустройствена инструкция от 1993г. са определени видовете горско-стопанска
маркировка, като границата на защитена природна територия представлява двуцветна бяло-
червена ивица. Инструкцията е подзаконов нормативен акт, като е необорима презумпцията,
че гражданите са запознати със съдържанието на нормативните актове. Постулат в правото
е, че „незнанието на закона, не извинява“. Поради това, отговорността на Тодор Виделов е
правилно ангажирана.
Правилно е определена санкционната разпоредба на чл.81 ЗЗТ, която в ал.1 т.1,
предвижда да се наложи глоба на лице, което осъществява дейност в защитена територия в
нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени
планове и проекти по глава четвърта. В случая е нарушен забранителният режим на чл.21
ЗЗТ, т.10, предл.2 ЗЗТ, закрепваща забрана за ловуване на територията на националните
паркове. Именно за нарушение на тази забрана е санкциониран жалбоподателят.
При определяне на наказанието, административнонаказващият орган е приложил
разпоредба на чл.81 ал.1 т.1 ЗЗТ, която предвижда наказание глоба от 500 до 5000 лева, като
е наложил минималния предвиден размер за нарушението по чл.21 т.10 ЗЗТ, а именно глоба
в размер на 500 лв., с оглед липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на санкционираното лице. Така определеното наказание съдът намира за
съответно на санкционната разпоредба и справедливо по размер.
Процесното деяние не представлява маловажен случай. Нарушението е формално и не
се отличава по някакъв признак, който да го разграничи от аналогични хипотези и да му
придаде по-ниска степен на обществена опасност. Националният парк, на каквато територия
е установено в случая нарушението, включва естествени екосистеми от растителни и
животински видове, чието опазване е една от целите на закона (чл.18 ал.2 ЗЗТ), а също така
и туристически и други зони. Т.е. територията на парка е място и за научни, образователни
и/или рекреационни дейности, за безопасността на които е важно да се спазва забраната за
ловуване. Спазването на режима на защитената територия, включително въведената забрана
за лов, е от значение както за опазването и съхраняването на съответните екосистеми в нея,
така и за опазването на човешкия живот и здраве. Значимостта на благата, предмет на
охрана със забранителните норми на чл.21 ЗЗТ, не позволява да се гледа казуистично на
изискванията към описанието на съответното изпълнително деяние, още повече, при
11
условията на безспорност на състовомерните факти: характер на дейността и място на
извършването й.
Ето защо, с оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и процесното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а на въззиваемата страна да се
присъдят разноските, заплатени за адвокатски хонорар, каквато възможност предвижда
новата чл.63, ал.1 ЗАНН и каквото искане е отправил до съда процесуалният представител
на ДНПЦБ.
По изложените съображения и на осн. чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, РС-ПИРДОП
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 34, издадено от Директора на
Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ на 11.08.2020 г., с което на основание
чл.81, ал.1, т.1 ЗЗТ на Т. Й. В. , ЕГН: ********** от с.Антон, е наложена ГЛОБА в размер
500 лв. за нарушение на чл. 21, т.10, предл.2 ЗЗТ.
ОСЪЖДА Т. Й. В. , ЕГН: **********, адрес: с.Антон, обл. Софийска, ул. „Панайот
Волов“ №5 ДА ЗАПЛАТИ на ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛЕН ПАРК ЦЕНТРАЛЕН
БАЛКАН“ към МОСВ, със седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул. „Бодра смяна”
№ 3, сумата от 360 лв. (триста и шейсет лева), представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
12