РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в открито
заседание на 8 юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
При участието на секретаря
НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и
прокурора МИРОСЛАВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия
ДИМИТРОВА КАН дело № 9 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от М.Г.Б.
против Решение № 813 от 18.11.2019 г., постановено по АНД № 1353/2019 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление №41/21.05.2019г. на
заместник-директора на ТД „Дунавска“ в Агенция „Митници“, като на касатора е
наложено наказание „глоба“ в размер на 2 540,35 лв. за нарушение по чл.126
ал.1 т.1 от ЗАДС и е постановено отнемане в полза на държавата на 1 631 л.
дизелово гориво и 305 л. бензин на основание чл. 124 ал.1 от ЗАДС. В жалбата се навеждат касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон.Приложени
са писмени доказателства. В писмени бележки от адвокат пълномощник жалбата се
поддържа, като се развиват подробни съображения за неправилност на оспореното
решение поради материална незаконосъобразност.
Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и да се реши спора по
същество, като се отмени издаденото наказателно постановление.Претендира се
адвокатско възнаграждение.
Касационният ответник, ТД „Дунавска” при Агенция „Митници”, чрез
процесуален представител оспорва жалбата и счита обжалваното решение за
правилно. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление, въззивният съд е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение по ЗАДС , като
определената санкция е в предвидения размер.
Настоящата инстанция
намира, че решението на Русенския районен съд е постановено при неправилно
приложение на материалния закон, което води до неговата незаконосъобразност.
По делото няма спор относно
фактическите обстоятелства, така както са описани в АУАН и НП и в съдебното
решение. Те се свеждат до това, че на 20.11.2018 г., от митнически екип при
Митническо бюро -Разград на Митница Русе съвместно със служители на ТС „Борба с
организираната престъпност" град Русе-Разград при Министерство на
вътрешните работи и при участието на представители на независима сървейорска
организация „Булгарконтрола" АД, била извършена проверка в жилищен имот
състоящ се от жилищна сграда, дворно място и помощни сгради, находящ се в
с.Николово , в присъствието на касатора, собственост на родителите му. В помощна
сграда(стопанска постройка) се установило наличието на 2(два) броя метални
цистерни, пълни със жълтеникава течност с мирис на нефтопродукт и 5(пет) броя
ПВЦ-туби, пълни със светложълтеникава течност, с мирис на нефтопродукт. До
процесната стопанската постройка било констатирано наличието на 1(един) брой
ПВЦ танк контейнер, също пълен със жълтеникава течност течност, с мирис на
нефтопродукт. В писмени обяснения, дадени
пред митническите органи, касатора е потвърдил, че течностите с мирис на
нефтопродукт представляват около 2000 (две хиляди) литра нафта и около 300
(триста) литра бензин, които използва за собствени нужди, поради намерението си
да се отоплява с него. За нафтата в протокола от проверката е заявил, че
установеното количество от 1 тон в двете метални цистерни е за
селскостопанската му техника, за бензина, че е за четирите му лични автомобила
като гориво. В тази връзка представил 4
бр. заверени фактури и 37 бр. фискални бонове (касови бележки) за закупени 5850
л. дизелово гориво на стойност 11 928,62лв. и 9 350 л. бензин на обща
стойност 19 552,79 лв. След замерване било установено, че общото
количество течности с мирис на нефтопродукти е 1 936 л.
Взети са проби от процесните течности, за което са съставени съответните протоколи за вземане на проби с №№48, 49, 50, 51, 52, 53. 54 и 55 от 20.11.2018 г.,които били иззети с опис, като цялостно проверката била документирана с Протокол за извършена проверка (ПИП) № №18В04000А042127/20.11.2018 г. Взетите с Протоколи за вземане на проба № № 48; 49 и 50/20.11.2018г. проби били предадени за изследване в Митническа лаборатория - гр. Русе със заявка за анализ и контрол. От Митническа лабораторна експертиза №36_21.11.2018/05.12.2018 г. при МЛ-Русе е установено, че процесиите стоки - общо 1 631 литра (жълтеникави течности с мирис на нефтопродукт), представляват „тежко масло", „газьол", съдържащ биодизел(моноалкилни естери на мастни киселини), с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001 %.Извършено е тарифно класиране с описаните по-горе характеристики и състав, след експертизата в код 2710 20 11 на КН, като е прието ,че по смисъла на чл. 13 ал. 1 т. 2 от ЗАДС продуктите с кодове по КН от 2704 до 2715 са енергийни продукти, като съгласно чл.2, т. З от ЗАДС подлежат на облагане с акциз. Съгласно чл.35 от ЗАДС, във връзка с чл.32, ал.1, т.З от ЗАДС, е посочено ,че дължимият акциз за горепосоченото 1 631 литра „тежко масло", „газьол", съдържащ биодизел (моноалкилни естери на мастни киселини), с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001 %, е 1 053,63 лв. (хиляда петдесет и три лева и шестдесет и три стотинки). Двойният размер на дължимия акциз е 2 107,25 лв. (две хиляди сто и седем лева и двадесет и пет стотинки). Взетите с Протоколи за вземане на проба №№ 51;52;53;54 и 55/20.11.2018г. проби били предадени за изследване в Митническа лаборатория и нейната експертиза сочи,че процесиите стоки - общо 305 литра (светложълтеникави течности с мирис на нефтопродукт), представляват нефтопродукти, препарати на основата на леко масло -безоловен бензин за двигатели, с октаново число(1ЮМ) 95 или повече, но по-малко от 98. съдържащи биоетанол, %(У/У), както следва: 6,0; 7,5; 7,5; 7,5; 7,5., тарифирани в код 2710 12 45 на КН като енергийни продукти, като съгласно чл.2 т. З от ЗАДС подлежат на облагане с акциз. Съгласно чл.35 от ЗАДС, във връзка с чл.32, ал.1, т.2 от ЗАДС, дължимият акциз за горепосочените 305 литра нефтопродукти, препарати на основата на леко масло - безоловен бензин за двигатели, с октаново число(RON) 95 или повече, но по-малко от 98, съдържащи биоетанол, %(У/У), както следва: 6,0; 7,5; 7,5; 7,5; 7,5 е в размер на 216.55 лв. (двеста и шестнадесет лева и петдесет и пет стотинки). Двойният размер на дължимия акциз е 433,10 лв. (четиристотин тридесет и три лева и десет стотинки). Не е било спорно, че размерът на дължимия акциз за цялото количество задържана акцизна стока -1 631 литра „тежко масло", „газьол", съдържащ биодизел(моноалкилни естери на мастни киселини), с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001 % и 305 литра нефтопродукти, препарати на основата на леко масло - безоловен бензин за двигатели, с октаново число 95 или повече, но по-малко от 98, съдържащи биоетанол, %(У/У), както следва: 6,0; 7,5; 7,5; 7,5; 7,5 възлиза на 1 270,18 лв./хиляда двеста и седемдесет лева и осемнадесет стотинки/, а двойният му размер е 2 540,35 лв. /две хиляди петстотин и четиридесет лева и тридесет и пет стотинки/.
В решението на районния съд, е посочено, че
с деянието на наказаното лице е осъществен състава на чл. 126 ал.1 т.1 ЗАДС,
като правилно му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 540,35 лв.,
представляваща двойния размер на дължимия акциз и на основание чл.124 ал.1 от
с.з било постановено и отнемане на стоките, предмет на нарушението. За да потвърди
обжалваното НП , РРС е приел ,че представените
от жалбоподателя фактури № №04612160194/03.08.2018г., 04742140099/20.08.0218г., 04752250123/ 21.08.2018г.
и 05355060304/23.02.2018 г. и касови бележки не могат да се считат за други документи по см. на чл.126 ал.1 пр. последно от ЗАДС, удостоверяващи начисляването, заплащането или
обезпечаването на дължимия акциз. На първо място посочил, че във фактурите като получател (купувач) е посочено „Гап
Трейд“ ЕООД, а не името на жалбоподателя, като по този начин не е ясно каква е
връзката с него, както и че представените фактури и фискални касови бонове
удостоверяват единствено сключени сделки за покупко-продажба на горива и в този
смисъл същите не могат да се приравнят на някой от документите по чл.126 ал.1
от ЗАДС, удостоверяващи плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза.
В текста на посочената за нарушена
разпоредба на чл.126 ал.1 ЗАДС са изброени алтернативно четири изпълнителни
деяния – държи, предлага, продава или превозва. В конкретния случай е установен
фактът на държане на акцизни стоки. За да държи дадени стоки, не е необходимо
лицето да бъде техен собственик. Достатъчно е осъществяването на фактическа
власт върху тях, който факт е установен по делото и не е спорен. Установено е
чрез извършените митнически лабораторни експертизи, че откритите стоки са
акцизни по смисъла на чл. 4, т. 1
вр. чл. 2, т. 3, пр. 1 ЗАДС. За да е осъществено нарушението по чл. 126, ал. 1 ЗАДС, държането на акцизни стоки трябва да се извършва без данъчен
документ по този закон
или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.Предвидената санкция – в
двойния размер на дължимия акциз безспорно е свързана както с факта на
дължимостта му, така и с факта не неплащането,начисляването или обезпечаването
му, поради липса на доказателства за това- изискуеми документи.
Безспорно установено е, че жалбоподателят е
представил документи - фискални бонове за закупено гориво от бензиностанция,
които са описани в табличен вид в НП.
В НП са описани представените от касатора касови бонове, заверени от
издателите: №№04612160194/03.08.2018г., 04742140099/20.08.2018г.,
04752250123/21.08.2018г., с издател-продавач „ Трейднет Варна „ЕООД
бензиностанция Русе ,бул. Тутракан № 44 и получател/ купувач/ „Гап трейд“ ЕООД
с МОЛ П. Д. и касов бон № 05355060304/23.02.2018г. с издател-продавач „Бета Ойл
Трейдинг“ ЕООД –Варна, бензиностанция „Бенита 8“-гр.Русе бул.Липник 126 и получател-купувач Гап Трейд ЕООД с МОЛ П. Д.
В тези фискални касови бонове е посочено мястото на зареждане –съответна
бензиноколонка, мястото –бензиностанция в гр.Русе, единичната цена от
2,09лв-1,95 лв/дизел, общото количество и начисления ДДС
В същия табличен вид са
посочени и касови бонове с издател- продавач „ Диалети“ЕООД -Русе ,заверени от
издателя с място на доставка- бензиностанция Хиподрума-Русе ,съответната
бензиноколонка и пистолет, единична цена и количество за дизелово гориво и за
бензин.
Съгласно ЗАДС и нормативните
актове по неговото прилагане всички лица, при които се намират ,съхраняват или
извършват сделки с акцизни стоки по см.на чл.2 ЗАДС следва да притежават
счетоводни,данъчни или други документи по този закон, от които да е видно
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза на намерените при тях
стоки.
Видно от протокола за
проверката, който е официален документ по см на чл.50 ДОПК и е доказателство за
извършените от органите по приходите, каквито се явават и митническите органи
за нуждите на чл.104 ЗАДС, действия и установените факти и обстоятелства.
Съгласно този протокол / л.6-9 от преписката/ касатора е представил само касови
бонове, но не и фактури, макар че на част от касовите бонове е посочено като
основание,че се издават на база фактури. Въззивният съд е обсъждал фактури,
които не са събрани и представени като доказателства, но е извел изводи ,че от
тях не може да се установи каква е връзката между касационния жалбоподател и
купувача/ получателя/ на горивото по фактурите,и защо след като касатора се
явава държател на акцизните стоки не е получавал фактури на свое име, поради
което този извод настоящата инстанция намира за незаконосъобразен, изведен от
липсващи доказателства.Поради липсващи фактури, на които се позовава ответната
страна/ налични са само касови бележки по тях/ не може да се направи извод, че
акциз не е начислен и не е отразен на отделен ред. Но дори и да се приеме, че
касовите бележки отразяват плащания по фактури, изисканите по искане на
касационния жалбоподател документи са сделките между Трейднет Варна ЕООД и Гап
Трейд ЕООД сочат на реално извършени такива доставки на гориво със заплатен
акциз
Всъщност събраните по
адм.преписка доказателства сочат единствено, че касатора е представил касови
бележки за наличните при проверката горива- безоловен бензин с октаново число
95 от бензиностанция на Диалети ЕООД в местността Хиподрума и дизелово гориво ,закупено
от бензиностанция Русе 01 ,бул.Тутракан№
44
АНО е твърдял, че в
представените касови бележки не е посочен на отделен ред заплатен, начислен
акциз или обезпечен акциз, поради и
което не ги е приел за доказателство за платен, начислен акциз.
Жалбоподателят би бил задължено лице по чл.
3, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, ако в нарушение на закона е държало и се е
разпореждало с акцизна стока по чл. 2, за който не е заплатен акциз
На основание чл. 20, ал. 1
и чл. 20, ал. 2, т.
21 от ЗАДС на база касовите бележки следва извод, че стоката,
предмет на посочените продажби и евентуално фактури е освободена за потребление
и за продавача –съответните ЮЛ е възникнало задължение за заплащане на акциз от
датата на получаването й. Задължението за акциз е възниквало на датата на
освобождаване на акцизната стока за потребление в хипотезата на чл. 20, ал. 2,т.1
- т. 21 от ЗАДС.
Макар да липсват направени изводи
в тази насока, то е видно че касатора като ФЛ не е регистриран складодържател и
не е регистрирано по
ЗАДС лице, а е купувач.
Съществения въпрос пред
касационната инстанция е дали представените в хода на проверката касови бележки
въз основа на фактури и касови бележки за закупуване на горива от
бензиностанции на територията на гр.Русе са друг документ удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечението на акциза, при положение че
действащата към м.ноември 20188г. редакция на чл.26 ал.2 Наредба Н-18 на МФ не
изисква при продажба/зареждане на течни горива фискалната касова бележка да
съдържа следните реквизити, посочени на отделни редове по вид гориво: 1. размер
на данъка върху добавената стойност за продаденото/зареденото гориво; 2. размер
на акциза за продаденото/зареденото гориво; 3. продажна цена на горивото без акциз и без данък върху добавената стойност ,
като че съгласно чл.20 ЗДДС в данъчната основа се включва и акциза,в случаите
когато се дължи.
Настоящата инстанция не
споделя извода на РРС,че фискалните касови бележки удостоверяват единствено
сключени сделки за покупко-продажба на горива. Представените от касационния
жалбоподател още по време на проверката фискалните бонове за закупеното от
бензиностанция гориво са именно документ, удостоверяващ заплатения акциз за
горивата. Правно ирелевантно е дали търговецът преди продажбата на горивото на
бензиностанцията е заплатил дължимия за него акциз, а и такива твърдения не се
съдържат в АУАН и НП. Изисканите от съда допълнително писмени доказателства
безспорно сочат на заплатен акциз по всяка една от касовите бележки
След като посоченото като
нарушител лице притежава и е представило при проверката документи за горивото –
фискални бонове, то неправилно районният съд е приел, че за същото не е
заплатен акциза към държавата и наказаното лице е извършило вмененото му
нарушение.
В чл. 126 от ЗАДС
примерно са изброени документите, удостоверяващи плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, като изрично е посочено или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Според
настоящия състав представените фискални бонове за закупено гориво на
бензиностанция представляват именно такъв документ, удостоверяващ заплащането
на акциза за горивата. В противен случай, ако се приеме тезата на ответната
страна би се достигнало до абсурдната
ситуация всяко лице, което е закупило гориво от бензиностанция за лични нужди и
разполага само с касов бон за това, в който не се сочи на отделен ред включения
в цената на стоката акциз, да може да се санкционира по този текст.
Представените фискални бонове, чиято автентичност не е оспорена, съдържат
реквизитите, посочени в чл. 26, ал. 1 от
НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Загл. Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) в
действащата към периода на издаване на процесните фискални бонове редакция.
Едва с Наредба за изменение и допълнение на цитираната наредба /ДВ, бр. 10 от 01.02.2019
г. / с новата ал. 2 на чл. 26 се въвеждат допълнителни реквизити на фискалната
касова бележка при продажба/зареждане на течни горива, посочени на отделни
редове по вид гориво в т. ч. размер на акциза за продаденото/зареденото гориво.
В случая доколкото жалбоподателят притежава и е представил данъчни документи,
удостоверяващи плащането на акциза - фискални касови бонове за закупеното от
бензиностанция гориво и то в количество по-голямо от намереното при проверката
, настоящата инстанция намира, че не е доказано вмененото му нарушение -
държане на акцизни стоки /процесните енергийни продукти/ без необходимия
документ, удостоверяващ заплащането на акцизен данък. Следва да се отбележи, че
в административнонаказателното производство тежестта на доказване на
нарушението е на АНО. Санкционираното лице не е длъжно да доказва невинността
си. В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение и участието на наказаното
лице в него, в случая включително, че представените фискални бонове не се
отнасят за държаните в стопанските постройки енергийни продукти. Касатора в
хода на административното производство пред АНО и в съдебното пред РРС е твърдял,
че държаните енергийни продукти е закупувал в качеството си на физическо лице-купувач от бензиностанция, за което съответно са му
издавани фискални /касови/ бонове, които и е представил.
Касовите бележки удостоверяват извършената
покупко-продажба на гориво от съответните бензиностанции и не само, че не
изискват като реквизит съответния купувач, но са били издадени при действието
на приложимата към датите на продажбите редакция на Наредба Н-18. В тази връзка
са изискани от трети неучастващи лица- „Гап трейд „ЕООД, „ Трейднет Варна”
ЕООД, „Бета Ойл Трейдинг” ЕООД и „ Диалети „ЕООД – издатели на представените по
време на проверката касови бонове и такива издадени на база фактури документи,
потвърждаващи продажбите на гориво и заплащането на акциз, тъй като всички
фактури са с включен ДДС и със заплатен акциз по множество посочени АДД от „
Диалети „ЕООД и„ Трейднет Варна” ЕООД. Представените касови бележки са въз
основа на фактури за получени от посочените дружества горива, продадени в техни
бензиностанции като на краен потребител, като дължимия акциз е бил заплатен.
Касатора не е санкциониран
,че държи на склад / без да има разрешение/ горива, поради което не е уместен
извода ,че не е доказано какво е наложило закупуването и съхраняването на почти
6 т. дизел и 10 т. бензин от физическо лице, което не представя никакви
доказателства за извършвана производствена или някаква стопанска дейност, изискваща нужда от подобни
количества горива. Напротив в писмените си обяснения касатора е дал отговор на
този въпрос за наличните в негово държане акцизни стоки, който не е оборен по
надлежния ред.
Като е постановил решение,с
което е потвърдил обжалваното пред него НП, районния съд е постановил
неправилно решение,като не е приложил правилно материалния закон, което следва
да се отмени и спора да се реши по същество с отмяна на НП.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и чл.36 от Закон за
адвокатурата и при своевременно направено искане касационният жалбоподател има
право на разноски за заплатеното възнаграждение на адвокат в размер на 500лв.
по представения договор за правна помощ и при липса на възражение за
прекомерност.
Предвид горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № № 813 от 18.11.2019 г., постановено по АНД №
1353/2019 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление №41/21.05.2019г. на
заместник-директора на ТД „Дунавска“ в Агенция „Митници“,
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № №41/21.05.2019г. на заместник-директора на
ТД „Дунавска“ в Агенция „Митници“, с което на М.Г.Б. е наложено наказание „глоба“ в размер на
2 540,35 лв. за нарушение по чл.126 ал.1 т.1 от ЗАДС и е постановено
отнемане в полза на държавата на 1 631 л. дизелово гориво и 305 л. бензин
на основание чл. 124 ал.1 от ЗАДС.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на М.Г.Б.
ЕГН ********** *** сумата от 500лв. разноски
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: