Р Е Ш Е Н И Е
№ 170/
03. Април 2023г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и втори март 2023г. в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 946/2022г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на А.Т.А. ***, чрез адв. Н. ***
срещу Заповед № 3РД-591 от 31.10.2022г. на Командира на Военно формирование
22180 - Казанлък за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от
военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещия на осн. чл. 243 ал.1,
чл. 244 т.7 и чл. 245 ал.2 вр. чл. 241 и чл. 242 т.1 и т.9 от ЗОВСРБ, както и
срещу Заповед № ЗЛС-83 от 03.11.2022г. на Командира на Военно формирование
22180 - Казанлък на осн. чл. 73 ал.8 от ППЗОВСРБ за отчисляване от списъчния
състав на военнослужещия.
Жалбоподателят оспорва заповедите като
незаконосъобразни и иска отмяната им, поради съществени нарушения на
процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Счита, че не е спазен
преклузивния двумесечен срок за налагане на наказанието, не е доказано по
несъмнен начин нарушение на служебната дисциплина, нито е изследвана тежестта
на извършеното нарушение, за да се обоснове налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание на посоченото правно основание.
Ответникът – Командира на Военно формирование 22180 -
Казанлък, чрез юрисконсулт Г. е приложил административната преписка. Изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата
на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения
индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички
основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 251 и чл. 171 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България.
Заповедите са връчени на 03.11.2022г. Жалбата е
подадена по пощата на 14.11.2022г. и
следователно е депозирана в законния 14-дневен срок от активнолегитимирана
страна и срещу подлежащи на оспорване индивидуални административни актове,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят А.Т.А. с войнишко военно звание
ефрейтор - 2-ри клас изпълнява длъжността мерач на картечница в Първо
механизирано отделение на Втори механизиран взвод във Втора механизирана рота
на Военно формирование 22180 – Казанлък.
С оспорената Заповед № 3РД-591/31.10.2022г. на Командира
на военно формирование 22180 – Казанлък на А. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, прекратен е договора му за военна служба, освободен е от
длъжност и от военна служба и зачислен в запаса, поради това че на 19.08.2022г.
около 15:00ч. във военно формирование 42800 – Плевен е извършена проверка за
употреба на наркотични вещества от военнослужещите, определени за участие в
състава на лекоманеврена рота като междинен регионален резерв от въоръжените
сили на Република България за операцията на Европейския съюз в Босна и
Херцеговина „ALTHEA”, при което извършената двукратно
предварителна проба с ALL-тест на ефрейтор А.Т.А. е показала положителен
резултат за наркотично вещество - THC.
Връчен му е талон за медицинско изследване. На същата дата в 16:15ч. във ВМА –
МБАЛ – Плевен са му взети проби кръв и урина за биологично изследване, които са
изпратени за експертиза в специализирана химико-токсикологична лаборатория при
ВМА – София.
Видно от протокола за медицинско изследване при
вземане на пробите А. отрича да е употребил наркотични вещества, отрича
заболявания, не съобщава оплаквания, със запазена координация, няма нистагъм, в
ясно съзнание, адекватно поведение. Съобщава за употреба на лекарства -
аналгетици по повод черепно-мозъчна травма преди 1 месец. С протокол № 6087/
20.08.2022г. лабораторното медицинско изследване доказва наличие на специфичен
метаболит на тетрахидроканабинол (ТНС) в кръвта и урината и дава заключение, че
в резултат на извършеното изследване на взетите от А.Т.А. биологични проби (кръв
и урина) се доказва употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол,
включено в Списък І (Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични към Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Изпратен е за активно наблюдение в Клиниката по психиатрия
на ВМА, МБАЛ – София за периода 30.08.2022г. – 15.09.2022г., за което е издаден
болничен лист и епикриза, видно от която е изписан с диагноза Z72.2 „Използване на психоактивни вещества“, не са
установени данни за психично заболяване и е преценен като „психично здрав“.
Със Заповед № 3РД-458/22.08.2022г. на осн. чл. 142
ал.1 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ Командира на ВФ 22180 – Казанлък е
назначил комисия за извършване на служебна проверка и за събиране на
необходимите факти и доказателства за установяване дали ефрейтор А. е нарушил
военната дисциплина, като на 19.08.2022г. при изпълнение на служебните си
задължения е бил под въздействието на наркотично или друго упойващо вещество.
Комисията е с председател – заместник-началника на щаба на ВФ и членове –
началника на отделение ЛС и юрисконсулт.
Проверката завършила с Протокол Рег. № 3-2680 /28.10.2022г.
на комисията с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“
на военнослужещия на осн. чл. 242 т.1, чл. 243, чл. 244 т.7 и чл. 245 ал.2 вр. чл. 242 т.9 от ЗОВСРБ за нарушение на военната
дисциплина, а именно – нарушение на т.5 от Заповед № ОХ-743/12.08.2022г. на МО
вр. т.5.5 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, утвърден със
Заповед № ОХ-858/27.09.2021г. на МО.
В хода на проверката е приобщено писмо Рег. №
И-8853/26.10.2022г. на Зам.Нач. по диагностично-лечебната дейност на ВМА -
София за заключението от проведеното
наблюдение на военнослужещия в периода 30.08.2022г. – 15.09.2022г., за което е
издаден болничен лист, приложен по делото. Приобщени са и писмени обяснения от
военнослужещия, в които твърди, че на 19.07.2022г. при разглобяване на скеле
бил ударен от тръба в главата и след спиране на кръвотечението приел
болкоуспокояващи за период от три седмици и половина, които не били по лекарско
предписание като изброява медикаментите.
Протоколът на комисията е представен на заместника на
командира на военното формирование, който изразил съгласие с предложението на
комисията.
С Протокол Рег. № 3-2686/31.10.2022г. комисията е
запознала военнослужещия срещу подпис със събраните доказателства и протокола
от извършената служебна проверка, които дават основание за налагане на
дисциплинарно наказание. Отказал е даде писмени обяснения. Протоколът за
проведената беседа е подписан от командира на военното формирование и от военнослужещия.
На същата дата - 31.10.2022г. е издадена заповедта за
уволнение. Заповедта е подписана от майор Дончо Баев – заместник-командир по
логистичното осигуряване на военно формирование 22180 - Казанлък при условията
на заместване съгласно Заповед № 581/27.10.2022г., видно от която за периода
28.10.2022г. – 01.11.2022г. вкл.
командира на ВФ 22180 Казанлък – подполковник М. Д. е бил в отпуск и
функциите му са се изпълнявали от неговия заместник, което се установява и от
приложените длъжностни характеристики. Съгласно чл. 146 т.3 и чл. 161 т.3 от
ЗОВСРБ освобождаването от длъжност и от
военна служба на офицерските кандидати, на сержантите (старшините) и на
войниците (матросите) и прекратяването на договора за военна служба и
освобождаването от военна служба без предизвестие на осн. чл. 165 ал.1 т.3
ЗОВСРБ при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ се извършва със
заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица.
Със Заповед № ОХ-669/05.08.2021г. Министъра на отбраната т.9.2 командирите на самостоятелни батальони и
приравнени на тях командири (началници) на самостоятелни военни формирования на
длъжности, изискващи военно звание „подполковник“ са оправомощени да
прекратяват договора за военна служба на сержантите (старшините) и войниците
(матросите) в подчинените им формирования. Жалбоподателят има войнишко звание
„ефрейтор 2-ри клас“ съгласно чл. 138 ал.1 т.1 ЗОВСРБ. Следователно заповедта е
издадена от компетентния дисциплинарно-наказващ орган, оправомощен от МО –
командира на военно формирование 22180 Казанлък, в състава на което изпълнява
военната си служба ефрейтор А. и е подписана при условията на заместване от
заместник-командира по логистичното осигуряване на военното формирование по
време на отсъствието на командира на формированието.
Заповедта е издадена в писмена форма и мотивирана
съгласно изискванията на чл. 148 ЗОВСРБ с посочване на извършителя, мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, правното
основание и наказанието, което се налага.
В хода на дисциплинарното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения и е спазена разписаната процедура в чл. 142
-149 от ППЗОВСРБ вр. чл. 252 от закона. С писмена заповед на ръководителя на
структурата, в която е назначен военнослужещия е определена комисия за
извършване на служебна проверка, каквато е задължителна при налагане на
дисциплинарно наказание – уволнение. Председателят на комисията е с военно
звание капитан, което е по-високо от военното звание на нарушителя. За
дейността си комисията е изготвила протокол със съдържание, отговарящо на
изискванията на чл. 143 ал.1 ППЗОВСРБ – данните, които конкретизират нарушителя
на военната дисциплина; описание на нарушението (деяние, действие или
бездействие, време, място и начин на извършване); вредни последици и причинна
връзка с нарушението – нарушава войсковия ред и дисциплина, уронва престижа на
воинската служба и дава изключително лош пример на колегите си; данни за вината
на нарушителя за извършване на конкретното нарушение; причини и условия, довели
до извършването му и предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както
и за вида на дисциплинарното наказание – дисциплинарно уволнение, поради
допуснато грубо нарушение на военната дисциплина заради ниска отговорност. Към
протокола са приложени всички събрани доказателства и писмените обяснения на лицето.
Изготвен е протокол в съответствие с чл. 144 от ППЗОВСРБ за проведена беседа с военнослужещия от
командира на военното формирование, назначил проверката, чрез неговия
заместник, в присъствието на членовете на комисията, при което е бил запознат
със събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарното
наказание. По време на беседата е дадена възможност на военнослужещия да изрази
становище и да даде писмени обяснения, но той е заявил и записал в протокола,
че не желае да дава обяснение.
Спазени са сроковете по чл. 249 ал.1 ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарното
наказание – не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не
по-късно от една година от извършването му. Съгласно ал.3 дисциплинарното
нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от
дисциплинарно-наказващият орган. А съгласно ал.4 – сроковете по ал.1 спират да
текат, докато военнослужещият е в отпуск.
Нарушението е извършено на 19.08.2022г., а заповедта за налагане на
наказанието е издадена на 31.10.2022г. Военнослужещият е бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност за периода 25-26.08.2022г., 30.08.-15.09.2022г. и на
23.09.2022г. – общо 20 дни, през който период сроковете спират да текат. Счита
се, че дисциплинарно-наказващият орган е узнал за извършеното нарушение с
приключване на назначената служебна проверка по случая, което е станало с
предоставяне на протокола на комисията с приложените към него материали,
установяващи извършеното нарушение с всички негови съставомерни признаци, което
е станало на 28.10.2022г. Към датата на издаване на заповедта – 31.10.2022г. не
е изтекъл преклузивния двумесечен срок за реализиране на дисциплинарно-наказателната
отговорност, считано от датата на установяване на нарушението, нито е изтекъл
едногодишния срок от датата на неговото извършване – 19.08.2022г.
Нарушението се състои в употребата на наркотично
вещество от военнослужещия – тетрахидроканабинол, забранено за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина, което е установено на 19.08.2022г. по време
на изпълнение на военната служба, освен с двукратен положителен тест и
потвърдено по категоричен начин от заключението на химико-токсикологичната
медицинска експертиза от специализирана лаборатория на ВМА – София.
Заключението за употреба на психоактивни вещества от военнослужещия е
потвърдено и след проведено активно наблюдение в клиниката по психиатрия на ВМА-
София за по-продължителен период от време. Видно от протокола за медицинското
изследване на 19.08.2022г. поведението на военнослужещия е адекватно,
координацията запазена, съзнанието ясно, няма нистагъм и каквито и да било
признаци на видимо въздействие на наркотичното вещество върху организма му,
което да е довело до фактическа невъзможност да изпълнява служебните му
задължения. Съгласно чл. 245 ал.1 т.8 ЗОВСРБ явяването на военнослужещия в
състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения,
причинено от употреба на алкохол или злоупотреба с наркотични вещества е
абсолютно основание за дисциплинарно уволнение. В случая обаче, тази хипотеза
не е налице, предвид коментираното запазено нормално поведение на
военнослужещия при изпълнение на служебните си задължения. Жалбоподателят е
наказан на основание чл. 245 ал.2 ЗОВСРБ, според който дисциплинарно наказание
уволнение може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина.
Това предполага, че за всеки конкретен случай дисциплинарно-наказващият орган
следва да извърши преценка за тежестта на извършеното нарушение. Съгласно чл.
145 ал.2 ППЗВСРБ тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на
неизпълненото задължение и степента на неизпълнението. А степента на вината се
определя от това, дали дисциплинарното нарушение е извършено умишлено, или по
непредпазливост. Виновното неизпълнение на служебните задължения представлява
нарушение на военната дисциплина съгласно дефиницията на чл. 214 ЗОВСРБ.
Конкретното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 242 т.1 – неизпълнение
на задължение по военната служба, произтичащо от Заповед № ОХ-743/12.08.2022г.
на МО – т.5 и т.9 – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите
и конкретно т.5.5 от него.
Съгласно т.5.5 от Етичния кодекс за поведение на
военнослужещите е забранено при изпълнение на служебните си задължения
военнослужещите да употребяват алкохол и да бъдат под въздействието на
наркотично или друго упойващо вещество. Етичният кодекс е утвърден със Заповед
№ ОХ-858/27.09.2021г. на МО и е публикуван, ведно със заповедта на страницата
на министерството и сведен до знанието на всички звена, структури и военни
формирования – за сведение и изпълнение и военнослужещия е бил запознат с
правилата.
Съгласно Заповед № ОХ- 743/12.08.2022г. на МО т.5 – В
случаите по т. 5.5 от Етичния кодекс, когато се установи, че при изпълнение на
служебните си задължения военнослужещият е употребил алкохол или е под
въздействието на наркотично или друго упойващо вещество, да му се наложи
дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 245 ал.2 вр. чл. 242 т.9 от ЗОВСРБ.
Или във всички случаи, когато се установи, че при изпълнение на служебните си
задължения военнослужещият е под въздействието на наркотично или друго упойващо
вещество, което представлява неспазване на правилата на Етичния кодекс
Министърът на отбраната счита, че се касае за виновно неизпълнение на
служебните задължения от военнослужещия, което се квалифицира като тежко
нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 245 ал.2 ЗОВСРБ, и за което се
налага най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
Жалбоподателят твърди, че е употребявал продължително
време медикаменти – аналгетици поради претърпяна месец по-рано черепно-мозъчна
травма. Но откритото в организма му наркотично вещество е забранено за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина, което изключва вероятността да
се съдържа като активна съставка в ползваните от него обезболяващи медикаменти,
за да се приеме, че липсва виновно поведение, респективно, че не е извършил
соченото дисциплинарно нарушение. Затова твърденията на жалбоподателя
представляват негова защитна теза, която се опровергава категорично от
доказателствата по делото, сочещи на съзнателна употреба на наркотични вещества
от военнослужещия, което доказва виновно поведение при форма на вината пряк
умисъл, тъй като това поведение е категорично забранено и несъвместимо с
изпълнението на военната служба и това му е добре известно. Нарушението на
правилата на ЕК се явява безспорно доказано от обективна и субективна страна. В
заповедта е посочено, че сериозността и характера на допуснатото нарушение
налага дисциплинарно наказание уволнение. Значимостта и степента на
неизпълнение на задължението в случаи като процесния се преценява според
заповедта на министъра на отбраната винаги като тежко нарушение на служебната
дисциплина, за което се следва дисциплинарно наказание – уволнение,
прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от длъжност и от
военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещия.
На осн. чл. 165 ал.1 т.3 от ЗОВСРБ при налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение”, договорът за военна служба се прекратява и
военнослужещият се освобождава от военна служба без предизвестие, поради което
и в тази част заповедта е законосъобразна, тъй като органът по назначението и
едновременно дисциплинарно-наказващ орган действа при условията на обвързана
компетентност.
Съгласно чл. 73 ал.8 ППЗОВСРБ командирът на военното
формирование издава заповед за отчисляване на военнослужещия от списъчния
състав на формированието, считано от деня на връчването на заповедта за
освобождаването от военна служба. Заповед № 3ЛС-83/03.11.2022г. за отчисляване
от списъчния състав на военнослужещия е издадена от командира на военното
формирование – подполковник М. Д. и е правна последица от заповедта за
освобождаване от военна служба. Издадена е от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, в необходимата писмена форма за действителност, мотивирана е с
посочване на съответното правно и фактическо основание за издаването, при липса
на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон и
целта му. В нея се съдържа и разпореждане на осн. чл. 199 ЗОВСРБ за изплащане
на дължимото парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск при
освобождаване от военна служба.
По изложените съображения оспорените две заповеди са
законосъобразни, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.Т.А. ***, чрез адв. Н. *** срещу Заповед № 3РД-591 от 31.10.2022г. на
Командира на Военно формирование 22180 - Казанлък за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване
от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещия на осн.
чл. 243 ал.1, чл. 244 т.7 и чл. 245 ал.2 вр. чл. 241 и чл. 242 т.1 и т.9 от
ЗОВС, както и срещу Заповед № ЗЛС-83 от 03.11.2022г. на Командира на Военно
формирование 22180 - Казанлък на осн. чл. 78 ал.3 от ППЗОВСРБ за отчисляване от
списъчния състав на военнослужещия.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/