Решение по дело №11/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Микена Къмпани“ ООД - [община], подадена чрез пълномощник, против Решение №292/27.11.2023г., постановено по АНД №563 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Недопустимо и неправилно било направеното възобновяване по делото, за да се изиска заповед за оправомощаване на органа да издава НП по ЗТМТМ. Сочи се, че при непредставянето на такъв акт е налице порока липса на компетентност, който сам по себе си е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Съответно, като отменил дадения първоначално ход по същество по делото и дал възможност на ДИТ Хасково да представи доказателства за компетентността си като наказващ орган в случая, съдът допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, довело до недопустимост, евентуално до неоснователност на постановеното решение. Навеждат се и доводи за неправилност на извода, че посочената в НП дата на извършване на нарушението била вярна. В наказателното постановление било посочено, че нарушението е извършено към 19.03.2022г., тъй като тогава изтичал седемдневният срок за подаване на уведомление до ДИТ Хасково. Твърди се, че 19.03.2022г. бил неработен ден – събота, при което с оглед разпоредбите на чл.183, ал.2 от НПК, приложими във връзка с чл.84 от ЗАНН, както и тези на чл.184, ал.4 от НПК, срокът изтичал в понеделник – 21.03.2022г. Поради това неправилно съдът приел, че нарушението било извършено към 19.03.2022г. Твърди се, че неправилното определяне на датата на извършване на нарушението била такава нередовност на съдържанието на НП, която винаги водела до незаконосъобразността му и била самостоятелно основание за неговата отмяна, тъй като чрез датата, наред с мястото и начина на извършване на нарушението, се индивидуализирало деянието и това обуславяло каква защита ще предприеме наказаното лице. Навеждат се и доводи за неправилност и на извода, че нарушението било извършено в [населено място]. Сочи се, че седалището и адреса на управление на дружеството е в [населено място], а не в [населено място]. В наказателното постановление било описано, че проверката на 24.02.2023г. била извършена в [населено място], в шивашкия цех на дружеството, където именно полагала труд Г. М.. Поради това неправилно съдът приел, че нарушението било извършено в [населено място]. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Ответникът, в представена чрез процесуален представител писмена молба-становище навежда доводи за неоснователност на жалбата. Моли да се остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което счита, че не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Хасково.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното Решение №292 от 27.11.2023г., постановено по АНД №563/2023г., Районен съд – Хасково е потвърдил НП №26-2300060/02.06.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково, с което на „Микена Къмпани“ ООД, за нарушение на чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и на основание чл.79, ал.4 от ЗТМТМ, във връзка с чл.78 ал.1 от ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. Осъдил е „Микена Къмпани“ ООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] сумата в размер на 80.00 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Приел е за безспорно доказано по делото, че дружеството-жалбоподател е извършило описаното в акта и в наказателното постановление нарушение. Правилно била приложена и санкционната разпоредба на чл.78 ал.1 от ЗТМТМ. Съдът е счел, че при индивидуализация на санкцията наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил размера на имуществената санкция съобразно установения в закона специален минимум.

Касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно.

Въз основа на надлежно събрани доказателства, районният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по случая, която не следва да се преповтаря от настоящата инстанция. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите реквизити, предвидени в ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на процесното нарушение и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и посочената за нарушена законова разпоредба, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

След като е събрал всички необходими за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно осъществяване на описаното в АУАН и НП административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ, в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Установява се по делото по несъмнен начин - чрез подпис на работника в представения Трудов договор №3/11.03.2022г., че датата на действителното започване на работа на Г. М. – чужденка, гражданка на трета държава (Р Т.), е 11.03.2022г. В настоящия случай няма спор относно фактите – не е налице уведомяване по реда на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ в регламентирания в закона срок. Доколкото гражданката на третата държава е започнала работа на 11.03.2022г., то срокът за депозиране на уведомлението по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ е изтекъл на 18.03.2022г., поради което нарушението се явява осъществено в първия ден след изтичането на този срок, а именно – 19.03.2022г.

Предвид горното, правилно и в съответствие с наличните по делото доказателства районният съд е приел, че нарушението е извършено от обективна страна. За прецизност на мотивите следва да се посочи, че отговорността на юридическите лица по чл.83 от ЗАНН е обективна, т.е. безвиновна.

Споделя се и извода на районния съд, че наложената за установеното нарушение имуществена санкция е правилно определена в минималния, установен в закона размер.

Настоящата инстанция не споделя оплакванията в касационната жалба, че районният съд недопустимо и неправилно възобновил съдебното следствие с цел да изиска от Д“ИТ“ Хасково заповед, от която да е видно, че органът има право да издава НП по ЗТМТМ. При разглеждане на делото Районен съд – Хасково безспорно е следвало да предприеме процесуални действия за разкриване на обективната истина, вкл. и служебно, предвид разпоредбите на чл.13 ал.2 и чл.107 ал.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. С оглед чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК, съдът е бил длъжен да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая обективно, всестранно и пълно, въз основа на внимателна проверка на всички събрани доказателства, след което да вземе решението си по вътрешно убеждение, като се ръководи от закона. Решението на районния съд, както всеки един съдебен акт, следва да е мотивирано, което означава съдът да даде отговор на въпросите, включени в предмета на доказване по делото, вкл. и на възраженията на страните, относими към предмета на спора и тези във връзка с процедурата по разглеждането му. С оглед горното, макар и след дадения ход по същество, след като е преценил, че по делото не са представени и събрани доказателства за правомощията на наказващия орган да издава наказателни постановления по ЗТМТМ, а това води до неизясняване на фактическата обстановка по делото, съдът правилно е приел, че се налага отмяна на определението по същество и възобновяване на съдебното производство във фазата на съдебното следствие, като се изискат посочените доказателства. С оглед изложеното, не е налице нарушение на съдопроизводствените правила и наведените оплаквания в тази насока са неоснователни.

Неоснователни са и наведените в касационната жалба оплаквания за неправилно определена дата на извършване на нарушението. В тази връзка следва да се има предвид, че съобразно чл.183 ал.2 от НПК, приложим на основание чл.84 от ЗАНН в производството пред районния съд, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден , т.е. в случая крайният срок, до който е следвало да се депозира уведомление по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ, е присъствен ден и на следващия ден – 19.03.2022г. нарушението е реализирано, та дори и този ден да е неприсъствен (в случая – събота). В тази връзка правилно е прието, че нарушението е извършено на 19.03.2022г. Доводите на кастора за неправилно определена дата на извършването му се излагат при невярна интерпретация на записаното в НП като противно на твърденията в жалбата, в НП е посочено, че датата на нарушението е 19.03.2022г. – първият ден, след изтичане на срока по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ.

Предвид гореизложеното, правилно районният съд е приел, че вмененото на дружеството нарушение по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ, извършено на 19.03.2022г., се явява доказано, в резултат на което законосъобразно с процесното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Във връзка с доводите на касатора в съдебно заседание за наличие на второ издадено НП, следва да се отбележи, че видно от представените пред районния съд, а и пред настоящата инстанция доказателства, издаденото на дружеството второ НП №26-2300061/02.06.2023г. касае друго нарушение – по чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ.

Неоснователни са и твърденията за неправилно определено място на извършване на нарушението. Отговорността за деяние, осъществено във формата на бездействие, възниква там, където е трябвало да се извърши дължимото действие, а доколкото действието по подаване на уведомление по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ приключва с депозирането му писмено пред ИА ГИТ, то съдът намира, че мястото на нарушението е правилно определено – [населено място], където се намира съответната компетентна териториална дирекция – Д“ИТ“ Хасково. Още повече, че в предвидената от ГИТ бланка по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ е посочено като начини на подаването ѝ – електронно през е-портал и ССЕВ, или до съответната Д ИТ на територията, на която се намира адресът на месторабота на работника, гражданин на трета държава /по куриер, чрез БП, на ел. поща или на място в съответната дирекция/.

Следва да се посочи, че изложените от районния съд мотиви в обжалваното решение за потвърждаване на наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия състав, предвид което на основание чл.221 ал.2 от АПК се препраща към тях.

Предвид горното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП, във връзка с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева, които следва да бъдат заплатени на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (по аргумент от чл.2 ал.1 във връзка с чл.7 ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“).

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №292/27.11.2023г., постановено по АНД №563 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 година.

ОСЪЖДА „Микена Къмпани“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. ***, представлявано от Е. Е. Б., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, сумата в размер на 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.