Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 22.07.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VII-ми граждански състав в
публично заседание на двадесет и шести Юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 950 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г.И.М., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, с
която са предявени осъдителни искове срещу „Производствено потребителна
кооперация „НАДЕЖДА-РЯХОВО“, ЕИК *********, представлявана от Председателя Сашо
Гочев Грозданов: 1/ с правно основание чл. 228 от ЗЗД във вр. с чл. 232 ал. 2
пр. първо от ЗЗД за сумата 2163,60 лв. дължим наем, за ползването на три имота,
собствени на ищцата; 2/ с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 465,77 лв.,
мораторна лихва за периода от 01.01.2017 г. до датата на завеждане на исковата
молба 15.02.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира и разноските.
Ищцата
твърди, че има сключен Договор за наем на земеделска земя от 19.06.2006 г.,
вписан в СВ в гр. Русе, с № 54, том IX, вх. рег. № 9701 от 24.07.2006 г., за
собствените й поземлени имоти: Нива, с идентификатор № 63668.49.27, с площ
4,161 дка, в местността „Краището“ и Нива, с идентификатор № 63668.30.20, с
площ 16,037 дка, в местността „Павлов кладенец“, находящи се в землището на с.
Ряхово, Община Сливо поле, обл. Русе, с наемателя „ППК „НАДЕЖДА“ с. Ряхово.
Твърди, че майка й Петранка Тодорова И., ЕГН **********, б.ж. на с. Ряхово,
поч. на 09.01.2019 г., на която ищцата е единствен наследник, също има сключен
Договор за наем на земеделска земя от 19.06.2006 г., вписан в СВ в гр. Русе, с
№ 67, том IX, вх. рег. № 9761 от 25.07.2006 г., за собствения й поземлен имот:
Нива, с идентификатор № 63668,33,7, с площ 15,862 дка, в местността „Дядо
Петков кладенец“, находящ се в землището на с. Ряхово, Община Сливо поле, обл.
Русе, с наемателя „ППК „НАДЕЖДА“ с. Ряхово. Срокът на ползване съгласно
сключените договори е 10 стопански години от 01.10.2006 до 30.09.2016 г.
Договорената наемна цена е 15 лв. на декар годишно, но на осн. чл. 44 и чл. 45
от Уставът УС на наемателя „ППК „НАДЕЖДА“ с. Ряхово разработвал разценки за
наемни плащания диференцирани по местности и категории земи, въз основа на
което за всяка стопанска година отделно се определял размерът на наема, като по
информация на ответната кооперация за стопанската 2015 г./2016 г. размерът на
наемът бил определен по 60 лв. на декар годишно.Ищцата твърди, че за
стопанската 2015 г./2016 г. не е получила дължимото наемно плащане в размер на
60 лв. на декар общо 2163,60 лв. от ответното дружество, срокът за което е
изтекъл на 31.12.2016 г. Счита, че от 01.01.2017 г. ответникът е в забава.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответната кооперация е подала писмен
отговор, чрез адв. Б.С., с който счита исковете за допустими и частично
неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че нейният УС
е вземал решение, с което да определи размери на наемното плащане за
стопанската 2015/2016 г. по 60 лв. на декар годишно, различно от сключените
договори за наем. Сочи, че по см. на чл. 45 от Устава УС на ответната
кооперация определя цената, при която първоначално да се сключи договора за
наем, а не определя нова цена по вече сключени договори. Заявява, че
уговорената цена е 15 лв. на декар и няма подписван анекс между страните за
промяна на наемната цена. Излага правопогасяващо възражение, че е платена
дължмата рента за 2015/2016 г. по следния начин: в натура, по фактура №
6433/15.08.2016 г. за получена от ищцата пшеница на стойност 110,40 лв. и на 03.04.2019
г. платен остатъка от 430,50 лв. Общо платената рента е в размер на 540,90 лв.
за стопанската 2015/2016 г. Моли да се отхвърлят исковете, като неоснователни.
Претендира разноски.
В съдебно
заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. Ю.Н., която счита, че
договорът за наем е изменен с конклудентни действия. Признава, че е направено
частично плащане на сумата 430,50 лв. на 03.04.2019 г. след завеждане на
исковата молба, както и че е получила част от рентата в натура, в пшеница на
стойност 110,40 лв., за което е издадена фактура № 6433/15.08.2016 г., като
оттегля претенцията си за сумата общо 540,90 лв., която е платена и претендира
остатъка от рентата 1622,70 лв. Във връзка с представен Протокол № 10 от
02.06.2017 г. на УС, с който е взето решение „на напусналите кооперацията да се
изплаща рента по договор“ твърди, че нито ищцата, нито майка й са напускали
кооперацията и следва да им се плати начислената рента от 60 лв. на декар. Сочи
установени различия между начислените суми по ведомост по 15 лв. на декар и
реално изплатени суми за наеми по 29 лв. на декар. Представя писмена защита, с
която моли да се уважат исковете. Твърди, че практиката на кооперацията е да
предоставя на наемодателите анекси при изплащане на наемната цена за предходната
стопанска година, но в случая не е извършила своевременно плащанията и нямат
анекси, по вина на кооперацията.
В съдебно
заседание Председателят на ответната кооперация не се явява, представлява се от
адв. Б.С., която оспорва исковете като неоснователни. Признава, че е
начислявано счетоводно по 60 лв. на декар за стопанската 2015/2016 г., но счта,
че е било без правно основание, в нарушение на финансовата дисциплина,
установено с ревизионен доклад на Националния съюз на земеделските кооперации в
България от 2017 г., във връзка с който е била издадена Заповед № 1/14.01.2019
г. на Председателя на ППК„Надежда“ да се направи корекция и преизчисли
начислената рента от 60 лв./дка на база стойността на сключените договори,
независимо далиса напуснали кооперацията. Заявява, че разликата между
начислените суми по ведомост по 15 лв. на декар и реално изплатени суми за
наеми по 29 лв. на декар се дължи на сключени съдебни спогодби с други
наемодатели. Счита, че писмения договор не може да се изменя с конклудентни
действия. Моли да се отхвърлят исковете. Предлага съдебна спогодба за сумата 29
лв. на декар, която ищцовата страна не приема.
Съдът с
протоколно определение в с.з. от 22.05.2019 г. е прекратил производството по
отношение на сумата 540,90 лв. – платен наем за стопанската 2015/2016 г.,
поради направено оттегляне на иска в тази част, като претенцията на ищцата остава
за сумата 1622,70 лв. наемза стопанската 2015/2016 г.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи
от фактическа и правна страна следното:
Правото
произтича от следните обстоятелства: по сключени два договора за наем на
земеделска земя с ответната кооперация, в полза на ищцата е възникнало
вземането за наемна цена за претендирания период стопанската 2015 г./2016 г.,
дължима за предоставено ползване в този период на описаните в исковата молба
поземлени имоти, отдадени на ответника и ползвани от него, като наемател.
Между
страните не е спорно, че има сключени на 19.06.2006 г., два Договора за наем на
процесните земеделски земи ниви с площ от 20,198 дка и нива с площ от 15,862
дка, по силата на които ищецът е наемодател, а ответната кооперация –наемател,
за срок от 10 стопански години всеки, както и че договорът за наем на нива с
площ от 15,862 дка бил сключен с Петранка Тодорова И., ЕГН **********, б.ж. на
с. Ряхово, поч. на 09.01.2019 г., на която ищцата е единствен наследник.Не е
спорно, че ответната кооперация е ползвала наетите земи за срока на договорите.
Не е спорно, че договорите за наем са сключени за цена 15 лв. на декар, като
срокът за плащане е до края на годината 31.12. За стопанската 2015/2016 г.
ответната кооперация е заплатила сумата 540,90 лв.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че Председателя на ПКК „Надежда –Ряхово“ е предоставил на вещото
лице ведомостта за начислената рента за стопанската 2015/2016 г., в която
начислената рента по сключените договори с Г.И.М. и Петранка Тодорова И. е в
размер на 60 лв. на декар и е осчетоводена като задължение на Кооперацията към
наемодателите и отразено в годишния финансов резултат на ППК „Надежда –Ряхово“
за 2016 г. Поради влошено финансово състояние и изпадане в неплатежоспособност
на ответната кооперация начислената рента в размер на 60 лв. на декар за 2016
г. не е изплатена на ищцата и нейната майка /поч. на 09.01.2019 г./ като се
дължи рента 1101,48 лв. за 20,198 дка по договора с ищцата, след приспадане на
получената пшеница за 110,40 лв. и рента 951,72 лв. за 15,862 дка по договора с
Петранка И.. След завеждане на иска е платено на 03.04.2019 г. сумата 430,50
лв. с основание на плащането: „Г. и Петрана 20,198 + 15,862 – общо 36,06 дка
рента 2016 г.“ Остава за плащане по двата договора според вещото лице сумата
1622,70 лв. рента и 444,15 лв. лихви за забава от 01.01.2017 г. до датата на
завеждане на исковете 15.02.2019 г.
По делото е
представен Протокол № 10/02.06.2017 г. от проведено извънредно заседание на УС
и КС на ППК „Надежда –Ряхово“, в който по т. 3 от дневния ред относно
изплащането на рента е взето решение: „На напусналите кооперацията –по
договор“.
Със Заповед
№ 1/14.01.2019 г. на Председателя на ППК „Надежда –Ряхово“ на основание
ревизионен доклад на Националния съюз на земеделските кооперации в България,
вх. № 50/20.04.2017 г., и във връзка с направени констатации и препоръки
разпорежда: „Да се направи корекция на финансовия резултат за начислената рента
на стопанската 2015/2016 г. от 60 лв. на декар. Същата да се преизчисли на база
стойността на сключените договори до 2016 г. Въз основа на Заповед №
1/14.01.2019 г. счетоводството на ПКК „Надежда –Ряхово“ изготвя нова ведомост
за рента за 2016 г. на базата на сключените договори до 2016 г., като по
договора с ищцата се дължи сумата 192,57 лв., след приспадане на платената
рента 110,40 лв. в натура, а по договора с Петранка И. се дължи сумата 237,57
лв.
По
делото е безспорно установено, че не съществува последващ анекс в писмена форма
към договорите за наем на земеделски земи или друго писмено споразумение между
страните, с което да се внася промяна в уговорената наемна цена.
Видно
от представения Списък на член-кооператоритекъм 10.04.2018 г., подписан от
Председателя на кооперацията, където в т.99 и т.358 фигурират ищцата и майка й,
се установява, че не са напускали Кооперацията до 10.04.2018г.
Съгласно
представените два Договора за наем на земеделски земи рег. № 2677/14.07.2016 г.
сключени между страните за стопанската 2016/2017 г. наемната цена, която са
уговорили е не по-малко от 60 лв. на декар.
Установено
е по безспорен начин по делото, че за стопанската 2015/2016 г. наемодателят ПКК„Надежда
–Ряхово“е начислил по ведомост рента за стопанската 2015/2016 г., на
наемодателите Г.И.М. и Петранка Тодорова И. в размер на 60 лв. на декар,
кояторента е осчетоводена като задължение на Кооперацията към наемодателите и
отразена в годишния финансов резултат на ППК „Надежда –Ряхово“ за 2016 г.
Спорен
по делото остава въпросът дали с начисляването на наем в размер на 60 лв. на
декар, ответната кооперация с конклудентни действия изменя уговорената в чл. 3
от Договора за наем цена от 15 лв. на 60 лв., която се е съгласила да заплати
за ползваната земя.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ формата за валидност на
договорите за аренда е писмена с нотариална заверка на подписите на страните.
Начинът за изменение на арендните договори е уреден в разпоредбата на чл. 16 от
ЗАЗ, чиято първа алинея предвижда, че ако след сключване на договора за аренда
обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията
си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от
тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора, като
изменението не може да засяга уговорения срок, а увеличаването или намаляването
на добивите от обекта на договора вследствие стопанисването му не е основание
за изменение на арендното плащане. С ал. 4 от същата разпоредба е вменено
задължение на насрещната страна, към която е отправено предложение за изменение
на договора за аренда, да отговори писмено в определен от закона или договора
срок, а в ал. 5 е предвидено, че ако страните не постигнат споразумение, по иск
на страната, което е направила предложението, решение взема районния съд.
Следва
да се има предвид, че в настоящия случай земеделската земя е предмет на договор
за наем, като формата за валидност на този договор е свободна /писмена, устна
или с конклудентни действия/. Според постановката на т. 3 от ТР № 2/20.07.2017
г. по тълк.дело № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС дори сключеният не в предвидената в
ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя се конвертира в
действителен договор за наем, ако са налице предпоставките на конверсията, като
е разяснено, че конверсията би била допустима във всички случаи, в които
нищожният договор за аренда съдържа всички съществени елементи на договора за
наем.
В
контекста на гореизложеното и предвид безспорно установения по делото факт, че
ответното дружество е ползвало предоставената му от ищцата и нейния наседодател
земеделска земя през процесната стопанска година, релевантен за настоящия спор
се явява въпросът постигнали ли са страните съгласие за заплащане на рента в
размера на сумата 60 лв. на декар, начислена от ответната кооперация.
Съгласно
Устава на ответната кооперация Общото събрание определя условията и реда за
сключване на договор за внесените земи в кооперацията за съвместна обработка.
По отношение земите, предоставени за ползване под аренда или наем, Уставът в
чл. 44 и чл. 45 предвижда, че Управителният съвет разработва и обосновава
разценки (тарифи) за арендни и наемни плащания, диференцирани по местности и
категории земи, при които за кооперацията е икономически изгодно да арендува
земеделски земи. На това основание, с решение на Управителния съвет, за всяка
стопанска година се определя размерът на наемното плащане, като видно от
начисленията по ведомостта на кооперацията и съгласно заключението на вещото
лице, размерът на наема начислен за стопанската 2015/2016 г. е 60 лв. Не се
установява от Устава разпоредбите на чл. 44 и чл. 45 да касаят само
първоначално сключване на договор за наем/аренда.
Видно
от представените два договора за наем между страните по делото за стопанската
2016/2017 г. наемната цена, която е договорена вече е не по-малко от 60 лв. на
декар.
От
това следва, че независимо от процесуалната му позиция по делото, наемателят с
конклудентни действия признава, че са били налице предпоставки за изменение на
наемния договор и доброволно е увеличил размера на наемното плащане за наетите
ниви. От своя страна наемодателят е приел тази цена, чийто размер е
бил съобразен с пазарните условия. При това положение, независимо че между
страните не е било сключено писмено споразумение за изменение на договора за
наем, такова споразумение фактически е било налице иследва да се приеме, че
ответното дружество дължи сумите по първоначално изготвената
ведомост за рента за стопанската 2015/2016 г. представена от Председателя на
кооперацията на вещото лице за 60 лв. на декар, в изпълнение на задължението си
по съществуващо между него и ищцатаи нейния наследодател валидно
облигационно правоотношение за възмездно ползване на земеделска земя.
Наведените
от ответната кооперация твърдения, че е начислила по грешка на счетоводството
наемна цена в по-голям размер се опровергават напълно от наличните данни по
делото, установяващи по безспорен начин, че плащането в по-висок размер е
ставало диференцирано, съобразно икономическата изгода на кооперацията и с
информирано съгласие на член-кооператорите.Видно от Протокол № 10/02.06.2017 г.
от проведено извънредно заседание на УС и КС на ППК „Надежда –Ряхово“,относно
изплащането на рента е взето решение: „На напусналите кооперацията-по договор“,
което може да означава единствено, че на другите ще се плаща по ведомост, така
както е начислено от самата кооперация. Освен това ищцата и майка й не са
напускали кооперацията до 10.04.2018 г. и е следвало да им се изплати наемна
цена в срока до 31.12.2016 г. съгласно уговореното по ведомостта. Предвид
тежкото финансово състояние на кооперацията обаче, плащането е отложено, което
и сам Председателят е заявил на вещото лице. Не се представи по делото
ревизионен доклад, въз основа на който да се коригират наемните цени като се
твърди, че е постъпил такъв в ответната коооперация на 20.04.2017 г., а представената
по делото Заповед № 1 от 14.01.2019 г. е издадена почти две години по-късно и
води до извода, че не е изготвена по повод на ревизионния доклад, а е
флагрантен отказ за плащане на действително уговорената между страните и
изплащана доброволно от ответната кооперация до 2016 г. наемна цена. Всичките
начислени наеми по ведомостта за стопанската 2015/2016 г. са били осчетоводени,
съгласно заключението на вещото лице.
Не се
опровергаха твърденията на ищцата, че е получила информация от ответната ППК
„Надежда – Ряхово“относноразмера на наемната цена за процесния период - 60 лева
за декар. Очевидно ответникът диференцирано е определил цената за процесната
2015/2016 стопанска година. След като ищцатаи наследодателят й не са се
противопоставили може да се направи извод, че е прието предложението на
наемателя и е налице взаимно изразено съгласие за изменение съществена клауза
на договора – наемната цена. В тази насока, съдът съобрази и данните, изнесени
по делото, досежно наложената от ответника практика, свързана с подписване на
допълнителните споразумения. Кооперацията предоставяла на наемодателите анекси
при изплащане на наемната цена за предходната стопанска година, но в случая не
е извършила своевременно плащанията, респективно не е предоставила на
наемодателя съответните анекси и не би могла да черпи права от собственото си
виновно поведение.
С оглед
изложеното съдът счита, че за стопанската 2015/2016г. наемът за земеделските
земи по двата договора на ищцата за 20,198 дка и на наследодателя й Петранка И.
за 15,862 дка сключени с ППК „Надежда – Ряхово“, запо 60 лв. на декар е общо
2163,60 лева, от която е била изплатена сумата 110,40 лв. След предявяване на
иска, от общо дължимата сума 2055,20 лв. ответникът е заплатил 430,50 лева.
Претенцията като основателна следва да бъде уважена в предявения размер от
1622,70 лева – неплатени неми за 2015/2016 стопанска година.
По иска с
правно основание чл.86 ЗЗД:
Съгласно чл.
9 от договорите за наем страните са уговорили при забава на плащането на
наемната цена в лева - наемателят дължи мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД, а в
натура – върху левовата стойност на непредадената продукция-в същия размер.
Съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В
случая ищецът претендира мораторна лихва върху плащането на наемната цена в
лева, считано от датата на забавата 01.01.2017 г. до предявяване на иска
15.02.2019 г. в размер на 465,77 лв. Видно от заключението на вещото лице по
приетата съдебно-икономическа експертиза лихвата за забава за процесния период
се изчислява на стойност 444,15 лв. върху дължимата наемна цена по двата
договора и в този размер следва да се уважи, като за разликата до
претендираните общо 465,77 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По
разноските:
Предвид
изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото доказани в размер на 736,54 лв., като
съразмерно с уважената част на исковете дължи сумата 699,55 лв.,съобразявайки
факта, че извършеното частично плащане от ответника е извършено след
предявяване на иска.
Ответника
също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска доказани в
размер на 400 лв., от които се дължат 20,40 лв.
По
компенсация ответника следва да запати на ищеца сумата 679,15 лв. разноски по
делото.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Производствено потребителна кооперация „Надежда – Ряхово“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – село Ряхово, Община Сливо поле, област Русе,
ул.“Искър“№1, представлявана от председателя Сашо Гочев Грозданов да заплати на
Г.И.М., ЕГН **********,***, следните суми:
-на основание
чл. 228 от ЗЗД във вр. с чл. 232 ал. 2 пр. първо от ЗЗД,сумата1622,70 лева –
неизплатена наемна цена, дължима за стопанската 2015 – 2016г. по два Договора за наем на земеделски земи, сключени на 19.06.2006
г. и вписани в Службата по вписвания гр. Русе, съответно на 24.07.2006 г. и на
25.07.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
- на
основание чл. 86 от ЗЗД, сумата 444,15 лева – мораторна лихва втрху главницата,
считано от датата на забавата 01.01.2017 г. до предявяване на иска 15.02.2019
г.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над 444,15
лева до предявените 465,77 лева;
-
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата
679,15 лева – разноски по делото, по компенсация.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: