Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 13.01.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ………...….. в публично заседание ….….....
на седемнадесети
декември ........................................…………………….…….......….……….……
през
2019/две хиляди и деветнадесета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………....….…….. Павлина Петрова, ....................................
като
разгледа докладваното от ........................... съдията Виктор Атанасов ......................
административно
дело №378 ……... по описа за
.................... 2019 година ......................
и за
да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е административно, по
реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК.
Делото е образувано по жалба от И.С.Ф. от ***,
подадена чрез пълномощник – адв.Д.Ш. от АК-***, с
адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, с която жалба се иска да бъдат
обявени за нищожни Заповед №283з-116/23.11.2018 год., Заповед
№283з-124/14.12.2018 год. и Заповед №283з-65/19.06.2019 год., и трите издадени
от началника на РУ – Ардино към ОДМВР – Кърджали, и с които, на жалбодателя И.С.Ф. са били възложени функции по общо
ръководство, организация и контрол на дейностите в РУ – Ардино, съответно за
времето от 23.11.2018 год. до 03.12.2018 год.; за времето от 19.12.2018 год. до
31.12.2018 год. и за времето от 21.06.2019 год. до 04.07.2019 година.
Жалбодателят
сочи в жалбата, че работи в Районно управление - Ардино при Областна дирекция
на МВР - Кърджали като държавен служител по ЗМВР и бил назначен на длъжността ***.
Сочи, че като такъв, по силата на оспорваните с настоящата жалба три заповеди,
издадени от началника на РУ - Ардино при ОДМВР - Кърджали, са му били възлагани
функции по общо ръководство, организация и контрол на дейността на PУ - Ардино, както
следва: със Заповед №238з-116/23.11.2018 год. - за времето от 23.11.2018 год.
до 03.12.2018 год.; със Заповед №238з-124/14.12.2018 год. - за времето от
19.12.2018 год. до 31.12.2018 год. и със Заповед №238з-65/19.06.2019 год. - за
времето от 21.06.2019 год. до 04.07.2019 год. Сочи, на следващо място, че по предложение
на директора на ОД МВР - Кърджали, с Изх.№***/*** год., в което били наведени
твърдения за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, със Заповед №***/***
год. на министъра на МВР, на основание чл.207, ал.1, т.1 и ал.2 от Закона за
МВР, било образувано дисциплинарно производство срещу него, като в тази заповед
се твърдяло, че по времето на действие на оспорените с настоящата жалба заповеди
на началника на РУ-Ардино, с които са му били възложени функции по ръководство
и управление, бил в роднински връзки по права линия с младши експерт Т. С.Ф. - младши
оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част” на РУ - Ардино, който е негов ***
и със *** З. Я. Ф. - *** в РУ - Ардино, който е негов ***. Твърдяло се още, че
въпреки наличието на непосредствена йерархическа връзка на ръководство и
контрол на роднини по права линия до четвърта степен, възникнало по силата на
това възлагане на функции, жалбодателят не изпълнил
задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗМВР - „в 7-дневен срок от възникване
на обстоятелства по ал.1 и 3 държавните служители са длъжни да подават
декларация”, като по този начин изпаднал в условията на несъвместимост със
служба в МВР, съгласно разпоредбата на чл.153, ал.3, т.1 от ЗМВР. Жалбодателят твърди, че към момента на депозиране на
настоящата жалба, дисциплинарното производство срещу него било в условията на висящност и че въпреки безспорния факт на наличие на
роднинска връзка с посочените служители от РУ - Ардино и неподаването на
декларация по чл.153, ал.6 от ЗМВР, счита, че не е допуснал вмененото му тежко
нарушение на служебната дисциплина, като сочи, че това е така, тъй като счита,
че трите оспорени заповеди, издадени от началника на РУ – Ардино, са нищожни и като такива, не са
формирали никакви правни последици, поради което и не е декларирал възникването
на нови обстоятелства по чл.153 от ЗМВР. Твърди, че заповедите са нищожни по
смисъла на чл.146, т.1 АПК, тъй като същите са издадени от орган без
необходимата компетентност и представителна власт и че това е така поради
следните съображения: В чл.37, ал.1 от ЗМВР законодателят посочил изчерпателно
основните структурни единици на МВР, като съгласно т.2 на тази разпоредба,
такава структурна единица се явявала ОДМВР, която се ръководи от директор, а съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.3, т.2 от ЗМВР, директорът на ОДМВР управлява човешките
ресурси на дирекцията, в това число и на нейните териториални звена, каквото е
РУ. Сочи, че във връзка с реализиране на тези права, директорът на ОДМВР издава
заповеди, съгл. чл.43, ал.4 от ЗМВР и че тези основни принципи на кадровата
работа в МВР били заложени и в Правилника за устройство и дейността на МВР,
приет с ПМС №207/2014 год., съответно в чл.3 и чл.18, съгласно които, ОДМВР е
основна структурна единица и нейния директор е компетентен да управлява
човешките ресурси. Жалбодателят счита, че възлагането
на функции по ръководство и контрол на Районното управление, като звено на
ОДМВР, е именно такова действие по управление на човешките ресурси и че съгласно
материалния закон и утвърдената управленска практика в МВР, при излизане в
отпуск на ръководен служител, в случая началник на РУ, в заявлението си за
отпуск той предлага, а директорът на ОД назначава със заповед служител, на
когото се възлагат функции по управление за времето на отсъствие на титуляра на длъжността. Жалбодателят
намира, че поради това, издаването на процесните
заповеди, в случая от страна на началника на РУ, е действие, извършено от
служител без необходимата служебна компетентност. Сочи, че съгласно
Тълкувателно решение №2/14.05.1991 год., постановено по ТД №2/1991 год. на ОСГК
- ВС, административен акт, издаден от некомпетентен по степен орган е нищожен,
а нищожният административен акт не поражда правни последици. При така
изложените доводи жалбодателят счита, че в случая
административният орган е приложил неправилно материалния закон, като е издал
обжалваните заповеди в противоречие със закона и процесуалните правила. Предвид
горното, жалбодателят моли, след като съдът се убеди
в основателността на изложените аргументи, да постанови съдебно решение, с
което, на основание чл.146, т.1 от АПК, да обяви за нищожни оспорените с
жалбата административни актове, както следва: Заповед №238з-116/23.11.2018
год., с която са му били възложени функции по общо ръководство, организация и
контрол на дейностите в РУ - Ардино, за времето от 23.11.2018 год. до
03.12.2018 год.; Заповед №238з-124/14.12.2018 год., с която са му били
възложени функции по общо ръководство, организация и контрол на дейностите в РУ
- Ардино, за времето от 19.12.2018 год. до 31.12.2018 год. и Заповед
№238з-65/19.06.2019 год., с която са му били възложени функции по общо
ръководство, организация и контрол на дейностите в РУ - Ардино, за времето от
21.06.2019 год. до 04.07.2019 год., и трите издадени от началника на РУ -
Ардино при ОД МВР - Кърджали.
Призован
редовно за съдебното заседание, жалбодателят И.С.Ф. от
***, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален
представител – адв.Д.Ш. от АК-*** е представена
молба-становище, в която заявява, че поддържа изцяло изложените в жалбата
съображения, като отново твърди, че атакуваните в настоящото производство три
административни акта, издадени от началника на РУ - Ардино при ОД МВР -
Кърджали, са били изначало порочни, тъй като са били издадени от
административен орган без същия да притежава функционална и служебна
компетентност за тяхното издаване. Заявява, че в подкрепа на този извод в
жалбата са изложени подробни съображения, които поддържа изцяло и в настоящото
производство, като отделно от това сочи и още едно конкретно основание, поради
което счита, че атакуваните административни актове са издадени от некомпетентен
орган, а именно - сочи, че с разпоредбата на чл.33, ал.2 от Правилника за
устройство и дейността на МВР, приет с ПМС №207/2014 год., е установен реда за
заместване на ръководител на звено в структура на МВР и че съгласно тази
разпоредба, изр.първо: „При отсъствие на ръководител на звено в структура на
МВР, който е държавен служител със статут по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, по-горестоящият ръководител определя със заповед длъжностно
лице, което до замества отсъстващия служител.”. Твърди, че в конкретният случай, очевидно този установен в цитираната
разпоредба ред не е бил спазен, тъй като началникът на РУ - Ардино е издал
атакуваните заповеди, с които самия той е определил служител, който да го замества при отсъствието му и че
няма спор, също така, че в случая е
приложима именно тази разпоредба на Правилника и това е така, тъй като съгласно
чл.37, ал.1 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР е териториална структурна
единица на МВР. Сочи също, че по силата
на чл.42, ал.3 от , в ОД на МВР се създават отдели, сектори, районни
управления, участъци и др. звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите
и дейността им, т.е. Районно управление - Ардино е звено на ОДМВР - Кърджали, а неговия началник се явява ръководител на звено, който е държавен служител със статут по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и съответно, по-горестоящият
на него ръководител се явява
директорът на ОД МВР. С оглед
изложените аргументи счита, че в случая е безспорен изводът, че атакуваните административни актове, с
издател - началника на РУ - Ардино, са издадени от орган без необходимата
компетентност и като такива, същите се явяват нищожни по смисъла на чл.146, т.1 . В
молбата-становище отново моли съда да постанови решение, с което, на основание
чл.146, т.1 от АПК, да
обяви за нищожни оспорените с жалбата административни актове, както следва:
Заповед №238з-116/23.11.2018 год., с която са били възложени на жалбодателя функции по общо ръководство, организация и
контрол на дейностите в РУ - Ардино за времето от 23.11.2018 год. до 03.12.2018
год.; Заповед №238з -124/14.12.2018 год., с която са му били възложени функции
по общо ръководство, организация и контрол на дейностите в РУ - Ардино за
времето от 19.12.2018 год. до 31.12.2018 год. и Заповед №238з-65/19.06.2019 год,, с която са
му били възложени функции по общо ръководство, организация и контрол на
дейностите в РУ - Ардино за времето от 21.06.2019 год. до 04.07.2019 год., и
трите издадени от началника на РУ - Ардино при ОДМВР – Кърджали, като в молбата
изрично заявява, че не се претендират разноски по делото.
Ответникът по жалбата – началник на
Районно управление/РУ/ - Ардино при ОД на МВР - Кърджали, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен
процесуален представител - гл.юрк.М. П., която
заявява, че счита жалбата за основателна, тъй като липсата на компетентност при
издаването на процесните административни актове,
обосновава тяхната нищожност. Счита, че в конкретния случай е било достатъчно
да бъде направена такава констатация, но с оглед правната стабилност и
сигурност на адресатите на тези заповеди, намира, че е необходимо и произнасяне
на съда по този въпрос, като моли за решение в този смисъл.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
приема за установено следното:
По допустимостта
на жалбата:
По силата на
правилото, разписано в разпоредбата на чл.149,
ал.5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето. От друга страна,
налице е и правен интерес от оспорване на посочените три заповеди, тъй като жалбодателят И.С.Ф., като държавен служител МВР – *** - ***
в РУ - Ардино към ОДМВР - Кърджали, е бил адресат на същите и с тези три
заповеди са му били възлагани функции по общо ръководство, организация и
контрол на дейността на PУ -
Ардино, за посочените в заповедите периоди. Същевременно, по делото е
представена и е приета като доказателство и Заповед №*** от *** год., издадена
от министъра на вътрешните работи/л.39-л.40/,
връчена срещу подпис на жалбодателя Ф. на 18.10.2019
год., видно от оформената разписка към нея и от която заповед се установява, че
със същата, срещу жалбодателя е образувано дисциплинарно
производство по чл.207, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМВР за извършени тежки нарушения
на служебната дисциплина, а именно, че изпълнявайки функциите на началник на РУ
– Ардино и неговото ръководство, възложени му с оспорените три заповеди, И.С.Ф. се е оказал в непосредствена йерархическа
връзка на ръководство и контрол със свой *** - З. Ф. и със своя *** Т. Ф.,
които заемали длъжности, пряко и
непосредствено подчинени на началника на РУ - Ардино, но и че през трите
периода, в които жалбодателят е замествал началника
на РУ – Ардино, за него е възниквало обстоятелство, пораждащо несъвместимост с
държавната служба по смисъла на чл.153, ал.3, т.1 от ЗІМВР, за което, обаче,
същият не е изпълнил задължението си да подаде декларация по чл.153, ал.6 от ЗМВР, за всеки от периодите. При тези факти съдът в настоящия състав намира, че
оспорените три заповеди са неблагоприятни за жалбодателя
И.Ф. и поради това, за същия е налице правен интерес от тяхното оспорване,
поради което жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Административен
съд - Кърджали, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото между
страните не се спори, че оспорващият
трите заповеди И.С.Ф., е държавен служител
– *** - *** към Районно управление - Ардино при Областна дирекция на МВР - Кърджали.
По делото са изискани и са представени със съпроводително писмо Рег.№***/***
год. на ОДМВР - Кърджали/л.29/ , съответно са
приети като доказателство, три броя заявления/Приложение №2 към
т.4/,
подадени от *** Щ. М. У. – началник на РУ - Ардино, до директора на ОДМВР -
Кърджали, с които същият е поискал да му бъде разрешено ползване на платен
годишен отпуск, както следва: Заявление УРИ *** от *** год. на ОДМВР - Кърджали,
за ползване на платен годишен отпуск, в размер на 7/седем/ работни дни, считано
от 23.11.2018 год. до 03.12.2018 год./л.30/; Заявление УРИ ***
от *** год. на ОДМВР - Кърджали, за ползване на платен годишен отпуск, в размер
на 6/шест/ работни дни, считано от 19.12.2018 год. до 31.12.2018 год./л.32/ и Заявление УРИ 238р-5976 от
18.06.2019 год. на ОДМВР - Кърджали, за ползване на платен годишен отпуск, в
размер на 10/десет/ работни дни, считано от 21.06.2019 год. до 04.07.2019 год./л.34/. Видно е от
същите три заявления за ползване на платен годишен отпуск, че и на трите, от
директора на ОДМВР - Кърджали е поставена резолюция „разрешавам да ползва”, като посочен съответния брой работни дни,
за периоди и по дати, така, както са поискани в заявленията.
По делото са изискани и са представени и трите оспорени заповеди, издадени
от началника на РУ - Ардино при ОДМВР - Кърджали, като от същите се установява
следното:
С оспорената Заповед №238з-116 от 22.11.2018 год., относно възлагане на
функции по ръководство на държавен служител от РУ - Ардино/л.31/, във връзка с ползването
на платен годишен отпуск от началника на РУ - Ардино, за времето от 23.11.2018
год. до 03.12.2018 год. включително, за осигуряване управлението на силите и
средствата на РУ - Ардино и за осъществяване на ефективно взаимодействие между
тях, по време на отсъствието на началника на РУ - Ардино от 23.11.2018 год. до
03.12.2018 год. вкл., с цел ненарушаване на работния процес, са възложени
функциите по управление на РУ - Ардино, на *** И.С.Ф. – ****** към РУ - Ардино,
като в заповедта е разпоредено, същият да изпълнява
функции по общо ръководство, организация и контрол на дейностите в РУ - Ардино,
без право да упражнява функциите на ръководен служител.
С оспорената Заповед №238з-124 от 14.12.2018
год., относно възлагане на функции по ръководство на държавен служител от РУ -
Ардино/л.33/, във връзка с ползването на платен годишен отпуск от началника на РУ -
Ардино, за времето от 19.12.2018 год. до 31.12.2018 год. включително, за
осигуряване управлението на силите и средствата на РУ - Ардино и за
осъществяване на ефективно взаимодействие между тях, по време на отсъствието на
началника на РУ - Ардино от 19.12.2018 год. до 31.12.2018 год. вкл., с цел
ненарушаване на работния процес, са възложени функциите по управление на РУ -
Ардино, на *** И.С.Ф. – ****** към РУ - Ардино, като в заповедта е разпоредено, същият да изпълнява функции по общо
ръководство, организация и контрол на дейностите в РУ - Ардино, без право да упражнява
функциите на ръководен служител.
С третата оспорена Заповед №238з-65 от 19.06.2019 год., относно възлагане
на функции по ръководство на държавен служител от РУ - Ардино/л.35/, във връзка с
ползването на платен годишен отпуск от началника на РУ - Ардино, за времето от 21.06.2019
год. до 04.07.2019 год. включително, за осигуряване управлението на силите и
средствата на РУ – Ардино и за осъществяване на ефективно взаимодействие между
тях, по време на отсъствието на началника на РУ - Ардино от 21.06.2019 год. до
04.07.2019 год. вкл., с цел ненарушаване на работния процес, са възложени
функциите по управление на РУ - Ардино, на *** И.С.Ф. – *** към РУ - Ардино,
като в заповедта е разпоредено, същият да изпълнява
функции по общо ръководство, организация и контрол на дейностите в РУ - Ардино,
с изключение на дейности, свързани с човешките ресурси, както и е разпоредено, при
подписване на документи, на подпис на началника на Районно управление - Ардино
да се изписва „За началник” и номера на настоящата заповед.
По така установените факти, между страните по делото няма спор.
При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно
и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и съобрази доводите и становищата на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:
В
случая оспорването на процесните
административни актове е с
искане за обявяване на нищожността
им, а както бе
обосновано и по-горе, за жалбодателя И.Ф. е налице
правен интерес да иска обявяване на нищожността на трите административни акта.
Съдът в настоящия състав намира, че разгледана по същество, жалбата се
явява основателна.
В
законодателството няма легална дефиниция за понятието „нищожен административен акт”,
а има законово установени критерии за неговата законосъобразност. Критериите за нищожност на
административния акт са изградени както
в правната теорията, така и в съдебната практика, като основанията за нищожност
са тези по
чл.146, т.1 и т.2 АПК, а тези по
т.3 - т.4 от същия текст обосновават незаконосъобразност на акта. Като
критерии за нищожност в правната литература се посочва
липсата на компетентност на органа, издал оспорения
акт, т.е. основанието по т.1 на
чл.146,
неспазване на установената форма на акта, т.е. основанието по т.2 на чл.146, особено съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и нарушения на материалния закон - акт, който
е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен
от нормативна основа, основан на друг нищожен
административен акт, или съдържащ предписание,
което е престъпление или не може
да бъде изпълнено.
Съдебната практика, в преобладаващата си част, възприема
част от изложените
доктринерни критерии - липса на компетентност
и липса на форма като основания
за прогласяване
на нищожността на оспорения акт.
От друга страна, общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са
тези административни актове, които поради
радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират
от правото като несъществуващи, поради което изобщо
не могат да породят правни
последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява
конкретно, с оглед тежестта на порока,
от който е засегнат и дали той е годен да
предизвика промяна в правната сфера на адресатите на
акта.
Така, с оглед изложеното по-горе съдът намира, че в случая безспорно е
налице основанието по чл.146, т.1 от АПК - липса на компетентност на органа,
издал трите оспорени заповеди, което води до тяхната нищожност, като в тази
връзка съдът намира за основателни доводите, развити в жалбата и в
представената допълнителна молба-становище от жалбодателя. По
отношение компетентността на органа, издал трите оспорени заповеди, предмет на
настоящия съдебен контрол, съдът намира за нужно да посочи следното:
На основание чл.37, ал.3 от Закона за министерство на вътрешните
работи/ЗМВР/, по предложение на министъра на вътрешните
работи, от Министерски
съвет е приет и понастоящем действа Правилник за устройството и дейността на
Министерство на вътрешните работи, като следва да се отбележи, че този
Правилник е приет с ПМС №207 от 18.07.2014 год. (обн.,
ДВ, бр.60 от 22.07.2014 г.,
в сила от 22.07.2014 г.). В разпоредбата на чл.33, ал.2
(посл. изм., ДВ, бр.33
от 25.04.2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) от този Правилник за устройството и дейността на МВР ясно е
регламентирано, че при отсъствие на ръководител
на звено в структура на МВР, който е държавен служител със статут
по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, по-горестоящият
ръководител определя със заповед длъжностно
лице, което да замества отсъстващия
служител, като длъжностното лице, определено за заместване, трябва да има
статут по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и да заема ръководна длъжност, а в изключителни случаи или при липса
на такава длъжност в съответното звено – изпълнителска длъжност. В разпоредбата на чл.3, т.2 от
същия Правилник е посочено, че основни структури на МВР са областните дирекции,
а в чл.9, ал.1 от Правилника е регламентирано, че в областните дирекции на МВР може да
се създават отдели, сектори, районни управления(РУ), участъци и други звена от по-нисък
ранг в зависимост от задачите и дейността
им. Идентична, между впрочем, е
регламентацията и в самия Закон за Министерство на вътрешните работи/ЗМВР/,
като в чл.37, ал.1, т.2 от същия е посочено, че основни структури на МВР са
областните дирекции, като съгласно чл.42, ал.1, областните дирекции на МВР се създават на
териториален принцип, като районите им
на действие се определят с акт на Министерския
съвет по предложение на министъра на вътрешните
работи. Съгласно чл.43,
ал.1 от ЗМВР,
областните дирекции се ръководят
от директори, които се назначават
от министъра на вътрешните работи, като едно от правомощията им, съгласно ал.3, т.2 на същия чл.43, е да управляват човешките ресурси. В чл.42, ал.3 от ЗМВР е регламентирано, че в областните дирекции на МВР може да
се създават отдели, сектори, районни управления(РУ), участъци и други звена от по-нисък
ранг в зависимост от задачите и дейността
им, като съгласно ал.4 на същия
текст, районните управления в областните дирекции на МВР се създават със
заповед на министъра на вътрешните
работи, а съгласно ал.5,
районите на действие на
управленията по ал.4/т.е. на районните управления/ се определят със заповед
на министъра на вътрешните работи
според състоянието на престъпността и на обществения ред. От това е безспорно ясно, че такова структурно звено от по-нисък ранг
е и Районно управление (РУ)
-
Ардино към ОДМВР -
Кърджали, което се ръководи от
началник на РУ. Предвид тази законова регламентация е безспорно, че началникът на Районно
управление - Ардино към ОДМВР - Кърджали е ръководител на звено в структурата
на МВР, което звено е от по-нисък ранг спрямо Областна дирекция на МВР -
Кърджали, като този началник на РУ е държавен
служител със статут по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. При това положение и предвид изричната регламентация, дадена в чл.33,
ал.2, предл.І/първо/ от Правилника за устройството и
дейността на МВР, при отсъствие на ръководител
на такова звено в структурата на МВР – в случая на началник на
районно управление, който е държавен служител със статут по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, по-горестоящият
ръководител определя със заповед длъжностно
лице, което да замества отсъстващия
служител. Безспорно е, че
такъв
по-горестоящ ръководител е директорът на Областна дирекция на МВР - Кърджали, който именно е бил
компетентният орган, който със заповед да определени длъжностно лице, което да
замества отсъстващия началник на Районно управление - Ардино, при спазване на
изискванията на предл.ІІ/второ/ от ал.2 на чл.33 от
Правилника. И трите оспорени заповеди, обаче, са издадени не от директора на
ОДМВР - Кърджали, а от началника на Районно управление - Ардино, който не
притежава материалната компетентност, респ. не
притежава правомощия,
да издава такива заповеди, с който сам да преценява и определя длъжностното
лице, което да го замества и съответно, да му възлага функции по общо ръководство,
организация и контрол на дейността на
районното управление.
Предвид горните съображения се налага извода, че процесните
три заповеди, издадени от началника на Районно управление - Ардино към ОДМВР -
Кърджали, се явяват нищожни, като издадени от некомпетентен по смисъла на
чл.33, ал.2 от Правилника за
устройството и дейността на МВР, административен орган. Предвид горното, съдът намира жалбата, подадена от И.С.Ф., за основателна и
доказана, поради което и с решението по настоящото дело
следва да бъде прогласена нищожността на Заповед
№238з-116 от 22.11.2018 год.,
относно възлагане на функции по
ръководство на държавен служител от РУ - Ардино, на Заповед
№238з-124 от 14.12.2018 год.,
относно възлагане на функции по
ръководство на държавен служител от РУ - Ардино и на Заповед
№238з-65 от 19.06.2019 год.,
относно възлагане на функции по
ръководство на държавен служител от РУ - Ардино, и трите издадени от началника
на Районно управление - Ардино към ОДМВР - Кърджали.
При
този изход на делото, съдът не следва да се произнася по въпроса за
деловодните разноски, тъй като е налице изрично изявление от страна жалбодателя, че не се претендира присъждането на такива.
Мотивиран от така изложеното
и на основание чл.172, ал.2, предл.І/първо/, във
връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на Заповед №238з-116 от 22.11.2018
год., относно възлагане на функции по ръководство на държавен служител от Районно
управление - Ардино, издадена от началника на Районно управление - Ардино към
ОДМВР - Кърджали, с която, на *** И.С.Ф. - ****** към РУ - Ардино при ОДМВР -
Кърджали, са били възложени функции по общо ръководство, организация и контрол
на дейността на Районно управление - Ардино, за периода от 23.11.2018 год. до
03.12.2018 год. включително.
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на Заповед №238з-124 от 14.12.2018
год., относно възлагане на функции по ръководство на държавен служител от Районно
управление - Ардино, издадена от началника на Районно управление - Ардино към
ОДМВР - Кърджали, с която, на *** И.С.Ф. - ****** към РУ - Ардино при ОДМВР -
Кърджали, са били възложени функции по общо ръководство, организация и контрол
на дейността на Районно управление - Ардино, за периода от 19.12.2018 год. до 31.12.2018
год. включително.
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на Заповед №238з-65 от 19.06.2019
год., относно възлагане на функции по ръководство на държавен служител от Районно
управление - Ардино, издадена от началника на Районно управление - Ардино към
ОДМВР - Кърджали, с която, на *** И.С.Ф. - *** към РУ - Ардино при ОДМВР -
Кърджали, са били възложени функции по общо ръководство, организация и контрол
на дейността на Районно управление - Ардино, за периода от 21.06.2019 год. до 04.07.2019
год. включително.
Преписи от настоящото решение, на основание чл.138,
ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, чрез Административен съд- Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок
от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: