РЕШЕНИЕ
№108/19.7.2018г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при секретар - протоколист
Искра В., като разгледа докладваното
НАХД № 186/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на Ф.К.Ф., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 11-01-10/02.06.2017
г., издадено от Директора на Агенцията
за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - София, с което за нарушение на чл. 10
ал. 1 на НАРЕДБА № 3 от 4.04.2005 г. за условията и реда за предоставяне на
средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии
във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони /отм./,
на основание чл. 32 ал. 1 т. 1 вр. чл. 35 ал. 1 от Закона за държавната
финансова инспекция е наложено административно наказание - глоба в
размер на 500 лева.
Въззивникът счита
издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като в
жалбата и допълнение към нея излага подробни доводи за това. Навежда твърдения
за допуснати в хода на административно – наказателното производство съществени
процесуални нарушения. В с.з. лично и чрез процесуален представител поддържа
жалбата и искането за отмяна на обжалвания акт. В допълнение на доводите за
това излага, че твърдяното нарушение е погасено поради изтичане на т. нар. абсолютна
давност, поради което счита, че е санкциониран в нарушение на закона.
Въззиваемата страна, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че констатациите на
наказващия орган относно извършването на нарушението и неговия автор са
правилни и обосновани и че при съставяне на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а сроковете са спазени. Намира, че
в случая е приложима специалната разпоредба на чл. 34 ал. 2 от ЗАНН, а не
разпоредбите на НК, касаещи абсолютната давност. Моли съда, да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна –
ДРП, не изпраща представител, не ангажира становище по жалбата.
След преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
По време на финансова ревизия, извършена в Община
Провадия от свид. И.Ж.И. съгласно Заповед № ФК-10-1384/16.11.2016 г., изменена
със Заповед № ФК-10-1554/30.12.2016 г. на Директора на АДФИ –било установено,
че на 23.07.2012 г. от Ф.Ф. в
качеството му на кмет на Община Провадия е наредил
плащане на целеви средства от държавния бюджет за субсидиране на
вътрешноградски превози за третото тримесечие на 2012 г.
в размер, който превишава сумата, съответстваща на нетния финансов ефект от
изпълнението на задължението за обществени услуги субсидии за пътнически
превози през месеците юли, август и септември 2012 г. в нарушение на чл.10
ал.1 на Наредба №3/04.04.2005г. за условията и реда за предоставяне на средства
за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във
вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони (отм.).
За
това нарушение на въззивника на 16.01.2017 г. бил съставен
АУАН №11-01-10, който му е връчен и срещу който депозирал
възражения.
Наказващия орган, след запознаване с издадения АУАН и
доказателствата към него, приел за доказани фактическите констатации, отразени
в акта, а възражението срещу него за неоснователно, поради което и издал
атакуваното пред съда наказателно постановление.
Така описаната фактическа
обстановка се приема за установена въз основа на кредитираните от съда като
безпристрастно дадени и резултат от непосредствени лични възприятия показания
на разпитания свидетел, както и от приложените по делото писмени доказателства.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл. 35 ал. 1 от ЗДФИ – Директора на АДФИ – София.
Като взе предвид, че въззивникът е санкциониран за нарушение, извършено на
23.07.2012 г. съдът намира, че към момента на издаване на обжалваното
наказателно постановление е била изтекла погасителна давност за
ангажиране на отговорността му, поради което същото е
незаконосъобразно и неправилно.
В ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл.34 и в чл.82.
Първият текст урежда случаите, при които административно-накзателното
производство въобще не се образува или образуваното се прекратява – когато
нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато
това е предвидено в закон или указ. Според същата норма, не се образува
административно- наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, като за митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени
видове нарушения срокът е две години от извършване на нарушението. Различен давностен
срок е предвиден в алинея 2, при конкретна хипотеза на чл.32, ал.1, т.1 от
Закона за държавната финансова инспекция. Според ал.3, образуваното
административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта.
От съдържанието на разпоредбите на чл.34 на ЗАНН може да се
направи еднозначен извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с
момента на съставяне на акта за установяване на нарушение, който поставя
началото на административно-наказателното производство в две хипотези – от
откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. В чл.34 от ЗАНН няма
разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, уреждаща абсолютната
давност. Всички разпоредби на чл.34 от ЗАНН, касаещи
административно-наказателното преследване, засягат единствено сроковете за
образуване на производството със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение.
Давността за наказателно преследване е период от време,
определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да
осъществи наказателно преследване. Наличието на специалната
норма на чл.34 от ЗАНН, уреждаща случаите, в които административно-наказателно
производство не би следвало да се образува, а образуваното такова да се
прекрати, не изключва прилагането в общия случай на срока на абсолютната
давност по чл. 81 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Ако се приеме
обратното, би означавало, че извършителят на административно нарушение се
поставя в по-неблагоприятно положение от извършителя на престъпление. В мотивите на съвместното тълкувателно решение на ВАС и
ВКС се прие, че един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на
правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност и в чл.34
от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК,
уреждаща абсолютната давност. Тази липса се преодолява с препращащата
норма на чл.11 от ЗАНН, като тази разпоредба препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс.
Според чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта,
обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този
закон не се предвижда друго.
Според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната
отговорност са три групи: първо – изключващи преследването и изтърпяването на
наказанието, сред които е смърт на субекта, давност, амнистия. Втората група са
обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна отговорност и третата
група са такива, които водят до освобождаване от изтърпяване на наказанието.
Давността попада в първата група и без съмнение представлява обстоятелство,
изключващо наказателната отговорност.
В глава ІХ от НК „Погасяване
на наказателното преследване и на наложеното наказание”, чл.79 предвижда, че
наказателното преследване се изключва когато е изтекла предвидената в закона
давност.
С оглед датата на извършване на нарушението и вида на процесното
наказание – глоба, на основание чл. 3 ал.2 от ЗАНН в настоящия случай приложима е хипотезата на чл.80 ал.1 т.5 от НК, според която
наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в
продължение на три години.
Съгласно чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването
на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока предвиден в чл. 80 от НК.
В случая административнонаказателното преследване е възбудено в
срок, но НП не е влязло в сила и към настоящия момент,
а съобразно чл. 81 ал. 3 във
вр. с чл.80 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването
на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по чл.80 ал.1 т.5 от НК, като този срок започва да тече съобразно ал.3
на чл. 80 от НК, от довършване на
деянието. В конкретния случай, то е довършено на датата, на която е извършено
– 23.07.2012 г. Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се
наказва с глоба, е четири години и шест месеца, съгласно приложимата
редакция на чл.80, ал.1, т.5 от НК и изтича на 24.01.2017 г. Наказателното постановление
е издадено няколко месеца след изтичането й, при което се явява
незаконосъобразно и неправилно, тъй като давността е обстоятелство, което
изключва административно – наказателната отговорност.
В горния смисъл са и постановените през настоящата година
решения от Административен съд – Варна по казуси, аналогични на настоящия.
Цитираните в представеното от процесуалния представител на въззиваемата страна
решения не се споделят от настоящия съдебен състав, още повече, че датират
далеч преди постановяването на Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015 година, ВКС /ВАС, ОС на НК и ІІ колегия на ВАС/.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63 ал. 1 изр. 1 пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-10/02.06.2017 г., издадено
от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция
/АДФИ/ - София, с което на Ф.К.Ф., ЕГН: ********** за нарушение на чл. 10 ал. 1
на НАРЕДБА № 3 от 4.04.2005 г. за условията и реда за предоставяне на средства
за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във
вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони /отм./, на
основание чл. 32 ал. 1 т. 1 вр. чл. 35 ал. 1 от Закона за държавната финансова
инспекция е наложено административно наказание -
глоба в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна
в 14 - дневен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: