№ 2118
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110113265 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД,
искова молба насочена против Т. Б. Я., ЕГН ********** / в качеството й на наследник
на Б. С. П., ЕГН **********/ с която са предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за заплащане на сумите както следва: 976.48лв. – доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., до топлоснабден имот с
абонатен № 328776, находящ се в /АДРЕС/, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 175.11лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 26.01.2022г., 22.24лв. – дялово
разпределение за периода м.01.2019г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 4.90лв. –
мораторна лихва за периода 03.03.2019г. – 26.01.2022г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът, като собственик на процесния
апартамент, има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи,
че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от “Б.“ О., в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б ЗЕ.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
В процесния случай предмет на исковото производство са задължения за
топлинна енергия, дялово разпределение и акцесорни претенции дължими се във
връзка с предоставени услуги до обект с абонатен № 328776, представляващ ап. №
25, находящ се в /АДРЕС/
Настоящият съдебен състав намира, че от страна на ищцовото дружество не се
доказа по делото наличието на един от кумулативно изискуемите се елементи от
фактическия състав на предявения иск, а именно ответникът Т. Б. Я. да има качеството
„потребител“ на топлинна енергия през процесния период за процесния обект с
абонатен № 328776, представляващ ап. № 25, находящ се в /АДРЕС/
От приобщените по делото писмени доказателства не може да се формулира
категоричен извод, че през исковия период Я. е била собственик или вещен ползвател
на процесния апартамент.
2
Не е спорно, че Т. Я. е единствен наследник на „Б. П., ЕГН ********* / починал
на 12.02.1997г. справка л. 44/.
След формулирано от ищеца искане с доклада по делото съдът е изискал от
Столична община, р-н „Средец“ да предостави документ за собственост за процесния
апартамент. В отговор от 11.08.2022г. /л. 110/ е постъпило становище от Столична
община – р-н „Средец“, с което се сочи, че за обект с абонатен № 328776,
представляващ ап. № 25, находящ се в /АДРЕС/няма съставени АДС и АОС.
От приложеното на л. 133 писмо от Агенцията по вписванията е видно, че след
извършена проверка в „Интегралната информационна система за кадастър и имотен
регистър“ не са се установили данни за вписвания, отбелязвания и заличавания по
отношение на процесния недвижим имот.
По делото е прието като доказателство писмо от Столична община, Дирекция
„Общински приходи“, Отдел „ОП - Сердика“ /л.136/, в което е посочено, че за периода
от 1998г. до настоящия момент като собственик е деклариран ответникът Т. Б. Я., ЕГН
**********. Ищцовото дружество изразява становище, че от посоченото
удостоверение се установява, че ответницата е собственик на процесния имот за
исковия период, съответно – че същата има качеството потребител.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното писмо не е предвиден в
закона способ нито за придобИ.не, нито за доказване правото на собственост върху
недвижим имот /в този смисъл решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4266/2008 г., IV ГО, Решение № 260072 от 6.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6609/2020
г/. Въпреки това съдът е длъжен да извърши съвкупна преценка на всички събрани по
делото доказателства, съобразявайки процесното писмо от Столична община. В
конкретната хипотеза от Столична община е представена единствено справка за
данъчно задълженото лице за имота, но не и данъчната декларация, въз основа на която
да може да се приеме, че ответницата извънсъдебно е признала пред съответните
органи, че е собственик или ползвател на имота. За пълнота следва да се посочи, че
съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ данъчно задължено лице е собственикът на
облагаеми с данък недвижим имот или вещен ползвател, но по аргумент от чл. 11, ал. 5
от ЗМДТ данъчно задължено лице може и да е лице, на което е предоставено
управлението на общински имот, а лице, на което е предоставено управлението на
имот, не във всички случаи попада в кръга на лицата – потребители на топлинна
енергия, предвидени в нормативната уредба. При липса на представена данъчна
декларация, носеща подписа на лицето, въз основа на която да се установи в какво
качество лицето декларира имота, не може да се направи категоричен извод, че
ответникът, в качеството му на собственик или вещен ползвател през исковия период е
притежавал качеството потребител на топлинна енергия.
За пълнота следва да се посочи, че декларирането на един имот като собствен
или съсобствен пред данъчните власти има само административноправно значение, но
няма гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или
прекратяването на правото на собственост върху същия. Правото на собственост
възниква по силата на предвидените в закона способи /чрез правна сделка, по давност,
или по други начини, определени в закона/ и се доказва със съответните документи,
удостоверяващи тези способи, каквито от страна на ищеца не са ангажирани по делото.
Наличието на собственическа обвързаност на ответника или учредено право на
ползване в негова полза не може да бъде изведено и от приложения списък на
живущите в процесния блок /копие л. 9 по делото/, доколкото същия не съдържа
информация, от която да се извлече връзка с процесното жилище, тъй като е изписано
само „живущите“, а не собствениците или етажни собственици, отделно липсват
каквито и да било данни за датата, на която е изготвен процесният списък, което е
пречка да се извърши преценка за относимостта му към исковия период. Настоящият
съдебен състав намира, че така представеният списък не може да представлява
самостоятелно основание, което да обуслови извода за наличие на собственически
3
права в полза на ответника или учредено в негова полза право на ползване на
процесния апартамент.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между
страните по делото.
По гореизложената аргументация съдът намира, че ищцовото дружество не
доказа по делото качеството „потребител“ на топлинна енергия за ответника през
исковия период, респективно исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна, поради недоказаност на един от кумулативно изискуемите се елементи
от фактическия й състав. Така установеното обуславя извода за неоснователност на
претенциите за незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за мораторна лихва.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД , ЕИК ******, срещу Т. Б. Я., ЕГН
**********, / в качеството й на наследник на Б. С. П., ЕГН **********/ искови
претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за заплащане на сумите както следва: 976.48лв. – доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., до топлоснабден имот с
абонатен № 328776, представляващ ап. 25, находящ се в /АДРЕС/, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, 175.11лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. –
26.01.2022г., 22.24лв. – дялово разпределение за периода м.01.2019г. – м.04.2020г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2022г. до
окончателно изплащане на сумата и 4.90лв. – мораторна лихва за периода 03.03.2019г.
– 26.01.2022г., като неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Б.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4