Р Е Ш Е Н И Е
№ 634
Гр.Пещера,31.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Атанаска Павлова
секретар Евелина
Генинска, като разгледа докладваното от съдия Павлова гр. дело №1486 по описа
за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Щ.Г.Ж., ЕГН **********, от гр. Пловдив, чрез
пълномощника си адвокат С.Й., със съдебен адрес:***, офис 9, против „ФАРМА ХИМВЕТ“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул.“Васил Левски“ № 3,
представлявано от Х. П. Б..
Твърди ищецът, че с ответника „ФАРМА ХИМВЕТ“ ЕООД имал
сключен трудов договор № 1/05.10.2015г., съгласно който изпълнявал длъжността-
пласьор стоки. По силата на този договор получавал основно трудово
възнаграждение в размер на 470.00 лева за 2015г., изплащано еднократно всеки
месец до 15- то число на месеца и окончателно до края на следващия месец,при
8-часов работен ден. Постъпил на работа на 06.10.2015г. Когато настъпило
времето за изплащане на трудовото му възнаграждение, работодателят му заявил,
че не може да му го изплати,тъй като фирмата сега започвала да се развива,
помолил го да изчака малко и се договорили да му заплаща процент от продажбите.
Това продължило до датата, на която бил съкратен, а именно- 20.10.2018г. През
целия този период, когато идвало времето за заплата, работодателят го уверявал,
че ще си получи възнаграждението, но по-късно. На 01.01.2017г. бил преназначен
с допълнително споразумение към трудов договор № 1/05.10.2015г. , като
заплатата му била увеличена от 470,00 лева на 500,00 лева. Твърди, че през
цялата 2017 година не получил трудовото си възнаграждение. Работодателят го уверявал, че след няколко месеца като
потръгнела работата щял да му плати. Продължавал да получава процент от
продажбите, като това се случвало и с други негови колеги. През месец януари на
2018 г. подписал ново споразумение за увеличаване на заплатата му на 510,00
лева. На 19.10.2018г. получил Заповед № 10/19.10.2018г. , с която на основание
чл. 328, ал. 1т.3 от КТ работаделят му прекратявал трудовия договор поради
намаляване обема на работа. Поискал да му платят неплатените възнаграждения, но
му казали, че когато идва да си вземе трудовата книжка, ще му ги платят. Но
това не станало. Нямал копия нито на трудовия договор, нито на допълнителните
споразумения, като от фирмата му
предоставили екземпляр без подписи.
Отправил бил и сигнал до Инспекция по труда Пазарджик
за неплатените му възнаграждения и обезщетение за отпуск.
Твърди, че не са му платени възнаграждения за месеците
– октомври, ноември и декември на 2015 година в размер на 470,00 лева месечно,
за месеците от януари 2016 г. до януари на 2017 година или за 12 месеца по 470,00 лева месечно, за месеците от януари
2017 година до януари на 2018 година или за 12 месеца по 500 лева месечно, и от
януари до октомври на 2018г. включително по 510,00 лева месечно.
Така за периода от 06.10.2015г.-30.12.2015г. дължимата сума била в размер на 1 410,00 лева,
за периода от 01.01.2016г. до 30.12.2016г. дължимата сума е в размер на 5
640,00 лева, за периода от 01.01.2017г. до 30.12.2017г. дължимата сума е в
размер на 6000,00 лева, за периода от 01.01.2018г. до 20.10.2018 г., дължимата
сума е в размер на 5100,00 лева, или обща сума от неплатени възнаграждения в
размер на 18 150,00 лева, както и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за целия период от 2015г. до
20.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане.
С уточняваща молба,
ищецът твърди, че от месец октомври на 2015г. до октомври на 2018г. не е
ползвал платения си годишен отпуск. Твърди ищецът, че е работил по трудов договор и е натрупал стаж от 3 години и 15 дни, като твърди че за този
стаж му се полагат 62 дни платен годишен отпуск. Твърди, че размерът на
обезщетението е в размер на 26.84 лева ,
изчислено върху месечната заплата в
размер на 510 лева за последния отработен месец. Претендира обезщетение на
основание чл.224 от КТ в размер на 1664,21 лева за 62 дни. Прави оттегляне на въпроса
си за мораторна лихва поставен с искането за счетоводната експретиза, като не я
поддържа. Моли ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата в размер на 18 150
лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от
06.10.2015г. до 20.10.2018г., както и
сумата от 1664,21 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 62 дни , ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане, както и да
заплати направените по делото разноски.
Прави доказателствени искания.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв
от ответника„ФАРМА ХИМВЕТ“ ЕООД. Оспорва по основание предявените искове.
Твърди, че
безспорно с ищеца бил сключен трудов договор за неопределено време - №
1/05.10.2015г. , като същия постъпил на работа на 06.10.2015г. Длъжността,
която заемал била „ пласьор на стоки“, с работно време –пълно, при 8-часов
работен ден, с място на работа „Фарма Химвет“
ООД, с основно месечно възнаграждение в
размер на 470 лева, което следвало да се изплаща от 25-30 число на месеца.
Твърди, че
ищецът е получавал трудовото си възнаграждение, като не е имало уговорка да
получава процент от продажбите. Твърди, че ищецът е ползвал платения си годишен
отпуск, поради което няма основание да претенидра обезщетение за него. Твърди,
че правото му било погасено по давност съгласно чл. 176 а ал.1 от КТ.
Също така излага, че ищецът бил ползвал отпуска си
като в подкрепа на това твърдение, сочи заповеди на работодателя за разрешаване
на заползване на платен годишен отпуск.Ето защо моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В
проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, поддържа исковата си
молба и чрез процесуалния си представител
уточнява, че е допуснал техническа грешка в исковата молба, където е посочил „получавах
…470 лева“ за трудово възнаграждение през 2015г., като следва да се счита, че
следвало да получава трудово възнаграждение в размер на 470,00 лева. Поддържа
исковата си молба, в представените в съдебно заседание оригинали на платежни
ведомости, твърди че подписът не бил негов, като не се е подписвал той във
ведомостите. Ищецът чрез повереника си
поискаха откриване на производство по оспорване на истинността на документ
досежно подписа на ищеца в платежните ведомости от м. октомври на 205г. до м. октомври на
2018г., като беше открито такова на основание
чл. 193 от ГПК. Моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски в
приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
се представлява от адв. А. и адв. Д., която се явява в първото по делото заседание и моли
съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни, като претендират
разноски.
В предоставения от съда срок за депозиране на писмени
защити такива не са постъпили в срок от страните по делото.
Съдът,
след като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията
на ответника и като обсъди събраните по
делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От приетите по делото писмени
доказателства- Трудов договор № 1/05.10.2015г., длъжностна характеристика, уведомления
по чл. 62 ал.5 от КТ до НАП , трудова книжка, допълнително споразумение към
трудов договор № 1/ 05.10.2015г.,заповед №10/19.10.2018г., се установява, че
ищецът е постъпил на работа на 06.10.2015г. при ответника, изпълнявал е
длъжността „пласьор на стоки“, при 8-часов работен ден, с основно месечно възнаграждение в размер на
470,00 лева, изплащано ежемесечно от 25-30 число на следващия месец.
Трудовият договор е сключен за неопределено време. Като в допълнителното споразумение към трудов договор
от 01.01.2018г. е договорено трудово
възнаграждение в размер на 510 лева и допълнително възнаграждение за прослужено
време съгласно чл. 3 от Наредбата за допълнителните и други трудови
възнаграждения.
Трудовото правоотношение е прекратено на
20.10.2018г. поради намаляване обема на работа, на основание чл. 328,ал.1т.3 от КТ, без каквито и да било други мотиви.
Видно
от трудовата книжка на ищеца първоначално при сключване на трудовия договор,
възнаграждението му е било 470 лева, впоследствие е преназначен на 01.01.2017г.
с основно месечно възнаграждение в размер на 500 лева , а от 01.01.2018г. – 510
лева.
Видно от приетите по делото Заповеди по чл. 155 от КТ
/ за разрешаване на платен годишен отпуск/ № 3/20.11.2015г., №1/22.08.2016г., №2/17.10.2016г.,№3/21.11.2016г.,№4/09.05.2017г.,№5/03.11.2017г.,№8/09.07.2018г.,
на ищеца е било разрешено да ползва платен годишен отпуск в размер на 55 дни.
От приетите по делото оригинали на
разчетно –платежни ведомости за заплати, изготвени от ответника, се установява,
че за периода от м.октомври на 2015г. до м. октомври на 2018 година включително
в същите има положен подпис срещу името на ищеца Щ.Ж. за получавано от него
трудово възнаграждение.
От допусната съдебно графологична/почеркова/
експертиза- основна и допълнителна, приети в о.с.з. и неоспорена от страните, се установи, че във
всички ведомости за заплати за процесния период от м.октомври на 2015г. до м.
октомври на 2018 година включително има положен подпис срещу името на ищеца Щ.Ж.,
но той не принадлежи на ищеца Ж., а на друго лице. Като експертът поясни, че
подписите са на едно и също лице, но не и на ищеца. Експертът в съдебно
заседание уточни, че е допуснал техническа грешка в заключението като вместо да
посочи ведомости за заплати от „януари на 2016 година до октомври на 2018
година“ , погрешно е посочил „януари на 2016 година до октомври на 2015 година“.
Същият ясно и недвусмислено е визирал задачата на експертизата от октомври на 2015 година до октомври на 2018 година, поставена
му от съда, като и е изследвал подписите именно в този период, видно от
приложенията към експертизата. Като експертът е установил и че ведомостите за
м. октомври , ноември и декември на 2015 година не са били представени и затова
е дал отговор за периода от м.януари на 2016 година до м. октомври на 2018
година включително. С допълнително заключение и след запознаване с оригиналите на
ведомостите за заплати за този период - за м. октомври, ноември и декември на
2015 година, е дал допълнително
заключение, че отново подписа не е положен от ищеца Щ.Ж..
От допусната и приета по делото
съдебно -счетоводна експертиза, приета в
о.с.з. и неоспорена от страните по делото, се установи, че за периода от м.октомври
на 2015г. до м. октомври на 2018 година включително на ищеца Щ.Ж., се е дължало
брутно трудово възнаграждение в размер на 18 166,69 лева, като за
2015година е в размер на 1345,91лева, за 2016г. е 5645,58 лева, за 2017 г. е 6042,00
лв.,за 2018г. е 5133,20 лева, като в последния месец- октомври на 2018г.е било
начислено и обезщетение по чл. 224 от КТ- за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 149,52 лева за 6 дни. Само брутното трудово възнаграждение е в
размер на 18 017,17 лева. Експерта на място е констатирал, че във
ведомостите за заплата за всеки месец има подпис на работника. Също така
експерта е посочил и че ищецът е ползвал платения си годишен отпуск, като е дал
в таблица полагащия му се отпуск за всяка година в процесния период, както и
ползваните от него дни. Така за 2015година е имал право на 5 дни отпуск и ги е
ползвал , за 2016 година е имал право на 20 дни и е ползвал същите, за 2017
година е имал право на 20 дни и е използвал същите, и за 2018 година е имал
право на 16 дни, а е ползвал 10 дни, като са му останали 6 дни неизползван
платен годишен отпуск. Като експерта е изчислил, че полагащия му се отпуск в
периода е бил 61 работни дни, като работодателя му е разрешил да ползва 55
работни дни.
По делото са разпитани свидетелите – Петър Узунов, М.
Симеонова и Салим Юсеинов.
Св. Петър Узунов познава ищеца, твърди, че били
колеги- той работел в едната от двете фирма на Бойкинов- „Джортани“, а ищеца
във „Фарма Хемвет“.Твърди, че не бил получавал заплата, както той така и ищеца,
а тя следвало да бъде в минимален размер.Твърди, че двамата си споделяли за
парите, и твърди че на ищеца му били давали някакъв процент от продажбите, а не
заплатата през всичките години.
Св. М. Симеонова, работник във фирма „Джортани“,
твърди, че двете фирми „Джортани“ и „Фарма Химвет“ ползвали един и същи
производствен обект. Твърди, че доколкото знае двете фирми процедирали по един
и същи начин със заплащането, а именно всеки петък им дават част от
заплащането. Плащало им се в брой. Твърди че е виждала ищеца, но не го
познавала лично. Твърди, че за заплатата се разписвали всеки месец във
ведомост.
Св. Салим Юсеинов, работи като чистач във фирма „
Фарма Химвет“, като твърди че откакто е започнал работа, е получава минималната
работна заплата. Твърди, че си получавал заплатата на точната дата. Твърди, че
всеки месец се подписва във ведомостите.
Съдът
кредитира показанията на св. Юсеинов, досежно обстоятелството, че при
получаването на работната заплата ежемесечно следвало да се подписва във
ведомост, като по отношение на св. Узунов и св. Симеонова, то те са полагали
труд при друг работодател, поради което съдът не кредитира показанията им досежно практиката
за заплащане на трудовото възнаграждение при ответника.
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът съобрази следното:
Предявени са два иска – за плащане на дължимо, но
неплатено трудово възнаграждение в периода от 06.10.2015 година до 20.10.2018
година на основание чл.242 във вр. чл.128 от КТ и неизползван платен годишен отпуск за периода
от 06.10.2015 година до 20.10.2018 на
основание чл. 224 от КТ.
С оглед на проведеното оспорване на документ по реда
на чл. 193 от ГПК- а именно на разчетно платежни ведомости за заплати за
периода от м. октомври на 2015 г. до м. октомври на 2018 година включително,
водени при ответника „Фарма Химвет“ ООД,
касателно подписа на ищеца Щ.Ж.,
приема същото за успешно проведено и за доказано.
Съгласно
императивното правило на чл. 270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по
писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане
на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог на
посочената от него банка. Изплащането на дължимото трудово възнаграждение може
да се удостовери с подписа на работника или посочено от него лице във ведомост,
в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Нормата
на чл. 270, ал.3 от КТ е императивна, поради което следва да се приеме, че
писмената форма на документа, удостоверяващ изплащането на трудовото
възнаграждение на работника или служителя е форма за доказване. От
представените по делото доказателства безспорно се установява, че във
ведомостите за заплати има подпис на получил сумата, но той не принадлежи на
ищеца Ж.. По аргумент от противното, трудовото му възнаграждение на ищеца за
процесния период не е било платено/ „ който плаща зле, плаща два пъти“/. В случая ищеца твърди, че е получавал процент
от продажби, което пък се оспори от ответника, но по делото не се събраха
доказателства за тези обстоятелства, поради което и съдът не ги разглежда. В
тежест на ответника е да докаже, че е платил трудовото възнаграждение на ищеца,
което в случая не се доказа.
Предвид на което претенцията на ищеца в тази част се
явява частично основателна. Ищецът е претендирал за м.октомври, ноември и
декември на 2015г. по 470 лева, или 1410,00 лв., като експерта дава заключение
в размер на 1345,91лв.; за периода 01.01.2016г. -31.12.2016г. претендира
5640,00 лева като експерта дава заключение в размер на 5645,58лв.,; за периода
от 01.01.2017- до 31.12.2017г. ищеца заявява претенция от 6 000 лева, като
експерта дава заключение в този период в размер на 6042,00лв., и за периода от
01.01.2018г. до 20.10.2018г. ищеца претендира
5100,00 лева, а експерта дава заключение за 4983,68лв. Ето защо предвид липса на искане за изменение
на иска, следва да му се присъди сума в общ
в размер на 17 969,59лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на завеждане на исковата молба -09.11.2018г.
По отношение на претенцията за платен годишен отпуск,
то експерта по ССчЕ е установил, че на ищеца се дължи такова обезщетение за 6
дни. От приетите по делото заповеди за разрешаване ползването на платен годишен
отпуск, се установи, че на ищеца са му били разрешавани да ползва дни от
платения му годишен отпуск за периода от м.октомври на 2015г. до м. октомври на
2018г., в случая тежестта на доказване е на ищеца, който не доказа
претендирания от него размер за 62 дни платен годишен отпуск. Предвид и че експерта
в.л. Цв.К. дава заключение, че на ищеца са се полагали 61 дни платен годишен
отпуск и като се вземе предвид ползвания отпуск за периода в размер на 55 дни
разрешени от работодателя по чл.155 от КТ, то са му останали неползвани 6 дни
от платения му годишен отпуск. Обезщетението е било начислено във ведомостта за
последния месец -октомври на 2018 година и включено заедно със трудовото
възнаграждение, 149,52 лева плюс 338,60 лева за заплата, и предвид заключението
на почерковата експертиза, че ищецът не се е подписвал срещу „получаваните“ от
него суми по трудовия договор в разчетно платежните ведомости, то иска следва
да бъде уважен до размера от обезщетение за 6 дни неизползван платен годишен
отпуск за 2018 година в размер на 149,52 лева, като до претендирания размер от
62 дни в периода от 06.10.2015 г. до 20.10.2018г. и за разликата до
1664,21лева, следва да се отхвърли като недоказан.
Съдът намира за неоснователно възражението за изтекла
погасителна давност не само за
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, но и за трудовото
възнаграждение, тъй като същото се погасява със специалната тригодишна давност по
чл. 111 б.а от ЗЗД/чл.358 КТ/, която към момента на подаване на исковата молба
не е изтекла. Размерът на неизползвания платен годишен отпуск, за който се
дължи обезщетение по чл. 224 от КТ се определя към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, при съобразяване с разпоредбата на чл. 176а, ал.1 от КТ. Съгласно същата правото
на отпуск се погасява с изтичането на две години, считано от края на
календарната година, за която се полага. В случая експерта е посочил, че
платения годишен отпуск е бил използван в годината, за която се е полагал или
най –късно в следващата, съобразно заповедите на работодателя, единствено за
2018 година са останали 6 дни, които не са били използвани.
Предвид изхода на делото, страната, имаща право на разноски
– ищецът е представил доказателства за направени такива и списък на разноските, както и списък на разноските
е представил и ответника, по отношение на които е направено възражение за прекомерност
от страна на ищеца.Ето защо при съобразяване на разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т.1
предл.последно във вр. ал.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид направените разходи и уважената
част от исковете, то на ищеца по компенсация следва да се присъдят разноски в
размер на 244,21 лв., а в тежест на
ответника остават разноските в полза на Районен съд Пещера за експертиза
съобразно уважената част от исковете в размер на 626,43 лева, както и
съответната държавна такса върху уважения
размер от исковете в размер на 768,78 лева.
По
изложените съображения, ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ФАРМА ХИМВЕТ“ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес науправление в гр.
Пещера, ул. „Васил Левски“ № 3, представлявано от Управителя Х. П. Б., ДА
ЗАПЛАТИ на Щ.Г.Ж. от гр. Пловдив, ЕГН **********, дължимо, но неплатено трудово
възнаграждение на основание чл. 242 във вр чл. 128 от КТ за периода от 06.10.2015г.
до 20.10.2018г. в размер на 17 969,59лв, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -09.11.2018г.
до окончателното плащане, като отхвърля иска до претендирания размер от
18 150 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
„ФАРМА ХИМВЕТ“ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес науправление в гр.
Пещера, ул. „Васил Левски“ № 3, представлявано от Управителя Х. П. Б., ДА
ЗАПЛАТИ на Щ.Г.Ж. от гр. Пловдив, ЕГН ********** обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск на основание чл. 224 от КТ за 6 дни през 2018 година в размер на 149,52 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-09.11.2018г. до
окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата до претендирания
размер 1664,21 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
„ФАРМА ХИМВЕТ“ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес науправление в гр.
Пещера, ул. „Васил Левски“ № 3, представлявано от Управителя Х. П. Б., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата,
следващата се държавна такса в размер 768,78 лв.и разноски в размер на 626,43 лева
по сметка на РС Пещера, както и 5.00 лева при евентуално служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ФАРМА ХИМВЕТ“ ООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес науправление в гр. Пещера, ул. „Васил Левски“ № 3,
представлявано от Управителя Х. П. Б., ДА ЗАПЛАТИ на Щ.Г.Ж.
от гр. Пловдив, ЕГН **********
по компенсация
сторените по делото разноски за адвокатски
хонорар в размер на 244,21 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: