Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 05.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 203 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Д.М.Д. ***, депозирана чрез адвокат Б.Г.от
Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260172/17.06.2021г. на Районен съд
– Шумен, постановено по ВНАХД № 149/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 26-60/03.12.2020г. на началника
на отдел „Рибарство и контрол“ - Централен Дунав със седалище гр. Русе, към
Главна Дирекция „Рибарство и контрол“, при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, с което на
основание чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на Д.М.Д.
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи,
че не е извършил виновно вмененото му нарушение. В условията на евентуалност
поддържа становището за „маловажност“ на поведението му. С оглед на това
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно
постановление. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответната страна, ИА
„Рибарство и аквакултури“, Отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“, гр.
Русе, представя писмени бележки, в които обективира теза за неоснователност на
касационното оспорване. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована,
не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 21.10.2020г.около
10.20 часа при извършване на проверка от служители към отдел „Рибарство и
контрол - Централен Дунав“, област Шумен към ИАРА в района на язовир „Соара“ в
землището на с. Мараш, област Шумен било извършено наблюдение с бинокъл. Било
установено, че Д.Д. извършва риболов чрез мрежени уреди, намиращи се в работно
положение, като в момента на проверката ги изваждал от язовира.
В същото време било
констатирано, че язовир „Соара“ не е
регистриран по чл. 25 от ЗРА. По време на проверката били установени и иззети
10 броя хрилни мрежи с обща дължина 600 метра и 60 кг. каракуда. На Д. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №В0016351 от
21.10.2020г., в който било посочено, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА. Актът за установяване на
административното нарушение бил съставен в присъствие на нарушителя и подписан
от него, след като изложил под формата на възражения, че бил нает от
собственика на язовира да му извади риба с негови мрежи и че не е знаел, че
няма нужните разрешителни. Впоследствие
се възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН депозирал
допълнителни писмени възражения, в които излага, че язовир „Соара“ разполага с
Разрешително за ползване на воден обект №24/19.10.2020г., издадено от зам.кмет
ИР на Община Шумен, като след издаването му е била инициирана процедура по
вписване на „Хемус Консулт БГ“ ЕООД в регистъра към ИАРА, съгласно разпоредбата
на чл.25 от ЗРА. Твърди, че към момента на извършване на риболова не знаел, че
язовира няма нужната регистрация, поради което счита, че няма вина за
извършеното деяние.
Въз основа на така
съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление. Намерената
и иззета по време на проверката риба от вида „каракуда“ с тегло 60 кг с Договор
за дарение била предадена като дарение на Защитено жилище за лица с психични
разстройства №2, гр. Смядово.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяната на правораздавателния акт. След анализ
на приобщените доказателства, съдебният състав формирал и извод, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, при ясното
съзнание, че не притежава нужната регистрация по чл. 25 от ЗРА за извършване на
риболов чрез мрежени уреди, като такава не е притежавало и дружеството,
стопанисващо водния обект. По тези съображения съдът потвърдил оспореното пред
него наказателно постановление, приемайки, че деятелността не разкрива белезите
на „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната инстанция
споделя мотивите на въззивния съд за законосъобразност на наказателното
постановление, както поради липса на допуснати процесуални нарушения, така и
поради съставомерност на административното нарушение, въз основа на събраните
пред предходната инстанция писмени и гласни доказателства. Приетата от районния
съд фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, като правилно съдът е анализирал всички доказателства по
делото поотделно и в съвкупност.
Установено е по делото, че отговорността
на касатора е ангажирана за това, че е извършвал риболов с мрежени уреди в
язовир „Соара“, нарушавайки правилото на
чл. 39а, ал. 1 от ЗРА. В посочената като нарушена разпоредба на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, е въведена забрана за
риболов с мрежени риболовни уреди в обектите по чл. 3, ал. 1, с изключение на
риболова, извършван във водите на Черно море и река Дунав, при условията на чл.
17, и от лица, регистрирани по реда на чл. 25, а именно във водните обекти, за
които е извършена регистрацията. Безспорно е в случая, че язовир „Соара“ е
изкуствен воден обект по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА, както и че не са
налице изключенията по т. 1 и т. 2 на чл. 39а, ал. 1 ЗРА, тъй като водният
обект е различен от посочените в т. 1, а по делото няма твърдения, нито са
представени доказателства Д. да е бил надлежно регистриран по реда на чл. 25
ЗРА. При това положение, по отношение на касатора е приложима забраната по чл. 39а, ал. 1 ЗРА. От показанията на
свидетелите П.П.и С.И.– очевидци на извършването на нарушението, се установява
по безспорен начин, че касаторът е осъществил риболов по смисъла на § 1, т. 26
от ДР на ЗРА, съставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл. 39а, ал. 1 ЗРА и основание за налагане на
административно наказание по чл. 73, ал. 1 от ЗРА. Правилно съдът е кредитирал изцяло
техните показания. Резонно съдебният състав не е кредитирал в тяхната цялост
показанията на свидетеля С.М., доколкото твърдението на М., че касаторът е бил
нает от него за извършване на посочената дейност и че последният не е знаел, че
дружеството няма регистрация не се подкрепят от останалия доказателствен
материал, като по делото липсват надлежни доказателства, установяващи наличие
на договореност между дружеството, стопанисващо водния обект – „Хемус консулт БГ“
ЕООД и санкционираното лице, които да водят до извода, че последният е бил нает
или ангажиран с посочената дейност. Поради това показанията на М. в тази им
част следва да бъдат разглеждани като част от защитното поведение на
привлеченото към отговорност лице. С оглед на изложеното, съдът приема, че са
били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на касатора за
виновно осъщественото от него правонарушение.
Правилна е и преценката на районния
съд, че не са налице условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Административното
нарушение, което по своите елементи изпълва състава на посоченото със
санкционния акт, не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от същия вид, доколкото по делото липсват
каквито и да било смекчаващи отговорността обстоятелства. Доводите в
касационната жалба, че не са установени предишни нарушения на ЗРА не
обосновават наличието на „маловажен случай“. Това обстоятелство, обаче правилно
е взето предвид от наказващият орган при определяне размера на наложената глоба
в предвидения от законодателя минимален размер по чл. 73, ал. 1 от ЗРА от 1000
лева и същата е съобразена с изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Съгласно чл. 27,
ал. 5 от ЗАНН, не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер
на наказанието глоба, поради което за съда не съществува правна възможност да
редуцира определения от наказващия орган размер на наказанието, под
законоустановения минимум.
Предходният съдебен
състав е формирал аналогични изводи, което е довело до постановяване на
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Отменителната претенция на касатора се явява неоснователна и не може да бъде
удовлетворена.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260172/17.06.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 149/2021г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 05.10.2021 г.