Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през 2019
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 78 по описа за 2019 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 521214 от 31.10.2018
г., постановено по гр.д. № 22670/2017 г. на СРС, 25 състав, е отхвърлен
предявеният от М.И.Л. срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че М.И.Л.
не дължи на „ЧЕЗ Е.Б." АД сумата от 1210.91 лв., представляваща стойност
на потребена електроенергия, начислена едностранно като корекция за минал
период въз основа на констативен протокол № 1016548/07.02.2017 г., относима за
имот, находящ се в с. Нови Хан, ул. „*******. С решението ищецът М.И.Л. е
осъден да заплати на ответника „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 400 лв. - разноски по делото.
Решението
е обжалвано от ищеца
М.И.Л., чрез адв. К.Б., с
искане за отмяната му и уважаване на иска. Излагат се доводи за неправилност на
решението поради необоснованост на формираните от СРС
изводи и нарушения
на материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният
съд неправилно приел, че след като била открита партида на ищеца с кл. №
300113125057 при ответника, то следвало, че между страните било налице валидно
облигационно правоотношение, свръзано с доставката на електрическа енергия. На
следващо място, неправилно СРС приел, че в чл. 24 от общите условия на
ответника бил предвиден ред за уведомяване на потребителя за извършената
корекция, като такъв ред не бил предвиден и в разпоредбите на чл. 17, чл. 18 и
чл. 49 от цитираните общи условия. Отделно от това, жалбоподателят не бил и
фактически уведомен за извършената корекция. Ето, защо иска от въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски за
първоинстанционното и въззивното производство.
Въззиваемата
страна -
„ЧЕЗ Е.Б." АД, оспорва
жалбата с писмен отговор,
чрез юрк. Д.И., с доводите, че
решението не страда от сочените в жалбата пороци. Намира
изводите на първоинстанционния съд за правилни и
съобразени със закона. Възразява срещу твърденията на ищеца, че същият не бил
потребител на електрическа енергия и че липсвала облигационна връзка между него
и ответника. Поддържа, че в клаузите на общите условия на „ЧЕЗ Е.Б." АД
съществувал ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и доводите на насрещната страна, съгласно чл. 269 ГПК,
намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл. 236 ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената
с исковата молба претенция.
При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните
части, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е
приел, че искът е неоснователен, по правни съображения,
че са налице всички предпоставки за възникване правото на едностранна корекция,
като между странтие е възникнало и съществувало валидно облигационно
правоотношение с източник договор за продажба на електрическа енергия, като на
07.02.2017 г. на средството за търговско измерване, монтирано в процесния имот,
била констатирана промяна в схемата на свързване. Приел е още, че
математическата правилност на изчисленията се установявала от заключението на
СТЕ, а възражението за метрологична негодност на електромера останало
недоказано от ищеца. Посочил е, че редът за уведомяване на потребителя за
извършената корекция бил уговорен в чл. 24 от общите условия на ответника, като
в изпълнение на уговореното потребителят бил уведомен с писмо с приложен
констативен протокол, изпратено на 20.02.2017 г.
Първоинстанционното
решение е неправилно, като съображенията за това са следните:
Налице е установена съдебна практика /напр. Решение № 111/17.07.2015
г. по т.д. № 1650/2014 г. ВКС, I ТО, Решение №
173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. ВКС, II
ТО и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. №
2605/2014 г., ВКС, I ТО/ според която със ЗИД
на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на
одобрени правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение
на електроразпределителното
дружество: 1/ да създаде правила за измерване на количеството
електрическа енергия със съответно на новата законова уредба, въведена със
ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържание /в случая такива
са създадени - цитираните по-горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./ и 2/ да
създаде общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на
електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки. Възлагане тежестта на доказване на правото на извършване на корекция на
ответното дружество е указано с доклада на съда.
В
разглеждания случай, обаче, ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест за установяване елементите на фактическия състав на
претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката
на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира доказателства в
посочения по-горе смисъл. Такива са били оплакванията на ищеца
както с исковата молба, така и с въззивната жалба, при което въззивният съд
следва да прецени дали такъв ред има предвиден. Ответната страна нито е
релевирала твърдения, нито е
ангажирала доказателства за
изменението на действащите общи условия или за влизането в сила на нови общи
условия, които да предвиждат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки /като в тази връзка следва да бъдат съобразени и мерките за
защита на потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите
правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана със
ЗЕ/, следователно и при прилагане
неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса доказване
следва извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови
Общи условия или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, тъй като в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ ОУ-059/07.11.2007 г., не съдържат клауза, която да урежда
реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършването на
корекция на сметка. Клаузите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ не отговарят
на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в тях е предвидено
единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента
за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан редът, по който
следва да стане това. Клаузата на чл. 49 от общите условия също няма значение
на определяне на ред за уведомяване на клиентите, тъй като определя само кои са
адресите за кореспонденция между страните.
С оглед
на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая не се установи да
е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител на
електрическа енергия да коригира сметката на клиента при доказано неточно
отчитане на потребената енергия, тъй като не се доказа той да е изпълнил
задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да приеме нови общи условия,
в чието съдържание да е предвиден ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция, доколкото в заварените общи условия такъв няма уреден. Това означава, че в тежест на ищеца не е възникнало
задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа
енергия, определена след извършена
корекция на сметката за минал период, което прави предявеният отрицателен
установителен иск изцяло основателен само на това основание.
По
изложените съображения се налага приемането на извод, че в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал
период.
Ето защо в случая не е необходимо да бъдат разглеждани
останалите, поставени от страните въпроси.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него - постановено
друго, с което предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/ М.И.Л. направените
разноски в първоинстанционното и въззивното производство за държавни такси в
общ размер на 82.40 лв. На основание чл. 78, ал. 1 вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв. В.В.Т. сумата от 514.76 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство /от които 200 лв. на
основание чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/,
както и на адв. К.И.Б. - сумата от 314.76 лв. за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Неоснователно
е възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като претендираното такова е в минималния размер, изчислен
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК настоящето решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 521214 от 31.10.2018 г., постановено по гр.д. № 22670/2017 г. на
СРС, 25 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М.И.Л., с ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ Е.Б.“
АД, ЕИК*******, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М.И.Л. не дължи на „ЧЕЗ Е.Б." АД сумата
от 1210.91 лв., представляваща стойност на потребена електроенергия за периода 10.11.2016
г. - 07.02.2017 г., начислена едностранно като корекция за минал период въз
основа на констативен протокол № 1016548/07.02.2017 г., относима за имот,
находящ се в с. Нови Хан, ул. „*******.
ОСЪЖДА
„ЧЕЗ
Е.Б.“ ЕАД, ЕИК*******, с адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес
Център, да заплати на М.И.Л., с ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 82.40 лв., представляваща държавни такси за първоинстанционното и въззивното
производство,
както и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. В.В.Т., ЕГН **********, сумата
от 514.76 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство и на адв. К.И.Б., ЕГН ********** - сумата от 314.76 лв. за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
/о.м./
Особено
мнение на мл. съдия Кристиян Трендафилов, съдия – докладчик по в.гр.д. № 78/2019
г. по описа на СГС, II – Г въззивен състав.
Не съм
съгласен със становището на мнозинството по
въпроса относно правната същност на реда за уведомяване на клиентите за
извършената корекция като предпоставка за възникване правото на едностранна
корекция. Причините за това са следните:
С
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на
електрическа енергия следва да съдържат задължително ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. Подобно изискване е предвидено и в чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ.
Безспорно с така въведената законова регламентация е установено задължение за
доставчика на елекртическа енергия да предвиди в публично известните си общи
условия предварително оповестен ясен и конкретен ред, по който потребителите на
доставяната от него електрическа енергия ще бъдат уведомявани за извършените
корекции на техните сметки в съответствие с предоставеното правомощие по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ /отм./. Не може да бъде споделено,
обаче, становището, че предвиждането на такъв ред в общите условия представлява
предпоставка – част от необходимия фактически състав, който следва да бъде
завършен, за да възникне за доставчика правото на едностранна корекция. Такова
заключение не следва от цитираните по-горе законови разпоредби при тълкуване на
които се установява, че се урежда ред за уведомяване за вече упражненото от
доставчика право на корекция, а не че установяването на този ред представлява
предпоставка за възникване правото на корекция. Последното е предоставено на
доставчика по силата на новоприетата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
приетите въз основа на нея ПИКЕЕ и не зависи от съществуването в общите условия
на нарочно определен специален ред за уведомяване на потребителя. Не е аргумент
в тази насока и обстоятелството, че и двете разпоредби са приети със ЗИДЗЕ,
обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. – доколкото до датата на
влизането му в сила не е съществувал законоустановен ред за извършване на
корекцията, то с предвиждането му е необходимо да бъде уредено и задължение за
доставчика да уведомява потребителя за упражненото право. Това не означава,
обаче, че редът за уведомяване по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ обуславя по какъвто и
да било начин възникването или съществуването на правото на едностранна
корекция – такава връзка на обусловеност не следва от разпоредбите на ЗИДЗЕ.
На
следващо място цитираната законова разпоредба предвижда задължение за
предвиждане на ред за уведомяване на клиента, не и специална процедура под
формата на извънсъдебно рекламационно или друго производство, чието надлежно
извършване да обуславя възникването на вземането за корекцията. Целта на
разпоредбата е единствено клиентът да бъде уведомен, за да може да упражни
своевременно законоустановените си права и да организира защитата си, в случай
че счита корекцията за неправилна. В този смисъл, в чл.
17, ал. 2 от общите условия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е уредено задължението на дружеството да изготви справка за дължимите суми по корекцията и да
уведоми клиента в седемдневен срок за сумите, които последният дължи или ще му
бъдат възстановени със следващото плащане. С така уреденото задължение в общите
условия е постигната целта на изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ клиентът
да бъде уведомен за корекцията. Действително, цитираната точка от общите
условия не предвижда начина, по който това уведомяване ще се извърши – с
препоръчано писмо, електронно съобщение, нотариална покана и т.н. – но това
обстоятелство е ирелевантно, стига клиентът да е бил уведомен своевременно по
начин, който му позволява да се защити.
Поради тези причини намирам, че следваше да бъде разгледан по същество
въпросът, дали редът за извършване на корекцията е спазен, дали е налице
правилно изчислена корекционна сума, респективно дали начислената сума се
дължи.
Мл.
съдия: