Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 01.12.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №12597 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от М.Д.Д. срещу Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“АД и Б.Н.К., обективно съединени при условията на евентуалност искове с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД за сума в размер на 26 000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 18,08,2015год., около 18,30часа в гр.София, жк.“********, на ул.“П.П.“, сума в размер на 2429,58лв.-обезщетение за имуществени вреди /молба уточнение от 10,11,2016год./, както и обезщетение за забава за периода от момента на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Поддържа на 18,08,2015год. да е настъпило пътно-транспортно произшествие в гр.София, когато водачът на лек автомобил „Фиат Пунто“, с рег.№С ****** - Б.Н.К. нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП. Излага доводи деликтната отговорност на виновния водач да е застрахована при ответника З. „Б.В.и.г.“АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, поради което е налице интерес от предявяване на пряк иск срещу застрахователя. Вследствие реализираното пътнотранспортно произшествие на ищеца са причинени неимуществени и имуществени вреди описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Налице е постановление от 07.01.2016год. На СДВР – София, за извършено нарушение на чл.185, чл.175, ал.1, т.5 от ЗДВП. Поддържа в случай на неоснователност на исковата претенция срещу предпочитания ответник З. „Б.В.и.г.“ АД да бъде разгледана заявената при условията на евентуалност претенция срещу делинквента на основание чл.45 от ЗЗД.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Ответникът- З. „Б.В.и.г.“АД в указания
законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излагат съображения за
неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка гражданска отговорност. Оспорва механизма на пътнотранспортното
произшествие и поддържа да липсва противоправно деяние осъществено виновно от
водача на лек автомобил. В условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,
който е стоял на пътното платно на необозначено и разрешено за целта място-
нарушение на чл.113, ал.1 от ЗДВП. Релевира доводи, че не всички сочени от
ищеца вреди са в причинно-следствена връзка с инцидента. При условията на
евентуалност поддържа претендираното обезщетение да е прекомерно. Оспорва
претенцията за имуществени вреди с твърдение да не е доказано извършване на
разходи за медикаменти и лечение и необходимостта им с причинените травматични
увреждания. Оспорва дължимостта на лихва за забава върху претендираното
застрахователно обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне
на исковите претенции. Претендира разноски по делото.
Ответникът-Б.Н.К. оспорва основателността на
исковата претенция. Сочи да не е налице настъпило пътно транспортно
произшествие, в което да е участвал на посочената дата. Не оспорва да е
преминавал на посочената дата на мястото сочено от ищеца за възникване на
произшествие, но поддържа да не е налице пътен инцидент. Релевира възражение за
съпричиняване, тъй като пострадалия се е намирал безпричинно на пътното платно.
Оспорва да е осъществено противоправно деяние, предвид което не е налице
фактическия състав на правната норма съгласно чл.45 от ЗЗД. Твърди сочените в
ИМ вреди да не са в причинна връзка с твърдения инцидент. Поддържа да липсват
доказателства за извършени имуществени разходи, респективно настъпили имуществени вреди.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства –Констативен
протокол № К-674 от 18,08,2015год. се установява да е реализирано ПТП на
18,08,2015год., около 18,30часа, при което е пострадал пешеходеца М.Д.Д.,
поставена е работна диагноза контузия на
десен крак.
Видно от установеното в удостоверение рег.№Г 3870/24,03,2016год. и рег.№Г-9544/06,07,2016год.
на МВР, СДВР, Отдел Пътна полиция, съдът намира за установено, че другия
участник в пътно-транспортното произшествие реализирано на 18,08,2015год. е
водача на лек автомобил „Фиат Пунто“, с
рег.№******, а именно Б.Н.К., срещу който е издадено НП №15-4332-022864/07,01,2016год.
за извършено административно нарушение.
На основание чл.146 от ГПК с определение
постановено в открито съдебно заседание, проведено на 06.11.2017год., е прието
за безспорно между страните наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение
по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност за МПС Фиат Пунто, със
срок на застрахователно покритие към датата на събитието-18.08.2015год.
От изслушаното
по делото заключение на съдебно, авто-техническа експертиза се установява механизма
на ПТП, а именно на 18.08.2015год. е настъпило ПТП в гр.София, жк.Сердика при
движение на лек автомобил „Фиат пунто“ по ул.П.П., с посока от бл.22 в посока
бл.25 и в района на бл.24 реализира ПТП с намиращия се от дясно на автомобила
участник М.Д.. Пешеходецът не е пресичал, а се е намирал на пътното платна до
паркиран лек автомобил в района на бл.24. Касае се за автомобил с промяна на посоката
си на движение, при което с левите си гуми автомобила преминава през десния
крак на намиращия се на платното М.Д.. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лекия
автомобил, който с реакция да предотврати удар
с друго лице на пътното платно реализира ПТП с ищеца. Скоростта на
движение на лекия автомобил е била около 20-30км.ч., тъй като при по-висока
скорост ударът ще е върху цялото тяло на пострадалия. Посочения механизъм на
ПТП се установява и от изслушаните показания на свидетеля С.Д..Установява ищеца
да се е намирал до паркиран автомобил Опел, тъй като със свидетеля прехвърляли
части от автомобила.
От изслушаното заключение на съдебно-медицинска
експертиза, прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съдебния акт се установява, че ищеца е получил травматични увреди, които
кореспондират с механизма на ПТП, а именно –травма на дясно стъпало, изразяваща
се в контузия на палеца и на втория пръст на същото. В деня на процесното ПТП
ищецът е прегледан в спешен
травматологичен кабинет на ВМА София.
Назначен е студен компрес и е била направена
стегната имобилизираща превръзка
на „пръст за пръст“. Липсват данни за обсъждане и лекуване на лява лакътна
става. По повод оплаквания на ищеца за тръпнене на ходилата са назначени консултации със съдов
хирург и невролог и са дадени невропротективни медикаменти. Последващите
консултации са във връзка усложнение на диабета-диабетна полиневропатия и
появилия се епикондилит в областта на лява лакътна става с предписание на лекарствена
и физикална терапия.
Съдът намира диабетното заболяване при ищеца,
което не се спори да е диагностицирано на 21,08,2012год. да няма връзка с ПТП. Причинените
травми на ищеца няма как да повлияят на заболяването, което е генетично обусловено с прогресиращ ход, като влиянието
на ПТП, с оглед преживения стрес би могло да доведе единствено на
завишаване на кръвно захарните нива, но
не може да предизвика или влоши съществуващото заболяване, като този ефект би
могъл да настъпи и при клинично здрави индивиди.
Соченото в исковата молба травматично увреждане-радиален епикондилит на
лява лакътна става представлява остро
възпаление на един или два
епикондила на раменната кост в
непосредствена близост да лакътната става, но не ангажиращо я пряко. Причина за
възникване е претоварване и пренапрежение на мускулните групи на предмишницата и не може да се причини от
еднократна травма, а настъпването на такава може само да влоши рязко съществуващ вече такъв. Същото съдът намира да не е във връзка с ПТП, тъй като диагностицирането на
епикондилит при ищеца е от 25,03,2016год или 7 месеца след травмата. Травмата на
лакътната става, /с оглед ангажираните гласни доказателства, в които свидетелят
сочи, че ищецът се е свлякъл на земята/, е с характер на контузия с оток и хемартроза и временно
ограничение на движенията за срок от около 20 дни.
Ето защо се обоснова извод получените травми да са причинили само временно разстройство на
здравето неопасно за живота, с възстановителен срок от около 20 дни. При извършения личен преглед
на ищеца се сочи да са налице активни и пасивни
движения в пълен обем без функционален дефицит на дясно стъпало и лява
лакътна става. Липсват данни за настъпили усложнения или остатъчни последици от причинените
травматични увреди.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.С.Д., от които се установяват претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
Приложени са доказателства за
имуществени разходи –стр.42-52 от делото.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира да е осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил „Фиат Пунто“, а именно нарушение на разпоредбите на чл.5, ал.1 и ал.2, чл.20, ал.2 от ЗДВП, съгласно които водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, както и на чл.62 от ЗДВП, съгласно който в жилищната зона водачите на пътни превозни средства са длъжни да се движат със скорост не по-голяма от 20 km/h, като не поставят в опасност пешеходците и не създават препятствия за тяхното движение; Прзумпцията на чл.45, ал.2 от ГПК е необорена. Ето защо настоящия състав намира да е налице осъществен фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012-
II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди,
които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 4000.00лв. При определяне
на същите съдът съобрази вида на
причинените травматични увреждания – контузия на палеца и втория пръст на
дясното стъпало, причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, контузия на ляво стъпало и лява
лакътна става, за който няма данни за провеждано лечение и общия възстановителния
период за около 20дни, както и обстоятелството, че болките които е търпял
пострадалия са били най-интензивни след инцидента изпитвал затруднения с
ходенето, /но липсват данни за невъзможност пострадалия да се е обслужвал или
да е ползвал помощни средства/, преживения стрес от травмата, възрастта на
лицето и липсата на данни за усложнения или други остатъчни явления. СМЕ сочи
да е налице пълна подвижност на глезена на крака и лявата лакътна става, липсва
функционален дефицит. Съобразявайки изложените мотиви, икономическата
конюнктура в страната и нивата на застрахователно обезщетение към датата на
застрахователното събитие, съдът определи горния размер.
Възражението за съпричиняване
релевирано от ответника относно нарушение
на чл. 108, ал.1 от ЗДВП, съдът намира да е неприложимо, тъй като касае задължението
на пешеходците да се движат по тротоара или банкета, но в конкретната хипотеза
механизма на ПТП сочи ищецът да се е намирал на платното за движение поради
необходимост от пренасяне на вещи от автомобила. Не е налице и нарушение на
чл.113 от ЗДВП, доколкото сочената норма касае пресичане на платното за
движение, не се установява и пострадалия да е навлязъл внезапно на пътното
платно съгласно забраната на чл.114 от ЗДВП. Освен
изложеното в конкретната обстановка, с оглед нормата на чл.62 от ЗДВП в жилищната
зона, където не се спори да е настъпило ПТП действат
специални правила, а именно пешеходците могат да използват
за движение, а децата за игра пътя по цялата му широчина, без ненужно да пречат
на движението на превозните средства; Т.е. от установения механизъм на
ПТП относно местонахождението на пострадалия, съдът намира да не е налице
деяние допринесло за настъпване на инцидента.
Съобразно изложеното исковата претенция следва да бъде уважена в посочения
размер и отхвърлена за разликата като неоснователна.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -18,08,2015год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По имуществените вреди:
Исковата претенция за имуществени вреди е
неоснователна. Извършените разходи от ищеца
във връзка с издаване на съдебно медицинско удостоверение от 19.08.2015год. в
размер на 40,00лв. безспорно са направени по повод уврежданията пртърпени от
ПТП, но не представляват необходим разход във връзка с лечение и възстановяване
вследствие получените травматични увреждания, поради което не подлежат на
обезщетяване.
Неоснователна е и претенцията за имуществени вреди-разходи
за „гледане на болен“, за сума в размер на 1000лв. по фактура №740/01,06,2016год.,
сума в размер на 1200,00лв. по фактура №802/13,10,2016год., тъй като по делото
не са ангажирани доказателства пострадалия да е имал нужда от чужда помощ и
обслужване в ежедневието си, което не се установява и от събраните гласни
доказателства. От същите се установи пострадалия да е имал затруднения с
походката непосредствено след инцидента, но няма данни да е имал нужда от
обслужване, което да е наложило извършването на социален разход в посочения
смисъл.
Неоснователна е и исковата претенция за
медикаменти на обща стойност от 189,58лв., извършени в периода от
26,03,2016год. до 13,10,2016год. От ищеца не се ангажираха доказателства,
въпреки указаната доказателствена тежест по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК, че
извършването на същите е в пряка причинно следствена връзка с ПТП. Становище на
вещото лице в този смисъл липсва. От друга страна, с оглед установеното в СМЕ, че към 17,09,2015год.,
когато е извършен преглед при ортопед
липсват данни за травматологично
увреждане на дясна подбедрица се налага извод, че към този момент
възстановяването е приключило, поради което извършените разходи около 7 месеца
след инцидента, настоящия състав намира да не са обусловени от ПТП.
Ето защо исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид неоснователност на претенцията за
имуществени вреди лихва върху главницата не се дължи.
С оглед
основателност на предявения пряк иск с пр.осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./
срещу застрахователя, не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на
заявения при условията на евентуалност иск срещу делинквента.
С оглед отхвърляне на исковата претенция за
имуществени вреди срещу застрахователя формално е налице процесуалното условие
за разглеждане на евентуално заявената искова претенция срещу делинквента,
предвид липсата на сила на присъдено нещо относно мотивите на решението. По
изложените по-горе мотиви за липса на причинна връзка на извършените разходи с
травмите причинени от пътнотранспортното произшествие предявения иск с
пр.осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ за сума в размер на 2429,58лв. срещу Б. К. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 160.00лв.- държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно уважената част от иска на ищеца се
дължат разноски, но не се присъждат, тъй като до приключване на съдебно
заседание от 06,11,2017год. не са заявени нито от ищеца лично, нито от процесуалния му представител. Заявеното
становище в този смисъл с писмените бележки е ирелевантно.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника ЗД Б.В.И.Г.
АД се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намра за
доказани в размер на 365,50лв. от общо 430,00лв., от които 330,00лв.-в.л. и
100,00лв.-юрк.възнаграждение.
Разноски на ответника Б.
К. по реда на чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед отхвърлената част от иска се дължат в
размер на 68,00лв. от общо 80,00лв.-в.л. Съдът не съобрази адв.хонорар в размер
на 1200,00лв., тъй като по делото липсват данни за договорен и заплатен адвокатски хонорар. В този смисъл
възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е безпредметно.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б. В.и.г.“АД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл.”*******, да заплати
на М. Д.
Д., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./ сумата от 4000,00лв., представляващи обезщетение
за причинени по повод възникнало на 18.08.2015г. ПТП неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди от 18.08.2015г. до
окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 4000,00лв.
до пълния предявен размер от 26000,00лв.-неимуществени вреди като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М. Д.
Д., с ЕГН **********, с адрес ***
срещу З. „Б. В.и.г.“АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, пл.”******* иск с пр.осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ за сума в размер на 2429,58лв.-обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на
вземането като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М. Д.
Д., с ЕГН **********, с адрес ***
срещу Б.Н. К., с ЕГН **********,
с адрес *** иск с пр.осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ за сума в размер на 2429,58лв.-обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
изплащане на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б. В.и.г.“АД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл.”*******, да заплати
по бюджетна сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер 160.00лв.-разноски.
ОСЪЖДА М. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З. „Б. В.и.г.“АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, пл.”******* на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 365,50лв.-разноски.
ОСЪЖДА М. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Б.Н.К. на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 68,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: